esenna
65 резултата
Из цикъла "Тя другата"
В петъчното мъгливо утро се лееше студен октомврийски дъжд. Лена Брезоева се надигна с мъка от леглото. Посегна към будилника, но го събори. „По-добре” - помисли тя . „ Часът вече няма никакво значение” . Затътри чехли към банята. Пъхна се под душа, стоя незнайно колко време. ...
В петъчното мъгливо утро се лееше студен октомврийски дъжд. Лена Брезоева се надигна с мъка от леглото. Посегна към будилника, но го събори. „По-добре” - помисли тя . „ Часът вече няма никакво значение” . Затътри чехли към банята. Пъхна се под душа, стоя незнайно колко време. ...
1109
3
5
Кога човек осъзнава същността на свободата? Няма правило за това, никъде не е посочен час и дата. За всеки е различно. В нашия несъвършен свят има хора, които през целия си живот не разбират какво е това свобода, за жалост. Тя се проявява рано – показва се като едва покълнало цвете! За първи път чов ...
1895
5
7
Сряда беше най-обикновен ден, малко навъсен, но някак сдържан и спокоен. Божидара се приготви за тръгване – облече се, разреса косата си, сложи и шал – беше хладно по ноемврийски, взема нотите си, цигулката и тръгна. Роклята и концертните обувки беше занесла сутринта, на генералната репетиция. Реши ...
2266
1
9
Защо не пораснах? Защото не исках!
Беше ми хубаво да тичам сутрин в кухнята, където баба ми е запалила печката и ме чака топло мляко с бисквити, да я целуна и да потъна в прегръдките й. А всички останали да са на работа. И после да играем с баба- по-точно аз да си играя , а тя да плете седнала в кух ...
Беше ми хубаво да тичам сутрин в кухнята, където баба ми е запалила печката и ме чака топло мляко с бисквити, да я целуна и да потъна в прегръдките й. А всички останали да са на работа. И после да играем с баба- по-точно аз да си играя , а тя да плете седнала в кух ...
1834
1
3
– Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.
– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
– Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
– Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по ...
– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
– Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
– Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по ...
1154
2
5
– Как да ти кажа, братче? Не мога да я забравя. Не мога, това е!
– Не можеш или не искаш? Хайде, Гришо, та тя е като всички други!
– Там е работата,че изобщо не е като всички … Не е и една от всичките, тя е …просто Мели. Знаеш ли как се запознахме? Няма да повярваш! Бачкам си аз охрана в оня банков ...
– Не можеш или не искаш? Хайде, Гришо, та тя е като всички други!
– Там е работата,че изобщо не е като всички … Не е и една от всичките, тя е …просто Мели. Знаеш ли как се запознахме? Няма да повярваш! Бачкам си аз охрана в оня банков ...
1908
4
10
Досадна муха. Бръмчи сърдито. Tрохи по масата и пода. Изцапан с лютеница нож. Обърнат стол на земята. Обесена слушалка на телефон. Неговият неспирен сигнал – сигнал за тревога. Сивото перде - като разстреляна птица – крепи се на три кукички само. Чорапчето на Мая – онова, любимото й, беличкото с чер ...
835
4
Из цикъла " Тя, другата"
– Айде , бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три пъти двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж на средна възраст нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, ...
– Айде , бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три пъти двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж на средна възраст нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, ...
910
4
Ръмеше тихo и кротко. Една кола спря рязко. От нея изскочи панически руса жена и нахлу в настръхналата от студа телефонна будка. Слушалката висеше надолу с главата като обесена. Вдигна я и бързо набра номера. Потропваше нетърпеливо с токчето си и след два сигнала чу:
–Ева, това си ти, нали? Знам, че ...
–Ева, това си ти, нали? Знам, че ...
851
1
2
Половин година след операцията. Тумор. В главата. Две години се мъчи. Докторите лекуваха и оперираха от какво ли не, но резултат никакъв! Накрая тя поиска друго изследване. Отказаха й. Тя настоя и се оказа права. Майка й се разплака, когато чу диагнозата. Тя каза, че няма да се оперира. Неврохирургъ ...
1130
2
5
– Страхотен спектакъл, Десо, браво! Много ми хареса! Лермонтов си остава Лермонтов, ненадминат е и до сега! А тази красавица Шагане?! – говореше разпалено Пламен. – Моля те, запознай ме с нея? Става ли, а? Не съм виждал такава красота – очите ѝ, устните, косата…Каква е?
– Актриса. Млада, от два-три ...
– Актриса. Млада, от два-три ...
870
2
–Край! Всичко свърши. Писна ми! Разбираш ли, писна ми! Седем години, цели седем години се подиграваш с мен, за смях съм и на колеги и на приятели, не понасям вече това!
–Боре, какво ти стана, бе човек? Пак ли същото, защо? Ох, почакай, телефона ми.
–Телефонът – Калоян те търси, нали? Дай да видя – е ...
–Боре, какво ти стана, бе човек? Пак ли същото, защо? Ох, почакай, телефона ми.
–Телефонът – Калоян те търси, нали? Дай да видя – е ...
750
1
9
– Мими, Мими, ела тук! Бързо!
– Какво си се развикал, бе Геро? Чувам те!
– Гледай, гледай какво богатство открих! А? Какво ще кажеш? – Геро ù показа някаква найлонова торбичка.
– Кисело зеленце?! Браво на теб! – усмихна се с изпръхнали от студа устни Мими.
