1 425 резултата
Една звезда, излезнала в отпуск, се запъти към дома.
Нямаше къде да падне... и умря.
Роди се мрак.
Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...
  1207 
Един затворен човек върви по тротоара. Той не вижда птиците, слънцето, оклюмалите жълти храсти и сухите погледи на хората около него. Не усеща палещите лъчи на отраженията на стъклата върху кожата си. Понякога изпитва чувства, които дотогава са му били чужди – усеща, че не върви, а лети, и колкото п ...
  2329 
Винаги, когато решиш да се завръщаш към себе си, ще заварваш там друг човек. Предишният е отнесъл със себе си всички спомени. Няма ги старите болки, няма ги нещата, на които си се радвал и тези, заради, които си проливал сълзи в отчаянието, че не можеш да ги промениш.
Човекът, който ще заеме мястото ...
  1933 
Пиша за себе си. Мога да пиша само хубави неща. Но мога и не. Часът е 23:20. Само аз и телефонът. Децата си легнаха. Съпругата също. Аз пак съм самотен. А можех да не съм. Но уви, съм само аз и телефонът. Да. И толкова. Умората е голяма. Непоносима дори. А сън, за мое нещастие, не ме лови. За какво ...
  1289 
- Ти си лош?!
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...
  1909 
Карам.
По празни улици и наводнени булеварди...
Ремисия... ревизия – накладките са мокри...
Скоростта ме държи... на скорост...
Крехки сме, почти колкото Живота, почти толкова временни... и почти толкова безсмислени! ...
  1294 
Политиката е понятие чието съдържание, дълбок превод, минало и цялостен звук при произнасяне на глас, ме изсипват със смут и гняв. От пеленаче семейството ми мушкаше хартиена фуния изписана с разтечена химикалка до основи в забранени епитети и изказвания. Как властта и Господ са единствените реални ...
  1128 
Тя беше в своя възторг с властелинен израз без капчица чувство като самотен паметник насред занемарено градче. Очите, досущ като защеметяващи кървави диаманти, издълбани дълбоко покрити в прясна кал, търкаляйки се деликатно в изсъхналите ронещи се ръце на тъмнокожо дете в Сиера Леон. На оттенък бяха ...
  1334 
Ден #405 откакто времето спря или започна да лети. Не мога да преценя. Почти свикнах с онази болка. Преди всяка вечер плачех, а сега само когато остана сама. Търсих те. Навсякъде те търся-в различни къщи, в кафеви очи, през деня, през нощта. Понякога те намирам. В онези пропити с алкохол вечери и пл ...
  1600 
Щастието трае точно двадесет и четири часа.
И какво?
Мина въпросната дата.
Е*а ли го – родих ли се, умрях ли.
А може и да възкръснах! ...
  1165 
Над това, имаме ли правилна преценка за себе си, за възрастта си, за начина на обличане и държание, когато вече не сме първа младост /един мой приятел казваше "втора прясност"/, ме накара да се замисля след една случка в столичен трамвай.
Качваме се с моята три годишна внучка в трамвая. Отстъпват ни ...
  1719 
Левкемия...
Усещаш!
220 – зареждам, пази се...
Непрекъсната, права скáла...
Разпѝлен звук, разкъсващ времето. ...
  1771  37 
Лапсус!
Тъпотиите са различни – полицаите... същите!
Липсваш, лягаш, лапаш...
Язък за филолозите в семейството.
Безпроблемно ти осквернявам егото – чисто граматически... ...
  1158 
Горко ѝ на тази жена, която обича безрезервно мъж, който не е само неин.
Горко им и на тези дами, по които копнее такъв мъж, който се чуди как да се освободи от оковите на поизстиналата любов, но търсещ подходящ начин да излезе достоен рицар от старата си тежка връзка.
Боже, пази всички нас от този ...
  1291 
Животът е една безкрайна пътека, по която вървим. Докато се блуждаем дали да завием наляво или надясно, преминаваме през много препятствия. А защо не и през радостни моменти? Хората сме така преустроени, че сме склонни да обръщаме внимание само на нещастията, които ни сполетяват. А дали всъщност сме ...
