thedac
873 резултата
Някъде във дебрите вековни,
велики хора със велики имена,
стъпвали със стъпки неуморни –
и създали нашата България.
Оставили ни пламенна история, ...
  1016  10 
Мария проклина живота и плака
на старата гара в дъждовния ден,
когато изпрати мъжа си до влака
със думи любовни: ,,Да мислиш за мен’’.
Красивия Петър – левент и чаровник, ...
  504 
Нека боли те, нека боли те!
Връщай се често в близкото минало!
Нашите спомени да изгорят те!
Знам ли, може това да си искала!
Помниш ли, бяхме Ромео и Жулиета? ...
  285 
Малко момче по улиците прашни,
със стойка – премръзнала, тиха и сива,
животът му – вечно и тежко страдание,
душата – на малки частици разбита.
В големия свят на малките хора, ...
  434 
В този свят, закопнели за нежност,
се стремим да намираме цвят.
В този мрак се усмихва зловещо,
разкървен от войни единак.
В този свят се живее сурово. ...
  410 
Патрик Финли се събуди в стаята си в горещ ден на месец септември през две хиляди и седемнадесета година. Осемнадесетгодишното момче живееше в тристаен апартамент на улица ,,Вали 2’’, която бе главната в град Тантър – спретнато място, населявано от зли хора.
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...
  614 
Той имаше крехка мечта отначало.
Запретна ръкави и каза си ,,Старт!’’.
В очите му блесна, величествен, Арнолд,
в сърцето му пламна огромен пожар.
Той имаше крехка мечта отначало, ...
  354 
Тя беше тази, която тормозихте. Сигурно трябваше да се обърна учтиво към вас. Сигурно трябваше да ви кажа нещо от сорта на ,,Здравейте!’’, ,,Добър ден!’’, или ,,Добро утро!’’. Сигурно трябваше да се усмихна и да не ви подминавам по този начин. Сигурно...
Наистина ли не можете да се сетите коя беше т ...
  424 
Спуска се булото на нощта. Сълза.
Виждам през тясно прозорче. Звезда.
Бродят по хладни пътеки. Деца.
Бият студени в гърдите. Сърца.
Следва ги, свела глава. Жена. ...
  435 
Бях ли до болка на чувствата верен?
Бях ли готов да обърна света?
Бях ли готов топлина да намеря?
В твоята женска, студена ръка?
Бях ли готов Аполон да надвия? ...
  502 
Дядо Ставри се събуди в схлупената си едноетажна къща в село Самоводене, която се намираше на улица ,,Иван Рилски №4’’. Свежите слънчеви лъчи си проправяха път през решетките на малкото прозорче на стаята му. Старецът недолюбваше момента, в който го изпепеляваха с огнените си езици.
Мъжът побърза да ...
  674 
Животът е картина, която всеки трябва сам да нарисува. Не е важно дали си художник, не е важно дали можеш да държиш четката по правилния начин, не е важно дори дали си далтонист, важното е да имаш желанието да я започнеш.
Възход. Давате ли си сметка какво е това? Не е като да преминеш нагоре в ниват ...
  1429 
Училището – вреда или полза? Сложен казус за решаване.
Какво е полза? Нещо, което ми дава нещо. Какво е вреда? Нещо, което ми отнема нещо.
Отлично! Трябва да съм наясно с тези неща, за да стигна до решението на този казус.
Какво ми дава училището? Лесен въпрос. Отговорът е нищо. Но защо ли? Позволи ...
  516 
Чувствам, че светът ми пречи да бъда себе си. Засипва ме с куп неща, които ме отдалечават от онова, което се крие в душата ми – желанието ми да не спирам да пиша.
Прашинки от безформен гняв се пластят у мен. Гняв, породен от вечните спънки – онези дребни битовизми, способни да развалят неопетнените ...
  434 
Тя беше кралица, а аз – кочияш.
Сърцето ми бедно изтръпна. За Бога!
Защо се получи това между нас?
Мъчителен старт на любов невъзможна...
Сияйна корона! Усмивка – сапфир! ...
  353 
,,Книгата разкрива истини, които
действителността прикрива’’ – Джезамин Уест
Книгата е магия, създадена от опитната ръка на възрастен магьосник. Крие се в една привидно малка, но всъщност толкова голяма обвивка със сърце. Под твърдите и́ корици циркулира нещо с огромен смисъл – цял свят, който ни пр ...
  529 
Здравейте! Казвам се Стефан Петров – шестдесетгодишен мъж, който срещате всеки ден. Живея в онзи вонящ кашон. Не пропускате да го сритате... Предполагам, че сещате за мен – боклука от края на улицата ви.
Не мога да кажа, че се чувствам страхотно. Дните ми са дебело въже, което се увива около врата м ...
