thedac
873 резултата
Може би животът не прощава,
сложим ли в душите си лъжа...
Мога ли за миг да не внимавам
и да се порадвам на света?
Нощите са моята утеха. ...
сложим ли в душите си лъжа...
Мога ли за миг да не внимавам
и да се порадвам на света?
Нощите са моята утеха. ...
304
2
2
Стига сме чàкали нещо да стане!
Нищо не става, когато мълчим!
Вечно душите ще бъдат ли в рани?
Ние кога без тъга ще заспим?
Ние кога ще усетим покоя – ...
Нищо не става, когато мълчим!
Вечно душите ще бъдат ли в рани?
Ние кога без тъга ще заспим?
Ние кога ще усетим покоя – ...
253
1
4
Там, където те чака семейството,
се завръщай, защото си струва.
То е броня срещу фарисейството
и на груби борби не робува.
Към сълзите подхожда внимателно ...
се завръщай, защото си струва.
То е броня срещу фарисейството
и на груби борби не робува.
Към сълзите подхожда внимателно ...
255
1
Числа и цифри. Цифри и числа.
Това ли е животът ни, приятели?
Нима сме се родили под звезда,
която не сияе за мечтатели?
Нима сме се загубили в деня – ...
Това ли е животът ни, приятели?
Нима сме се родили под звезда,
която не сияе за мечтатели?
Нима сме се загубили в деня – ...
237
1
3
Живея ли добре – не знам,
или се рея в тишината...
В тъгата си съм често сам,
но силно грея в тъмнината.
Владея мисъл и душа. ...
или се рея в тишината...
В тъгата си съм често сам,
но силно грея в тъмнината.
Владея мисъл и душа. ...
508
1
5
Женим се ние и вдигаме
сватби големи и чудни.
Много успехи постигаме
в дните си, толкова трудни.
Къщи на челяд приписваме, ...
сватби големи и чудни.
Много успехи постигаме
в дните си, толкова трудни.
Къщи на челяд приписваме, ...
389
Пред чинията с храната и страха, че ще умрем,
ние пеем за душата и във вярност се кълнем.
Всеки жест ни доближава до човешките съдби,
но злина ни отчуждава и стена – бетон – строи.
Хора хладно подминават болката на своя брат. ...
ние пеем за душата и във вярност се кълнем.
Всеки жест ни доближава до човешките съдби,
но злина ни отчуждава и стена – бетон – строи.
Хора хладно подминават болката на своя брат. ...
216
3
Така да го кажем: боли,
когато душа е самотна,
когато треперим или
отново светът е животно.
По пътя си тръгвай. Вървѝ. ...
когато душа е самотна,
когато треперим или
отново светът е животно.
По пътя си тръгвай. Вървѝ. ...
197
2
От липса на любов
и на разбирателство
животът е суров.
Няма и мечтателство.
Кухо съдържание ...
и на разбирателство
животът е суров.
Няма и мечтателство.
Кухо съдържание ...
454
1
3
Воля ли беше? Не знам.
Ти ме напусна, защото
в мъката често съм сам
и величая... доброто.
Всичко ми взе и затри ...
Ти ме напусна, защото
в мъката често съм сам
и величая... доброто.
Всичко ми взе и затри ...
234
2
Всеки импулс ми напомня, че ти си
моето нежно кокиче от вчера.
Празните думи, момиче, спестѝ си!
Ти завладяваш любовните склери!
Сутрин, когато кафето горчи ми, ...
моето нежно кокиче от вчера.
Празните думи, момиче, спестѝ си!
Ти завладяваш любовните склери!
Сутрин, когато кафето горчи ми, ...
572
1
2
Няма защо да ме лъжеш. Боли те.
Много боли те от думите зли –
сякаш те бавно забиват иглите
в твоите светли по детски мечти.
Няма къде да укриеш сълзите. ...
Много боли те от думите зли –
сякаш те бавно забиват иглите
в твоите светли по детски мечти.
Няма къде да укриеш сълзите. ...
265
1
1
Остана ли ни нещо да изгубим?
Остана ли какво да ни сломи?
Кажете ми... Кога ще се събудим?
Душите ни се давят от сълзи.
Защо ли позволяваме да има ...
Остана ли какво да ни сломи?
Кажете ми... Кога ще се събудим?
Душите ни се давят от сълзи.
Защо ли позволяваме да има ...
281
4
Живот и здраве! Здраве и живот!
Какво му трябва друго на човека?
Животът се превърна в анекдот.
Живеем го на „мога“ и на „нека“.
Копнежите се свеждат до пари. ...
Какво му трябва друго на човека?