  1149 
Стоим със сестра ми на червен светофар и към нас се приближава баба с внучката си. Момиченцето е на около пет и си пее. „Я, млъкни, стига си пяла!“ рязко казва бабата. Момиченцето смутено ме поглежда и продължава тихичко под носле да си тананика. „То пък една песен!“ демотивиращо изръмжава пак бабат ...
  1709  14 
Когато някой напусне живота ти необратимо осъзнаваш кое е важно и кое по-малко важно в този живота. Разбираш, че семейството е било най-важно. В една книга прочетох следния цитат: "Да изгубиш семейството си, преди да си създал свое, което да го замени. Това е много особен вид самота...". Определено ...
  2554 
Тихо пада снегът и през дрехите попива право в душата.
Кара я да мирише, да гние!
Символично, като коса през пръсти, хиляди посоки търсят път.
Отвътре – навън!
Аз съм точно малко по-истински от най-фалшивия. ...
  1884 
На вън вали сняг на парцали, студ както никога до сега. А сърцето ми навярно замръзнало е и се е превърнало в буца лед. Толкова красиво се сипе снегът, че пълни очите ми с радост. Само че душата ми е сива няма кой да чуе мелодията ѝ. Ще погледнат ли очите ми отново с любов? А сърцето ще обикне ли от ...
  1306 
Свърши ми коняка!
От анатомична гледна точка единственото, което се топи по мен е снега по яката ми - от Декември до Март...
Изстъргани усмивки в заледени прозорци. Високи обувки и безсилия скътани в мокри ръкавици.
Липси на смелост - скрити в зимни шапки и омотани във вълнени чорапи...
Ледените кри ...
  1288 
Просто искам малко щастие… из мислите на една самотна жена
Толкова ли много искам? Малко щастие, малко мир и спокойствие… да съм значима за някого, да се чувствам желана и обичана, да има кой да се погрижи за мен, да ме попита как съм, имам ли нужда от нещо. Чувствам се самотна, чувствам се празна… ...
  2971 
Там
Здравей, как си приятелю,
как, добре ли я караш,
още ли…
Вятърът гонеше пясъка пренесен от туристите на крайбрежната алея обратно към плажа. Вятър, за туристите, бриз за местните. Независимо кой как го наричаше, той беше един от най-верните приятели на романтиката. А от нея имаше много по това в ...
  1437 
Моногамно-далечно някъде сирени...
Изпълнили вечерта с тъга и безсилие, мижаво се опитват да реанимират положението.
ББвб
Бежанци в Бивша велика българия...
Бате Бойко винаги бие. ...
  1186 
Малко истини разбрах от многото. Много видях от малкото... Беше ми нужно-нужното, но непризнатото и неосъзнатото от други.
Опитах се, но не знам дали се справих, защото хората виждат единствено това, което искат да видят... Много необясними мисли, много злобни действия от страна на човеци.
Аз живея ...
  1797 
Има моменти в които се чувствам изгубена и пиша на себе си. Това е моят начин да спра времето...да се намеря отново и да продължа след това.
Въпроси, отговори и пак въпроси и пак отговори...Въпроси към нищото и отговори от нищото..
Случвало ли ви се е да се чувствате безпомощни, объркани и да не зна ...
  1983 
Ако някой каже, че Тишината е лишена от звук – дали е познал онази моята, друга Тишина?
Мисля за Тишината като за момент, в който никой не говори и съм насаме със себе си. Но пак чувам вътрешния си глас…отвън грачи гарван, горе някой чисти… Драсването с молив по празната хартия също оставя своето ех ...
  3501 
Има и щастливи бракове
Тези дни, след като прочетох едно есе: „Да живеят икономическите възможности“ от Лимеруна в сайта и някои от коментарите под него, ми се прииска неудържимо да напиша нещо за щастливите бракове. Тя е описала много точно представата на някои хора за брака, като сделка, икономиче ...
  3904  24 
Здравей. Аз съм човек. Името ми не е важно, ще го забравиш и без това. Интересна ми стана темата кой какво е, кой какво не е и кой на кого може да каже какво е и какво не е. Това е моята кратка представа за това.
