Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Добър вечер, слънчице! 🇧🇬

Добър вечер, слънчице! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най-малко мислех за себе си, когато ти беше около мен, но не и с мен, до мен, но не и при мен. Когато аз се надявах на нещото-онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах, че е на п ...

cekupama

Prosa

192

Отрочето на Яна 🇧🇬

Това се случило в далечни времена, преди 400 години...
Селото, сгушено под Балкана, години наред живя в привидна тишина. Но страхът, стар и студен, седеше на всеки одър. Един ден той излезе от сенките. Девширме.
Костадин, чедо на Стоян и Яна, бе здрав и умен, като дар от Бога, но сега бе отбелязан ...

МиленаМеханджийска

Prosa

150 1

Една душа 🇧🇬

— Изгубена си в нощта. Студено е. Очите ти казват повече от думите. Нуждаеш се от мен, нали? Животът не е такъв, какъвто изглежда. Спри да живееш в мечтите, самотна, топла душа в този свят студен. Късно е. Ела. Да се махаме от тук.
— Млъкни! Замълчи!
Гласът продължаваше да говори. Тя го чуваше, не в ...

cekupama

Prosa

171

Прогрес 🇧🇬

У наше село Триклюнци - революция!: Пейо кръчмарина курдисал на видно място в хоремага някаква ваджия, дето мяза на кутия за градски опинци. К'о туй, бря?! - а той се хили и сучи мустак. Туй, казва, кой го познай к'вой, халал да са му три павурчета за моя сметка, и то не от пърцуцовата, а от синджир ...

Процес

Prosa

179 2 4

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 39 🇧🇬

Глава тридесет и девета
„Не значи любов самотата съвместна... - не значи.
„Горчив послеслов“ е светът за нещастни играчи.
Душата ти ще разгадае случайно момиче...
Не ще подозираш дори, ала сетне несетно тя нещичко у теб безкористно ще заобича...“ ...

IvanBozukov

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

196

Денка Оплаквачката 🇧🇬

Оплаквачките са познати по нашите земи от дълбока древност. Уважавани, търсени, добре платени. Техният майсторлък си е едно високо изкуство, без което животът не може да свърши както трябва. Едно погребение без плачещи е потискащо, а не винаги родата рони сълзи по починалия. Тогава си даваме сметка ...

Macho-Kovacho

Prosa » Relatos

310 7

Пътят към дома 🇧🇬

Симеон лежеше неподвижно и дишането му бе затруднено. Отвори очите си и бавно огледа болничната стая. Отровнозеленият ѝ цвят, стерилната обстановка и равномерното пулсиране на апаратурата дразнеха сетивата му. Реши да опита отново да поспи.
Стресна го звукът на телефона. Погледна към екрана, на койт ...

Flavia_Fiore

Prosa » Relatos

262 1 6

Изкуплението 🇧🇬

Здравейте, аз съм Миа!
Да, онази Миа, за която сигурно вече сте чували разни приказки. Дъщерята на „големия човек“, с къщата, басейна и колите, които струват повече от апартаментите на половината ми съученици. Аз съм момичето, което винаги има пари в джоба си, без дори да знае откъде идват. Просто г ...

МиленаМеханджийска

Prosa » Relatos

178 2

Алиса "Лиса́" Лесовая - част 10 🇧🇬

Нео-Одеса никога не заспиваше истински. Тя просто забавяше пулса си — колкото да заблуди наивните, че нощта все още съществува. В убежището на „Бриллиантовите“ това се усещаше физически: лекото спадане на вибрациите в металните греди, промененият тон на далечните генератори, начинът, по който светли ...

Algol

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

196

Дъждът в мен 🇧🇬

ДЪЖДЪТ В МЕН
Не спираше да вали. Валеше навън, валеше в душата. Прогизваше ме. Бях мокра до кости. До кости пропита от влагата, която ме поглъщаше. Нямаше милост. Милoст към мен, към всичко мое подарено ми от Бога. Това мое, което беше уж мое, а толкова зависеше, зависeх от всичкото, от нещото, коет ...

cekupama

Prosa

199

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 38 🇧🇬

Глава тридесет и осма
„Победата често принадлежи на предприелия изпреварващи действия. Случи ли се, врагът бива заставен да му играе по свирката. При това единственият верен ход на врага на предприелия изпреварващи действия е просто... да пасува. Той обаче прави това твърде рядко. Знаете ли защо? Пр ...

