Втори вариант:
Какво ли това означава,
че тъжна е мойта душа;
отколешна приказка става
неспирна храна за ума.
Хладнее нощта, притъмнява,
проточва се Рейнска река,
върхът на скала просиява
по заник, огрян от лъча.
Девица, неземно прекрасна,
там горе седи си сама,
накитена в злато проблясна,
причесва си златна коса.
Подрежда я с гребена златен
и песен напява; в гласа,
с примамваща нотка изпратен,
мелодия мощна ехтя.
Лодкаря на ладия лека
неистов копнеж завладя;
подводният риф за човека
невидим е, гледа върха.
Поглъщат навярно вълните
накрая такъв капитан,
на Лорелай от молбите
до сетния час обладан.
Първи вариант:
Не зная какво означава,
че се разтъжих така.
Приказка стара, прастара
не ми напуща ума.
Въздух хладней, притъмнява,
кротко тече Рейн - река,
блясва в лъчите по заник
върхът на крайбрежна скала.
Най-прекрасна девица
горе седи си сама,
златен ѝ накит светлее,
сресва си златна коса.
Със златно чесало се сресва
и песен припява една,
с мелодия мощна калесва
и нотка чудата в гласа.
Лодкаря в ладия лека
го с див копнеж призова,
не вижда скалите подводни,
а гледа той само върха.
Комай ще погълнат вълните
накрая тоз капитан,
на Лорелай от молбите
до сетния час обладан.
Ich weiß nicht,was soll es bedeuten,
dass ich so traurig bin;
Ein Märchen aus alten Zeiten,
Das kommt mir nicht aus dem Sinn.
Die Luft ist kühl und es dunkelt,
Und ruhig fließt der Rhein;
Der Gipfel des Berges funkelt
Im Abendsonnenschein.
Die schönste Jungfrau sitzet
Dort oben wunderbar
Ihr gold’nes Geschmeide blitzet,
Sie kämmt ihr gold’nes Haar.
Sie kämmt es mit gold’nem Kamme,
Und singt ein Lied dabei;
Das hat eine wundersame,
Gewaltige Melodei.
Den Schiffer im kleinen Schiffe
Ergreift es mit wildem Weh;
Er schaut nicht die Felsenriffe,
Er schaut nur hinauf in die Höh’.
Ich glaube, die Wellen verschlingen
Am Ende Schiffer und Kahn;
Und das hat mit ihrem Singen
Die Lorelei getan.
© Светличка Todos los derechos reservados