svetlitschka
559 резултата
Вече мога да те държа за ръка.
Слънцето се надигна плахо.
Проясни се небето. Няма дъга,
Скрита ми е в сърцето. Бяха
нечестиви нощи, раняващи дни, ...
  598 
Не е удачно време за поезия.
Болезнено крилата си подвих.
По тялото пълзи открита лезия.
Издайнически тръпне и кърви.
Не се разтваря вихрено замахът им. ...
  408  10 
Дядо Коледа тази година не мина,
непослушни навярно все пак сме били.
Ориста пусна пакостите през комина,
черни сажди покриха невинни бели.
Нежността ни над маска излъчват очите, ...
  299  10 
Този не беше нашият филм.
Друг ни закупи билети за ложа.
Никой в нищо не бе съгрешил.
Някой на грешната карта заложи.
Колко и как, разума подценил, ...
  468 
Среднощ минава, ангелите спят.
Сънуват цветни приказки децата.
В ума им буден оживя светът,
елените кръстосаха земята.
Играчките в чувала се топят ...
  843  27 
Докосвай спомените предпазливо,
въздишките долавят кой е искрен.
Разсъмване будува мълчаливо
в очакване водата му да плисне.
Усилието акушира с мисъл ...
  340 
Облитам свечерените полета,
оглеждам притаените треви.
Озърта се проблясваща комета,
отронва огнен дъжд искри.
Угасва бързо, силно притъмнява, ...
  450  13 
Като безименото пръстче, предпоследен
подкрепям важните на свит юмрук.
След палец, показалец-вип и вдигнат среден
поддържам постамента им напук
на името си непретенциозно, ведно ...
  396 
Хрущи снегът под стъпки предпазливи,
рояк снежинки спират на дланта,
студът ги вледенява в причудливи
прашинки безтегловна красота.
Напредва плавно леката шейничка, ...
  327  11 
Затишие наостри слух, мълчи в самоизмама.
Примирие цари и глух покой заля хамама.
Телата спрели се редят в кръга, шурти водата,
недъзите ще си внушат, размина се бедата.
Размирно, времето превзе дълбоко всяка фибра, ...
  299 
Потече безвреме сънят наобратно,
направи завой в невъзможност да спре,
заля бреговете вълнá безвъзвратно,
отнесе ни сала в открито море.
Едничък любовният блян му е флагът, ...
  293 
Das Herz ist mir bedrückt
Heinrich Heine
Сърцето ми таи тъга
Хайнрих Хайне
Сърцето ми покой не знае, ...
  1038  10 
Лято жарко през зима
си мечтаеш да има,
сменяш лудо море с върхове.
Буташ дюни безумно,
тъпчеш джоба и шумно ...
  960  11  19 
Поръси ли леден прашец над тополите,
проблесна ли ранна слана...
Ветрецът съблече на клони оголени
самодивските рамена.
Следобедно слънце прегръща скамейки, ...
  528  15 
Сбираш дългия ден
в глътки мащерков чай,
вън - мъгли и студен
ледно зъзнещ безкрай.
Гледаш мрави кордон ...
  462 
Пиеш до дъно и стигаш върха,
смелост извира от чашата тънка.
Медна камбана в главата ти звънка,
трудно удържаш крака по твърдта.
Жадното гърло погълна нощта, ...
  470 
Възторгът ме доведе на крилата
на гълъб в снежнобяло одеяние,
отключихме езика на телата,
взаимно да изваем съзидание.
Трептим споени, ковко единени, ...
  245 
Не вадя любовта си под черта,
възраждам я след всяко многоточие.
Което жребият предначерта,
допирам право в свойто слепоочие.
След изстрели каквото оцеля, ...
  357 
Тя трябваше да предположи немислимото. Трябваше да опита да го спре, но мразеше да се налага.
Траурът го затисна внезапно,
връхлетя изневиделица и погреба плановете му за любов и спокойствие. Придружи ги за поклонението, но не намери сили да остане. Никой не го разбираше така добре като нея, но ситу ...