IvanBozukov

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

160

Приказка, написана с тръни 🇧🇬

Някога, в една далечна страна, граничеща с пределите на Франция, живеел млад принц. Веднага след внезапната смърт на родителите си, той бил принуден да се възкачи на престола. Макар и едва на двадесет и една години, новият крал не притежавал нито мъдростта, нито смирението на своите предци. Израснал ...

ViktiorDimitrov

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, Cuentos y obras para niños

178 1

Вълшебното цвете 🇧🇬

Симо живееше сам. Откакто годеницата му го напусна, той се радваше само на двете си котки, кучето и на градината си. Особено приятно му беше да се наслаждава на цветята си. Сам се грижеше за тях. От всички цветя в градината едно цвете му беше най-любимо. Беше полегнал малко заради главоболието, коет ...

cekupama

Prosa

203

Символ Верую на Свещения Лев 🇧🇬

Вярвам в единния Лев, Вседържител, Творец на родната икономика и на пазара в Димитровград, на всичко хартиено и метално.
И в едната Стотинка, дъщеря на Лева, Единородната, която е родена от Монетния двор преди всички деноминации: Номинал от Номинала, Мед истинна от Никел истинен, отсечена, неконверт ...

Коруба

Prosa

175 1 2

Отмъщение 🇧🇬

Винаги, когато се завръщам в селото на баба, си спомням малката къщичка в която живееше семейството на бай Иван. Той имаше двама сина, Николай и Стефан. Съпругата му почина отдавна и цялата грижа по отглеждане на децата беше негова. Много трудности бе преживял докато пораснат и започнат да помагат в ...

M1234567891

Prosa

336 1 16

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 9 🇧🇬

Комплекс „Клин-7“ се издигаше подобно на очукан и изкъртен паметник на логистиката от миналото. Представляваше стар товарен възел, строен някога за контейнери с реакторни компоненти и за съхраняване на редки метали. Днес там се складираше друго: контрабанда, координирана чрез страх и абсолютно подчи ...

Algol

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

189

Писмо до една дружка 🇧🇬

Драга ми, Ленче
Я съм Ванчето Иванова от Големото село, ама преди три годин’ запраших за Сандански. Уж само да вида как живеят ’ората у нормалните градове, па ми ’ареса и там си останах.
Пиша ти, Ленче щото съм ти много благодарна за акъло, дека ми го даде преду има- нема едън месец.
Та тая заран, к ...

ВаняИ

Prosa » De humor

320 1 13

Сгледа 🇧🇬

Едно такова гъгаво време, едно такова смринджаво...А аз, барабар Петко с мечките, насред цялата природна урбулия, съм си бил сгледа с Гана Общата, щото така ми подпалиха фитилите Керин Стоянчо и на поп Тома средният син - било ми време вече, не можело да съм вечния ерген на селото. Ей го, Гана хич н ...

Процес

Prosa

298 4 5

Той идва 🇧🇬

Скот Боклука беше свестно момче, преди да почне да пие. Тогава, всъщност, и никой не го наричаше и така. Това обаче вече бе отдавно затворена страница от живота му. Сега той бе стигнал дотам, че храната му се състоеше в това, което намереше в кофите за боклук, или му бе дадено от някой Благочестив и ...

mislitel

Prosa » Relatos

189 1 5

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 37 🇧🇬

Глава тридесет и седма
„Среднощен вихър връхлетя света!
Земята „стри“, „подпали“ океана!
След него даже мисъл не остана!
„Попари“ всичко „скреж“ от пустота!... ...

IvanBozukov

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

205

Сродни души 🇧🇬

Двамата седяха на една пейка в парка и гледаха фонтана пред тях.
- Сродните души, братко са като парчета пъзел пръснати по целия свят. Някои ги намираме рано в живота си, а после забравяме за тях за да може, когато ни е най-тежко да ги повикаме.
- А те идват ли?
- Те винаги са там и ни чакат. Усещат ...

gals_1991

Prosa » Otros

199 1 1

Последният изпит на професора 🇧🇬

Професор Иванов беше властелин в Медицинския университет. На 70 години, с прошарена коса, която изглеждаше аристократично, и очи, които пресмятаха всяка стотинка и всяка услуга. Подкупите бяха неговият втори, много по-доходоносен академичен курс. Джипове, имоти, банкови сметки – всичко беше плод на ...