Както всички останали хора, и аз имам представа за себе си. Имам плюсове и минуси, няко ...
  1784 
Благодаря за разговора
В мига, в който осъзнах, че икономическите възможности ще определят живота ми, разбрах, че е по-добре да не съм съществувала никога. И не защото тежестта на парите е по-голяма от тежестта на красивите неща в ежедневието ми. Тежестта е по-малка, когато има човек, с който да спо ...
  1973 
С книга рисувам в душата си
стъпки
Книгата е нещото, с което всеки човек израства. Герои като Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Червената шапчица, Пипи дългото чорапче, Патиланци и още много други са оставили траен спомен в детското ни съзнание за един вълшебен и хармоничен свят. Тези детски приказки, на пръв ...
  2289 
Декемврийска сутрин. Неочаквано по-топла от предходните. Лек ветрец. Греещо слънце, отразяващо се в червено-рижавите ми коси. Прехода през парка доста по-приятен. Зареждащо и ободряващо начало на деня. Вървейки бавно, не бързайки за никъде(дори за работа) се наслаждавам на слънцето. Колко малко му т ...
  1261 
В студената неделя си спомних една лятна случка от преди тридесет години, направила ми впечатление, заради красивия залез. Бях в Белово, избягал от жегите на Пловдив. Старият път за София и жп релсите са сгушени в подножието на планината. Тя пък кротичко се поклаща и повява хладина. Марица бавно се ...
  1492 
Кафяви, зелени и сини. Смеят се, обичат, презират, понякога блестят от любов, друг път от тъга. Бързат, пропускат, изследват, отвращават се, срамуват се, дебнат, очакват... И са красиви, особено, когато се радват.
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...
  1077 
Светлоносеца не знае какво носи в себе си. Сила голяма. Бреме голямо. Неговото незнание е неговата тъмнина. Незнание за самия себе си. Но той е дете. Бащата/майката не съди детето си. Те са едно. То е едно, но не може само и се разделя и събира в себе си едновременно, за да живее. Прокарва път от се ...
  1228 
Аз съм ….Лъвица. За някои всичко е ясно. За тези, които си нямат под ръка Лъвица, ще поясня: Лъвицата е голяма котка, толкова голяма, че някои я взимат за „Кучка”, но истината е, че тя е Царица, Царица на джунглата, което превръща живота на хората около нея в истинско сафари. Само някой с много здра ...
  2076 
Заспивайки, си мисля за теб... Сънувам те... Будя се... Сещам се за теб. Пия кафе и ми се иска да ти кажа "Добро утро". Обличам си хубав тоалет - знам, че ще те видя. Правя си прическа, грим, не мога да изглеждам просто обикновена. Трябва да съм красива, да ме видиш красива. Усмивка и блестящ поглед ...
  2101 
Ти и аз се срещнахме. Въпреки всички отклонения, успяхме да открием своят път, водещ ни един към друг. Един такъв миг, една такава реалност беше изпълнена с носталгични спомени. Времето беше спряло - ти стоеше пред мен, еднакво различен. Аз отново те открих.
Срещнахме се някак шеговито. Ти подаде ръ ...
  2289 
Преди около година въобще не предполагах че ще ми се наложи да правя такъв кардинален избор. Да опитвам отново и отново и пак отново да правя една и съща грешка с привидно прощаване на непростимото. Живея в цигански катун. Пълен с илюзорно веселие и щастие. Живея по нечии написани с въздух правила, ...
  2187  10 
Изводът
Мислиш, гледайки нагоре в сивото...
Или се пързаляш по черния ръб на мъглата.
Или се свиваш в незнание, в безсмислие...
Мокър сняг, халогенни светлини. ...
  1197 
Единственият човек който никога няма да те разочарова е този който сам измислиш в собственото си въображение. Може би децата всъщност трябва да се насърчават да имат "въображаеми приятели", защото "реални", не значи непременно "истински". И може би единствените приятели, които ще останат с тях през ...
  10392 
Предложения

Още произведения »