thedac
871 резултата
Кристиано, Бейл и Модрич!
Рамос, Начо, Карвахал!
Ний сме смели, здрави, мощни –
безпощадният Реал!
Бой! Победа след победа! ...
  1430 
Смърт
леглото плаче
тихо.
  410 
Прилеп
елегия
пише
в улука.
Странно е, ...
  482  16 
Октомври, здравей! Влизай, не чакай!
Няма листа по дървета от скръб.
Ти си ми близък. Верен приятел.
Аз ще претопля студената плът.
Спомени врат. Почнах да готвя. ...
  709  13 
Много е малка, плаха и скрита,
стрита в оголена, тиха душа.
Име ѝ липсва. Живее в очите.
Тя е чудесна, но няма крака.
Устни до устни. И мека целувка. ...
  477 
Защо ми трябваше да се влюбвам в теб? В онова невинно момиче с кристали в очите. Ще ти прозвуча лигаво, ако те нарека пеперуда. Но за мен ти бе такава! Намирах в погледа ти нещо откровено, нещо, което ме отдалечаваше от ежедневната злоба на хората. Искрено и неопетнено желание стискаше момчешкото ми ...
  580 
Поради что, съвременни българино, се срамиш да поддържаш чистотата на душата си? Все мръсна и гнила я носиш – в щастие, в мъка и проблеми. У теб се крие нещо неизказано, сгърчено и разплакано, което вие като чакал в гореща нощ.
Ти си едно много опасно същество. Заслужаваш признание за животинската п ...
  787 
Учебници мъдрост поели.
Животът е страшен, нали?
Певеца на тъжните феи,
говори за слепи мечти.
Гавроша и днес е наличен. ...
  330 
В шепота на морските вълнѝ
носи се божествена наслада.
Белези от свършени войни
вият на безкрайна магистрала.
Слязох от безчувствения влак. ...
  371 
В една ленива неделя пушех хаванската си пура в тесногръдата панелка. Пепелникът стоеше мълчаливо от лявата ми страна и попиваше остатъчните продукти. Бях седнал в окъсаното си кресло като италиански наркобарон. Средновековното ми телефонче ,,Nokia’’ – тип тухла, почиваше на стъклена маса.
От съседн ...
  775 
Живей го, със шепи живей го.
Направи един лъвски скок,
подобно на дякона Левски,
живял и умрял за народ.
Живей и си късай с наслада. ...
  322 
Мишо Иванов и баща му – Стоян, живееха в двуетажна къща в село Копринка, което бе населявано от около стотина души. Постройката пъчеше гордите си гърди на улица ,,Левски’’ и лесно се набиваше в човешкото око.
14-годишното момче бе едно от децата, неполучаващи нужното внимание от своите родители. Бащ ...
  515 
Зима е. Вятърът навън е сковаващ. Пухкавите снежинки падат една след една. Аз и брат ми правим снежен човек. Няма какво да му поставим за нос, защото сме самотни сираци.
Чудим се как ще прекараме наближаващия празник – Коледа. Мечтаем си да получим подарък, но няма кой да ни го купи. Донякъде сме се ...
  369 
  815 
Лятото падна в скъсано кошче.
Няма момиче с красиви очи.
Вятъра гони безкрайните нощи.
После създава поле от звезди.
Мракът намира, дере и разкъсва. ...
  372  12 
  458 
Правиш убийци децата си мили.
Скъпа държаво, стани на крака.
Бързо запрятай ръкави изгнили.
Имаш да чистиш следа – срамота.
Родния дом, изкривен от обиди. ...
  484 
Отново към теб се обръщам в стиха си,
но вече напуснал дома на поетите.
Бавно прекрачи, денят се усмихна,
и заедно с него усмихват се стихове.
Нищо обаче аз не променям. ...
  305 
  925 
На мрачната спирка дете ми помаха.
Очите му – пламък, душата – звезда.
Лицето ми грейна. И сви ме стомаха.
Търговец се смее. Прегърнах мечта.
Денят е в лъчите на слънцето меко. ...
  282 
Няма любов в тъжния свят.
Няма мечти. Има разврат.
