thedac
871 резултата
> „Impara l’arte e mettila da parte“
> „Първо изучи занаята, а после го отхвърли“
Страх. Стъкла. Грях. Тела.
Прах. Сърца. Шах. Ръка.
Кът. Слова. Плът. Жена. ...
  854 
Ще запея в нощта и ще плача!
Ще изтрия следите от раните!
Аз съм мъж – на сърцето ила̀ча,
и съм крайната спирка за дланите!
Изведнъж се изгубих по друмите, ...
  451 
Този звук мечта е мой!
Влак ли идва зад завоя?
Плахо в дланите на зноя
ще откриваме покой.
Аз дочух крила безброй, ...
  360 
Стая... Зная –
път към безкрая е.
Аз съм изваян,
тих и потаен.
На спомен ухае, ...
  437 
Пак прелитам сто земи
и понасям се в полета.
С теб създавам висини,
смела, бляскава комета.
Късно пея за любов, ...
  372 
Стоплѝ ми ръцете с ръцете си!
Плеснѝ като птица от Изтока!
Когато жарава нозете са –
какво ли остава за изхода?
Следите са лава. Отивай си… ...
  188 
Записах се да уча в първи курс,
улисах се в световните неволи.
Дали да отчета като ресурс
усмивките, създадените роли?
Животът не избира на конкурс. ...
  337 
Никога не успях да гледам на нея като на момичето, което кротко ще обитава пренаселената къща на собственоръчно оцветеното ми битие и благородно ще раздава чаровни усмивки в любовни обвивки. Обичах я, пленен и заблуден от грациозната фикция, че и тя ме обича, и с плачещо достойнство понесох болезнен ...
  418 
– Тук защо ли се събрахме? Ние много издържахме!
Ивано̀ва го погали – сноп от шепнещи слова.
Ивано̀в в мига добави: – И над злото прелетяхме,
но дали се опознахме? Ти си моя светлина…
Омотаните им длани бяха слънчева картина, ...
  341 
Ивано̀в и Ивано̀ва плазма купиха – Lenovo.
Да живеят са готови в своя малък, светъл дом.
Слагат приборите нови на софрата образцова
и налагат си обноски на изискан иконом.
Той започна да говори за има̀нето на татко, ...
  245 
Този влак лети през дните, а от изток грее лъч –
пред очите ми тревите пеят – шепот, стон и глъч.
Мигар кра̀сни бели птици над абѐля не летят?
Тъй прекрасни – върволици, небесата ни крепят!
Млад и силен в свят сервилен, пак пътувам тук и там. ...
  400 
Ще пиша ли история с това,
че кървавите мои кулоари
събраха хора в пролетни нивя,
където не цъфтяха минзухари?
Кого ли не завари вечерта ...
  392 
Царевград намигна смело и в междата се стопи,
сто гори любов изплели, а студентите – мечти.
Всеки тук се бори тихо и отива си в нощта...
Тъй човешко е да искаш да целуваш по уста!
Аз оставям дните топли, заминавам си оттук, ...
  244 
Ден рожден почука смело на затворени врати,
а в подземните тунели някой викна: „Отвори!“.
Глас духовен ме обходи като приливна вълна,
в час лъжовен се убодох сам в ядрото на света.
Заболя, но не заплаках и през тръни продължих, ...
  477 
Побоят е над бременна жена.
Нали си е наложила запрѐта
сълзите да пролива през нощта?
Усмихва се, макар и на парчета.
Лицето е орисано на плач – ...
  216 
Понякога искам да бъда вселена,
когато боли и светът е заплакал.
Сърцето кърви, а дали е на сцена
певецът, съдбата на гара дочакал?
Запазени, дните накланят везните, ...
  219 
Векът е 21-ви, годината – 2019-та, кислородът все още е химичен елемент, а слънцето продължава да изгрява и залязва, наблюдавайки с безкрайно уморения си поглед заключителните части на един прощален танц. Не знам какво говори статистиката по отношение на съвременната поведенческа стагнация и не съм ...
  447 
Този град е магическа дама,
тъй красива – ефир от деня.
За очите ми няма измама –
ще поканя на среща света.
Ще отворя небесните двери, ...
  321 
Аспарух заговори над Шумен:
„Възродете ме с тихо перо!“.
За владетеля, силен и умен,
от словата създавам гнездо!
Запомнете, че те изградиха ...