МиленаМеханджийска

Prosa » Relatos

300 4

Малки отрязъци от време 🇧🇬

Сутрешното кафе.
Един от любимите ми моменти, особено ако останалите още спят.
Да, егоист съм. Искам тишината само за мен. Тя е всеобхватна и толкова плътна, че можеш да я режеш с нож. Чудя се дали ще мога да си отрежа голямо парче за вкъщи.
Седнала съм до огромна палатка, разположена на висока дърв ...

Alef

Prosa

144

Най-страшното предстои 🇧🇬

Иванчо: Тате, кога светът ще стане неуправляем?
Бащата: Когато китайците разберат, че оризът е само за гарнитура!

vega666

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos, Otros

257 2 5

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 36 🇧🇬

Глава тридесет и шеста
„Не си щастлив. Нали? Ала тогава
защо „слепешки“ сменяш злато с плява?!
Не те „разтръсква“ „сляпата неделя“...
Тогаз... що дириш в нейната постеля?!“ ...

IvanBozukov

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

187

Опит за събуждане 🇧🇬

Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки. После се поуспокоих, особено след четвъртата октава, която събуди кучето, то се разлая и улових съня като нощна пеперуда – тогав ...

exuded

Prosa » Relatos

217 2 2

Закрилница 🇧🇬

Годината е 1974 и историята се случва през септември.
Всичко започва в ноща на 15 септември в родилното на град Раковски, когато Гергана започва преждивремено раждане. Беше твърде рано, детето да идва на този свят и твърде късно, да спрат това. След няколко часа на мъки, тя нямаше сили за последните ...

alexgrau

Prosa » Relatos

165 1

Сребърното цвете 🇧🇬

Имало едно време един сиромах. Той живеел с жена си и двамата си сина в една дървена колиба. Близо до колибата им се намирала тайнствена гора. Там всяка година на пролет цъфтяло по едно сребърно цвете. Големият син бил по-мързелив и високомерен, а малкият — по-трудолюбив и скромен. Но него всички гл ...

МагдаленаКараянева

Prosa » Cuentos y obras para niños

265 2

Сватбата 🇧🇬

Пробваше роклите една след друга и с досада отхвърляше всяка. Никоя от тях не бе това, което търсеше и не бе подходяща за случая. Нямаше как да отиде на сватбата на братовчедка си Марина с толкова пайети и фалшиви камъчета. Продавачката, която в началото бе любезна и усмихната, вече потропваше нервн ...

Flavia_Fiore

Prosa » Relatos

299 2

18+ Асматични оргазми 13 🇧🇬

1. Лорд Джордж забелязал, че някой редовно му краде и яде от доматито, краставичака, и най-вече, любимите му люти чушлета, от градината. Затова решил и сложил скрити камери навсякъде в нея...
Гледа първия запис и вижда как 5 часа градинарят търкаля лейди Гнустър из лехите на всякакви стойки, а она, ...

mislitel

Prosa » De humor, Epigramas, Miniaturas, Aforismos

312 12

По Коледа не стават чудеса 🇧🇬

Вече цял час чакаше! Обикаляше от гише на гише и се надяваше да разбере дали полетът е успешен, ще дочака ли да види внучето си – там родило се в далечната страна, там пораснало, сега би трябвало да е млад мъж. Дали приличаше на него, по снимките, които му бяха изпратили нищо не разбра. Момчето като ...

cekupama

Prosa

175

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 35 🇧🇬

Част трета
Спусъкът в края на тунела
„Здравейте, майко, татко, любима моя Джули! Сърдечно прегръщам и трима ви в мислите си и с нетърпение очаквам скоро да мога да го сторя и наистина!
А иначе..., иначе тук вали 3 дни без прекъсване - ситен, набиващ, ледено студен дъжд. Когато съм на пост, измръзвам ...