  308 
Слабостта те убива, признай.
Безсимптомно броиш карантина.
Поначало предвиждаше край.
Послеписът едва се размина.
Домошар се оказа страхът. ...
  383 
Заболя ли те? Беше неволно.
Вътре в себе си скъпо платих
да се любя почти доброволно
до разсъмване с блудния стих.
Изревнува? Не беше нарочно. ...
  231 
Топлината запълва дома до червено,
и превръща го в ярко пламтящо сърце,
украсява стените му с нежни невени,
на оранжев балон прелетява с перце
от орлови крила, завладели простора, ...
  262 
Die Linde blühte, die Nachtigal sang
Heinrich Heine
Липата цъфна и славей запя,
засмя се слънцето, мило огря.
Целунат, обгърна ме твойта ръка, ...
  918 
С какво заслужи красотата
да я укриваме под маска?
От двайсти век къде нататък?
Сменил е светлата окраска.
Което дáде, двойно плаща ...
  300 
Нощта овласти сетивата сиротни,
в мастилено синьо загърна охотно
будуващи тайни, потръпващи устни,
жадуващи пръсти да галят изкусно.
Стадата препускаха до изнемога, ...
  778  15  26 
  430  10 
Законът не от вчера не работи
и първите не са на висота.
Затлаченото глухо си буботи,
завлича те подземната река.
Очакваш ли промяната отгоре ...
  840  16 
Стъблото ми огъвахте злорадо,
сълзеше от почуда и печал.
Пречупихте невинното и младо
цветче, всемира що ви бе послал.
Поднесе ви спонтанно изненада, ...
  362 
Зее, широко отворена, кутията на Пандора.
Иззад завеса притулен, Адам се озърна за хора.
Дръпнал я бе пред очите на замижала Темида.
Бързо обра светлините, в пясък темели иззида.
Сукното бяха прояли зимъс дълбоко молците. ...
  406  12 
Интересни същества сме хората.
В света, изпълнен с живи чудеса,
подчинени кротко на умората,
сами изобретихме скуката.
С риск да ви разстроя, здравомислещи, ...
  689  12 
За очите си празник,
за душите– мирó,
чародеец-поразник,
донжуан под клеймо.
Съвършеният самец, ...
  381 
Догоря ли ледът или пламъкът тяло извива,
в причудлива приумица смътна източва снага.
Отстрани не изглежда самотна свистящата крива,
пропълзява догоре по тъмната стара стена.
Заиграна се вие отново, топи се фитилът, ...
  323  10 
Доверих се като на месия
на безмилостно вале спатия,
още преди старта на играта
прекрои основно правилата.
Подарих не само топлината ...
  356 
Да си силен е дело самотно,
да си верен е тъжно до смърт,
да поплачеш е тъй старомодно,
да не лъжеш е мирова скръб.
Да останеш е гола жарава, ...
  349 
Спирам да питам, моля и чакам,
спирам да кътам надежда.
Близо съм вече да се отракам,
бъдещето се подрежда.
Ти ще ме лъжеш, аз ще ти вярвам. ...
  314  16 
Някога била е хубавица,
преди половин живот човешки.
Младост споделила с ученици,
правила и още прави грешки.
Интригуван, пъхам телефона ...
  746  17 
Песен да беше протяжна, да млъкна, да глъхне.
Огън да беше прогарящ, да лисна, да стихне.
Ала е болка подлютена, снага ми съхне,
змия увита у пазва, смразява и спихне.
Първо ми либе за път се застяга, замина, ...
  412  11 
Не разпилявай нежността
и не харчѝ я по децата.
За тях си пътник към скръбта
и на предел са ти делата.
Полвинвековното сърце ...
  376 
Крилата ми тънички,
рисувани в сънища,
усети да пърхат ти.
Заслон от ръцете си,
най-дружески сплетени, ...
  390 
Das Meer erstrahlt im Sonnenschein
Heinrich HEiNE
Окъпано в лъчи, блести,
като че златно е, морето.
Щом склопя някой ден очи, ...
  744 
Предложения
: ??:??