Cuentos y prosa de autores contemporáneos

42.8K resultados

34. По зорна доба. Епилог 🇧🇬

Дамис: Да вървим! Вече е утро. Петелът пропя, конят пръхти, платната са опънати.
Антоний: Петелът не е пропял! Чувам скакалец в пясъците и виждам луната, която не е помръднала от мястото си.
Гюстав Флобер, „Изкушението на свети Антоний“
На 23 септември, 2015 година, малко след откриването на новия И ...
201

Защо така върви светът - 1 🇧🇬

СТЕФАН АЛЕКСАНДРОВ
ЗАЩО ТАКА ВЪРВИ СВЕТЪТ
приказки, разкази, диалози
и фантастика
ПРЕДГОВОР ...
144

Тайната за Горящата вода и Джулая Част 2 🇧🇬

Част 2
За трети път започвам да мисля.
Тук ми трябваха няколко минути! През което време се заглеждам в някакво си подобие на бетонна вана. Гледам малката тръбичка - гледам ваната. И после пак на обратно от ваната към тръбичката…
И ми просветва.
Явно в това допълнително приспособление с малката тръби ...
128

Заплахата от юг - 13 🇧🇬

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава единадесета
Слугински живот
Една вечер, когато лятото вече бе напреднало и гъсти мъгли биваха сменяни от пухкави снеговалежи, а температурата рядко падаше под 70 степени по скалата на Краголан, Ячи Буруди се прибра в пристройката, коят ...
163

Неделя 🇧🇬

Неделя.
Взехме подаръците. Бяха натоварени в един автомобил, просто ги прехвърлихме в друг. Така се прехвърля един живот в другия. Повечето багаж беше детски дрешки, добре опаковани, изпрани. Имаше и играчки. И детски боклучета. Имаше всичко в този багаж. Опаковки. Скъсани книжки. Като във всеки жив ...
169 3

Формулярите на Съдбата 🇧🇬

„Всеки път, когато искаш да направиш нещо добро и спонтанно, съдбата ти се изпречва на пътя във вид на нахален кльощав старец със сиво сако и щръкнали розови уши...“
Това беше една от най-популярните поговорки в кралство Бюрократиум.
Девизът на държавният му герб гласеше: „Ако нещо може да бъде попъ ...
184

Сърца в пясъка 🇧🇬

Сутрешната мъгла бавно се отдръпваше от езерото, а слънчевите лъчи проблясваха през сивата ѝ пелена като колебливи мисли. Не беше време за разходки — поне не за повечето хора. Но Ива обичаше именно такива утрини — тихи, неопределени, сякаш светът още не беше решил какъв ще бъде.
Въздухът беше влажен ...
205 2

33.2 Вълкан и Сосандра участват в Шипченската епопея и пишат Скрижалите 🇧🇬

С напредването на времето атаките към връх Свети Никола стихнаха и се чуваха само единични изстрели, които турският аскер отправяше към отделни движещи се фигури. Към 11 часа вечерта Вълкан-Джемшид тихомълком надяна кюрка и таджа и слезе в горичката в подножието, където го чакаше Сосандра.
– Ти ли б ...
155

Блудницата и Звяра 🇧🇬

1.
Преди години, много години, в онези вече далечни, отминали времена, хората били жестоки и груби, също като чуждия войнишки ботуш, тъпчещ градини с цветя в завладените земи. Понякога толкова безмилостни, че дори Бог се отвращаваше от желанието с което човек убивал човека за едното нищо, ако и да ж ...
165

Душа на Воин - книга трета (Глава Четиридесет и Две) 42 🇧🇬

Тримата другари бяха направили вече двудневен преход сред гъстите, диви гори. Те спираха само късно нощем за почивка, храна и по малко сън, след което ставаха преди изгрев и отново започваха да ходят, а понякога и да тичат бавно, ако терена го позволяваше. През няколко часа оставаха измокряни до кос ...
187 2

Кроулистът /езотерична миниповест/ 🇧🇬

Реаниматорката Мая се запозна с него на плажа в Бяла. Съзря го как излиза от водата като морски бог. Беше по-красив от всички мъже, които бе виждала през живота си. Строен, с безкрайно гъста гарвановочерна коса, през която не би могъл да мине нито един гребен. С особена - загадъчна и аристократична ...
266 8 5

Летливо 🇧🇬

Животът се осмисля, ако не го запълваш с убедителността на ежедневието.
Не е вярно, че бобът е лоша храна. Вярно е, че наричаш лошата храна боб. Бобът няма нищо общо.
Познавам човеци, които се смятат за умни хора. Но не познавам умни човеци, които се смятат за хора.
Добротата изисква две неща. Може ...
252 1 4

