valqka
515 резултата
Трудните истини,
ах, онези,
ежово скритите,
за които не подозираме,
камо ли да мислим... ...
  470 
Няма прошка
в тоз живот
ако сбъркаш нещо
и зле си сторил,
дори от любов... ...
  477 
Сутрин събужда се светът
сред дигитално шумолене,
безчувствен и без плът
в самотното ни време.
Пчелички в него не жужат, ...
  513 
Топъл смях, вълшебен,
звън камбанен в утринта,
помня го, потребен ми е
за песента на моите сетива.
Сърдечен смях незабравим, ...
  387 
Представлението привършва. Прав съм.
Трябва да се ръкопляска...
Така е с всеки край дочакан –
бил той тъжен, смешен или смахнат ...
Влязъл си да видиш, да преживееш, ...
  429 
Когато се над Витоша смрачи
и затътнат светкавици оттам,
и небето ме прихлупи по очи,
и до голо плисне ме без свян,
а улиците превърне във реки, ...
  354 
Слънчевите коси на деня
заплитат в тъжна душа
плитка от уморени слова,
взети от живота назаем.
Възторженото светло начало ...
  400 
Ех, любов,
любов технологична,
колко вече си лесна -
няма нужда да се вричаш,
просто пращаш си сърцето, ...
  426 
Това небе над мен,
което ме зове,
таз земя под мен,
която тъй ме иска,
тази нощ пред мен, ...
  516 
Знам, че няма да се върнеш,
че ще умирам сам го знам,
както дърво самотно съхне
в изпепелена от пламъци гора.
Няма да те оплаквам, няма, ...
  312 
В мен клокочи смях,
от който се задавям...
Но какво е толкоз смешно?
Дали това, че оживях
и днеска ...
  483 
Здравей! Чуваш ли кълвача –
отмерва като метроном
минутите до здрача,
когато влизаш в моя дом.
Цял ден те чакам, ...
  476 
***
Спря се
в тишината
мисълта.
Замисли се
тягостно ... ...
  338 
В душата ми бълбука ручей
от късни, неизречени слова,
в пропуснатите мигом случаи
на цветенце да помахам на брега,
все припрян и безвъздушен. ...
  632 
Ела във мойта самота,
премини като комета,
със шлейфа на твоята коса
завържи очите ми, и двете...
после остави ме на брега ...
  729 
Като гълъб, сгушен на перваза,
се ослушвам и не спя.
Какво ли ще ми разкаже
тази ослепяваща луна?
Къде си, как си, кой е с теб, ...
  403 
"Здравей" ли ти ми каза,
видение в шумната тълпа?
Този глас познал бих даже
да съм взривно оглушал...
гласът с кадифена ласка, ...
  488 
Извит като змия
пътят е пред мен,
аз пъшкам и вървя,
гоня бягащия ден.
Откакто зазори ...
  302 
Ах, тези мълчаливи стаи,
с хиляди неизказани неща,
със щори, спуснати докрая,
скатали прежна топлина ...
Минавам от една във друга ...
  344 
Назад не искам да се връщам,
макар че всичко попило е в душата,
както сюнгер мокър също –
стиснеш и бликва пяната обратно.
Нещо сбъркано си в струните усещам, ...
  552 
Не те изплаках,
не можах,
в душата ми напряко
заседна като грях.
Не те опазих, ...
  308 
Тази вечер мрака
лепне като смола,
стича се по мене, сякаш
бор съм без кора...
Олющен от скрити корояди, ...
  336 
Всяка вечер в мрака
самотен силует ме чака
в незабрава да постоим,
да си помълчим,
очи в очи, ръка в ръката ...
  727 
По бетонните первази на града,
нажежени от слънцето до бяло,
тук-таме са клюмнали цветя,
илюзия на живота ни нормален.
Но има и девствена страна, ...
  334 
Лампата угасна в наш'та стая,
стана тъмно като в рог,
пак свещичка ще запаля,
в мрака да намеря брод ...
Ще последвам светлинката, ...
  272 
На жена ми
Вихром, ветре мой, свисти ми,
заглушавай стоновете в мен,
отнеси ми спомени красиви
в мрачините на угаснал ден. ...
  319 
И този
ден
бавно
гасне,
като ...
  252 
С тази празнота у мен,
бездънна, безвъздушна,
кладенец пресъхнал е моя ден,
в който като ведро се люшкам...
Без капчица водица жива ...
  447 
Тази тишина,
която ме влудява ...
Земята е замряла,
птици няма,
нито хора, нито вятър, ...
  365 
През решетката на мъката
се вглеждам
в пъзела от моите мигове
живот -
някои си пасват, други веч ...
  432 
Моля се за твойта душа
и за тази, която е в мене,
като клонки на бяла бреза
които бяха преплетени,
да останат нашата свяст ...
  317 
Този албинос Луната
зад пердето ми се блещи,
не топли, а охлажда,
защо възпяват я поети?
Виж, друго са звездите - ...
  304 
Не се облягай
на моята врата,
паянтова е, стара,
няма дори брава,
при мен влиза се ...
  411 
Как в тъмнината
да се бориш за нечий живот,
когато надеждата е сляпа,
а изходът е изкоп по-дълбок?
Трябва да си много жилав, ...
  441 
Пролет е,
но не е за песни,
животът болен е
и той ни тества...
Всеки ден боли, ...
  255 
Когато слънцето залязва
и на струйки изцежда се денят,
нещо цветно в теб угасва,
свива се като венче на цвят.
Мъждее пред очите ти дъгата ...
  393 
Като стоножките пълзя
по своята стръмнина -
ходом, на ръце, на колена,
тръгнал съм да диря светлината,
по-далеч от онзи сумрак ...
  293 
Оловносиви небеса,
под тях денят потъва,
там птици не летят -
крилати риби плуват ...
В моята затънтена душа ...
  367 
Тиха вечер край огнището,
в която душата отмалява
сред изплуващи от нищото
тъга и любов от незабрава
за дните, вече изживяни, ...
  472 
Нощ след нощ,
ден след ден,
плувам още...
реката ме влече,
тихо плиска в мен, ...
  346 
Предложения
: ??:??