Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Семейна сага глава 18 🇧🇬

Глава осемнадесета
“Шумкарите започнаха да обикалят индустриалните предприятия. Един ден дойде и нашият ред. Трима от тях, въоръжени влязоха във фабриката и казаха да се съберат всички работници. В тютюневите предприятия, в тези години, 95% от работниците бяха жени. При нас работеха само петима мъже ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 1

Иконата 🇧🇬

Вятърът се усукваше около полите на младата жена, сякаш искаше да я спре. Пътят бе тъмен, каменист, с много завои, а светлина от хан не се виждаше. Магда обаче вървеше бавно и упорито, прегърнала до сърцето си стара дървена икона, останала от нейната баба. Точно до сърцето ú стоеше тя и пулсираше за ...

inakrein

Prosa » Relatos

1.7K 11

Сбогуване 🇧🇬

Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка-напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...

hristam

Prosa » Relatos

1.2K 2

От написаното не можеш да избягаш 🇧🇬

Дочка беше забила поглед в земята и бързаше да се прибере в бащиния дом. Пожела си да не среща никого, още щом слезе от автобуса на спирката, но няколко любопитни погледа прободоха гърба й от засада и побързаха да пуснат на воля мълвата за нейната поява в селото. Сякаш с години някой им бе държал на ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

1.5K 1 6

Колко е важно да дойдеш навреме 🇧🇬

Дори не знаех, че е страдала. Когато престана да отговаря на обажданията ми реших, че просто се опитва да ме забрави, да забрави миналото. Рисувах картини, в които заминава надалеч. Мислех си, че е продължила живота си; че е щастлива с някого.
Но онзи августовски ден валеше. Дъждовните капки с изклю ...

imperfect

Prosa » Relatos

1.6K 1 7

Невидима 🇧🇬

Тук съм, но никой не ме вижда. Сякаш всички гледат през мен. Сякаш съм прозрачна.
Искам да застана под светлините на прожекторите и да Ви покажа какво мога, но винаги щом ми се отдаде такава възможност се чувствам толкова уплашена, че забравям всичко, което е трябвало да Ви кажа и покажа.
Невидима с ...

thedarkangel90

Prosa » Otros

1.3K

Ежко Бежко 🇧🇬

/ На леля ми /
Още в самолета, идеята да лети до България по никое време, бе започнала да ѝ се струва не само ирационална, а откровено глупава, но едва тук, в това забито странджанско селце я формулира съвсем ясно в ума си, като: най-голямата тъпотия, която бе правила за последните, поне, десетина г ...

Arman-lewon

Prosa » Relatos

1.6K 8

Момчето, което си отива 🇧🇬

Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...   
Вятърът разсече ко ...

thedoors

Prosa » Relatos

1.2K

Хиляда глупости и две сърца 🇧🇬

Днес съм замръзнала сълза, студен силует. Ще гледам празно в миналото. За да те преодолея, да ми мине по детски хиляда глупости ще свърша, две сърца ще разбия, и ще забравя... уж ( надявам се) . Със сърцето си ще споря и разума ще преборя. Днес усещам тежко е, не искам, нередно е. С теб- свърши, ще ...

Apokaliptiks

Prosa

1.1K

Суеверие 🇧🇬

НОВО СУЕВЕРИЕ
Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя ...

exuded

Prosa » De humor

938 1 1

Велко - 1948-ма 🇧🇬

Велко - 1948-ма.
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - колективен с Данчо Грудев и Железан Райков…
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Питам се: ...

Volter

Prosa » Relatos

1.9K 1

Защо и как 🇧🇬

Защо всичко е толкова сиво?
Защо трябва да знам ,че всичко направено ,пак няма смисъл?
Защо нищо не ме интересува ,а вечерите дълги са толкова трудни за преживяване без алкохол?
В погледите на хората ,виждам само безразличие.
Вече дори страхът ме забрави ,явно и той не вижда смисъл...най-силната ,дв ...

noonecan

Prosa » Relatos

1.3K

Писмо до себе си 🇧🇬

Мило мое бъдещо аз,
В ръцете си държиш писмото, което ти написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел и въпреки търкулналото се десетилетие ти дава повод ...

IGeorgieva

Prosa » Relatos

2.5K 8

Момчето, което си отива 🇧🇬

Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...   
Вятърът разсече ко ...

thedoors

Prosa » Relatos

1.3K 1

Пътуваща с бурите 🇧🇬

- Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...

Rois

Prosa » Relatos

880

Дописки 🇧🇬

Дописки
Книгата е прозорец към света... и врата към автора си!
Д.Т.

Nejnostt

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K 2

Марги - 7 🇧🇬

Много мразя в почивен ден да се събудя рано. Още повече, че снощи татко отговори на въпроса ми каква работа имаме за вършене утре със следното възмутено изявление.
-Хората са ти дали почивните дни не за да скочиш с първите петли, моето момиче! Строго забранявам да се става преди 9 часа. Това е запов ...

