Ягодово сладко (или шопска салата с ракия)
Две ръце обгърнаха голото ми тяло. Лек гъдел по врата и ухото.
- Ето къде си била. Защо ме остави сам?
- За да ти направя палачинки.
- Тогава ти прощавам. Ти ми направи палачинки, а сега аз ще те нахраня.
Лъжичка с ягодово сладко беше поднесена към устните ми. Част от нея се стече по брадичката ми. Посегнах към салфетка, но ръката ми беше спряна. Палав език ме близна леко, а нахални пръсти размазаха сладко по врата ми.
-Спри! Недей повече! Спрели са водата… как ще си тръгна така?
Тялото ми се подчиняваше на тази игра, а разумът протестираше.
- Тогава няма да си тръгваш.
Лесно е да се каже… В прегръдката ти се чувствах, като у дома си, но този дом не беше вписан като моя адресна регистрация. А там, на „постоянния адрес“ ме чакаха, да приготвя вечеря и шопска салата за ракията…
© Ирен All rights reserved.
