Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 658 резултата
Над площада уморен от разделите,
ние срещаме последният залез,
склонили нежно глави слънчогледите,
връщаме спомен, назаем от взетите.
Тихо шепне сърцето – жадувам те, ...
  381 
ДЕН ПЪРВИ: Ето ме, отново съм тук. Завърнах се! Последва тежка въздишка, след като оставих последния куфар на земята. Огледах се и се хвърлих на леглото върху прашните чаршафи. Погледнах към тавана и затворих очи. Макар, че ме нямаше дълго време все още можех да усетя миризмата на онзи парфюм, който ...
  660 
Изповед...
На светлата радост в ефира,
в безкрая, дори и отвъд –
пред тебе Духът ми се спира:
Море – развълнувана гръд!... ...
  269 
...стадии на вечността
в един живот сънуват
невъобразимото...
  833 
/В памет на актрисата
Татяна Лолова/
Отиваш си...Звучи смехът ти -
всепобеждаващо звънлив!
Сълзите - ледена кохорта, ...
  517 
  1691 
Не, няма да си тръгнеш!
Не и не!
Вратата е метална и заключена!
Това, което ти си ми отнел,
във сметката на Дявола ще включа. ...
  492  10 
Душата на мръсник
Душата на мръсник
Мръсник...
Мръсник роди се…
Може би… ...
  978 
На славея по трелите звънтящи
нощта притваря влюбено очи.
Ах, колко ли сърца притихват спящи?!
Дали започва леко да вали...
А олеандърът разтваря чашки, ...
  502 
Баба Марта отново се разлюти,
сняг на парцали спуска се навън.
От юг не иде още щъркел да лети
и Баба Меца спи си зимен сън.
Вън натрупаха преспи ...
  1142 
Роден, за да остане вечно жив,
огрян от светлина лазурна,
той крачи редом с нас правдив,
неотразимо делничен,
с усмивка най-обикновена. ...
  1022 
По снежни пътища ще тръгна
към тебе нейде през нощта,
пътеки лунни ще пребродя
до тебе да се добера!
През още бури ще премина, ...
  428 
А нощем сънувам морето,
самотно без тебе и мене,
от спомени вечно обзето
го чувам – въздиша и стене.
Сънувам безкрайни простори ...
  1716  23 
Странно е това усещане. Необяснимо като сън и реално като живота. Искам да спя, но за да го направя, диря, викам спомени или неща, които никога не са се случили, а само е можело да станат. И тези неща се срещат в битие, съществуващо отвъд разума ми.
Ето я пак тази къща. Подът е пръстен, има няколко ...
  616 
Глава 1, част 2
...а нощта не скрива нищо
Фийби отключи врaтaтa нa aпaртaментa си и пуснa Мaкс дa влезе.Оттук можеше дa се опрaви сaмa. Тя влезе и се тръшнa нa нaй-близкото кресло. Господи,колко беше уморенa. Концертът беше минaл добре, но нaпрежението беше й се отрaзило. A сегa трябвaше дa се приго ...
  819 
Смърта влезе през вратата –
тиха, скромна, някак плаха.
Застина на дивана жълт пред мен,
и заговори с жален глас:
,,Аз тук дойдох при вас сега, ...
  499 
С шанс да се справя с тъмните си изпитания,
кръжа с малки крачки нервно в своята стая.
В очакване нетърпеливо да се почука на вратата,
да пристигне и разгърна леко аз нежно книгата.
Да ни отведе далеч от тази горчивина и самота, ...
  597 
Много ще ми липсваш
Каза “Много ще ми липсваш.” И ти на мен - представа даже нямаш колко. Сълзи се стичат по очите ми, въпреки, че пред теб не го показвам, с риск дори да изглеждам безразлична. Но не, истината е, че ми прекалено много ми пука. Повече от колкото трябва. Казват, че действията са по-ва ...
  819 
Гората Българска, крила нявга хайдути,
сама днеска търси закрила
от секирата на хайдуци.
  222 
Любовта идва и си отива. Не разбирам само едно: Защо влизаш в живота на човек, караш го да се влюби в теб, да мечтае за двама ви, а накрая си отиваш? Помисли си, това ли значи любовта на теб? !
Може би не аз съм жената на твоя живот, идеалното момиче... - прости ми. Може би имам реално основание да ...
  416 
Рожден ден имам просто днес,
на петдесет и пет години ставам.
Не малко са ала ще кажа с чест,
с година цяла бавно помъдрявам.
А мъдростта с годините е капитал, ...
  620 
Недей да ме наричаш на звезда,
защото аз изгасвам много лесно.