Marmadun

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.9K 1 3

Един делник на един обикновен професор 🇧🇬

ЕДИН ДЕЛНИК НА
ЕДИН ОБИКНОВЕН ПРОФЕСОР
Не обичаше да става рано, пък и нямаше за какво. Имаше лекции два пъти седмично по два часа и си ги беше заръчал от 10 до 12 часа. От кухнята се носеше приятен аромат на припечени филийки и се чуваше подрънкването на посуда. Професоршата му приготвяше закуската ...

lordly

Prosa » De humor

1.5K 6

До моето по-младо аз 🇧🇬

Здравей, мое 16 годишно аз!
Толкова далечно ти се струваше да пораснеш, нали?! А времето сякаш отлетя. Пиша ти от позицията на малко по-преживяла, повече плакала, повече смяла се! Да, наистина нещата се променят нищо, че сега всичко ти се струва невъзможно.
Пиша ти за да ти кажа няколко неща!
Първо! ...

justsay

Prosa » Cartas

1.8K

Котката 🇧🇬

Миризма на лекарства бъркаща грубо в носа. Бели престилки реещи се припряно и забързано в осветени от луминесцентни лампи коридори.
Плочки!
Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
Но първи спомени свързани с родилно отделе ...

Hordalendingen

Prosa » Relatos

1.3K 1

Противопиърсингово 🇧🇬

Противопиърсингово
Украшение е това, което можеш да сложиш и да свалиш без да оставя следа!
Д.Т.

Nejnostt

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K

Сърцето на дракона 🇧🇬

/зимна приказка за любовта/
Падаха снежинки – откъсваха се от мъгливо белите облаци и бавно се понасяха надолу. Събираха се на рояци, на ята или една по една летяха към очакващата ги белота.
Като мигове от време са – Ехо ги ловеше с поглед. Като секундите от които е съшита всяка минута, като бодовет ...

ГФСтоилов

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.2K 1 1

Те знаят 🇧🇬

Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...

hristam

Prosa » Relatos

1.3K 3

България накъсо - 11 🇧🇬

Не разбирам упоритостта, с която археолозите търсят гробове на вампири край Созопол, когато в конкурсите за красота има изобилие от прекрасни и живи екземпляри.
Ние българите сме като хлебарките. Откъдето и да ни наритат, продължаваме наВред.
Новият подбор на Бъзик Брадър - ALL SCARES... И веднага с ...

muhaninja

Prosa

1.2K 6

Тъжна история номер 1 🇧🇬

Едно малко момченце се возеше в такси до майка си. Беше тъмно, единствената светлина бяха фаровете на колите и уличните лампи. Това момченце щеше да ходи на "абитуриентския си бал", както казваше майка му. То "завършваше" детската градина.
Другата година щеше да почва училище. Беше много развълнуван ...

PunkHazard

Prosa » Relatos

844

Семейна сага-глава 17 🇧🇬

Глава седемнадесета
Учебната 1947/48 година се оказа съдбоносна. През този период имаше едно прекрасно събитие- раждането на братчето ми, и две ужасни събития, които промениха живота ми. За едното ви разказах в предидущата глава, а сега ми се иска да разкажа за второто. Но ще започна малко от по-дал ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K 2

Мозъкът е за това! 🇧🇬

-Защо не мога да разбера какво мислят другите, а?
-Защо ти е да разбираш какво мислят другите?
-Е как, мога да разбера ходовете им, да се предпазя.
-Но и те това което правиш ти и те това правят.
- Не не е така, защото не ценят всички шансовете дето им се предлагат, а ти се качват на главата. ...

WhiteDesert

Prosa » Otros

1.1K 2

Обединението (3 глава) 🇧🇬

***
3
Усмивката на този човек в никакъв случай не означаваше „бързо оздравяване” или нещо подобно. Косата му бе дълга, под раменете. Кърваво-червена, до колкото помня. Когато попитах Океания, тя каза, че освен Коракс не съм имала посетители. Странно. Към обед Коракс дойде. Донесе ми цветя.
- Здравей ...

BlueRaven

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1K

Приятелю... 🇧🇬

„Приятелю, ще ми липсваш. Аз не си отивам, не те изоставям… нищо че така изглежда.
Не забравяй колко сме се смели. Не забравяй и колко сме плакали. Не забравяй нашите скандали, защото и те са голяма част от обърканата ни връзка.
Аз няма да съм толкова далече. Винаги ще съм някъде край тебе, наблизо. ...

rali2000

Prosa » Cartas

1.6K 1

Без уши 🇧🇬

Днес ходих „на доктор“. Успешно ми отряза ушите и езика. Сега вече нито чувам, нито мога да говоря. Ех, животът стана толкова прекрасен! Не ми ли вярвате? Е, нека ви обясня тогава защо съм толкова щастлив:
1) Не ми се налага да слушам чалга. Нито в автобуса, нито в таксито, нито в маршрутката. Нито ...

xpired

Prosa » De humor

1.4K

Buy nothing day 🇧🇬

Беше последният петък на ноември. Рано следобед дядо Сашо и шестгодишният му внук Алекс се отправиха към близкия мол. Там по традиция ознаменуваха с подарък всяка тяхна среща.
- Ще ми купиш ли таблет за Коледа? – поинтересува се момченцето. Дядо Сашо не беше наясно що е то таблет – май нещо като моб ...