Животът се превърна в анекдот.
Живеем го на „мога“ и на „нека“.
Копнежите се свеждат до пари. ...
802
1
5
Няма какво да се лъжем –
днешното време е странно.
Всеки е мрачен и тъжен.
Липсва искра и спонтанност.
Тътен камбанен се чува. ...
днешното време е странно.
Всеки е мрачен и тъжен.
Липсва искра и спонтанност.
Тътен камбанен се чува. ...
280
2
Ако всички си тръгнем, приятели,
тук, в България, кой ще остане?
Ние, птички и звездни мечтатели,
да строим красота сме призвани.
Колко тъжно летят самолетите, ...
тук, в България, кой ще остане?
Ние, птички и звездни мечтатели,
да строим красота сме призвани.
Колко тъжно летят самолетите, ...
298
3
Ветровете на нашето време
ще съборят, което градихме.
Страховете нелеки са семе
и са бреме, което прикрихме.
Там, където вирее тъгата ...
ще съборят, което градихме.
Страховете нелеки са семе
и са бреме, което прикрихме.
Там, където вирее тъгата ...
211
7
Няма смисъл да гоним, любима, ветрове и фалшиви усмивки.
Аз съм писал крилатите рими. Останѝ ми сияйна щастливка.
Ти плени ме, когато отказах да живея живота си светъл –
но съдбата добре ми показа, че човек се преражда от пепел.
Ще обичам до болка, любими, и когато те няма, ще зная, ...
Аз съм писал крилатите рими. Останѝ ми сияйна щастливка.
Ти плени ме, когато отказах да живея живота си светъл –
но съдбата добре ми показа, че човек се преражда от пепел.
Ще обичам до болка, любими, и когато те няма, ще зная, ...
231
3
2
Приличаме си и се намираме.
Обичаме се и се разбираме.
Правим деца и ги отглеждаме.
Караме се и се развеждаме.
Трупаме дни – светли и черни. ...
Обичаме се и се разбираме.
Правим деца и ги отглеждаме.
Караме се и се развеждаме.
Трупаме дни – светли и черни. ...
204
1
Ако всички мълчаха, когато
на езика им има брътвежи,
не студът, а красивото лято
ще ни върне отново копнежа.
Ако всеки мечтае сърцато, ...
на езика им има брътвежи,
не студът, а красивото лято
ще ни върне отново копнежа.
Ако всеки мечтае сърцато, ...
301
1
3
Какво след нас остава? Запитах се това.
Суетната ни слава? Добрите ни дела?
Едните ни предмети, закупени с пари?
Сълзите ни, пролети за нечии очи?
Подминатите думи: „Обичам те, любов“? ...
Суетната ни слава? Добрите ни дела?
Едните ни предмети, закупени с пари?
Сълзите ни, пролети за нечии очи?
Подминатите думи: „Обичам те, любов“? ...
313
2
3
Не искам безнадеждно да си лягам
и кротък, да работя всеки ден,
ръка за милостиня да протягам
и моят дух да бъде унижен.
Не мога да съм част от карнавала. ...
и кротък, да работя всеки ден,
ръка за милостиня да протягам
и моят дух да бъде унижен.
Не мога да съм част от карнавала. ...
445
1
2
Разплаках се, а може би не трябва
и станах слаб – частица самота.
Живот ли е животът ни за хляба,
безсилно подчинил се на страха?
Сервилните царуват и събарят ...
и станах слаб – частица самота.
Живот ли е животът ни за хляба,
безсилно подчинил се на страха?
Сервилните царуват и събарят ...
905
2
4
Плачем. Няма нищо странно или страшно в това. Ние сме просто едни обикновени човешки същества. Сълзите напомнят, че все още е останало нещо съкровено у нас, което е крехко и ранимо. Не са ли те красив ситен дъждец от емоции? Не носим чадъри, защото няма смисъл и нужда да се крием от самите себе си. ...
284
1
2
Каквото сме направили – добре.
Нали ще ни запомнят по делата?
Дори да ти се струва демоде,
доброто не робува на заплата.
Когото сме усмихнали – лети ...
Нали ще ни запомнят по делата?
Дори да ти се струва демоде,
доброто не робува на заплата.
Когото сме усмихнали – лети ...
216
1
Край! Или ново начало?...
Чаша.
Легло.
Одеяло.
Плахо добро – изпосталяло. ...
Чаша.
Легло.
Одеяло.
Плахо добро – изпосталяло. ...
512
2
Момчета, момичета, спете добре!
Бъдете спокойни! До утре ще пазя!
Животът навън е стихийно море...