  205 
Тишината разстила се бавно,
и чирика за смисъл, добро...
И какво от това, че е хладно,
на ръба на живота? Ведно
ще отпием ли рими красиви ...
  450 
Заемѝ на живота ми позата.
Напишѝ от очите ми свити –
с олюляния ритъм на прозата,
редове без нестройни лимити.
Светове ми подай и обичай ме. ...
  321 
Ти ме гледаш с очите на скелет.
Меки устни ли палят нощта?
Те, душите, изкусно се стрелят,
и изкуство е тази стрелба…
Ще напусна света ти порочен. ...
  355 
Тъй красива, България пее,
покорила небесния свод...
Не забравяй кръвта, апогея
на великия славен народ!
Запомни, че си чѐдо на Рила, ...
  383 
Животът заключава се в това –
голям да порастеш и да обичаш,
да минеш под венчилото с жена,
пленила вечността ти от момиче.
Преселниците в твоята съдба – ...
  413 
Не искам ничия корона,
а само меча на звезда.
Животът струва десет кро̀ни,
и се купува с любовта...
Защо царува днес страха ти? ...
  453 
Погледнете и вижте, деца!
Там сияят щастливи яйца!
Докоснете ги смело сега!
Направете деня си мечта!
Раздвижете ръце за късмет! ...
  277 
С хиляди клетници тлея,
рея се – в думи видян.
Старите четници пеят
с влака из този Балкан.
Гара Кръстец е позната, ...
  384 
Влакът си лети през градовете,
тракат колелата по света...
Може би топил е ледовете
там, където няма топлина.
Може би един човек е чакал ...
  398 
По влакове и вечни коловози
не спирам да пътувам и вървя.
Животът е машина и ме вози,
към нива суха, степ или тайга.
В градините на утрото топя се... ...
  345 
Изгубих се в световната мазà,
затрупана сълза от архетипи.
В поезия въздига ме нощта –
човек-луна, над болките и дните.
Защо ли сме сърдити на това, ...
  313 
Хей, омбрè, накъде си поел?
Стара гара изпива лъчите...
Ти завари ли вкупом лъжите
под гърдите на тъмен тунел?
За трофей ли преплува морето? ...
  308 
Аз – Хачико, ще остана и ще чакам този ден,
в който моя мил стопанин ще остави знак за мен.
Много хора ме докосват и не виждат мъка в гръб,
той, животът, ръб е остър, но понякога и тъп.
В глъб съм куче от пътеки на изстрадали съдби, ...
  248 
Ще се срещнем на Компаса след словесния ми трен,
аз пътувах в първа класа – в ден, от блясък озарен.
Колко струва да мъдрувам като друмник без следа,
и света ти да преплувам – дъх на пролетна дъга?
Там, в нивята, спят лозята и шушукат си в съня, ...
  233 
Грозна действителност,
зрееща мнителност –
грееща бдителност
в страх предварителен.
Ние сме зрители – ...
  200 
> Аз съм неизлечимо недоволен. Не е важно колко
> добре е свършено нещо, винаги има нещо, което е нужно да се поправи,
> има проблеми, които е необходимо да се решават, има нещо, на което е нужно внимание. – Джаред Лето
Вероятно в днешни времена всеки един от нас се е озовавал пред студеното лице на ...
  807 
Изживей любовта и не питай!
Знай, връвта на живота е къса!
През деня мълчаливо опитай
всяка сляпа тегоба да скъсаш!
Направи от сумрака бездарен ...
  341 
Като Дъбово няма такава –
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави
си припяват за минала слава.
Вечен път, на снагата ми мòрна ...
  436 
Към окото се прибрала тихо сухата сълза,
и нелепо осъзнала, че е тъмен кът света.
Тя разплискала се в стая и изчезнала в зори,
към стените на безкрая и вселенските тъмѝ.
През тунели на раздели – с куп апѐли за любов, ...
  343 
Винаги съм се стремял да потискам възмущението, зараждащо се в стаите на съзнанието ми след поредния неуспех, да не унивам след обезсърчаващите отхвърляния, съпътствали ме през късата ми житейска пътека като сянка в жарък летен ден; да се изправям и да продължавам, макар че земята под краката ми се ...
  423 
Аз научих какво е душата,
и получих подарък от теб.
Тази тиха игра на съдбата
я играем – войници на лед.
Аз, вало̀г за изказани думи, ...
  414 
Предложения
: ??:??