Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 48
🇧🇬
Глава четиридесет и осма
„Такъв е краят - винаги жесток
и... безпределен в свойта агоничност!
Не свършва, не, с един едничък „скок“,
с една-едничка „разглобена“ личност!... ...
Този ноемврийски дъжд може би за никого нищо не означаваше, може би никой не го забелязваше – нямаше нищо необикновено в това, че вали. Милена гледаше дъжда навън и пушеше цигара. От време на време по улицата минаваха трамваи и автомобили. Те й напомняха, че тя не е сама в този град.
Винаги, когато ...
През прозореца видях жена да тича. Редовно я засичам. И то много рано сутрин, когато според нормалните хора нормалните спят. Интересно ми е с какво измерват нормалността, като тяхното нормално в някои учебници по психиатрия си има име. Прави ми впечатление, че само жените спортуват в тъмното. Има не ...
„И рече Той: ‚Не само с хляб ще живее човек, но и с Грипени.‘ И протегна ръка, и вдигна юмрук, и тълпата ахна, макар че още никой не знаеше кой ще плати сметката за керосина.“
„И натовариха на раменете Му тежкия кръст на коалиционното споразумение. И Го поведоха към Капитолия на жълтите павета. А на ...
Беше грозен, много грозен, но не чак толкова, колкото завистлив. Завиждаше дори на жените, че са жени. Имаше и голямо самочувствие, имаше се за талант. Намираха се хора около него да му правят комплименти и той се връзваше, вярваше. Зад гърба му се смееха. И то си беше за смях.
Кравата на леля Дойна ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 47
🇧🇬
Глава четиридесет и седма
„Най-сигурният път към успеха в едно опасно начинание, особено в крайно опасно мащабно начинание, е пълната липса на информация за него до възможно най-късния момент преди предприемането му по отношение на колкото се може повече от пряко засегнатите. Казано шаблонно, в проц ...
Митьо Прогнозата е синоптика у наше село. Кат' заеме синоптичната поза, кат' наплюнчи пръста, затвори очи, дигне ръката и...мисли, мисли, изпада си там у синоптичен транс, па току изтресе: "Подир пол'вин час ще вали". И верно, завалява си от нищото, винагиж познава! Пръста му е по-точен от барометър ...
Празникът наближаваше, а нямаше пари да го посрещне. Работеше, не е като да не работи, но какво получаваше? Нищо. Заплатата ѝ едва стигаше да си изплати данъците и таксите. Чудеше се как да свързва двата края. Не разбираше как този народ търпи това. Самата тя не се примиряваше, но какво можеше да ст ...
( Виц прередактиран като къс разказ)
На гости съм в едно градче у едни приятели. Още не съм си допила сутрешното кафето, когато се налага инцидентно да отскоча до някакво място и да свърша нещичко. Не си виждам обаче връхната дреха. Може би е останала някъде по стаите. Става ми съвестно да будя цяла ...
Марко се събуди, както обикновено, в шест часá. Погледна с обич съпругата си, която спеше до него. Диана беше подложила лявата си длан под бузата си, русите къдрици се бяха разпилели върху възглавницата, лицето й беше порозовяло от съня, а бременността я правеше още по-красива.
Марко стана от леглот ...
1. Докато лейди Гнустър правеше шведска с двама стандартни шведи, Мустафа и Ахмед, лорд Джордж си пиеше 18-годишното уиски (произведено преди една седмица от предприемчивия българин, Мето) и разсъждаваше над вечните неща... тоест, не мислеше за нищо...
2. Когато лейди Гнустър видеше мъжки кон, незна ...
Днес ми се ще да припомня на всички ни и на себе си, най-вече за това какви герои е раждала земята ни българска.
Честно да си призная, доскоро и аз не бях чувал за този човек и неговите родолюбиви дела. Съвсем случайно, както често става, покрай ровенето ми по едни материали за Руско-турската война ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 46
🇧🇬
Глава четиридесет и шеста
„И най-тънкият косъм има своята сянка.“
Йохан Волфганг фон Гьоте
Из „Декатронни хроники - безпристрастните свидетелства на един учен“ от д-р Рудолф Бауман, май 2112
Антарктида, 14 септември-9 ноември 2103 ...
Вървях забързано по тротоара. Беше страхотен студ. Беше наваляло има-няма десет сантиметра сняг, но после налегна такъв клинч, че не ставаше за ходене. Бях облечен добре, в топло яке и два пуловера отдолу. На краката ми беше студено, да си бях обул анцуг или пижамата отдолу, мислех си.
Стигнах едно ...
Минаваха дни, а от Зевс нямаше и следа. Алекс не смееше да попита някое жиголо, за да не буди съмнения. Една вечер по новините съобщиха за акция на полицията - разбит нелегален публичен дом. В него било открито и тялото на сводника, застрелял се малко преди това. Показаха снимка и зеленоокият мъж за ...
С Айшето беше дошъл целият цигански род на аерогарата да я изпрати за в странство. Беше джебчийка от класа и там, в чужбината, я чакаха братята и сестрите ѝ. Онези там цигани и тези тук, в България, очакваха от нея много пари. Тук в България вече няма почти нищо за крадене. Там, по чужбината, е друг ...
Здравейте, добро утро!
- Как спахте? Не! Не ли? Тогава – лека нощ. Имаме и други зрители.
- Поздрав и от мен. Лека нощ. И на мен ми се спи.
- Добре е да съобщим новините.
