Да разделим ли тази нощ на две?
Ти – в твоята, аз – в мойта половина...
Заключих всички лоши светове,
но болката не ме подмина.
Не спим. И като прилепи в стъкло ...

Когато вечерта полека пие
последните лъчи на моя ден,
луната щом почти проточи шия
през малкия прозорец затъмнен,
набъбва странно тихата ми стая, ...

Две стъпки разорана рохка пръст,
гробарите се черпят с черно вино.
Скован набързо, крехък дървен кръст
и шепа хора. Някой е починал.
Встрани душата слънчево блести, ...

Разцъфналото ябълково дърво потрепваше от докосванията на пчелите. Отърсваше рошави цветчета и светлината се отразяваше в листата му. Като момиче то се оглеждаше в огледалото на облака и чакаше някой да му каже, че е красиво. Ала хората бързаха насам-натам, пчеличките се надпреварваха да правят мед ...

Разпилени парчета дъга
по разплакани тъжни площади.
Дълго вика по мене дъжда.
Аз пък дълго мълчах
… безпощадна. ...

На тоя бряг, покрай морето,
където слънцето веднъж огрява
и в миг разлива цветовете –
ела да ме потърсиш там, тогава.
Самотен бряг – отшелник бледен – ...

ПРЕДСКАЗАНИЕ
Р. Чакърова
Един изтъркан вече постулат
прескочен от законите ще бъде
и Дяволът – премъдър магистрат – ...

НЕ СЪМ
Р. Чакърова
Не се кълна във вярност, Майко свята...
Наричат ме "предател" и "беглец".
Какво не чух... И как боля душата ...

Намиране
Посветено
Изгуби ли ме някъде по стръмното?
От вятъра не чувам своя глас.
Една сълза изплакана по съмнало ...

На С.
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...

Ти знаеш ли коя съм аз сега?
По нищо не приличам на тогава...
Сладнеех. Днес горча като вина,
защото ти направи ме такава.
И бях добра. И лоша бях. Зависи – ...

Любовно ми е. Светло, синьо, нежно...
По кожата ми лази пролетта,
погалва ме със вятърна небрежност –
подлъгвам се в ищаха да цъфтя...
Подлъгвам се да искам да обичам – ...

Ти си моята топла постеля във зъзнеща нощ,
над която самотна звезда любопитно наднича
зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.
Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.
Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда. ...

Младостта бе дръзка и надменна дама.
Кръстосала бе крак връз крак.
Изпод капелата ѝ с цвят-циклама,
очите ѝ издаваха мерак.
Отпиваше от скъпия коняк. ...

Завръщания
В града на свойто детство щом се връщаш
и къщата позната пак намираш,
със обич прародители прeгръщаш,
макар и само в спомeн неумиращ. ...

Наивен си, Джингиби! Аз го доказах наяве.
Три заптиета само ти бяха конвой.
Трима пред вярата твоя изправих,
но ти не получи помощ за бягство от свой.
Кой го е еня за твоята мисия свята? ...

1
Полицаят Джо Гарфийлд не вярваше в духове. Той бе едър и червендалест (племенницата му Огъста го наричаше мил шишко), обичаше бира, живи плетове и териери, и бе ненадминат в състезанията по мятане на стрелички. И въпреки това, когато прекрачи прага на шивашкото ателие „Мис Попи” му се стори, че ви ...