Morgana
188 резултата
Замислено, съблазнително, с тъга те гледам,
опитвам се може би чувства в теб да пробудя...
Уви... напразно след измислена мечта тичам...
Дали мога в теб душата си да загубя?!
Сложих червено червило, ...
  496 
Очкаваше ти спасение...
Търсеше минутка уединиение...
сред хаос от мисли и желания...
Ето, намери го... но, уви...
в собственото си слънчево затъмнение... ...
  432 
В разпилените прашинки на времето,
в изгубените части на съня,
носейки на плещите бремето,
сбогом казвам без глас на любовта...
В отминалите, забравени мигове, ...
  572 
С крясъка на тишината
затихна ли бурят във мен?...
Във студа на сълзата
потопих ли покварния спомен за теб?...
"И винаги до теб ще бъда, ...
  561 
Своите малки звезди навярно получават
своите малки искрици...
с тях навярно тъгата ослепяват...
заблудени, че щастието си личи...
Сред своите измислени звезди, ...
  640 
Сред полето сиво,
обгърнато с черните воали на нощта,
понесе се магьосница зла -
днес тя щеше да прокълне
навеки човешката съдба... ...
  836 
Опитах спомените да удавя...
опитах да забравя...
опитах истински да те намразя,
опитах обещанието да спазя -
онова, което последно аз ти дадох... ...
  1697 
Здравей, моя голяма любов...
Здравей, моя незараснала рана...
Един спомен ме върна тази нощ,
идвам за малко... без зов, без покана...
Не говори... замълчи... ...
  916 
Не можеше да повярва, не знаеше как се стигна до тук, как се случи всичко, а искаше само да е щастлива... Господи, ами сега на къде да върви, как да живее? Беше предадена, излъгана, измамена... и то от собствения си баща... Той го уби, уби го, без да трепне дори... точно пред очите й. Застреля го пр ...
  901 
Когато си Дявол, когато си Господ...
до теб, със теб ще вървя...
окрилена от мрачния ти светъл покров.
И каквато искаш ще съм...
и светица, и грешница... ...
  613 
Тишина в нощта...
Отлетяла е птицата...
не раздира с писъка си
... тъмнината...
(самота...) ...
  590 
Тежка, сива мъгла бе обвила цялата крепост. Непрогледни бяха воалите й. Нямаше жива душа наоколо. На кълбета мъглата се стелеше около дърветата, в сива прегръдка бе завила огромната статуя на някогашния владетел...
Някаква черна прокоба се носеше из въздуха... Имаше нещо мистично, което обгръщаше от ...
  892 
Забравен е незабравимия спомен,
спомен носел някога топлина,
топлина превърнала се в камък огромен,
студена и душата не усеща липсата на любовта.
Животът с черни бои рисува ...
  515 
Аз зная, че всичко бе шега.
Зная, че за теб бе просто игра.
Но, моля те... помни ме...
Но не като поредното момиче.
Спомняй си понякога очите ми... ...
  791 
Днес беше странно красив ден... имаше нещо нежно и невинно, което се носеше из въздуха. Да не би някой добър магьосник да бе омагьосал света днес да изглежда по-красив... Малкото сираче обичаше да мечтае... да си представя как идва красивата фея и го спасява от студа, как го пренася в страната на чу ...
  895 
Сънувах тази нощ Луната...
Беше тъжна... нещастна сякаш...
Гледах я с насълзени очи,
разбирах... бе загубила и тя
своите мечти... ...
  746 
В черните дебри на нощта,
тихо, в мрака зловещ,
умираше звяр, смъртоностно ранен.
Казваха, че той лош бил.
Казваха, че девици убивал. ...
  561 
Черно-бяла снимка...
леко пожълтяла...
Запечатала е времето на щастие...
отминало...
Усмивка една... красива е била... ...
  709 
Оплетено в лъжи сърце...
Обгърнато с воалите на измамата лице...
Кристален ум... фалшиви мисли...
Красиви желания... грешни терзания...
Спомени... лъжи... ...
  562 
Често седя и размишлявам за живота...
Понякога е толкова ужасен,
понякога е безкрайно тъжен...
Но пък е изпълнен с любов -
чиста и красива... ...
  508 
Той седеше в замъка и гледаше замислено бурята навън. Дъждът блъскаше с всичка сила по прозорците. Светкавиците осветяваха за миг небето - светлината беше зловеща, мрачна, обещаваща пустота и смърт. Той гледаше любимата си градина, наблюдаваше как дъждът безмилостно убива цветата му. Виждаше как сил ...
  2513 
Нека полетя, нека се слея с вечността.
Нека ме няма от днес на света.
Нека съм друга... нека съм птица с волни крила.
Нека изгубя тази моя тъжна съдба...
Ще бъда лебед през деня. ...
  574 
Не виждам... и време не остава...
Не чувам... сляпа в безвремие онемявам...
Сетива... къде са?
Изгубих всичко като на игра...
сляпа, няма и глуха обикалям ...
  467 
Отпечатъци от пръсти върху...
... нечия душа...
Мрак... и пустота...
Захвърлена червена роза
лежи върху калната земя... ...
  731 
Дъжд от диаманти заваля в нощта,
посипа със светлина цялата земя.
Надежди нови възродиха се от пепелта.
Незнайни феи разпериха крила.
Нощта превърна се във ден. ...
  624 
Приятелите й не могат да я разберат, близките също, всички се питат как е възможно да се побере толкова мъка, тъга, болка в едно същество. Как? След като е толкова млада и е видяла толкова малко от света.
Защо очите й са винаги тъжни, защо гледат така безпомощно, защо има страх в тях, защо е това ог ...
  1654 
Тишина... пустота...
... бездна една...
... нощ в нощта...
... и аз сама...
***** ...
  624 
Седейки сама в нощта,
гледам умислено звездите.
Хиляди малки искрици
къпят се в мрачната си светлина...
Птица прелита... ...
  681 
Предложения
: ??:??