Преведено от японски!
Приземявам бавно крехкото си съзнание,
така че стъпките ми звук да не издават.
Ставам на прах, разбит на мънички парченца.
Нищо повече, това е всичко. ...

Старици си говорят за любов
=========================
Старици две говорят за любов
и ромолът на сухите им устни,
окръглен като захарно кълбо, ...

Любовта, тази стара измамница,
най-коварно си тръгна от къщата,
ходи гладна и мръзне с клошарите,
без да има хабер да се връща.
Трака ситно с артритните кокали, ...

Тя слиза от едно такси
и го дочаква в празна стая.
Горчива страст, сълзи накрая
и само полъх от парфюм
над глухонямото легло... ...

Отиде си. Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –
прииждат до брега и се отдръпват.
Загребвам пясък. Ронят се, блестят ...

немирният кичур винаги
ама винаги знаеш
се изплъзва от стегнатия ластик на опашката ù
покрай луничките по лявата скула на пръски се спуска
същите са като по дясната и по брадичката и по нослето ...

Този свят е порутена къща
със продупчен отдавна таван,
а през него по капка се връща
всеки миг невъзможно живян.
Този свят е пробито корито, ...

А спеше паркът... И валеше сняг.
Засипваше треви и клони.
Целунах те. И после пак. И пак...
Ти само думичка отрони:
"Пак!" И като във странен ритуал, ...

В онова далечно, тоталитарно време такива неща не се случваха. Не прилягаха на широко регламентирания дух на съзнателност, на взаимопомощ и вътрешно осъзнато чувство за ред и справедливост.
Такива неща се случваха единствено там - зад желязната завеса обусловени от ред разбираеми идеологически предп ...

Нали си спомняте онази снимка, на която малко момиченце е залепило нос на витрината на сладкарница? Сигурно в момента изглеждам по същия начин. Извинявам се предварително за хаоса, но мислите ми не са никак подредени.
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. ...

На Руми Николова
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил – само клатя глава, а пък другите, ако щат, да ме разбират.
Тук съм вече от година и нещо. Казват му Дом за изоставени деца, а ...

Знам какво видях. И съм сигурен, че всичко стана точно така, както съм сигурен, че виждам и теб в момента. Но ако кажеш на някой, ако ми довлечеш полиция или от ония нахални журналя, ще отрека всичко, даже и това, че изобщо съм те виждал, разбираш ли ме?
Познавам мъжа ти, откак се помня – къщите ни ...

– Била ли си влюбена?
– Стига, бе! Че кой не е бил?! – киска се Надето и продължава да ми разказва за сестра си, която от две седмици бере ягоди някъде на майната си в Англия, а аз се правя, че я слушам. Гъска! Много важно, че сестра ù бачка в Англия. Притрябвали са ми лигавите ù ягоди! Но вървя с н ...

Казват, че момчетата приличали на майките си. Нестор приличаше на хубавата Деспина само по сините очи и пъргавата походка. Растеше бързо, стана висок и едър и отрано пролича дивото му семе. Започна здравата да бие децата още щом проходи. В детската градина редовно стоеше наказан – с вдигнати ръце до ...

- Не си играй с огъня, Деспино! - старата ръчкаше чушките с ръжена и не спираше да мърмори. - Не се ли налюбихте, не се ли наситихте, стига си ни срамила пред цялото село!
Деспина си търка петите на чешмата и хич не ù е до мърморенето на майка ù. Тоя монолог се повтаряше всеки път, когато получеше н ...

Поне десет минути мълчание...
Поне десет минути любов.
Поне десет минути с детето си.
Поне десет минути със теб...
Поне малко със твоето чувстване. ...

Защото си художник
Човек навярно си и ти! Опитах от кръвта ти.
Усетих страст, изгарящ плам, кипеше нелогично.
Изплаших се и онемях. Вървеше по земята
и стъпките ти бяха кал, но хранеше поличба. ...

Захвърлило последната си риза,
полето се протяга и нехае,
че есента по вените му слиза
и паяжини гонят се в безкрая.
А вятърът надува обли бузи ...

Рисувам ги набързо и наивно,
скицирам ги с молив – и само толкоз.
Защото нямам време за картина.
И скъпо ми излиза всяка волност.
Контури, силуети, бързи крачки, ...

Душата ми изстива - празен храм
с изтъркан под от колене във рани.
Вратата хлопна, нещо я подпря
и то ми заприлича на страха ми.
И то ме афореса да мълча, ...

Всичко тука ми говори
===================
Всичко тука ми говори – буболечки и треви.
Облаче да се отвори и сълза ще прокърви.
Вълците са ми другари, а звездите са очи. ...

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревога преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта – разпилени са. ...

Пометнах,
спъната в сянката на възмрачна немилост.
Абортира спонтанно душата ми.
Не можа да износи плода
на свойте големи, невъзможни любови! ...