Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала,
черупката счупих, бе толкова рано...
Косите ти скришом погалвах, залепнали
от пот и кошмари в гнездо несъбрано.
Прости ми, че нощем самичко заспиваше, ...

Един бадем... с дъх на лилаво

Белези
=======
Секунди, минути, тиктака умът.
Животът напомня за нещо студено.
А дните са крачки по голия път, ...

Не зная как се случи,
нито защо, кога -
едно домашно куче
се влюби във коза.
То бяха серенади, ...

Стига толкова по този въпрос. Не искам да отклоняваме темата. Веднъж отклонена, темата понякога изобщо не намира зародиша си. Чувала съм за хора, които, веднъж кривнали от правия път, никога не се връщат обратно. Сиреч, не намират пътя да се върнат към себе си. Какво? Моля ви се, какво означава това ...

КОГАТО...
Когато за никого нищо не значиш,
тогава загубваш и смисъл и цел...
А нощем се взираш в небесните знаци...
И знаеш - живота на заем си взел! ...

Животът е просрочил всички дати
в една хралупа време, в шепа мирис.
Дилеми, от които още патя,
кълват на едри хапки моя ирис.
Щурец – под щърбав месец, в черна доба – ...

Врагът.... Понятие за чуждост,
което предизвиква студ.
Ти – да го мразиш, нямаш нужда,
но той – по теб, е просто луд.
Все тъй върти се колелото – ...

Най-гениалният човек на света се събуди, протегна се, пръдна и неохотно се изсули от завивките. Стенният часовник с махало на Фуко, който той лично беше изобретил, удари шест пъти, а най-гениалният човек на света удари шест гълтока от мътножълтата течност, бландикаща се в бутилка от лимонада. Пред о ...

Една от симфониите на живота ми...

Днес Калина ми каза:
Онзи момент, в който се събуждаш след секс и мислиш за него. Не за този до теб. A за този, когото отдавна го няма. Този, когото може да не си виждала и години наред. Но той си остава в съзнанието ти.
Други идват и си отиват. Влюбваш се и се разлюбваш. Нетрайно, като хлапачка. Но ...

С бяла лебедова шия зима вън подхваща танц –
сякаш че кълни магия зад стъклата с леден гланц.
Преспи, снежен пух навява тънък вятър и гълчи,
неугаснала жарава свети в твоите очи.
Ти не си мираж пустинен, аз не съм измислен блян, ...

Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми,
минуси пълнят сърцето
Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата –
всичко на тях е отнето.
Грозно облечени, колкото залъче. ...

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...

Едно от малкото ми произведения написани като на шега, за ден, някъде из Тихия океан, изпълнен с онези носталгични чувства за дома и всички трепети от мисълта за оставената, но неизгубена и вечно жадувана любов, коята не признава граници и разстояния!

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер.
Хладно е, след дъждът завалял.
Мирише на есен и огоряло стърнище.
С дъх на мокро куче тича вятърът
по тревите, до охра излъскани. ...

Не мога да напиша онзи стих.
Отвъд звездите думите препиха
със виното, което Господ скри
в небесната си изба. Болка тиха
катери бавно снежния си връх. ...

Тук всеки ден по някой си отива.
Дочакал утро - не дочакал мрак...
Протяжно вие музиката жива.
Пристъпват старците от крак на крак.
Държат в ръце износени каскети, ...

Вечното клише и с теб ме търси -
"очите са прозорец към душата."
... ако фалшиви мигли залепя си -
певеце ли ще ми бъде дограмата?!
Прозореца затварям - ще настинем. ...

Вали. Навън е бяло, като истина
и чисто, като призрачна роса.
Защо тъжим, какво и как сме искали,
безсмислица остава под снега.
Какво са спотаените желания ...

Лудата любов свършва бързо.
Любовта между двама луди – никога.
Анджелина Джоли
Не ме мечтай! Живей. Живей ме днес.
Гали ме като утро с тиха нежност. ...