Носиш ли чувства, бързо ги пускай.
Хората казват, приятелю, лукс са.
Вчера намерих изгнило сърце. ...
  386 
Излязох на балкона,
в раздърпан, сив халат.
И включих грамофона.
Направих си салата.
Изпуших две кутии, ...
  307 
Ударих съдбата с ръка по главата.
И паднах във блато. Защото съм смел.
Изгубих приятел. И станах мечтател.
Излъгах гадател. Погалих орел.
Животът е скучен. Останах без куче. ...
  342 
Те бяха щастливи, усмихнати, грейнали.
Първи учебен ден бе настъпил.
С букети в ръка и ранички малки,
големия праг на живота пристъпиха.
Нека да бъдат щастливи в училище. ...
  313 
Приятелството често е поставяно,
под ударите тежки на съдбата,
която с фалш и зло замярва го,
на ринга на живота го подмята.
Приятелството злато е голямо, ...
  237 
Шаро затвори очите си. Край!
Бавно си тръгна живота от него.
Вече не чувам звънливия лай.
Бог отреди да оглася небето.
Дървена къща. Нахапан комат. ...
  332 
Опитваш се с нещо да помогнеш,
опитваш, но оставаш неразбран,
после те сочат с пръст и те съдят,
и удрят, и целият ставаш във рани.
Опитваш се човек да го направиш, ...
  330 
Септември ще дойде. И аз ще си ѝда.
Листата ще падат. Земята кърви.
Ноември е близо. Копнежи намигат.
И бързо се губят във чужди очи.
Небето е синьо. А времето – спряло. ...
  467  10 
Нарочно ми каза да спра да обичам,
във светлия пролетен ден.
В очите ти нежни намерих момиче,
което умира за мен,
но нещо го спира да бъде магична, ...
  373 
Стените са сиви, душата ми – мрачна.
Обтегнати чувства. Разбито сърце.
Мечтите ми плачат и чакат палача.
А пясъка ближе солено море.
Красиво момиче, частица от рая, ...
  267 
Обичам те много, учителю драги.
Затрупай човека у мен със награди.
Когато съм умен – усмихнат широко.
Когато съм глупав – в ръка със длетото.
,,Горко му!’’, наум си повтаряш сърдито. ...
  1538 
  1045  13 
В спокойното село Могила живееше седемнадесетгодишната Мария, която бе единственото младо момиче в околността. Всички я имаха за прелест, никой не смееше крива дума да и́ каже – хубостта само хубост заслужава.
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъж ...
  574 
В един мрачен декемврийски следобед хванах химикала и той затанцува по белия лист. Навън тъмнолилавите облаци се скупчваха, образувайки тънка линия, през която навлизаха плахите лъчи на Слънцето. Земята бе покрита от дебел слой сняг.
Вятърът затропа като неканен гостенин по прозорците на панелния ми ...
  452 
Вървейки, аз се срещнах със живота,
в прегръдките на зъзнещия град.
Започнах по човешки да говоря,
със този старец нисък, непознат.
В ръцете си държеше суха пръчка. ...
  263 
Случайно я срещнах на крива пътека.
Напук заговорих я и
в душата си нещо усетих –
вкуса на разбити мечти.
Реших да започна с „Здравей!”, ...
  190 
Наоколо всичко е мрачно
и пак съм самичък в нощта.
От всички – отритнат, забравен,
живея в платена душа.
Присвит във студения ъгъл, ...
  241 
Кога си отиде моралът от хората?
Повечето станаха хладни, безчувствени!
Всеки, объркан, си търси изгодата!
Всеки плячкосва, ранява, напуска!
Чувствата топли умряха отдавна! ...
  421 
Някъде във дебрите вековни,
велики хора със велики имена,
стъпвали със стъпки неуморни –
и създали нашата България.
Оставили ни пламенна история, ...
  900  10 
Мария проклина живота и плака
на старата гара в дъждовния ден,
когато изпрати мъжа си до влака
със думи любовни: ,,Да мислиш за мен’’.
Красивия Петър – левент и чаровник, ...
  473 
Предложения
: ??:??