IvanBozukov

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

194

18+ Миш маш 27 Юросурвачки и Юростинки 🇧🇬

Предисловие ... този Миш маш ще съдържа обяснения, упражнения, заключения, ще се опитам да направя публични сеанси като Кашпировски …
🌲☃️🌲☃️🌲☃️🌲☃️🌲☃️🌲☃️🌲☃️🌲☃️
1.1.2026 – Нова година, нови пари, нов късмет. Доживяхме да се включим напълно в Клуба на Богатите държави. Е, нищо национално вече не ни ост ...

jonnnn

Prosa » Reseñas, análisis, artículos de crítica

281 2 2

За умението и търпението 🇧🇬

Като малък имах един проблем. Всеки път, когато се опитвах да преливам течности в бутилки с тясна гърловина, голяма част от съдържимото го разливах извън съдинката. Това много ме дразнеше. Но колкото и да умувах над причината за този мой проблем, все не намирах достатъчно удовлетворителен отговор.
П ...

rygit

Prosa » Relatos

206 1

Проклятието 🇧🇬

Та думам ти, Петко, най-големия си от братята си, не ги слушай, вземи болната си майка у вас. Жена ти е малко инат, но ще клекне. Мъж си, глава на семейството.
- То така, бабо Гице, ама не съм само аз син на майка си. Пело и Перчо защо не я искат? Татко преди да се помине направи къщи и на трима ни, ...

cekupama

Prosa » Relatos

223

Боговете също плачат 🇧🇬

Тогава Касандра вдигна очи и заплака. Заплака Касандра и сълзите ѝ напълниха двата канала. Напълниха те Тигър, напълниха те Ефрат. „О, Хосе-Мардук!“, извика тя три пъти. Три пъти извика тя, четири пъти го прокле.
„Хосе-Мардук, който е мой съпруг, а всъщност е мой полубрат! Мой полубрат е той, защото ...

Коруба

Prosa

497 1 3

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 34 🇧🇬

Глава тридесет и четвърта
„Сега си тръгваш, а брегът познат
до болка чужд за теб е станал вече.
Не, няма нищо общо с твоя свят,
освен утехата да е... далече!“ ...

IvanBozukov

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

211

Нощна продажба 🇧🇬

Беше спокойна, зимна съботна вечер в края на 2021 г., когато телефонът звънна и равен мъжки глас попита:
– Вие ли продавате печката? - веднага се сетих, че обаждането е по обявата в "Базар".
– Да, за твърдо гориво е, има и кюнци...
– Добре, ще я вземем, 50 лева, нали? Къде се намира?
– Ами близо до ...

ЛЕЦ

Prosa » Relatos

196 3

Елегантност и чистота 🌐

Елегантност и чистота
АвторВеличка Николова - Литатру
Елегантен, светъл човек е не този, който е с висок пост и маркови дрехи, а - този,
който има хигиена в поведението си.
Величка

VelichkaNikolova.1

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

188 1

Чакъров тире Чолаков 🇧🇬

Тези, които обичат природата, никога не са скитали в дивото, за да усетят красотата и на гърба си. Тези, които постват глупавите съобщения за единение и хармония с всичко живо, особено с птичките и котенцата, са същите, които никога не са давали дори и парченце хляб на бездомните животинчета. Тези, ...

SvetoslavVasilev

Prosa

210 2 4

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Добър вечер, слънчице! 🇧🇬

Отрочето на Яна 🇧🇬

Една душа 🇧🇬

Прогрес 🇧🇬

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 39 🇧🇬

Денка Оплаквачката 🇧🇬

Пътят към дома 🇧🇬

Изкуплението 🇧🇬

Алиса "Лиса́" Лесовая - част 10 🇧🇬

Дъждът в мен 🇧🇬

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 38 🇧🇬

Приказка, написана с тръни 🇧🇬

Вълшебното цвете 🇧🇬

Символ Верую на Свещения Лев 🇧🇬

Отмъщение 🇧🇬

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 9 🇧🇬

Писмо до една дружка 🇧🇬

Сгледа 🇧🇬

Той идва 🇧🇬

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 37 🇧🇬

Сродни души 🇧🇬

Последният изпит на професора 🇧🇬

Малки отрязъци от време 🇧🇬

Най-страшното предстои 🇧🇬

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 36 🇧🇬

Опит за събуждане 🇧🇬

Закрилница 🇧🇬

Сребърното цвете 🇧🇬

Сватбата 🇧🇬

18+ Асматични оргазми 13 🇧🇬

По Коледа не стават чудеса 🇧🇬

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 35 🇧🇬

18+ Миш маш 27 Юросурвачки и Юростинки 🇧🇬

За умението и търпението 🇧🇬

Проклятието 🇧🇬

Боговете също плачат 🇧🇬

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 34 🇧🇬

Нощна продажба 🇧🇬

Елегантност и чистота 🌐

Чакъров тире Чолаков 🇧🇬

Cola