Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 512 резултата
През прозореца гледам сега
и рисувам ръцете ти мъжки.
Вън вали, ти разхвърляш снега,
чистиш пътя към нашата къща.
После цепиш дървата на две, ...
и рисувам ръцете ти мъжки.
Вън вали, ти разхвърляш снега,
чистиш пътя към нашата къща.
После цепиш дървата на две, ...
403
8
7
За ноември дойде време
да си тръгне с есента.
Наметалото си взема –
наметало от мъгла.
С него той покри земята ...
да си тръгне с есента.
Наметалото си взема –
наметало от мъгла.
С него той покри земята ...
255
1
1
И утре слънце ще изгрее,
а вечерта и рой звезди
и южен вятър ще повее
и северняка… Може би?
Листа ще падат посред есен, ...
а вечерта и рой звезди
и южен вятър ще повее
и северняка… Може би?
Листа ще падат посред есен, ...
312
Хвърля облак мрачен
върху мене своята сянка
и боли ме в дела ми невзрачен
като ухапване от пепелянка.
Очаквам вечен сън, ...
върху мене своята сянка
и боли ме в дела ми невзрачен
като ухапване от пепелянка.
Очаквам вечен сън, ...
417
На миналото в дните пак се връщам,
вървя по стъпките на моите деди.
Душа́ вините. Детето в мен прегръщам.
От спомени, сърцето стяга и боли.
Времето превърнало е всичко в леден прах. ...
вървя по стъпките на моите деди.
Душа́ вините. Детето в мен прегръщам.
От спомени, сърцето стяга и боли.
Времето превърнало е всичко в леден прах. ...
509
1
4
Да играем ли пак на шише,
както десет години по-рано?
Целуни...
Целуни ме, момче..,
както някога! Брой отначало! ...
както десет години по-рано?
Целуни...
Целуни ме, момче..,
както някога! Брой отначало! ...
535
5
14
Под дъжда не върви на кокили,
не под купола той е звезда
и с дъжда разговаряше мило,
а от него не хваща ръжда,
не, не бе от ковано желязо ...
не под купола той е звезда
и с дъжда разговаряше мило,
а от него не хваща ръжда,
не, не бе от ковано желязо ...
307
1
3
970
5
Снежни преспи се трупат навън,
галят пейки, площадки и клони,
само живота потънал е в сън
из зорите от хлад неспокойни!
Леко дочуват се стъпки в снега .... ...
галят пейки, площадки и клони,
само живота потънал е в сън
из зорите от хлад неспокойни!
Леко дочуват се стъпки в снега .... ...
501
1
1957
4
В ръцете ти звездите оживяват.
В прегръдките ти рядко се страхувам.
Понякога не виждам топлината.
Сърцата ни са тънки като струни,
достъпни само тайничко в душата, ...
В прегръдките ти рядко се страхувам.
Понякога не виждам топлината.
Сърцата ни са тънки като струни,
достъпни само тайничко в душата, ...
500
7
7
Бил съм беладжия. Всички тъй ми казват.
И не се досещат, че с това наказват
моята душичка - още лъчезарна.
Аз съм разтревожен зимата коварна
как ще преживее селската ми баба. ...
И не се досещат, че с това наказват
моята душичка - още лъчезарна.
Аз съм разтревожен зимата коварна
как ще преживее селската ми баба. ...
481
3
15
1863
Погледни ме - аз съм твоето момче -
прочети ме - аз съм книгата, която обичаш -
разбери ме - аз съм само едно сърце -
преоткрий ме - в мен живееш и дишаш -
прости ми - когато съм сгрешил от глупост - ...
прочети ме - аз съм книгата, която обичаш -
разбери ме - аз съм само едно сърце -
преоткрий ме - в мен живееш и дишаш -
прости ми - когато съм сгрешил от глупост - ...
1076
3
3
1044
5
399
2
4
913
6
От самотните рафтове на магазините,
на ТЕЦ-овете, тъжно въздишат комините.
Витрини мълчаливо заснели в полет гордите птици,
рисуват замръзнали цветя, през премрежени ресници.
Мътно, мърляво слънце, напомнящо за ядрена зима, ...
на ТЕЦ-овете, тъжно въздишат комините.
Витрини мълчаливо заснели в полет гордите птици,
рисуват замръзнали цветя, през премрежени ресници.
Мътно, мърляво слънце, напомнящо за ядрена зима, ...
473
1
1158
5
15
Хей, чуй ме, драги! Ти – какъвто си и който си,
такива, като теб по двама - трима хрускам.
Сред зима дето обещават бели лотоси
и пикниици, на облаците – на закуска.
В душата моя, драги, седем са небетата - ...
такива, като теб по двама - трима хрускам.
Сред зима дето обещават бели лотоси
и пикниици, на облаците – на закуска.
