jollyroger
1 543 резултата
Предчувствие за Есен...
Гората още е с духа на младостта си
(и тя навярно вярва в чудеса!),
но със предчувствие за Есен:
пожълтяват и листата й ...
Гората още е с духа на младостта си
(и тя навярно вярва в чудеса!),
но със предчувствие за Есен:
пожълтяват и листата й ...
770
3
Пред камината...
Виж, огънят гори, догаря
в камината пращят искрѝ,
зад тебе мракът се сгъстява,
а тишината ти крещи... ...
Виж, огънят гори, догаря
в камината пращят искрѝ,
зад тебе мракът се сгъстява,
а тишината ти крещи... ...
2075
9
Нощ в Старата гора...
Нощта се спусна от звездите
с воал над Старата гора,
зверчетата в деня укрити
събудиха се за игра. ...
Нощта се спусна от звездите
с воал над Старата гора,
зверчетата в деня укрити
събудиха се за игра. ...
795
2
Есенно...
Есен е!... Желанията - укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката, която гложди... ...
Есен е!... Желанията - укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката, която гложди... ...
367
2
Есенно...
Есен е!... Желанията- укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в душите гложди... ...
Есен е!... Желанията- укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в душите гложди... ...
379
2
Една вълшебна лунна нощ в Океана...
Звездите тегнат каго грозд:
с ръка, аха, да ги докоснеш...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...
Звездите тегнат каго грозд:
с ръка, аха, да ги докоснеш...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...
448
6
Мелодия от залез...
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир;
денят, като въздишка кратък,
заглъхна в стихналата шир... ...
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир;
денят, като въздишка кратък,
заглъхна в стихналата шир... ...
333
5
Горчив мед...
Беше Есен... Окъсяха дните...
Във гората лумнал бе пожар,
ала „пролет” властваше в душите-
по незнаен, древен календар... ...
Беше Есен... Окъсяха дните...
Във гората лумнал бе пожар,
ала „пролет” властваше в душите-
по незнаен, древен календар... ...
415
7
Усещане за щорм...
Нощта и аз сме двама,
повява тишина...
Оптическа измама
приемам за звезда. ...
Нощта и аз сме двама,
повява тишина...
Оптическа измама
приемам за звезда. ...
546
5
Изгонен от Света...
О тия нощи стъклени и ледни,
тъкани от луна и самота...
Николай Лилиев
Над Океана разлюлян ...
О тия нощи стъклени и ледни,
тъкани от луна и самота...
Николай Лилиев
Над Океана разлюлян ...
470
4
Една лятна вечер в Париж...*
на Силвана
Бе вечер от невероятно лято
(един откраднат миг от Вечността)
без цел се шляех из Париж, когато ...
на Силвана
Бе вечер от невероятно лято
(един откраднат миг от Вечността)
без цел се шляех из Париж, когато ...
364
2
За Есента с оптимизъм...
Един оранжев Вятър
пред прага на нощта
от залезът извайва
невиждани неща... ...
Един оранжев Вятър
пред прага на нощта
от залезът извайва
невиждани неща... ...
344
5
Шедьовърът...
на Жените...
И всяка самотна Жена във леглото
е като зазидан в мрачно подземие
Шедьовър, ...
на Жените...
И всяка самотна Жена във леглото
е като зазидан в мрачно подземие
Шедьовър, ...
394
4
Есен- 3
В умиращата топлина на есенната вечер
замислен лист подгони ме внезапно,
а Третата орисница обрече
душата ми на битие превратно... ...
В умиращата топлина на есенната вечер
замислен лист подгони ме внезапно,
а Третата орисница обрече
душата ми на битие превратно... ...
355
2
Вятърът...
Огънати дървета доземи
и облаци разкъсани,
в които бягат огнени луни,
светкавици и тътени... ...
Огънати дървета доземи
и облаци разкъсани,
в които бягат огнени луни,
светкавици и тътени... ...
342
1
Едно врабче на кораба...
Врабецо малък, заблуден,
защо на кораба остана
и чуруликаш възхитен
пред чудото на океана?... ...
Врабецо малък, заблуден,
защо на кораба остана
и чуруликаш възхитен
пред чудото на океана?... ...
430
7
Есенно настроение...
Виж: Времето притиснато във ъгъла
ръмжи и ближе старите си рани,
защото свърши дългото надлъгване,
а и лозята вече са обрани!... ...
Виж: Времето притиснато във ъгъла
ръмжи и ближе старите си рани,
защото свърши дългото надлъгване,
а и лозята вече са обрани!... ...
688
10
Къде ни водиш Господи?.. Къде ли!...
Навръх Балкана кацнало Селцето*
забравило от тук да отлети-
край него отшумели Вековете
във радости, в несгоди и в мечти...** ...
Навръх Балкана кацнало Селцето*
забравило от тук да отлети-
край него отшумели Вековете
във радости, в несгоди и в мечти...** ...
860
2
5
Настроение...
Топла вечер... Ранна Есен...
Водопад от тишина.
Сам съм... Сам съвсем!... Унесен...
Нежност. ...
Топла вечер... Ранна Есен...
Водопад от тишина.
Сам съм... Сам съвсем!... Унесен...
Нежност. ...