IGeorgieva

Prosa » Relatos

1.5K 12

Химикът 🇧🇬

ХИМИКЪТ
Силно изразеният му косопад в областта на върха на главата го правеше да изглежда като средновекомен мисионер. Само му липсваше традиционната за тези люде кръгла шапчица, която да прикрива или да създава плешивината. Като добавим към това гърбавия нос и подпухналото лице с огромни черни сенк ...

exuded

Prosa » De humor

1K 1 2

... фракталифракталифрактали... 🇧🇬

Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - филосо ...

selene727

Prosa » Otros

1.5K 23

Нощни Влакове 🇧🇬

Вторник вечер. Края на август.
Пътувам с почти празен влак, слушалките са забити в ушите ми, а погледа ми - в прозореца, през който съзерцавам отсрещния нощен пейзаж. Тъкмо си мисля, че това ще е поредното безинтересно пътуване, когато изведнъж вляво от мен се настаняват момче и момиче. От километри ...

Negative-Creep

Prosa » Relatos

1.2K

Обединението (2 глава) 🇧🇬

Някой почука на вратата. Помня го, но се е променил. Очите... Тези зелени очи! Когато бяхме по-малки един поглед бе достатъчен за да разберем, че нещо не е наред.
- Влизай. - огледах се за някой, който случайно може да ни е видял. Чисто е. Затръшнах вратата, което сега не ми се струва толкова добра ...

BlueRaven

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1K

В мир със себе си 🇧🇬

Писателят Ахил Ахилесов, добре познат на ценителите на словото, получи неочаквано предложение. Изненадата дойде от политическа централа, с която той не искаше да има нищо общо. Не че към останалите хранеше по-различни чувства. Политиката за него бе квинтесенция на злото и подобаващо го отвращаваше. ...

IGeorgieva

Prosa

1.7K 14

Периодично 🇧🇬

Мадам Памет изтръсква лачената си чанта на масата и тършува из спомените. Повечето, уви, се оказват тъй овехтели, избелели и изпокъсани, че Мадам Памет ги гледа със съжаление. После обаче размисля и ги връща обратно в лачената си чанта.

670301

Prosa » Otros

898

Медено кафе 🇧🇬

Бразилското пристанище като резенче портокал светна пред погледа ми в далечината. Усетих прилив на щастие, усмивката ми се изтегна като в хамак от единия край на лицето до другия. Представих си всичките екстри на сушата – хубави питиета, страстни бразилки и нощи, изпълнени с музика, танци и веселба. ...

inakrein

Prosa » Relatos

1.7K 10

Добродушко 🇧🇬

ДОБРОДУШКО
Eсента оголи дървета, вятърът отнесе и последните листа и сега те стояха грозни с разперени клони. Нямаше и помен от лятната хубост. Валеше. В стаята стояха няколко човека и всички те гледаха младия човек, който лежеше на леглото. Беше блед, на лицето му беше изписана жестока умора. Всичк ...

albertik123

Prosa » Relatos

1.7K 1

Страните на една черупка 🇧🇬

Съществуваше едно момиче. Тя беше харизматична, обаятелна и всеки, който я срещнеше, изпитваше необходимостта да бъде отново в нейната компания, да чуе какво има да каже, да се вгледа в завладяващите ѝ очи, да послуша звънливия ѝ глас, да разбере какво криеше в себе си крехкото ѝ тяло. Това момиче н ...

Harmless

Prosa » Otros

1.4K

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Семейна сага глава 18 🇧🇬

Иконата 🇧🇬

Сбогуване 🇧🇬

От написаното не можеш да избягаш 🇧🇬

Колко е важно да дойдеш навреме 🇧🇬

Невидима 🇧🇬

Ежко Бежко 🇧🇬

Момчето, което си отива 🇧🇬

Хиляда глупости и две сърца 🇧🇬

Суеверие 🇧🇬

Велко - 1948-ма 🇧🇬

Защо и как 🇧🇬

Писмо до себе си 🇧🇬

Момчето, което си отива 🇧🇬

Пътуваща с бурите 🇧🇬

Дописки 🇧🇬

Марги - 7 🇧🇬

Един делник на един обикновен професор 🇧🇬

До моето по-младо аз 🇧🇬

Котката 🇧🇬

Противопиърсингово 🇧🇬

Сърцето на дракона 🇧🇬

Те знаят 🇧🇬

България накъсо - 11 🇧🇬

Тъжна история номер 1 🇧🇬

Семейна сага-глава 17 🇧🇬

Мозъкът е за това! 🇧🇬

Обединението (3 глава) 🇧🇬

Приятелю... 🇧🇬

Без уши 🇧🇬

Buy nothing day 🇧🇬

Химикът 🇧🇬

... фракталифракталифрактали... 🇧🇬

Нощни Влакове 🇧🇬

Обединението (2 глава) 🇧🇬

В мир със себе си 🇧🇬

Периодично 🇧🇬

Медено кафе 🇧🇬

Добродушко 🇧🇬

Страните на една черупка 🇧🇬

Cola