В душата моя, драги, седем са небетата - ...
215
3
6
771
1
746
1
4
1140
3
1445
5
10
Ще се усмихна напук!
Трудностите разбиват,
но аз още съм тук!
Пътища се намират
щом се търсят такива, ...
Трудностите разбиват,
но аз още съм тук!
Пътища се намират
щом се търсят такива, ...
487
4
8
Едно такова ми е – двустепенно – тъгата съм облякла с усмивка...
Между страхове и дезинфекция съм разпъната.
Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.
Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!
Понякога плача... за да не ми се плаче то ...
Между страхове и дезинфекция съм разпъната.
Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.
Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!
Понякога плача... за да не ми се плаче то ...
517
2
4
Не съм мила прозорците, откакто се изнесе. Преди ги миех всяка седмица.
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна д ...
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна д ...
1191
1
22
Пада тишината, пада.
Небето е като в мъгла.
Снежец се сипе за награда
над заболялата земя.
Превръща чернотата в бяло ...
Небето е като в мъгла.
Снежец се сипе за награда
над заболялата земя.
Превръща чернотата в бяло ...
260
1
-Ех, Алексиев! Направо да ти завиди човек като те гледа!
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...
607
На примката от гарваново ехо,
люлее се обесения стих.
Изпълни се пророческия шепот…
В тъмата влезе Светлина
и мракът затвори своите очи.
люлее се обесения стих.
Изпълни се пророческия шепот…
В тъмата влезе Светлина
и мракът затвори своите очи.
384
1
5
168
1
Странно нещо е любовта. Мислех си, че съм открил това, което ме прави щастлив, а се оказва, че е поредната неудачна връзка. Случи ми се да изпадна в комични ситуация – резултат от разминаването на представите ми и действителността.
Аз съм тих и затворен човек, останах неженен най-вероятно поради фак ...
Аз съм тих и затворен човек, останах неженен най-вероятно поради фак ...
731
4
Той се доближи до вратата към терасата, открехна я леко и си промуши главата през образувалата се пролука. Да, навън вече не беше вече толкова горещо. Върна се в кухнята, взе чашата си с уиски и купичката с бадеми и излезе. Внимателно затвори врата след себе си и се отправи към далечният край на тер ...
290
Вятърът блъска вратата
Пердето се ветрее безгрижно
Стъпка по стъпка...пристъпвам в тъмата
Тук са си всичките мебели...
Портретите ме следят от стената ...
Пердето се ветрее безгрижно
Стъпка по стъпка...пристъпвам в тъмата
Тук са си всичките мебели...
Портретите ме следят от стената ...
548
6
Не ме измервай с термометър,
градусът наистина е - минус,
усмихни се и ще стане + плюс.
Не ме ограничавай с време,
денят наистина е къс, ...
градусът наистина е - минус,
усмихни се и ще стане + плюс.
Не ме ограничавай с време,
денят наистина е къс, ...
375
1
Бури, затъмнения,
слънчеви зайчета,
невидими сенки,
нощни бдения,
прошки, заклинания, ...
слънчеви зайчета,
невидими сенки,
нощни бдения,
прошки, заклинания, ...
325
4
18
Сутрин.
Забързани хора в сиво ежедневие.
Вглъбени в телефони, проблеми, неслучвания, несбъдвания.
Минусови температури (навън и в душата).
Дядото на спирката, който вади хляб от джоба на якето си и храни гълъбите. ...
Забързани хора в сиво ежедневие.
Вглъбени в телефони, проблеми, неслучвания, несбъдвания.
Минусови температури (навън и в душата).
Дядото на спирката, който вади хляб от джоба на якето си и храни гълъбите. ...
290
1
За теб аз замирам,
с поглед любвеобвилен
и с усмивка миловидна,
събуждащи у мен плам на любовта.
За теб аз бленувам ...
с поглед любвеобвилен
и с усмивка миловидна,
събуждащи у мен плам на любовта.
За теб аз бленувам ...
235
А нима някой знае, аз какво заслужавам,
как ще види в душата ми, как?!
Всеки в жертва принесен е и прекалява,
а съдбата стоварва му знак.
Но нали е човешко и да искам, да давам, ...
как ще види в душата ми, как?!
Всеки в жертва принесен е и прекалява,
а съдбата стоварва му знак.
Но нали е човешко и да искам, да давам, ...
802
7
18
Карантина е... Вънка вали сняг, всичко е затворено, а какво липсва на част от целокупното човечество? Фитнесът, много ясно. Мало и голямо гледа тъжно страницата на любимия фитнес и припява „Ако зажалиш някой ден... за старата щанга...“
Защо точно фитнесът е нужен като слънцето и въздуха за всяко жив ...
Защо точно фитнесът е нужен като слънцето и въздуха за всяко жив ...
275
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