444
8
Една вечер в Страната на спомените...5
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози-
в ъглите трепери дрезгавия мрак... ...
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози-
в ъглите трепери дрезгавия мрак... ...
344
1
Ненужен спомен...
Във тази вечер звездна и студена,
разпръснала почти космичен студ,
Ненужен спомен, ти защо при мене
дойде и ме направи луд!... ...
Във тази вечер звездна и студена,
разпръснала почти космичен студ,
Ненужен спомен, ти защо при мене
дойде и ме направи луд!... ...
704
6
Неочакваната среща със Старата любов...
на Руми...
Аз
На „циганското лято” в листопада
се радвах аз на всеки порив нов, ...
на Руми...
Аз
На „циганското лято” в листопада
се радвах аз на всеки порив нов, ...
1049
7
Делфините
Вятърът размятал бе водата,
бяха лунни кратери- вълните...
Оживели сякаш и от далнината
бяха залюлени чак гърдите: ...
Вятърът размятал бе водата,
бяха лунни кратери- вълните...
Оживели сякаш и от далнината
бяха залюлени чак гърдите: ...
350
Капричио...
В една красива приказна страна
ти бе принцеса млада и капризна,
а крал, поостарял за твоята ръка,
там кралството си беше ти харизал... ...
В една красива приказна страна
ти бе принцеса млада и капризна,
а крал, поостарял за твоята ръка,
там кралството си беше ти харизал... ...
318
2
Влюбеният вятър...
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа... ...
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа... ...
548
2
Какво е Времето?... Къде ли?...
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
и във мъглявите предели
на Космосът необладан... ...
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
и във мъглявите предели
на Космосът необладан... ...
669
2
Кукувицата...
Пролет е... Цветя ухаят...
Птичи глас ехти отвред-
Кукувица от безкрая
чак изпраща ми привет... ...
Пролет е... Цветя ухаят...
Птичи глас ехти отвред-
Кукувица от безкрая
чак изпраща ми привет... ...
400
Пълнолуние...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът, къде ли-
да духне, да погали, да повее... ...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът, къде ли-
да духне, да погали, да повее... ...
320
2
Една вечер в страната на спомените... 4
Помниш ли, тогава бяхме в планината,
ти си бе закичила със цветя косата,
Слънцето към залеза вече се отправяше
и Звезда-вечерница нежно ни задяваше... ...
Помниш ли, тогава бяхме в планината,
ти си бе закичила със цветя косата,
Слънцето към залеза вече се отправяше
и Звезда-вечерница нежно ни задяваше... ...
407
Есен във Велико Търново...
Град ли е?... Или- икона?...
И истина, или поверие,
но той виси пред нас на склона
сега- във есенна Мистерия ...
Град ли е?... Или- икона?...
И истина, или поверие,
но той виси пред нас на склона
сега- във есенна Мистерия ...
423
2
Есен в парка...
Ръси есенната шума
топъл вятър, напорист
и разстила я безшумно
по земята- лист по лист... ...
Ръси есенната шума
топъл вятър, напорист
и разстила я безшумно
по земята- лист по лист... ...
426
1
Идването на нощта...
Над мен небесният покров
замислен в залезът се къпе,
с предчувствието за любов-
мечтателно нощта пристъпя.... ...
Над мен небесният покров
замислен в залезът се къпе,
с предчувствието за любов-
мечтателно нощта пристъпя.... ...
402
Песен за Голямата любов...
Животът ни изтича, Господи:
във малки радости и малки грижи,
и във илюзията си да върнем
реките при забравените извори!... ...
Животът ни изтича, Господи:
във малки радости и малки грижи,
и във илюзията си да върнем
реките при забравените извори!... ...
596
4
Наследник на Вятъра...
Във вечерта замислен си мечтая
във морската безбрежност поглед впил,
но в тази вечер аз ще осъзная,
че просто: Вятърът съм наследил!... ...
Във вечерта замислен си мечтая
във морската безбрежност поглед впил,
но в тази вечер аз ще осъзная,
че просто: Вятърът съм наследил!... ...
326
И иде Нова Есен...
... и иде Нова есен:
ще допълзят мъгли,
от вятърът понесен
дъжд ситен ще ръми... ...
... и иде Нова есен:
ще допълзят мъгли,
от вятърът понесен
дъжд ситен ще ръми... ...
458
Хоризонта и Нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...
474
2
Есенно море...
(импресия)
О, как различно е Морето днес!...
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест ...
(импресия)
О, как различно е Морето днес!...
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест ...
1378
5
Вечер край морето....4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота двойка
във търсене на своя, собствен свят... ...
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота двойка
във търсене на своя, собствен свят... ...
407
3
Елегия- 4...
Ти помниш ли, как някак неуверено
самотна птица в залезът кръжеше,
когато проумяхме, колко временно
бе чувството, което ни държеше?... ...
Ти помниш ли, как някак неуверено
самотна птица в залезът кръжеше,
когато проумяхме, колко временно
бе чувството, което ни държеше?... ...
360
Есенно елегично...
Есен е!... Желанията укротени...
Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци, от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в очите гложди... ...
Есен е!... Желанията укротени...
Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци, от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в очите гложди... ...
392
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
