Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 416 резултата
Последната дума, която изписа дъхът ѝ, беше толкова нежна, а ме прониза. Сякаш все още не бях готов да повярвам на Диана. Все едно бях попаднал на калпав анестезиолог – чаках да заспя, а упойката само ми замотаваше главата.
След цяла вечност очакване ръката ми най-сетне внимателно опипваше влагата ѝ ...
  927 
VIII
Жребият беше хвърлен, нямаше връщане назад… Но тя продължаваше трескаво да мисли как да предотврати неизбежното…
Влади поиска хавлия и сапун, за да си вземе душ. Когато се върна в стаята, тя му посочи свободното легло под прозореца, пожела му лека нощ и побърза да отиде на свой ред в банята. На ...
  1053 
50.
Свечеряваше се. Залязващото слънце обгръщаше покривите на бунгалата с дантелени виолетови воали и им придаваше вид на тръпнещи от вълнение млади жени, застанали под венчило. Нападалите по тротоарите разноцветни листа бяха като рози, хвърлени пред брачния олтар, а тихият напев на вятъра – като св ...
  921 
Нещо внезапно се е случило с този сайт. Сякаш ядрена катастрофа е помела всичко живо - и администраторите, и многобройните потребители, дори хлебарките, които живеят на топло под генератора на гигантския компютър... А на екрана, неизтощимо, продължава да тече информация, създавайки усещане за актуал ...
  407 
ГЛАВА ПЪРВА: ПОХОДЪТ
Този човек беше различен. Макар че на пръв поглед той приличаше на другите, той не бе като тях. Той не можеше да плаче. Нито веднъж през живота си не бе го правил. Дори когато държа в ръцете си изстиващото тяло на своя командир генерал Джейкъб Уолъс. Това бе станало при прочутат ...
  1368 
Възможно ли е времето да върна
и отново в прегръдките ти да заспивам?
Вечер да ме притискаш до себе си,
а сутрин да се будя за теб и любовта ни.
В страстта ти цяла да изоря, ...
  902 
9. Земята в краката ни
Нима нещо може да се промени? Счупената ваза да остане цяла? Думите да се върнат назад като в детски измислен език? И къде ще остане изначалният смисъл, в коя реалност ще остане? Или ще се лута в безвремието изоставен, без форма, безстопанствен... Отдалечаващи се пеперудени кр ...
  946 
Често аз при теб гостувам
в твоят топлострастен сън,
нежно устните целувам,
че съм любовен таласъм...
И танцувам, и ти пея ...
  837  16 
  1027 
Срамувам се пред тебе да застана.
Срамувам се от жалките си грешки.
Дори да ми простиш, ще се разпадна,
дори да ме обичаш, ще е тежко.
Едничко само в цялото ме плаши ...
  685 
Както мога, така ще се втурна,
да замитам банални проблеми.
Той, Сизиф, е търкалял, но мъртъв,
а на мъртъв какво да му дреме?
Както дишам, така ще се смея ...
  618 
Аз не вярвам, че има луна
в туй небе, дето носи градушка
и звездите не яздят коне,
нито слънцето мрака разчупва.
Не познавам цвета на зора, ...
  576 
  2180 
  1059  11 
  971 
Ухае ми на есен.
Ухае ми на детство.
На дъжд. Носталгично.
Захладнява и е някак романтично.
Събират ми се жълъди, ...
  651 
„Празнувам“ неочакван юбилей –
петстотин стиха споделил съм вече!
Не съм Сизиф, ни даже Прометей –
аз бродя със блещукащо фенерче.
Дали разсмях поне един човек, ...
  657  13 
Мила, подай ми лява ръка.
Колко много посоки в нея:
вярно, има и пътека с тъга,
но и дълга слънчева алея!
Там ще търсиш своята любов- ...
  1264  25 
Когато без допир аларми звучат,
когато прозорци, мазилки се пукат,
прасетата луди из двора квичат
и всички гугутки престават да гукат.
Когато от пъкъла идващи звуци ...
  1310 
Магия от танц-
тяло за грях.
