Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 026 резултата
Протяга ръцете си градският страж,
от каменна кула тиктака, не спира.
Натрупа години, за пенсия стаж.
Часовници стари, кой пенсионира?
Да бъде на място и все да брои ...
  337 
Помежду ни - ничия земя.
От моите до твоите пръсти.
Топи се ледникът след засушаване,
ако греша е непростима мъст.
Тлее земетръс в пластовете от мълчание. ...
  498 
В тая данъчна държава
колкото следа от лъв,
всеки парсата си дава
за урина и за кръв.
Тия, дето я събират ...
  260 
Поредното загубено дете.
Поредното забравено лице.
Опитвам се да не забравя,
но не мога се справя.
Дай ми две секунди, ...
  307 
Отпуснем ли юздите
често грешиме,
осъзнаем ли грешките
можем ли да простиме?
На нашата маса, ...
  407 
Любовта ни е пораснала.
До ъгълчето,
скрито зад усмивката,
до миризмата,
с кожата сраснала ...
  299 
Вали. Дъждът не спря и през нощта
сякаш, че продъни се небето.
И днес дъждът вали от сутринта.
Пълзи мъглата бавно във полето.
Светкавица, а после силен гръм. ...
  294 
Слънцето си шари по небето,
облаците – весели хвърчѝла
плезят се на ранен дъжд и ето –
дъжд и слънце пишат с всичка сила.
Стават сладък стих, но необятен, ...
  295 
(явление)
А нас просто могло и не быть
Нигде никогда на свете...
Этой тайной тотальной – «жить да быть»
Дай заслушаться...Дай заметить, ...
  7493  13  19 
С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...
  676 
С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...
  791 
Видение
Виждам те ...
истинска, топла и бяла,
с устни рисуваш по моето тяло,
на душата си образа-цветни градини, ...
  272 
/Посвещавам на моята внучка Мира!/
Звездичке моя!Пак описваш
щастливи орбити край мен.
Жужат в гласчето ти пчелички.
Денят добива нов рефрен. ...
  777  10 
Светът се променя. От Големия взрив /а какво е било преди това?/ до ден днешен.
Променяла се е природата, променяли се цивилизациите, променяли се обществата.
Понякога сами – под влияние на климата, на космическите въздействия, на земните катаклизми. Понякога принуждавани от хората…
Вярвали в силата ...
  408 
Блусът бавно се влива в кръвта
и преплита телата с подкана.
Парят нотите, съска жарта,
не очакват сърцата покана.
Залп след залпа избухва заря, ...
  292 
Нима дори безспир към теб да тичам
не ще достигна светлата мечта?
Напразно ли аз чувствата обричам
за тебе да горят от любовта?
И милиони пъти да изричам ...
  967 
ТЯ: От себе си, о отче, аз се плаша!
Отдавна искам нещо да ви кажа!
СВЕЩЕНИКЪТ: Кажете, дъще! Тук съм, в този час!
На изповед, пред мене, дайте глас!
ТЯ: Желая мъжки дрехи да обличам ...
  1328 
Рашко Бойков бил решителен човек. Излят по калъп от Кремъл, той получил благословията на белия Баща с брадавицата да вкара в резервата Едного!
- Ще го сторя, Бащице - рекъл той чинно и угоднически, и целунал ръка.
Речено - сторено. Да де, ама как да го стори? С подслушванията ударил на камък. Работа ...
  692  20 
Изливат се сякаш гневът и сълзите ти, Боже,
камшичено шибат земята градушки, порой.
Преситено стадото, за интернет се тревожи,
не вярват, че има Те, кой ли почита те, кой?
Отдавна било е – нощес и небето ще падне, ...
  247  13 
Тиха гара замръква под розов трендафил,
сянка тръгва полека от празната пейка,
потреперва от хлад под ръждата стрелката,
заминава денят боязливо с прибежки.
Той седи нереален на празната гара, ...