- Да. А... какви новини? ...
Една сутрин, още преди да се събудят първите петли, мижавото крайдунавски селце на име Мижитурково, беше огласено от сърцераздирателни викове: Ще скоча –а-а-а!
Уплашените селяни хукнаха, кой гол, кой бос,кой по пижама към скалата, надвесена страховито над Дунава! Там застанал на края й стоеше селски ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 44
🇧🇬
Глава четиридесет и четвърта
„Всичко, което изгубваме - дори онова, което изчезва завинаги, - оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.“
Харуки Мураками
Трондхайм - събота-събота, 2-9 ноември 2103
„Твърде далеч от целта!“ - Така си каза нареклият себе си Дино, щом привечер ...
Часът беше 00:10 на 23 януари 2026 година. Докато светът потъваше в дълбок сън, двамата приятели Радо и Виктор решиха, че нощта е твърде млада за почивка. Качиха се в колата, водени от жажда за среднощно приключение и свободата на празния път.
Скоро обаче природата реши да подложи смелостта им на из ...
Император Простотий се разхождаше, обзет от щастлива нега в просторния и скъпо украсен дворец. Горе - в небесните селения, където се намираше дворецът му, винаги беше бляскаво осветено, разнасяха се прекрасни райски аромати и имаше всичко, каквото ти душата поиска.
Но това не беше толкова важно, Про ...
ПОДАРЪКЪТ
( Разказче по картинка - www.instagram.com/p/C1XIOgjssQ_/)
Бях помолил приятел за услуга. Обади се да ми каже, че се е справил и всичко е наред. По това време обаче аз съм на почивка за десетина дена в района на Златоград. В изблик на радостно удовлетворение обещавам да му направя много, а ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 43
🇧🇬
Глава четиридесет и трета
„Човечност няма, няма чужд и свой,
когато мракът покоси сърцата!
След него ще остане само „гной“,
„разлагаща“ до „мърша“ сетнината! ...
Във село с кучета и хора, без ток и с курници навред разхождаше се Петльо гордо, решен на всичко - става кмет! А партията му кокоша пируваше със жито и просо за всяка квачка полог има, хранилка, любене, люпилка и
после пиленце добро. Но Петльо имаше врагиня от партията на „Глада“, с опашка дълга, ру ...
Ерик наблюдаваше небето от балкона на вилата си, която му струваше много.Тази вила беше причината да се раздели със съпругата си. Пари, сметки, интриги, приятели и...краят дойде. Точно сега на връх Нова Година. Ерик беше загубил чувството за усещане за красивото, но зимния пейзаж го поглъщаше. Леден ...
Доналд Тръмп се изцепи, че ако Русия завладее Гренландия, САЩ ще се сдобият с много неприятен съсед! Журналистите се хвърлиха да разглеждат Географски карти. И без да гледам мога да ви кажа: Русия е много по-близо до САЩ от Гренландия. Преди глобалното затопляне, когато ледът скове двата бряга, Ситк ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 42
🇧🇬
Глава четиридесет и втора
„Всичко в този свят е физика - абсолютно всичко! Храстът не може да противостои на скалата, нали? Отнемете на врага си физическата му мощ и, дори още известно време да се съпротивява, ще рухне със сигурност - при това бързо, ефектно и - най-вероятно - окончателно...“
Мигел ...
Живяло някога, много отдавна в един гълъбарник едно сиво гълъбче. Другите гълъби от гълъбарника не искали да си играят с него, защото било много срамежливо и непохватно. Сивото гълъбче не можело да играе на техните игри.
— Не искаме да играем с теб! Ти си различен! Толкова си непохватен, че не можеш ...
Златната тоалетна
( виц от нета - прередактиран)
Мъж се събужда сутринта със страшен махмурлук. Отваряйки очи вижда, как жена му го гледа повече от изпитателно. Миг преди да и каже добро утро я чува да го пита:
- Скъпи говореше на сън! Беше много въодушевен!
- За какво съм говорил? - стряска се прит ...
Мисля, че той ще затъне в калта на Авгиевите политически обори. И твърде скоро от бялата му президентска якичка ще се носи миризмата на говежди л-на. Едва ли Радев ще бъде Херкулес в тези обори и ще може да ги разчисти с митологичен жар. Защото той побърза да оплюе в речта си всички свои политически ...
Индустриалната зона „Молдованка-4“ приличаше на извадка от атлас по топографска анатомия на града — тръбите наподобяваха артерии, силовите възли бяха подобни на лимфни такива. Релсите се точеха като оголени нерви. Киселинният дъжд се стичаше по ламаринените покриви и се изпаряваше със съскане, сякаш ...
18+Врата в морето - Глава 9. - Сводници и приятели
🇧🇬
От седмица Гергана живееше в апартамента на Гела. Ремонтираше въодушевено стаите. Искаше да изтрие всяка следа от предишно присъствие, така че да остане само нейният мирис в домa. Алекс се оказа сам и тишината на стаите му навяваше глуха тъга. Спомняше си последното идване на Юлия и му горчеше. Избл ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 40
🇧🇬
Глава четиридесета
„Злодеецът ще крие свойте козни.
Ще „спят“, растейки, в него бесовете.
Копнеейки за подвизи фамозни,
до щурма ще пресмята часовете. ...
Добър вечер, слънчице! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най-малко мислех за себе си, когато ти беше около мен, но не и с мен, до мен, но не и при мен. Когато аз се надявах на нещото-онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах, че е на п ...