Тросин в страната на усмивките - първа част 🇧🇬

Тросин бил едно чудесно джудже – с плетена зелена жилетка и червен пискюл на пухкавата шапка. Сам си прекопавал градината, можел да рисува, да моделира фигурки от глина и дори да прави курабийки с шоколадови пръчици. Но не можел да се усмихва. Просто не му идвало отвътре.
- Добро утро! – поздравявал ...
234 1 5

12+ По-добрата Господарка 🇧🇬

Кралицата ги призова с нечовешки писък, който обгърна замъка като облак и след това се пръсна из цялото кралство. Гарваните полетяха готови на всичко за нея. Бяха най-верните й шпиони. Тя се нуждаеше от тях и те щяха да й помогнат. Трябваше да разобличат чуждоземните войни навлезли в земите им. И те ...
264 10

Тайната за Горящата вода и Джулая Част 1 🇧🇬

Част 1
Да съм бил, да съм бил първи за втори, или пък втори за трети клас. А като сезон да е било, да е било - някъде лятото. Баща ми, за който по онова време дори не знаех какво работи, ме взе със себе си на някаква командировка из страната. Тогава леките коли се явяваха нещо като голям двигателно ...
182 1

Заплахата от юг - 12 🇧🇬

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава десета
Епистоларни главоблъсканици и планинска твърдост
След продължило над 1 200 дъха проучване Фето Барузо най-сетне вдигна побелялата си глава от тетрадките на Уроши Алви. Бяха се оказали цели 177, като последната бе изписана до пол ...
162

14+ Илюзорно щастие 3 🇧🇬

....---....И се заредиха приятни и щастливи дни и вечери...
Обадих се до работата, че съм в Атина и до седмица ще се явя в офиса. Служителката ми пожела ''до скоро''.
А със Силвия лентяйствахме по плажовете, правехме се на безгрижни туристи, вечер на някоя таверна или прегърнати и замечтани на веран ...
203 2

33.1 По зорна доба. Вълкан и Сосандра участват в Шипченската епопея и пишат Скрижалите 🇧🇬

Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак! ...
184

Борба 🇧🇬

Чух един бивш министър да говори.
Това само по себе си е забележително - министрите обикновено са нечленоразделни, особено ако са завършили в Харвард.
Но той говореше убедително глупаво. Съвсем смислено в диапазона на разума си. Пазарът бил този, който ще постави нещата на мястото им. Оплаква се, че ...
260 2 10

ДАТАТА, КОЯТО НЕ БЕШЕ НЕЙНА 🇧🇬

През 1983 година в София една осемнадесетгодишна девойка ражда момиченце и умира. Била е студентка – първи курс, с плитка и големи амбиции. Влюбила се в много по-възрастен мъж – уважаван университетски професор. Той имал име, авторитет, семейство, кариера. Тя – само любов и доверие.
Когато разбрал, ...
207 2

16+ За зрелищата и критичното мислене 🇧🇬

Изразът „хляб и зрелища“ за пръв път е употребен от римския поет Ювенал. Смисълът на този придобил широка популярност израз е, че докато обществото е погълнато от потребното за стомаха и от удоволствията си, то няма как да е ангажирано с истински значимите събития и нравствените въпроси на ежедневие ...
376 2 9

Душа на Воин - книга трета (Глава Четиридесет и Едно) 41 🇧🇬

Безплътният дух на избрания боец се намираше сред безкраен океан от тъмнина, който излъчваше абсолютен покой и сигурност. Пред душата на умрелия мъж стоеше ярко сияние от енергия и божествена сила.
-- Здравей, Грен! -- каза ехтящ глас, с блага, приятелска интонация.
-- Аз... мъртъв ли съм пак? Загуб ...
196 2

Докторантела 🇧🇬

Нескромните ми изследвания на несъществуващи източници доказаха двусмислено.
Прераждането е форма на преумиране.
Гробът е втора утроба, противозачатъчни средства са невъзможни.
186 1

32.2 Вълкан си спомня кой е и затваря Андро в Купата с очи 🇧🇬

– Къде е Андро? – попита угрижено поп Мартин, щом двамата със Сосандра се появиха на прага на Общата стая. – Зюлфикяр свърши ли работа?
– И още как! – възкликна Джемшид-Вълкан и се потупа по пояса. – Затворихме я най-малко за сто години. Никому няма да навреди повече. Ще скрия Купата на Змийския ост ...
198

16+ Заплахата от юг - 11 🇧🇬

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава девета
Обезсилващата немощ на Сокор
Вандумът на Малаки се „пробуди“ чак след бал и половина, едва на границата между пролетта и лятото. През това време Сокор бе бил все по-сърдит. Сутрин тръгваше рано, често без да й се обади. Вечер се ...
154