страст и илюзия-
изпепеляващ копнеж!
Музика, спомен - ...
  504 
Играем си със огъня защото,
пожарникар ни води за ухото.
Той трябва да ни води май за друго,
но ако се случи, ще е чудо.
Къде у нас такова друго нещо? ...
  553 
Стоян се събуди. Отвори очи. Утрото отдавна беше настъпило. През отворения прозорец влизаше различна информация от събуденото село. Петел изкукурига, магаре изрева, след тях изблеяха няколко овце. Две комшийки разговаряха, като викаха една към друга преодолявайки по тоя начин разстоянието от двата д ...
  1336 
  1827 
Такава съм –
суетна по-малко,
закачлива по-много.
И нищо човешко не ми е чуждо.
С годините съм се променила ...
  340 
Отдушник на човешката помия -
това бе той, горкия.
Поемаше от другите най - лошото
и с усмивка опитваше да го пречиства,
а признанието продължаваше да липсва. ...
  485 
В почти разплаканата вечер,
на пейката пред стара къща,
кълнат се в обич безконечна
и чак до лудост се прегръщат
един войник, дома напускащ, ...
  1345  11  12 
Заведѝ ме, където поискаш...
Аз през целия път ще мълча
и в ръката си вяра ще стискам.
Тя е цяр за разбити сърца...
Покажѝ ми какво те тревожи, ...
  617  10 
Ти дали не си илюзия, любов?
От човешка потребност навярно си родена.
И тъй сляпо вярва в теб човека,
Пред тебе се прекланя,
вълнува се, копнее. ...
  640 
Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека!
Нея вечен мрак я обгръща.
Виж колко пътища-светли и леки,
а който тръгне по лунна пътека,той се не връща."
Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека! ...
  840 
Ден съм, няма да живея чрез нощта,
раждам се отново, и отново
чакам стъпки пред отворена врата,
а гнет съблича ме и гали ме жаловно.
През очи ми жарки тлее светлина, ...
  985 
очите ми
течен карамел
по туптящата ти кожа
е залепнал
и не мога през прозореца ...
  565 
Към доброто копнеж чуден -
туй са нашите мечти
и в живота ни мрачен, труден,
светлина започва да блести.
Надежда за правда и красота ...
  492 
Здравей!
Хей, здравей, човече!
Хайде да се запознаем.
Да се почерпим с по едно геврече,
с думички да си играем. ...
  610 
Разкажи ми, море,
колко тайни в сърцето си носиш,
ти си тук с векове,
аз за малко, но с много въпроси.
Разкажи ми поне ...
  1423  11  19 
Родино моя,
сълзите ми сега превръщат се в реки
как за теб умряха герои забравени от всеки.
Сълзите ми сега превръщат се в порои,
че позволихме да охулят тези герои. ...
  671 
Докато те науча да обичаш мене,
ще си направя кът за битовизъм.
Ще озаптя стрелките, за да имам време,
а ти ще ми изгладиш ризата.
Не се старай. Отгоре и отпред. ...
  555 
По стълбите нагоре дъх бера...
Люх, Божке! Закъснявам и ще тичам.
Защо ли точно полунощ избра?
Не съм отдавна приказно момиче.
Пантофки от стъкло не нося аз. ...
  935  36 
В стремежа си да видя аз човека
за миг очите си затварям,
но страшно непознат е силуета,
стоящ във ъгъла на тази стая.
И чудя се, защо не мога да го видя? ...
  484 
48.
Баща, любовник, а сега и брат. Брат, роден от светлината също като нея, но много по-силен. Брат, към който изпитваше неимоверно възхищение.
Той не се впусна в подробни обяснения на случилото се пред останалите, както пред нея, Ерик и Ханк. Дали защото сметна, че не е важно, или просто защото ням ...
  982 
(По Никола Вапцаров)
Начесто нощем идвам в твоя сън,
ала вратите вечно са залостени;
стоя отчаян и самотен вън –
като нечакан и неискан гостенин. ...
  451 
Предложения
: ??:??