Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 037 резултата
В някакъв объркан съботен следобед стисках ръчичката на Криси и криейки досадата си вървях бавно из МОЛ-а. Много мразех тия новоизлюпени убежища на човешкия снобизъм във всичките му форми. Но бях обещала на Криси, че ще отидем, защото всички деца от детската градина ходели всяка събота в МОЛ и там о ...
  1334 
Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...
  342 
Рано е за сбогом,
късно е за чудо.
Стъпвам на въжето,
пия биле лудо.
Ти изтичаш, ...
  484 
Часът за тръгване е близо.
И аз подвластен съм на времето.
Макар за Оня свят да нямам виза,
без ред дори ще ме приемат...
Изобщо никак се не чудя. ...
  501 
В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...
  301 
I see a lighthouse right ahead.
The shine get stronger every step I took;
I saw my body - lying on the bed,
So fragile and so possible to broke.
The words are forceless to portray ...
  929 
  1190 
Zhivodar DUSHKOV
I spent my whole childhood in my home village. My Dad didn’t take me to town until it was time for me to start eighth grade. Our school is good enough but I was entranced when I stood in front of the building of the high school where I was about to start: a grand staircase, a high c ...
  1229 
Господа, събрах ви извънредно. Да – разбирам: обяд е, жега е, че и климатичната инсталация се е повредила вече десет минути. Но – налага се да се поизпотим в името на бизнеса и бъдещето…
Стреснат съм! И възмутен! Какво правите? Какво правим всички ние, господа?
Докладваха ми, че имате тук проблем с ...
  343  16 
Има една пиперлива, абе, солена, особеност на муковисцидозата (драгий читателю, туй е една болест на мене се паднала) — соленичко е, така, като ме целуне Габриела. Излишъкът на сол обаче нея хич я не смущава. Тя все пак много обича солено. Тъй де, да се не забравяме, че веч хептен забравих как да ра ...
  841  36 
Какво е животът без теб,
написан набързо роман,
където в глухата степ
вървя без посока и план.
Какво е животът без теб, ...
  341 
Дали погледнах на света
през взора на забравените чувства -
пред мен се мярна любовта,
по-хубава от всичките изкуства!
По-жива от картина на Моне, ...
  429 
"Не ме обарвай" - послание властно
прекърши душата и всичко е ясно...
Че има любов безнадеждно повярвал,
докоснах те с обич, не съм те обарвал!
  270 
Да можех да отплувам тихо,
към хоризонта и отвъд.
Ще взема само два-три стиха
и чаша вино – за из път.
Последно корабче, съдбовно, ...
  562  12 
Мишчице страхлива
със опашка сива,
що не идеш във гората,
да не те болят краката?
Тука,във полето, ...
  314 
Казват, че шахът е игра на симетрия.
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...
  350 
Земята на щастливите хора,
къде е, не мога да спя,
на мама и татко във двора,
я имах и после изтля.
На изток и запад пребродих, ...
  406 
Срещнах те в обозримо време,
а сякаш съм те знаела животи -
през вселенски невидими закони
от всевъзможностти на колелото.
Може ли времето да спира ...
  444 
Синьо небе и букетче полски цветя
откъснах от пейзажа на природна картина
Сложих дълбоко в джобче на мойта душа
заедно с лятото от една прекрасна година
И ето настъпи дълго желаният час ...
  665 
Ах, как ми е лятно, светулчено
от безвремие дъхът ми замира
лавандулено, ароматно и щурчаво
нощите в спомени слива
А над мен звезди замечтани ...
  623 
Един син, който бил на гурбет по чужбина, се завърнал при своите родители на село. Заради дългото му отсъствие и възрастта на родителите, къщата и оградата на двора били в окаяно състояние. Синът решил, че част от спечелените пари трябва да вложи в освежаването на бащиния дом. Било вече мода при гра ...
  754 
Мери и дядо са пак на морето,
винаги с куфар готов, общо взето,
те са. А аз съм в купето на влака.
Баба ми Койна отдавна ме чака,
станала в тъмно, момчето да срещне. ...
  457 
И Бог създаде човека,
мъж и жена създаде
всеки със свойта си идентичност,
външна разлика и характер!
След много, много години, ...
  575 
ВЪПРОСИ
„Кой
съм аз?
Тук защо
дойдох – и как? ...
  332 
И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
  364 
Среднощ ти пиша, раждат се от здрач
най-силните от всичките ми думи.
Навярно си обръгнал вече - с плач
да търся път към тебе е безумно.
Среднощ ти пиша, явно ме четеш, ...
  702 
Война всегда начинается где-то,
Но ищет только тебя
Запахом гари, и звуком, и цветом,
Прикосновеньем огня...
Ты… в одиночестве, или с теми, ...
  3027 
В тайнствения полумрак
на малка тясна уличка,
върху ламаринен похлупак
на кофата прастара за боклук,
на пост застанал бе рижият котарак. ...
  192 
След всемирния зной,
след праха в здрачината,
след лъжовния вой,
който кърти душата,
след безумния порив на сърцето да спре ...
  445 
Несъзнателно помилвах и сега косата й унесен в ония прашасали спомени...
Преди много години, когато дадох кръв за братчето й, тогава ме беше попитала .. Боли ли те...'' и едва погали ръката ми около марлята, Беше ме прегърнала с онова детско чувство за благодарност, което не можеше да се опише,... П ...
  813 
В лятната жега, в летния пек
гугутчица сива измътва яйца.
Над хорската глъч и над въздуха лек
гнездото притопля, очаква деца.
От рехави съчки е нейният дом ...
  370 
Във миналото спомените спят,
понякога пристигат, с тях будувам.
Гостуват ми и през деня -
припомнят мигове преди сбогуване.
Там няма възраст и лица, ...
  411 
Лято мое, дъхаво и свежо,
с морски бриз, до мене долетя,
слънчев лъч по бялата ми кожа,
нарисува странни, огнени цветя
Сутрин от росата отпиваш нежно, ...
  1831  24 
Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак... ...
  532 
- Какво искаш да кажеш? - Тя го гледаше учудено с влажните си очи. Облачета пара излизаха от ноздрите ѝ и се разсейваха в студения зимен ден.
Бяха се запознали в началото на лятото, на същата тази пейка в парка, докато разхождаха домашните си любимци. Тогава паркът беше пълен с деца и подвикващи под ...
  634 
  481 
Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...
  342 
  853 
Лятото ме чака
в нашия потаен парк,
под салкъма бухнал
с аромати на пчелина,
камъните, пейката, К+И... ...
  674  18 
Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.
Там, където сеното почива след откос ...
  621  14 
Предложения
: ??:??