На вашия сън съм покорен гавазин.
Вълните не плашат скалата у мен. ...
Бъдете спокойни! До утре ще пазя!
Животът навън е стихийно море...
На вашия сън съм покорен гавазин.
Вълните не плашат скалата у мен. ...
228
1
Разделят ни много неща,
но също и много ни свързват.
Споделям словата с нощта,
а горе звездите не бързат.
Танцува ръката сама ...
но също и много ни свързват.
Споделям словата с нощта,
а горе звездите не бързат.
Танцува ръката сама ...
455
2
6
Ако пак ще те няма през май
и самичък се лутам из мрака
като тъжно минаващ трамвай,
аз лицето ти, мила, ще чакам.
Ако май е тъговен певец – ...
и самичък се лутам из мрака
като тъжно минаващ трамвай,
аз лицето ти, мила, ще чакам.
Ако май е тъговен певец – ...
401
2
5
Дъждът вали навън
и просто е това.
Налегнал ме е сън.
Дали да не заспя?
Жена роди дете ...
и просто е това.
Налегнал ме е сън.
Дали да не заспя?
Жена роди дете ...
382
1
Мечтая си да бъдем по-добри
и някак си усмихнато човечни,
но зная, че издигам планини
от моите илюзии далечни.
Боли, че сме оставени сами, ...
и някак си усмихнато човечни,
но зная, че издигам планини
от моите илюзии далечни.
Боли, че сме оставени сами, ...
672
2
3
Не робувай на минало време
и по пътя си свой остави
светлина и забравено бреме,
ведрина и дечица добри.
Не целувай страха, а бленувай ...
и по пътя си свой остави
светлина и забравено бреме,
ведрина и дечица добри.
Не целувай страха, а бленувай ...
401
2
Аз не нося сияещ подарък.
Аз съм силен, сервилен и лош.
Аз съм спомен за минало – ярък,
и продавам душата за грош.
Аз внимавам, когато се храня, ...
Аз съм силен, сервилен и лош.
Аз съм спомен за минало – ярък,
и продавам душата за грош.
Аз внимавам, когато се храня, ...
363
1
1
Идва старият декември, тежко тропа с болен крак,
а студеният ноември пак се губи в пущинак...
Вятър вие по сергии и в очите се чете,
че объркани сме ние и тъгата ни расте.
Клета родна немотия е царица на деня ...
а студеният ноември пак се губи в пущинак...
Вятър вие по сергии и в очите се чете,
че объркани сме ние и тъгата ни расте.
Клета родна немотия е царица на деня ...
242
3
Приятели, животът е жена
и първите ридания на бебе,
пътуваща към залеза кола
и дума, подарена ми от тебе.
Любувам се на нашата любов, ...
и първите ридания на бебе,
пътуваща към залеза кола
и дума, подарена ми от тебе.
Любувам се на нашата любов, ...
1041
1
5
Ако бие в очите тревогата –
ако силите бавно напускат те,
ако няма искра след тегобите,
ако лед е душата, изкуствен си.
Ако твоите длани треперещи ...
ако силите бавно напускат те,
ако няма искра след тегобите,
ако лед е душата, изкуствен си.
Ако твоите длани треперещи ...
295
3
4
Всичко се обърка от година.
Нищо не върви нормално днес.
Сякаш красотата си замина –
тъжна, без посока и адрес.
Няма вече в парка и дечица. ...
Нищо не върви нормално днес.
Сякаш красотата си замина –
тъжна, без посока и адрес.
Няма вече в парка и дечица. ...
235
1
2
Тръгнало е времето назад.
Плаче то, дори и да не иска.
Времето е вечен кръговрат.
Ние сме потомците на Плиска.
В своите нелеки съдбини ...
Плаче то, дори и да не иска.
Времето е вечен кръговрат.
Ние сме потомците на Плиска.
В своите нелеки съдбини ...
383
Ще мине и това. Ще се усмихнем.
Усмивките ще бъдат топлина
и болката, приятели, ще стихне.
Ще минем през тъгата и страха.
Главите си не свеждаме надолу ...
Усмивките ще бъдат топлина
и болката, приятели, ще стихне.
Ще минем през тъгата и страха.
Главите си не свеждаме надолу ...
303
5
Колко хора е старата гара събрала,
колко хора и колко кипеж за живот!
Даже болното куче е вече разбрало,
че животът е нежен и страшен робот.
Колко мъка в железния въздух се крие, ...
колко хора и колко кипеж за живот!
Даже болното куче е вече разбрало,
че животът е нежен и страшен робот.
Колко мъка в железния въздух се крие, ...
213
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
