finaltouch
291 резултата
От спечената пръст изравям с пръсти
заровените спомени за пролет...
Посявам нови семена и се прекръствам!
За новата им пролет днес се моля!
Аз искам пак да видя как израстват ...
  751 
На дъното съм... И във тази кал
живеят милиони животинки...
С покорството им вече съм преял,
защото те са кротички гадинки...
На дъното съм... Тук се чувствам цар... ...
  705 
The graves keep thousands of hidden secrets
And words that haven’t ever been pronounced…
The words that living people kept as sacred
And didn’t want those secrets to be found…
Oh, sacred words and unpronounced words ...
  1155 
На Гого от Тоника
Когато някой ден света оставиш,
е важно - да остане твоят глас
и никой този глас да не забрави,
защото е оставен тук - за нас... ...
  735 
Почувстваш ли изтръпващо усещане
и глуха болка... някъде отляво...
Почувстваш ли, че слънцето отсреща
не иска тази сутрин да изгрява...
Почувстваш ли, че вятърът се спира ...
  822 
Едно момче в мен още си живее.
То още търси своето момиче...
Изгряваща луна да чака с нея
и влюбен, в лунната трева да тича...
Едно момче все още там остава ...
  676 
Летях!
(The Great Gig in the Sky - Pink Floyd)
И в полета забравих, че земята
е толкова далеч... далеч от мен!
Не исках да се спра, зад мен оставих ...
  699 
Не, няма, няма, няма да се дам
пред теб живот - да бъда на колене...
Ти даде и отне ми много, знам...
И с друг не мога и не ще те сменям!...
Защото ти, живот, си само мой! ...
  1362 
Е, накрая завърнах се там!
Там - при книжката с истински приказки!
Как оттам ще се върна не знам...
Ала знам, те за мене са истински!!
В този свят, в който детството мое ...
  526 
Обръщам взор към тези небеса
и взирам се във тях и таз година...
На Коледа се случват чудеса...
Ала дали те пак ще ме подминат?
А и защо очаквам ги сега, ...
  644 
Виновен съм! Виновен съм за всичко,
което от живота си не взех...
Редих го като стихове – на срички,
Но ритъмът му тъй и не поех...
Виновен съм – не исках да се боря ...
  1133 
Когато се помислиш за месия,
ти втория Карбовски вече ставаш!
Помията с наслада бавно пиеш
и после щедро от екрана даваш...
В една, уви, измислена държава ...
  688 
Отмина лятото... и есента настъпва...
Листата бавно, бавно пожълтяват...
Ала в душата – лято пак напъпва...
Там – защитено, то не се предава...
С лъчите си отново слънце гали ...
  484 
ТЕ всичките си имат имена...
Делата им потайни - нямат име!
ТЕ могат да развяват знамена!
Делата им – остават си незрими...
ТЕ могат да говорят с микрофон, ...
  434 
За вярата ни няма измерения...
Тя съществува някъде в душата.
Тя отстоява всички изкушения.
И не очаква за това отплата...
За вярата – дали със свещ запалена, ...
  537 
С отблясъка на лунните лъчи
в смълчана нощ поляга светлината
по шията...
И в женските очи
се отразява нейната позлата... ...
  473 
Завръщат се безсънните ми нощи.
Завръщат се от миналото сякаш...
Забравени, те ме преследват още.
Но някак... нови... Идват... И ме чакат...
С очите си опипвам тъмнината ...
  587 
Защо си тъй послушно ти, сърце?
И не преставаш все така да биеш...
Държиш живота в своите ръце
и ненаситно, ненаситно пиеш...
Защо така ми служиш и до днес, ...
  513 
Приема ни... приема ни Земята,
живот ни дава – праведни и грешни...
Накрая... Тя приема и телата...
Приема - със запалените свещи...
Приема ни... приема ни Земята, ...
  535 
Когато ме споходят страховете,
че нещо лошо, много лошо ще се случи,
не моля вече никой за подкрепа
да се опазя – просто се научих...
Когато ме разстрелват със обиди, ...
  631 
От мен животът много, много взе,
дори и вас... на всичкото отгоре...
А някой ден - до моите нозе
ще искате със мене да говорите...
Тогава нещо, знам ли, може би... ...
  631 
SWING FASHION
Принцесите се влюбват във разбойници,
а принцовете във кого се влюбват?
Принцесите пък – също имат двойници,
готови принцовете да погубват... ...
  709 
Остави принцът белия си кон,
със който през шубрака бе пътувал.
Оставил бе назад богатство, трон –
принцесата да търси и събуди...
И ето че реши накрай пеша ...
  477 
Жените, за които съм мечтал,
жените – подарили нощи страстни,
жените – като онзи спомен бял,
като отминало, нетрайно щастие...
изчезнаха, стопиха се незнайно... ...
  693 
Вечно млади оставаме в мрежата – като снимки от стари албуми…
Закопнели за мъничко нежност и очакващи трепетни думи...
И по-мъдри сме тук – със цитати, все подбрани от мъдрите хора.
Отделени от всички познати, търсим някого... да поговорим...
Непознатите тук не ни плашат – те са близо, но всъщност - ...
  644 
Съвършени тела,
умове съвършени
във пространството виртуално
шестват смело сега –
от света отделени ...
  444 
Не, не познавам божиите думи.
Молитвите не зная наизуст и
това е май преграда помежду ни
и затова са мислите ми пусти...
Не, не умея просто да се моля. ...
  473 
  811 
Преди да си отворила очи,
ти ще почувстваш моето присъствие,
а после двамата ще замълчим
и ще оставим да говорят пръстите.
Преплетени и тръпнещи в очакване, ...
  748 
Кой ни принуди
да сложим решетки
по прозорците
и по вратите?
Кой разполага ...
  719 
Изгубих...
Изгубих отдавна представа
дори за понятието „държава”...
Изгубих...
изгубих и много приятели... ...
  690 
Две сенки, притаени във нощта,
на лунното безмълвие в покоя,
докосват се с души и със тела,
и шепот тих долита - "пак съм твоя"...
Два спомена сега се връщат пак, ...
  689 
Колко много жени се изтягат
в жегата на интернета
А пък времето бяга ли, бяга
и годините бавно си кретат...
Колко много жени са полегнали ...
  611 
Едно момиче
в пясъка рисува
сърце за двама
с пламнало лице...
Едно момче ...
  426 
Хора, вижте –
аз тичам…
аз тичам…
Много бързам…
защото съм млад! ...
  707 
Вече нямам сълзи
и не мога да плача!
Да, изплаках ги всички докрая
И не мога дори
да изхлипам във здрача, ...
  646 
Агресивна съм...
и имам комплекси...
Без контакти съм...
нямам обща култура...
Възпитание нямам... ...
  803 
Децата ни растат във Интернет!
Дори не крият своите години...
На детството вкусът им е отнет...
и мислят в образи екранносини...
И без да чувстват, техните сърца ...
  657 
Когато те прострелят – не боли.
Тя, болката, се появява късно.
И само ако ти ù позволиш,
със острите си нокти те разкъсва...
Когато си прострелян и търпиш... ...
  897 
Когато затихнат отвън гласовете
и стъпките спрат да разсичат покоя,
човекът, загледан как лампата свети,
отново остава със мислите свои!
Струи светлината през вестник прочетен. ...
  726 
Предложения
: ??:??