monilia
287 резултата
Зима няма да затвори
тези дядови обори.
Да запръска страшен сняг,
да се стопли шарен свят.
Ех, каква ли гяволия ...
  356 
Премъдри Боже,
не ни затваряй очите.
Те все още виждат.
Какво става в нашата обрулена държава?
Изморихме се от чакане, Миличък. ...
  490 
Дори и нещастна,
любовта е прекрасна.
Завихрени, страстни вълни,
заровила в мене очи.
Ти чувстваш ...
  388 
Потръпва тръпка, тръпнеща, значима,
при мисълта, че някъде те има!
  914 
Таксито ме закарва до стария град. Джумаята ме приема във своите обятия. По уличка калдъръмена се отправям към най - прекрасната и древна част на града. Усещам маршировката на заптиетата. Чувам изстрели. Балабановата къща потрепва с нейното величие. Загубвам се на Хисар капия. Църквата построена в н ...
  534 
Гори, в сърцето влиза.
Гризе, наслагва слой след слой.
Притиска ме със тежест непозната.
Ще мога ли да си спася душата?
  437 
Разкъсващ звук раздра ефира.
Притисна покривите и взриви нощта.
И в тези груби, супер децибели
роди се във душата ми любов една.
Проникваща в дълбоките води. ...
  421 
През портала на времето преминал в галоп,
но съвместил своето битие с наличната страст.
Престрадални поеми написал в трудни,
изящни моменти на устрем, самота и силни чувства.
Тежък избор в нашето съвремие. ...
  532 
Във твоят свят едва ли ще проникна.
Зазидан, полутъмен и суров.
А пък сълзите ми по тебе все не стихват.
Защо бе толкоз крехка нашата любов?
  332 
В сълзите ти – потиснати вселени,
от облаците – капки сътворени.
В очите ти проблясват чудеса,
дали това е смисълът на любовта?
  342 
Огромна мъка е стопила
свежестта на утрото.
Брезата бавно се раззелени.
Душата ми в очакване линее,
а пролет дивна е надвесила ръце, ...
  322 
Прегръщам те!
Целувам те!
Не искам и да знам
къде ще ни захвърли
животът ни голям. ...
  403 
Как хапещо навън е!
Отрупана със сняг,
елхата е заспала,
под топъл похлупак.
  991 
Отново ще летя след залеза,
тъй пурпурен, влиятелен и свеж.
Ще бягам аз от тежката навалица,
за да се гмурна във живота тъй горещ.
  331 
Слънчо, слънчо - топъл знак.
Идвай бързо с весел бяг.
Да затоплиш равнината.
Да разгониш самотата.
  388 
Ще тръгнем в две посоки,
които няма да се съберат.
Илюзията - толкова жестока,
шега ни изигра и този път.
  418 
Очаквам на спирката наша,
пристига при мен любовта.
Снегът е чист, благосклонен,
надиплен, фрезован – богат.
Разтворил сърцето щастливо, ...
  301 
На депутатите е позволено
да го създават с отегчение.
Нима това е неприлично,
когато съдържанието му
е строго лично?
  308 
Когато пиеш сам, светът те тъй гнети.
И ето ме голям, със хиляди мечти.
Но те се лутат в мен – бездомни, носталгични.
Преливат във рефрен. Стопяват се безлични.
Какво да правя с тях? Ще търся нов завой. ...
  306 
Отражение, близост, видение.
А безумството е налице.
Ще отхвърлиш ли своето его,
за да бъдеш искрен поне.
И във тази невинна игра ...
  332 
Лилави минзухари
целуваха нощта.
Между боровете стари,
открили нежността.
  315 
Слънчеви взори земята галят.
Божествени порти пред нас се отварят.
Листата нашепват тайни изкусни.
Просто ми липсват твоите устни.
  340 
Сърцето ми ликува.
Не мога да го спра.
Живота всичко ми поднесе.
Настроение прекрасно.
Любов извира ежечасно! ...
  306 
За утрото ще ти разкажа,
поприпкващ нежно по паважа.
И засияха небесата
от тази утринна позлата.
Щурец в ръката ми се свива, ...
  341 
Ровя във пясъка, ровя.
Мечтая.
Малка тенжерка с руни по края.
Как е изпаднала тук в пустошта?
Няма си даже свестни крила. ...
  385 
Искам до мен да си вечно.
Да те топля с грижовната длан.
Да усещаш в душата човечност.
Да заспивам с духовен шаман.
  416 
Залутан в дебрите на мисълта се питам
защо ли Бог ме тъй ориса?
Една отколешна мечта
да ме преследва и не дава мира.
Преболедувах, преживях милион ...
  355 
Хубав е днешният ден.
Така приятно припича.
Само Витоша е леко мъглива.
Чува се смях на момиче.
  820 
Аз тук съм във една постеля
и чакам твоята повеля.
Ще сричам букви, шепот ще подам.
Ще искам да строя и храм.
Ще дойдеш ли със мен да споделим, ...
  505 
Замъгли ми се съзнанието.
Буквите загубиха смисъл.
Не можех да ги докосна.
Какво е това?
Нима това е провидението? ...
  293 
Две палави гугутки зад климатика свиха си гнездо.
Строено бе с усърден труд, умения и в ритъма на танца болеро.
Донасяха те клечките от близо и далеч.
Понякога се случваше дори да теглят меч.
Но трудно бе строителството - непригодно. ...
  327 
Потръпва тялото ти
в моите ръце.
Завива ми се свят
от нежността ти.
Тишината усилва чувството. ...
  418 
В неравна борба, оцеляваме трудно.
През нас преминават безброй тегоби.
Очакваме свежест, любовна наслада,
а идват спонтанно - тежки беди.
Животът е джунгла. ...
  360 
Както си гледах в краката и ето,
появи се сама от морето.
Стройна, красива, любвеобилна.
Слънчева, жизнена, сексапилна.
Страст излъчваше със очите. ...
  335 
Ще загубя ли
очарованието си на Рицар?
Печален образ ме зове.
Ще тръгна по света
с подострен меч, ...
  312 
Той беше мъничък и мъркащ.
Косатко го нарече тя.
Със лапичките си белязани
играеше си със смеха.
Подскокна на дървото. ...
  286 
Старо куче чака пред вратата,
да го пуснат в закусвалнята богата.
Мечтае изкусно. Ухае на вкусно.
Поседна, сви ушички.
Как да поръча? ...
  317 
Колко е скучно в самотния ден,
да препускаш уморен, отегчен.
Покрай теб се стрелкат коли.
Кучета лаят, глава те боли.
Стресът напира, чудовищно див. ...
  383 
В изумрудени пасбища
стъпвах леко, наивно.
Изведнъж се обърнах
и зърнах богиня.
Не беше красавица, ...
  320 
В твоите тъжни очи
аз утеха намерих.
Не кори ме любов,
че съм толкова грешен.
Как пленителна сила ...
  340 
Предложения
: ??:??