thedac
873 резултата
София – 2050 година. Всекидневието на старото време стана упражнение за новото. Трудностите се превърнаха в лекота. Настъпиха нови времена, в които жените завзеха света.
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредн ...
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредн ...
1169
9
Помнѝ ме! Дъха ми. Очите.
Зовѝ ме! Да дойда в нощта.
Кристали от моето име
ухажват луна със цветя.
Помнѝ ме! Добрия любовник. ...
Зовѝ ме! Да дойда в нощта.
Кристали от моето име
ухажват луна със цветя.
Помнѝ ме! Добрия любовник. ...
280
3
9
Говорих със Ема на тема проблемна,
във стая с кафяви стени.
Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна,
сканирах с блестящи очи.
Това е типично за мъжката същност. ...
във стая с кафяви стени.
Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна,
сканирах с блестящи очи.
Това е типично за мъжката същност. ...
1001
4
9
Ще бъдем ли двама, любима?
Попита я влюбено звяр.
И пламна в душата му дива
от чувства огромен пожар.
Очите ѝ – снежна премяна. ...
Попита я влюбено звяр.
И пламна в душата му дива
от чувства огромен пожар.
Очите ѝ – снежна премяна. ...
332
4
Когато душата ми плаче от болка.
Когато кинжали забиват се в мен.
Сестра ми протяга ръката си. Помощ!
Изтривай сълзите! Нали съм до теб...
Изтривай сълзите. Гласът ѝ полита. ...
Когато кинжали забиват се в мен.
Сестра ми протяга ръката си. Помощ!
Изтривай сълзите! Нали съм до теб...
Изтривай сълзите. Гласът ѝ полита. ...
1242
1
11
Вплитаме устни в безкрайно мълчание.
Устни, в които препуска сияние.
Правим духовно, любовно признание.
Чувствам комфортно и твърдо замайване.
Знаем, че искаме лудата близост. ...
Устни, в които препуска сияние.
Правим духовно, любовно признание.
Чувствам комфортно и твърдо замайване.
Знаем, че искаме лудата близост. ...
321
1101
4
13
Пиша – следователно съществувам. Толкова е нещо толкова просто, нали?
Заповядай в моя свят – на щастие, на тъга, на любов. Мястото, в което думите ми имат тежестта на закони. Наслади се на красивите градини, в които се усмихват цветята на словото ми. Запознай се с моите тъжни, весели, сияещи и мрачн ...
Заповядай в моя свят – на щастие, на тъга, на любов. Мястото, в което думите ми имат тежестта на закони. Наслади се на красивите градини, в които се усмихват цветята на словото ми. Запознай се с моите тъжни, весели, сияещи и мрачн ...
1793
2
Нека да бъдем приятели стари.
Помниш ли детското време? Мечти...
Помниш ли своите верни другари?
Помниш ли дългите нощи? Сълзи...
Нека се върнем в безкрайните нощи. ...
Помниш ли детското време? Мечти...
Помниш ли своите верни другари?
Помниш ли дългите нощи? Сълзи...
Нека се върнем в безкрайните нощи. ...
1061
7
Кухите стаи на моите чувства,
трудно погълнаха доза живот.
Плавно потрепнаха топлите устни.
Други докоснаха. Пламна любов.
Приказна нощ... Олюляни персони... ...
трудно погълнаха доза живот.
Плавно потрепнаха топлите устни.
Други докоснаха. Пламна любов.
Приказна нощ... Олюляни персони... ...
2299
16
32
Пораснала сред думи и куплети,
момиче със блещукащи очи.
Частица от огромните поети,
летяща със небесните звезди.
Родителите кръстили я Петя. ...
момиче със блещукащи очи.
Частица от огромните поети,
летяща със небесните звезди.
Родителите кръстили я Петя. ...
311
1
5
На улица ,,Изгрев’’ № 59, в град Пловдив, живеят Крум и Надя Иванови.
Крум е млад, двадесет и пет годишен мъж, син на бивш военен началник и учителка по математика. Строгите изисквания на родителите му са изградили у него желязна дисциплина.
Майка му бе тази, която не му позволяваше да диша. Посмееш ...
Крум е млад, двадесет и пет годишен мъж, син на бивш военен началник и учителка по математика. Строгите изисквания на родителите му са изградили у него желязна дисциплина.
Майка му бе тази, която не му позволяваше да диша. Посмееш ...
557
3
Искам да дишам във свят на поети.
Искам да пиша слова до безкрай.
Искам в реките да плуват куплети.
Искам да бродя във приказен рай.
Искам небето да плаче за думи. ...
Искам да пиша слова до безкрай.
Искам в реките да плуват куплети.
Искам да бродя във приказен рай.
Искам небето да плаче за думи. ...
319
2
Всеки трепет от нещо мъничко започва,
усмивка, прегръдка и нежно докосване,
после прераства в нещо голямо,
имащо смисъл, мотиви и стойности.
В дъждовния тъжен и сив понеделник, ...
усмивка, прегръдка и нежно докосване,
после прераства в нещо голямо,
имащо смисъл, мотиви и стойности.
В дъждовния тъжен и сив понеделник, ...
318
И пишат... И дишат...
Поети им викат.
И чувстват... И искат...
Човеци им викат.
И лягат и стават... ...
Поети им викат.
И чувстват... И искат...
Човеци им викат.
И лягат и стават... ...
508
1
4
... сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Д. Дебелянов
Сън е животът, облян в чистота.
Днешното време се къпе в омраза. ...
сън са били белоцветните вишни!
Д. Дебелянов
Сън е животът, облян в чистота.
Днешното време се къпе в омраза. ...