  516  13 
  1220 
Прелиствах аз небрежно Киркегор
в кресло до огъня и пушех си лулата,
отпивайки следобеден ликьор
с копито в такт със Лунната соната.
Във „до диез минор“ по стъклописа ...
  844  21 
На К.
Хули сто, хули сто, хули сто,
пак се сипят – поетът обръгнал,
е замесен от друго тесто
и върви – накъдето е тръгнал. ...
  252  10 
Както всичко, и това премина,
животът свои истини разказа -
какво съм дала или пък взела -
когато падах, Той пътят ми показа!
Прераждах се след предадена любов ...
  421 
Грозен, беден, непризнат,
от силните на деня непознат,
със болести, бедност се бори.
Какво ли може да стори
с ушите си глухи? ...
  273 
И нека си мислят,че съм малко луда....
Това отдавна не ме интересува...
В теб открих света с цветове на пеперуда,
и ненаситно, жадно искам да лудувам...
Мислите за теб, душата ми изпепеляват..... ...
  315 
12.
Комисар Тодоров пристигна в хотела леко задъхан.
- Бързах да не изпусна сбирката! Има ли някакво развитие?
Френцов му сподели за откритията си и заключенията, които беше направил.
- Е, поне категорично отхвърляме първоначалните подозрения, че Игор е извършил някоя глупост. Но е странно! – промър ...
  567  12 
/В памет на родителите ми /
Наплисках лицето си с топла и студена вода,.. посъвзех се...
Какво толкова е станало,всеки търси нещото , което вероятно е загубил или го е нямал...
Закусих, пийвам кафенце в инклузив залата,...погледът ми се рее някъде,.. добре, че мислите ми са подредени...На съседната ...
  798  10 
Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бя ...
  723  13 
Има ли звезди в небето на скръбта? Ад ли е Рая след края на любовта?
Върволица от въпроси се нижеха в главата на Галя. Отговаряше на един, още недовършила идваше втори, трети… унасяше се и се будеше от мокротата под лицето си.
Нов ден! Птичият хор я поздравяваше за добро утро. Свеж бриз разгръщаше п ...
  897 
Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади: ...
  760 
„Килими за всеки джоб“ – тази реклама привлече вниманието ми като постоянен магнит-коларски пирон. По принцип не съм от придирчивите и ми е все тая дали ще си влача петите по паркет, балатум или теракот, но ключовата дума „джоб“ (със сигурност някой от авторите на рекламата е завършил психология в С ...
  533 
Диптих
Геройски разказ
Разказ за полицая, който спасил жена от изнасилване, прикривайки я с тялото си...
Продължение на геройския
Разказ за полицая, комуто харесало да спасява така жени и всяка вечер излизал, за да прикрие някоя с тялото си... ...
  501  10 
Чувам стъпки. Виждам силуети -
свят, покрит от плътна пелена.
Някъде, зад нея, сякаш свети
мека, непозната светлина.
Сън ли е? Събуждащи се птици ...
  260 
Весели деца си играят
безгрижно вън на двора,
живеят те сякаш в рая,
не знаят мъка и умора.
И аз се плаша зарад тях, ...
  261 
Прегърнал скъпоценната бутилка
с изгарящ чак джигера му първак,
бай Косьо по неравната настилка
опитваше да крачи с бодър крак.
Залиташе наляво, после вдясно, ...
  596  11 
Животот носи чемерни
и волшебни поглавја
кои те ронат како леб.
Ти што си второ име за скромност
резервно срце пронајди си, ...
  391 
Сама си..., виждам те как
ореш с поглед стоманен земята.
Мислите втурват те към реалното пак,
да нахранят с отровни думи тъгата.
Спъваш се в чуждоземен паваж. ...
  247 
Бурята преначертава всички карти.
Размива избледнели граници.
Променя местата на съкровищата.
Настървява уморени пирати.
В платната се обляга вятър, ...
  295 
Ще има още слънце
и мъгла.
И шарени балони,
и дечица.
И пухчета тополови, ...
  429 
Предложения
: ??:??