koli4a
1 362 резултата
И младостта ми си отиде,
но аз все още не старея.
И уж смъртта към мене иде,
а аз все още си живея.
Познавам - тялото более, ...
  423 
Откакто съм проходил, аз вървя
към края просто неизбежен.
Болея тихо, страдам и кървя
в живота грубоват и нежен.
Макар отдавна, че това го знам, ...
  690  12 
На М.
А моят дом е божият олтар
и в него ти - единствена икона.
И тука няма поп, и ни клисар,
а покривът отгоре е амвона. ...
  490 
Играят жълтите листа
по свирката на хладен вятър.
В небето горе - на Христа,
звездите правят си театър.
И по неравния асфалт ...
  395 
А там във близката далечност
виси един безкраен миг
и във отрязъка от вечност
мълчи един човешки вик.
А свитото се разширява ...
  425 
Сърцето ми е мъничко юмруче,
но е като камбаните звънливо.
И то е непресъхващо бърдуче -
от него пият кръвните ми вени.
Душата ми е бяло аспиринче ...
  332 
Облаците пак са ниски
и затулват хоризонта.
Пия си под тях уиски
и следя отблизо фронта.
В ниското летят и птици ...
  429 
Със грижите едни и същи,
поникващи отколе вкъщи,
промъквам се между стрелите
към подстъпите на звездите.
До там, където няма знаци ...
  365 
Тази любов е ничия.
Тя не е моя,
но не е и твоя...
Но стои между нас
по средата. ...
  422 
По пътя си назад се връщам
да търся своето начало.
Назад в душата се обръщам
да търся нещо отзвучало.
Намирам стъпките предишни ...
  536 
От минало далечно вече
към близкия си край пътувам.
Животът е такъв, човече,
и от това не се страхувам.
Нали натам подвиват рамо ...
  332 
Защо, Животе, ме убиваш?
Защо в мъгла ме все завиваш?
Нима и аз не съм заслужил
и с нещо да не съм услужил?
Нима не помниш мойто име ...
  305 
Събуло зимните ботуши,
преминало през пролетни води,
небето ризата си сУши
и слънчева пътека си гради.
По нея лятото ми слиза ...
  417 
Чувството на ревност ме убива
и ми мачка мъжкия фасон.
И стрела в сърцето ми забива,
като гвоздей черен във кашон.
Таз ли болест скверна, злободневна ...
  423 
Целият живот ни се побира
във буквите от А до Я.
Цялата ни азбука събира
и нашта божия мая.
Буквичката А ни е начало ...
  498 
Не случих на време,
не случих на век.
Живея със бреме,
но съм си човек.
Живота ми къпан ...
  302 
Дойде, видя и... си отиваш.
Билетът ти е бил окей.
Не искаш с мене да приспиваш...
Не съм за тебе аз жокей.
Оставяш любовта на пътя ...
  507 
Реката ми - живот, ме влачи
към ненаситното море.
И ако тя не се затлачи,
снагата ми в него ще ми спре.
Ще ме посрещнат и вълните ...
  354 
Отива си денят и за отплата
след себе си оставя ни нощта.
И тя кове за утрото позлата
край пламъчето бледо на свещта.
И за забава в тези тъмни нощи ...
  472 
Съдбата - сложена на карта
и времето е против нас.
И пак ли ние сме на старта
в последния - дванайсти - час?
Сгъстяват облаци боите. ...
  297 
Нарамил
кръста си на рамо,
при теб
ще дойда скоро, Мамо!
Ще дойда ...
  483 
Защо е синьо
винаги небето,
а утрото
и залеза - червени?
Защото са ...
  388 
Стопявам се,
когато виждам
как се смееш и цъфтиш.
И няма смисъл
да завиждам ...
  526 
Със раждането - акт начален,
започваш твоя си актив.
И не е за живот печален,
а за живот дори красив.
И слънце в себе си да просиш. ...
  490 
Ще свърши лятото ми знойно.
Ще дойде жълта есента.
Ще скочат грижите ми двойно,
ще спре на птица песента.
Ще легне на земя тревата ...
  408 
Във мен тече една рекичка
и мие мойте брегове.
И сякаш милва ме с ръчичка
по мойте бели дробовè.
И таз жадувана прохлада ...
  447 
Че ти си майката ми родна
и ти си моето начало.
И знам: под тайната природна
сърцето в теб ми е звучало.
И къс месо съм от плътта ти, ...
  478 
И дланите в длан да положим -
да срещне и пулсът ти моя.
И там на простора в покоя
ранените чувства да сложим.
Допри си и устни до мойте ...
  392 
До залез остава копраля.
За тръгване - време комай.
А слънцето бавно търкаля
часовник на месеца Май.
Напускат стопани нивята. ...
  452 
Една звезда над мене свети
и праща някакъв сигнал.
Поръсва ме сега с конфети
преди към ней да съм тръгнàл.
Така тя даже ме целува ...
  428 
По утрото се плъзга моят ден
и бавно слиза на земята.
И по килима розовочервен
той стъпките към нас премята.
Със побеляло слънчево око ...
  387 
Не скривам. Времето във мен узря
и ми остави бялата коса.
А нощната луна във мен се взря
и ме поръси ласкаво с роса.
И по пътеки, и по пътя щур, ...
  258 
Всяка вечер боледувам.
Всеки сън ми е кошмар.
Всяка вечер мрак сънувам...
Господ "гали" ме с шамар.
Сутрин пък - наяве вече, ...
  308 
Нощта от залеза забременява
и сутрин е готова да роди.
Гласът на третите петли вестява,
че раждането почва във зори.
Със розова плацента за завивка ...
  453 
Сякаш, като прелетните птици,
си отиват белите ми дни
и остават, като бледи скици,
в миналите спомени едни.
Нощите ми, черни като сажди, ...
  439 
От облаците тъмни
небето натежа.
По ъглите му стръмни
аз мислено кръжа.
Небето се подпира ...
  477 
От стари рани спомен пазя.
За новите си търся лек.
И мога по корем да лазя,
но все съм си добър човек.
С успехи стари се гордея - ...
  354 
На тази моя мила гара
и моя болка... болка стара,
стоят на среща двата влака
и майката ми се разплака.
Единият е за на запад, ...
  383 
С очи достигам до звездите.
С ръце подпирам и небето.
Държа им здраво и юздите
на дните бързи в битието.
И слънцето във джоба слагам ...
  496 
С памучена душа живея
във този свят и зъл, и груб.
С това ли днес да се гордея
или пък да се считам друг?
Не мога аз да се променям - ...
  1037 
Предложения
: ??:??