387
1
6
В очите ѝ ангели срещнах,
във тези дълбоки очи.
В които се къпе, гореща,
надежда с пенливи води.
В очите ѝ срещнах магия, ...
във тези дълбоки очи.
В които се къпе, гореща,
надежда с пенливи води.
В очите ѝ срещнах магия, ...
484
1
2
Аз вълк съм! А ти си човек!
Аз следвам! А ти преоткриваш!
Аз вия под нощно небе!
А ти в балдахини почиваш!
Аз вълк съм – безчувствен, студен! ...
Аз следвам! А ти преоткриваш!
Аз вия под нощно небе!
А ти в балдахини почиваш!
Аз вълк съм – безчувствен, студен! ...
272
4
346
4
3
Свободата е ценност, която всеки от нас трябва ревностно да брани. Тя няма плът и очертания – не можеш да я срещнеш, когато се разхождаш по улиците, и да я поздравиш. Не можеш да я видиш, но я чувстваш като свежа капка, разбила се в дланта ти. Тя е неразривна част от човешката ти същност – нещо като ...
6368
3
Поетите умираме сами
във този свят, изпълнен със тегоби.
В мастилото душите ни кървят
от бреме на съвременни окови.
Поетите умираме сами, ...
във този свят, изпълнен със тегоби.
В мастилото душите ни кървят
от бреме на съвременни окови.
Поетите умираме сами, ...
338
1
1
Към теб се обръщам словесно, поете,
в познати до гроб редове.
Със сила магична си точно предрекъл –
човекът е пълно менте!
Твоят – облечен във алчност, която ...
в познати до гроб редове.
Със сила магична си точно предрекъл –
човекът е пълно менте!
Твоят – облечен във алчност, която ...
374
1
Видях те в огромната, страшна тълпа.
Разбрах, че е истинска твойта душа.
Красива звезда, осветила нощта,
докосна листа ми с гореща ръка.
Сълза се разтича и гали дланта ми. ...
Разбрах, че е истинска твойта душа.
Красива звезда, осветила нощта,
докосна листа ми с гореща ръка.
Сълза се разтича и гали дланта ми. ...
312
Тропване и шепот пеперуден.
Поглед - взиращ се в силует.
В нощи - цветни, изумрудени,
за любов бе писал не един поет.
Ако трябва човек да направя, ...
Поглед - взиращ се в силует.
В нощи - цветни, изумрудени,
за любов бе писал не един поет.
Ако трябва човек да направя, ...
332
Няма вече екранно момиче.
Няма рисунки с щастливи лица.
Защо ми трябваше теб да обичам,
докато някъде чакаше тя?
Споменът насила запечатал се. ...
Няма рисунки с щастливи лица.
Защо ми трябваше теб да обичам,
докато някъде чакаше тя?
Споменът насила запечатал се. ...
354
Вятър лицето му брули,
ходи самичък в нощта,
броди по прашните улици,
като гълъб с ранени крила.
В силуета му тъгата е изписана, ...
ходи самичък в нощта,
броди по прашните улици,
като гълъб с ранени крила.
В силуета му тъгата е изписана, ...
498
2
Нещо фантастично сътворено,
танц – небесен, плавен, хармоничен,
зрителският вот го одобрява,
филмът на природата магична.
Нагазили в ритъм еднообразен, ...
танц – небесен, плавен, хармоничен,
зрителският вот го одобрява,
филмът на природата магична.
Нагазили в ритъм еднообразен, ...
456
1
1
Лицето на войната
Знам, че някъде по пътя,
бомба пада, а куршум пронизва,
времето, тревата, всеки трепет,
трансформира в нещо грозно и убива. ...
Знам, че някъде по пътя,
бомба пада, а куршум пронизва,
времето, тревата, всеки трепет,
трансформира в нещо грозно и убива. ...
358
1
Беше късно лято. Оставаше още един ден до започването на новата учебна година. Птичките пееха, слънцето грееше. Природата бе в своя разцвет.
В центъра на нашия малък град, накъдето и да се обърнеш, имаше хора. Много, много хора. Повечето бяха родители, които подготвяха децата си за първия учебен ден ...
В центъра на нашия малък град, накъдето и да се обърнеш, имаше хора. Много, много хора. Повечето бяха родители, които подготвяха децата си за първия учебен ден ...
518
Роди се в екрана ми черен,
момиче със златни коси,
видях я във Интернет, там я намерих,
една тракаща машина ни сближи.
Пръстите заработиха бързо, ...
момиче със златни коси,
видях я във Интернет, там я намерих,
една тракаща машина ни сближи.
Пръстите заработиха бързо, ...
361
Отначало всичко вървеше,
създаде уютен дом,
с усмивка всичко градеше,
но после попадна в погром.
Отначало домът и огрян бе ...
създаде уютен дом,
с усмивка всичко градеше,
но после попадна в погром.
Отначало домът и огрян бе ...
359
Сърцето ми, ранено, страда,
отрових го с чувството любов,
боли, когато отвисоко падаш,
за розовата приказка не бях готов.
Сандъка златен, любопитствайки, отворих, ...
отрових го с чувството любов,
боли, когато отвисоко падаш,
за розовата приказка не бях готов.
Сандъка златен, любопитствайки, отворих, ...
323
Искам да ви разкажа историята на една жена, която изграждаше своя живот и този на децата си на основата на честността. Тя бе една обикновена жена, както всички останали. Характерът ѝ бе мъдър, благ и смирен. Битовото ѝ ежедневие бе свързано с домакинските задължения. Мъжът ѝ работеше добре платена, ...
628
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
