Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 682 резултата
Колко зими до днес преживях,
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях, ...
  667 
Не те познавам, ангеле мой верни,
но знам, че ти до смърт си ме обичал,
от битките крилата ти са черни.
На гарван май съвсем си заприличал.
Какъв ли да е бил греха ти смъртен, ...
  453  10 
5.
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...
  693 
Сънищата станно как завръщат ни
в спомени, а беше сякаш днес –
думите, с които се прегръщахме,
чакани от влакове - експрес!
Няма да ги върнем и целувките... ...
  535 
Не знам какво ми стана
Нещо случи се със мен
Любовна лудост ме обхвана
От любов съм сякаш заразен
Хей, момиче, спри, не бягай ...
  1715 
Твоя бях до невъзможност!
Твоя бях, но не разбра -
всичко между нас е много сложно,
и всяка радост има си цена.
И грешна бях до безусловност! ...
  744 
Не сънувах често, не и по много,
но тази нощ в мен има мъгли.
Едно желание някак си старо
Си търси място пак да излезе...
Не те виждам, не те чувам ...
  791 
Твое е сърцето, за теб тупти нощ и ден,
всеки твой поглед пулса ми ускорява,
кара телата ни от страст да горят
и любовта заедно да празнуват.
Без теб не мога, твое е сърцето, ...
  1167 
Глава XXXIV
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...
  1133 
Изоставих пътеките гористи отдавна.
Не изкачвам вече стръмни върхове.
Предпочитам да вървя спокойно по равно
без да изпитвам излишни страхове.
Върховете са присъщи на младостта. ...
  328 
Зимни мои вечери,
самотни и без смях,
с мечти обречени,
като видения на монах
за танцуващи вещери... ...
  505 
Не приличам на другите хора,
аз съм свирка от крива върба.
Разпилян, като вятър на двора
и събран, като стара мома.
За добрите съм лош и коварен, ...
  620 
Зимен Кръстовден —
небе се отваря за
прàведни с вяра
  434 
Ела във малката колиба.
На прага чакам тебе уморена.
От уличната лампа светлина примига
и бяла пряспа с тъжен поглед стене.
А боровете в тишината плачат. ...
  719  17 
уви — със злото
несъпоставими са
горкѝте рими
  474 
Край реката, на стръмния бряг,
беше отдавна, бях рошав хлапак
мечтаех на сянка, лежащ под липите,
а наоколо кротко пасяха козите.
Мечтите детски са тъй необятни, ...
  689 
Гурбетчия
Кажи ми как я караш във чужбина?
Хлябът им по-сладък ли е там?
Две години вече как замина
а аз останах тука вече сам! ...
  606 
Нека през новата година
в света и в нашата родина
любов, щастие и мир да има,
да не студуват таз зима
хората бедни и нещастни, ...
  1030 
В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за живите... За всички онези, които трябва да преживеят загубата. Да се справят с болката, да почистят петната от сърцата си, оставени от оная с косата. Тя, която има наглостта да нахлуе в дома внезапно, ...
  1600 
Пресищаш от и́мане,
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко,
пробойните на душата...
Твои са - ...
  987 
Дърво без корен.
Дърво, понесено от вятъра - живот.
Дърво, разсичано от хиляди светкавици,
Дърво без време и само!
Зимата почти изсъхнало, ...
  643 
Морето си е, както винаги – море. Липсва ти, когато дълго не си виждал вълнението на пенливите му вълни и не си усещал гъдела на песъчинките под босите си крака и ти става досадно, когато почивката продължи повече от времето на вътрешната ти нагласа. Все пак, човек се натъжава и за дома, и за познат ...
  1262  11 
  1198 
  807 
Вървя, подскачам, леко е сърцето
и локвите са просто част от пътя -
вълшебно е да си дете, което
не се е сблъскало със ничия присъда.
Глухарче съм и чакам своя вятър ...
  536 
Шумът внезапно стихна. Рейвън обиколи с очи стаята изумен. Веселата гълчава на пъстрата тълпа, която се беше пренесла от площада към катедралата угасна сякаш по команда. Погледите на всички се бяха вперили в малкия пиедестал, разположен в средата на залата. Разнесе се кратък приглушен стон. Сякаш от ...
  1019 
Не знам защо ти трябвах. Точно аз.
Вероятно дефицит на щастие.
На утихнала във тебе буйна страст,
събудена от моето сърце на части...
А може би ти бях една надежда ...
  642 

Родино, ще те оставя,
имаш въздух ядовит,
в теб душата днес вкушава
само злъчка, само стид. ...
  703 
Пияни катерици замезват със фъстъци
и прогонват махмурлука със айрян...
Омлет си пържат луди пъдпъдъци,
а шимпанзе си прай коктейл с банан.
Лъвът бе Дядо Мраз и си почива ...
  707 
Тече през долина свещена
библейската река Йордан.
Морето Галилейско прекосява,
там в ниското да секне в своя бяг.
Видяла чудеса велики, ...
  1135 
Ходя из улиците тъмни,
оживяват спомени в мен.
Вървя и чакам да съмне -
да дойдеш ти във моя ден.
Сядам на пейката стара - ...
  703 
На дърво като седя е топло,
а на камъка – студено.
На нивата през пролетта виждам всичко във зелено.
Вдигам си главата,
покачен на канарата, ...
  508 
Младоста е чоколадо со вкус на рум
а во неа се буди
љубовен антагонизам
рибарите ја ловат емоцијата
во езеро што се бранува ...
  645 
Вечност... 5
Лятна нощ звездите па́ли,
вятър в клоните играй...
Нежно сетивата га́ли –
даже сам в нощта мечтай... ...
  498 
Прегръщам те с аромата на деня,
потапям се в устните ти страстни!
Обливам тялото ти в светлина,
сърдечен удар- искра любовновластна!
Вселената в ръцете ни е луда, ...
  1330  10 
земна несрета —
в хартия превърнати
толкоз дървета
що за просвета —
в хартия изчезващи ...
  398 
Ще помоля вятъра да ми откъсне
от всички хора по земята,
по една мъничка щастлива мисъл
и в писмо да ми я прати.
О, туй не е кражба ...
  627 
Иди при бедния -
да те нахрани.
Последния си залък ще даде
и ще затвори всички рани
с мазолестите си ръце. ...
  899 
Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.
Можем ли да прекроим, по мяра, ...
  550  11 
Не бързай да казваш,
че всичко е грях,
което все още държи ни.
На скорост пораснах,
но малко се смях, ...
  1177  11 
Предложения
: ??:??