Илюзорно щастие 2 🇧🇬

Чакай, чакай, а защо не артистка, преминава от роля в роля.
Е, хайде и аз, какво може да задигне от къщи, най-ценното съм аз, да де, така си мисля за моя изгода.
Появи се в широк черен панталон, шарена туника, изглежда копчетата са се свършили и беше малко поразгърдена...
Сега да се престоря '' Ох, ...
189 4

Вярвате или не ... 96 🇧🇬

Тайната пътека към върха
Когато си паднал веднъж
и с мъка изправиш си снагата -
спри! Огледай се! Посоката смени!
Превий тяло! Наведи главата! ...
201 2 3

Душа на Воин - книга трета (Глава Четиридесета) 40 🇧🇬

Преди да продължи напред, през средния отвор, Грен измъкна мечът си от земята и го прикрепи пак, към своя гръб. От проходът по средата наистина идваше полъх на по-чист въздух, вместо обичайната смрад на застояло и разлагаща се плът. С надежда в сърцата, че скоро ще излязат и че ужасите са към своя к ...
173 2

32.1 По зорна доба. Вълкан си спомня кой е и затваря Андро в Купата с очи 🇧🇬

Какво ни казва древният певец?
Кой пръв от всички е сиял с венец?
Кой, всепобеден, е седял на трона?
Не помни никой тук под небосклона.
Фирдоуси, „Шах-наме“ ...
155

Илюзорно щастие 1 🇧🇬

Протягах се лениво в леглото...Сам. Нали имаше приказка и 100 пъти да се протегнеш сам, не прави и едно, ако си с мацка.
Погледа ми се зарея в белия таван, сякаш исках да открия петънца от ала-бала на мухи и разни други малки гадинки.
Премрежих очи и...
Нещо ме понаболяваше от дясната страна под сто ...
229 7

12+ Заплахата от юг - 10 🇧🇬

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава осма
Вехти страници за тъмни катакомби
„Сега малко за подземията под кулите - пишеше на страница 144 от петия си „Огнен“ дневник Прегал Ласти в началото на бележките си от петдесет и петия вертеп на мащабното си енергосборно начинание, ...
172

Съвременни бълг. нар. чиновнически поговорки 🇧🇬

Глобата се кове, докато е гореща.
Кучетата си лаят, данъкът си върви.
Краставите служители през девет баира се надушват.
Изтъка си платното и ритна бюрото.
Залудо стой, залудо пари не брой. ...
174

Българско гражданство 🇧🇬

Почетни граждани
По-четени граждани
Подотчетни граждани
Почетени граждани
Безотчетни граждани ...
245 6 13

Стара идентичност 🇧🇬

Смениха днеска уредите ми. Нови. Излъскани, без никаква боклучка.
Дистанционно ще ме отчитат. С компютър.
Топлофикация и вода.
А жена ми каза да измета, преди да влязат.
Сторих го. ...
241 1 4

Последният да влезе 🇧🇬

- Последният да влезе – медицинската сестра с вид на проскубана дропла се подаде от вратата на докторския кабинет и издума фразата без да внася излишна емоция.
Присъстващите десетина пациенти се огледахме с учудени погледи. Най-изненадания бях аз. Защото бях пристигнал последен. И защото пред мен пл ...
187

12+ Душа на Воин - книга трета (Глава Тридесет и Девета) 39 🇧🇬

Докато тримата приятели и бойни другари напредваха все по-навътре и по-навътре в пещерата Джан-ли, Грен забеляза колко висок започна да става проходът, през който преминаваха. Той беше вече над четири метра висок и на места по неговия таван имаше огромни скални късове и много сталактити. Тримата вър ...
200 2

14+ Заветът на краля - Глава 6: Пазителят на короната 🇧🇬

Анторн въртеше короната на Лангустия из ръцете си. Бертранд бе искал той да посочи новият и господар и ето, че желанието му се сбъдна. Макар и още да не бе сигурен защо. Надяваше се скоро да разбере. Регентът внимателно сложи короната обратно на постамента.
– Ще трябва да ти намерим нова глава. – ка ...
183

Рецензия 🇧🇬

Поезията на С. Кр.К. звучи като да е писана от просветен пчелар, който отказва да сгъне колене пред главните букви. Авторът е направо в партизанска война с граматиката и се прави, че пунктуацията е капиталистическа измислица. Потокът на мисълта върви меко, но леко накриво. Абсолютно е убеден, че бук ...
301 1 12

31. По зорна доба. Сосандра и Вълкан се венчават на Брачното ложе в Бегликташ 🇧🇬

Сред гора бе високое бърдо,
разтворена на върха поленка.
Бранище сходно юнаком твърдо
с гъста укръжено бе дъбравка.
Георги Раковки, „Горски пътник“ ...
166