– Браво, я! Довечера ще си го нарежем, с ма ...
– Какво си се развикал, бе Геро? Чувам те!
– Гледай, гледай какво богатство открих! А? Какво ще кажеш? – Геро ù показа някаква найлонова торбичка.
– Кисело зеленце?! Браво на теб! – усмихна се с изпръхнали от студа устни Мими.
– Браво, я! Довечера ще си го нарежем, с ма ...
1088
8
Из цикъла" Тя, другата"
Велин пристигна привечер. Настани се в хотела и излезе да хапне нещо. Беше сам на масата и така остана до края на вечерта. Не му се говореше с никого. Раздразнението го ядеше отвътре. И досадата. Тази командировка си беше на Ангел. Точно когато трябваше да замине на море, жен ...
Велин пристигна привечер. Настани се в хотела и излезе да хапне нещо. Беше сам на масата и така остана до края на вечерта. Не му се говореше с никого. Раздразнението го ядеше отвътре. И досадата. Тази командировка си беше на Ангел. Точно когато трябваше да замине на море, жен ...
1047
1
11
Из цикъла „Тя, другата”
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...
1025
7
- Момче!
„Слава Богу!" – помисли Мира – "Няма да се мъчи като мен”.
Чу силният му плач, надигна глава да го погледне, но видя нещо малко, синкаво-червено, смачкано и се разочарова. „Толкова мъки за това неугледно вързопче, жалко, трябваше да го махна” – прободе я рязко изгубена мисъл, унесе се изтощ ...
„Слава Богу!" – помисли Мира – "Няма да се мъчи като мен”.
Чу силният му плач, надигна глава да го погледне, но видя нещо малко, синкаво-червено, смачкано и се разочарова. „Толкова мъки за това неугледно вързопче, жалко, трябваше да го махна” – прободе я рязко изгубена мисъл, унесе се изтощ ...
843
2
Когато софийските меломани прочетоха афиша за първия самостоятелен концерт на петнайсетгодишния Костадин Комитов, запомниха датата и залата заради надписа :
„Младият цигулар свири с оригинална цигулка "Ландолфи" от 18 век!"
Този прекрасен инструмент на семейство Комитови беше донесен в България от н ...
„Младият цигулар свири с оригинална цигулка "Ландолфи" от 18 век!"
Този прекрасен инструмент на семейство Комитови беше донесен в България от н ...
780
4
За лъжата ли ме питаш? Е, има „бяла” и „черна” лъжа, както има „бяла” и черна” истина. Всичко ще ти кажа, всичко, но помни от мен – всяко нещо зависи от коя страна го гледаш – за едни то е хубаво, за други – лошо и най-важното – Бог всичко вижда!
Как избрах да стана акушерка? Майка ми, тя даряваше ж ...
Как избрах да стана акушерка? Майка ми, тя даряваше ж ...
1025
13
— Нееее! Не, не и не! Какво изобщо правиш, знаеш ли? Какво си разперила тези ръце, като че ли ми играеш Одета! Това е Демна, момиче, изморих се да ти обяснявам и ти все така както си знаеш – от първия ден до днес – никакъв напредък, ни-ка-къв! Отивай в ъгъла и започвай да работиш елементите, докато ...
1008
1
8
– Още едно! – побутна чашата едва-едва и отпусна глава на лакътя си. Беше светъл мъж, с пепелява от палещото гръцко слънце коса и тъмни мътни очи , с присъщия за преждевременно остаряващите хора израз. Слабоват, висок и леко прегърбен, като че ли нещо го гореше – дали слънцето или нещо друго - никой ...
905
3
Тя стоеше с приведена глава вперила поглед в часовника – всеки ден, всеки час. Чакаше търпеливо. Беше един такъв електронен часовник – със зелен циферблат, черни цифри и две пулсиращи точици. Приличаха на две малки черни очи – отварят се – затварят се. Понякога се питаше кому беше хрумнало да съчета ...
909
3
Никoлай беше грозновато момче – воднисто-сини очи, избеляла руса коса, обратна захапка, висок и несъразмерен. Това го правеше плах, затворен и неуверен. Единствената милост на съдбата беше таланта му да композира. Може би никое момиче не би спряло поглед на него, ако не беше тази странна приумица на ...
883
4
-Не! Не! Нее… - тя блъсна майка си и излетя от вратата. Божидар хукна след нея. Викаше я, тичаше с всички сили, но все повече се отдалечаваха косите |ѝ. Накрая спря – беше безсмислено. Свлече се до един дувар и свит на кълбо стискаше главата си с ръце, триеше сълзите и когато започна да хлипа на гла ...
935
1
8
Внимавай много,
когато разплакваш жена,
защото Бог брои сълзите ù!
- Обуй си кафявите обувки!
- Велурените ли? ...
когато разплакваш жена,
защото Бог брои сълзите ù!
- Обуй си кафявите обувки!
- Велурените ли? ...
1110
3
2
Сивкавият сумрак на зората бавно се процеждаше в стаята. Спяха прегърнати, вплетени един в друг, бяха едно цяло. Тя се разбуди от кучето на съседите. Погледна часовника и въздъхна. Погали го нежно.
- Анди, трябва да ставаш.
Отговор не получи, той спеше прегърнал я здраво с дясната си ръка, като че л ...
- Анди, трябва да ставаш.
Отговор не получи, той спеше прегърнал я здраво с дясната си ръка, като че л ...
824
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