  518 
Надя Петрова – деветнадесетгодишно момиче, за което животът тепърва започваше, слезе от влака на гарата в Бургас, за да се запише в университет. Избра да учи начална педагогика – умно решение, продиктувано от желанието и́ да има сигурна работа след време. Срамежливата девойка щеше да направи прехода ...
  569 
В село Воденичане живее седемдесет и осем годишната баба Иванка. Това малко местенце лежи в пазвата на Югоизточна България, предлагаща невероятни гледки, които се запечатват в съзнанието.
Животът на тази стара жена представлява низ от върхове и падове. В зенита на своята младост прекъсва образование ...
  469 
Остани! Остани!
Ще се
любим,
нали?
На гранитния кухненски ...
  705 
Дори да вали,
ще дойдеш,
нали?
Ще чакам
на мръсната ...
  370 
Лъчи!
Аз ще съм
по обувки…
Ти ще си
по сандали... ...
  333 
Във тъжна неделя се стели постеля
над моето малко градче.
Персони с торби във ръцете поели
по дълга пътека. Дете
протестира, не иска да ходи. ...
  344 
На времето страшно великите думи
събирам в поток съкровени слова.
А времето днешно е чалга и суми,
и някакви снимки на голи крака.
Чернее небето! Пустее сърцето! ...
  406  10 
Имах те!
Няма те!
Вече загубих те!
Нуждите бързо отнеха те!
Нуждите! ...
  378 
Имате приятели... Нямате приятели...
Знаете ли, че приятелите всъщност са предатели?
Разбрахте ли?
Предатели...
Трябва да свикнете с грозната мисъл. ...
  322 
Той изгради стена между себе си и околния свят. Здрава стена, която никой не можеше да събори. Вкопана дълбоко в земята, студена и влажна...
Преди време беше Човек – един много добър човек. Всички се раждаме такива, но впоследствие животът ни променя. Усмихваше се при всеки удобен и неудобен повод. ...
  386 
Не съм плакал от години...
А как ми се плаче...
Обаче светът е облечен в юначност!
Прозрачни са хорските чувства,
а облаци пускат красиви мъниста. ...
  348 
Роден си във време на мрак и на страх.
Велик си, Василе! Велик си!
От ударни чувства, копнежи и прах
огромни дела сътворил си.
Дарен си с магия, която лети. ...
  253 
Път! Кола! Семейство! Гръм!
Крясък! Ужас! Сълзи! Кръв!
Мъж! Жена! Сърце! Дете!
Страх! Мечта! Копнеж! И Те!
Студ! Стъкла! Бензин! Мъгла! ...
  274 
Защо са ви нужни писатели, хора?
Защо са ви нужни красиви слова?
Нали е безкраен за вас кръгозора?
Нали сте способни на смели дела?
Защо са ви нужни куплети и рими? ...
  273 
Чаша, кафе...
Сватба, дете...
Стая, перде...
Щастие, Те...
Чанта, часовник... ...
  363  11 
Избухвам! Животът е птица проклета,
която се вие над гроб на поета.
Издигнах от нежните думи планета.
Защо ли човека ламти за монета?
Изплетен от действия, думи и чувства. ...
  326 
Тя бавно пристъпи прага на вратата,
с поглед – замислен, плах, неуверен.
Сърцето и́ силно тупти... Ще се пръсне!
Каквото е търсила, май го намери...
Какво ли е търсила тази госпожица? ...
  302 
Родих се в мътните години на турското робство – непрогледно време, белязано с горчивия вкус на страданието. Проплаках на окървавена земя, пазеща непреходния спомен за загиналите си синове. Вдишах въздух, наситен с писъците на деца и жени. Писъци, които отекват като камбанен звън в съзнанието ми до д ...
  483 
Гълъби пият от сладки фонтани.
Хора им хвърлят трошици. Лъчи
галят земята с напукани длани.
Нежност се лее. Животът цъфти.
Звучно се смее отруден работник. ...
  482  13 
Вече си мъртва в съня ми!
Загубих те, скъпа любов!
Безсмислен, минава деня ми.
Живея напразен живот.
Сърцето е мъртво! Не тупка! ...
  590 
Левски, Ботев и Раковски!
Даме! Кочо! Свобода!
Иде с четата Бенковски!
Тук – на българска земя!
Пушки светят! Шипка плаче! ...
  372 
Политици... Фанатици... Астматици... Логоретици...
Какво ли по-добре описва тези хора?
Говоря с презрение, скрепено с отвращение,
за тези, които убиха България.
Подпалиха надеждите за светлото ни утро! ...
  353 
Юли пристигна със приказен цвят.
Слънцето плаче. Земята се пука.
Тежко се носи зловещ аромат.
Хора проклинат проклетата суша.
Птичките пеят задавено в хор. ...
  303 
Предложения
: ??:??