Изгубвам се, дори да се следя.
Под сто слънца оставам вечна есен.
Недей да ме превръщаш в топлина, ...
  536  10  16 
Във всеки миг пред очите ми изплува
Картина чудна и със нищо несравнима
Една жена, обвита в тайнствена магия
Гледаща към мен с увереност и сила
Косите й развяти са от пролетния вятър ...
  673 
Тъгувам вътре в себе си аз все за теб,
за твоята усмивка, за гласа ти,
за тихото усещане навред,
че съм частица обич от духа ти.
И плача много. Ала без сълзи. ...
  507 
Уморената любов е странно тиха
босо стъпва по безстрастно ложе.
Изболяла глас във пет-шест стиха,
Любовта изстива тихо. Тя го може.
Уморената любов си тръгва сляпа. ...
  328 
ЕВАКУАЦИИ
или
МОЯТ ЖИВОТ НА СЕЛО!
Когато си помисля за годините на моето детство, един от най- необичайните моменти в него, е животът ми на село.
За дете родено в центъра на столицата и никога не посещавало село, освен Княжево и Бояна, животът в село Петърч е една романтична авантюра и навява много ...
  537 
Обичал ме бил, казва
- Merci beaucoup monsieur,
обаче само любов не стига.
Късно си се сетил...
Все едно си се обул и си на вратата, ...
  1197 
Сменят се сезоните край нас,
но сякаш времето е спряло.
Едни и същи са на власт
и всичко е във черно-бяло
Като в негатив , така е негативен, ...
  788 
Колко тегав е пътят към вкъщи!
До последния миг те държах,
но разплитаме възел от пръсти.
Всеки влиза в различна врата...
И тогава светът замълчава. ...
  891 
Преди време бях изкарал колата пред блока, а гаража превърнах в пандемоскривалище и тайно се събирахме няколко авери за сутришна дезинфеклция...Сипнах ракийката по чашките, цели кисели краставички в чинийката, и Гочо Умното ме изненада..
- Какво четеш в този пореден логдаун...
- Ами ., нищо особенно ...
  320 
Мятах се неспокойно в леглото! Нощ е! Лятната горещина не ми даваше покой. Броих овце, жонглирах с крака и ръце, въртях се неспокойно.. Нищо не помагаше. Сънят бягаше от клепачите ми. Сатенените чаршафи галеха голото ми тяло и се плъзгаха нежно по него. Притисках ги между краката си! После бързо ги ...
  501  28 
Пишеш на ръба на света
на предела на съществуването
на епохата, закриваща времената.
Думите се движат
с подемните си машини ...
  468 
Сълза кристална звъннала във здрача,
целувка бърза в трепнещи уста,
задъхан миг, раздяла кратка
и тръгваш ти понесъл свойта дан.
Море, вода и пепел във Душата, ...
  503 
Купих нова книга.
Отворих я на първа страница – нищо...
Прелистих втора – нищо...
След трета, обърнах на четвърта, пета –
все нищо и нищо. ...
  539  13 
Самотна плачеща върба -
зелена монахиня.
Превита сянка до земя
изпросва милостиня.
Изпепеляващ летен пек. ...
  695 
Здравей, красива непозната!
Ако четеш това писмо, значи изчисленията ми са били верни и бутилката с писмото е достигнала точно до твоя плаж, а ти си я намерила и си се осмелила да я отвориш. Не се чуди откъде идва това писмо, а вдигни глава и погледни към острова с фара срещу твоята вила. Ако видиш ...
  1161  12 
Аз кат видя големи книги се радвам, кат видя тънка книжка, настръхвам. Много хора наобратно го дават, или пък аз най-вече все наопаки съм. Дето се вика – темерут. Навън пекнало едно слънце, жадно пият го дърветата и аз с тях го вдъхвах през кожата си. Ама разбира се, че хората живеят на фотосинтеза ...
  625  16 
***
Едва на десети сутринта Явор и Катрина се убедиха, че нещо наистина лошо се случва в селото.
Бяха станали рано и Явор се бе хванал да лепи подовите плочки на банята. Заради срещите му с Яна, беше изостанал а ремонта. Отвън Катрина пък подравняваше пръстта над тръбите, които двамата бяха положили ...
  713 
Ние сме лилипутите от страната Лилипутия и напразно чакаме своя Гъливер, който да ни спаси. Трябва сами да пораснем!
  356 
ЛУННА ВЕЧНОСТ
Нощ,
Луна,
безбрежност,
рой Звездици ...
  1085 
Предложения
: ??:??