Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 495 резултата
Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
705
10
14
Пътуваме за да забравим..
Разказваме лъжи,за да забравим за реалното "лошо"случващо се около нас...
Мислим за лъжите, и истините всеки ден....Накрая осъзнаваме,че сме попаднали в опасният лабиринт,но твърде късно...
Разказваме лъжи,за да забравим за реалното "лошо"случващо се около нас...
Мислим за лъжите, и истините всеки ден....Накрая осъзнаваме,че сме попаднали в опасният лабиринт,но твърде късно...
535
Да се смеем под стон небесен,
ярко като светло утро да блестим,
да тръпнем в мрака на вечерта,
да дочакаме нашата падаща звезда.
Тъй вярно звездички да броим ...
ярко като светло утро да блестим,
да тръпнем в мрака на вечерта,
да дочакаме нашата падаща звезда.
Тъй вярно звездички да броим ...
551
Мълчим, когато здрачът се сгъсти
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...
2258
20
36
Склонността на човек да се саморазрушава най-силно го разграничава от животинския свят.
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...
917
2
4
Защото те обичах с всеки дъх,
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...
477
5
9
Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...
528
4
11
Има ли по-лошо наказание от това да помниш? Не мисля!
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, из ...
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, из ...
735
1
Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,
когато в светла тъга зазвъни листопадът.
Зная, не станах твоето нечакано Чудо,
но те обичах... а ти беше Божа награда...
Колко е пусто в плен на тъгата любима... ...
когато в светла тъга зазвъни листопадът.
Зная, не станах твоето нечакано Чудо,
но те обичах... а ти беше Божа награда...
Колко е пусто в плен на тъгата любима... ...
1062
4
Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...
931
16
24
Върху ДНК-то се наслояват образи многопластови,
отнемат, прибавят, в мрежата си тънка оплитат
най-нежната тъкан, стремяща се към израстване
и току виж – непознати видове от гнездото излитат...
07 08 2019 ...
отнемат, прибавят, в мрежата си тънка оплитат
най-нежната тъкан, стремяща се към израстване
и току виж – непознати видове от гнездото излитат...
07 08 2019 ...
263
Много преди
всички звезди
да засветят,
светеше само една —
възголяма и бяла. ...
всички звезди
да засветят,
светеше само една —
възголяма и бяла. ...
523
5
Ела във мойта самота,
премини като комета,
със шлейфа на твоята коса
завържи очите ми, и двете...
после остави ме на брега ...
премини като комета,
със шлейфа на твоята коса
завържи очите ми, и двете...
после остави ме на брега ...
744
1
Рано или късно разбирш, че си сам
Рано или късно осъзнаваш, че никой не ти е длъжен
Търсиш смисъл в живота си изпокъсан
Не намираш,а след това си тъжен.
Болката пронизва ума ти, ...
Рано или късно осъзнаваш, че никой не ти е длъжен
Търсиш смисъл в живота си изпокъсан
Не намираш,а след това си тъжен.
Болката пронизва ума ти, ...
388
1
Лепкавите извинения
се топят. Че жега бол.
Пломби вадят. Без съмнение
ми докарват зъбобол.
Прималява ми от втръснало, ...
се топят. Че жега бол.
Пломби вадят. Без съмнение
ми докарват зъбобол.
Прималява ми от втръснало, ...
500
2
8
1036
3
11
Сара се надигна от земята с треперещи ръце. Всичко я болеше, а енергията в нея я задушаваше. Нямаше представа как ще се научи да владее такава сила. Опита се да се изправи, но краката не я държаха и падна назад.
На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ...
На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ...
1038
1
Харамия смел и талантлив
усети страдание от клеветата,
че светът жесток е и несправедлив,
че обвиниха го, че убил си е жената.
Клюки, лъжи и обиди ...
усети страдание от клеветата,
че светът жесток е и несправедлив,
че обвиниха го, че убил си е жената.
Клюки, лъжи и обиди ...
561
Ти видя ме на плажа далечен,
ти, момиче, остана до мен –
като стон, от душата отсечен,
и кокиче през пролетен ден.
Ти целуна разпалени устни, ...
ти, момиче, остана до мен –
като стон, от душата отсечен,
и кокиче през пролетен ден.
Ти целуна разпалени устни, ...
449
2
5
Избягала от приказка за дъжд,
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят ...
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят ...
699
9
13
Най-дългият виц на земята
е без ум и коса на главата!
И той иска да ни управлява
със своята чалга държава!
С екип от байгън сценаристи ...
е без ум и коса на главата!
И той иска да ни управлява
със своята чалга държава!
С екип от байгън сценаристи ...
560
3
6
Стела си направи кафе. Главата още я болеше след снощното парти. Спомените започнаха да я удрят като стрели. „Поне си заслужаваше сега да се мъча.“, мислеше си тя докато пиеше кафето си. След това се погледна в огледалото. Красивата и кестенява коса, не приличаше на нищо, а лешниковите и очи, изглеж ...
622
1
След раздялата казваш че съм бил много лош,
че съм те унижавал, мразех се за шамар,
че все съм отсъствал в едни безумни нощи,
друга не търсех а заради теб бях с цигара.
Верен бях и твой бях, винаги до теб бях, ...
че съм те унижавал, мразех се за шамар,
че все съм отсъствал в едни безумни нощи,
друга не търсех а заради теб бях с цигара.
Верен бях и твой бях, винаги до теб бях, ...
585
Сприятелили се лъвът и зайчето. Хищникът се отнасял надменно с всички, но към зайчето бил мил и дружелюбен. Веднъж му казал:
– Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
Дългоушко заподскачал около него щастлив.
Друг път му заявил:
– Ти си най-наивното животинче, но аз нико ...
– Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
Дългоушко заподскачал около него щастлив.
Друг път му заявил:
– Ти си най-наивното животинче, но аз нико ...
2190
3
10
Морето е огромна синя риба
побрала слънчевия блясък
в люспите си,
огледални сфери,
с плясъци по вълнолома, ...
побрала слънчевия блясък
в люспите си,
огледални сфери,
с плясъци по вълнолома, ...
508
2
1
Разсипах песъчинките по пътя си,
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие,
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини, ...
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие,
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини, ...
653
1
Сънувах сън...
Че някой ме обича...
И тичам аз незнайно накъде...
След мене дъжд вали и буря...
Пред мен тъга, а някъде встрани, в далечината нежна светлина гори... ...
Че някой ме обича...
И тичам аз незнайно накъде...
След мене дъжд вали и буря...
Пред мен тъга, а някъде встрани, в далечината нежна светлина гори... ...
547
1
Из "Дневникът на Арти"...
Дядо вози ме с колата,
Мерцедеска малка, но е много яка.
"Днес ще ходим на чешмата,
тубите да пълним със водата, ...
Дядо вози ме с колата,
Мерцедеска малка, но е много яка.
"Днес ще ходим на чешмата,
тубите да пълним със водата, ...
410
Ти знаеш ли как се обича?
На ъгъла граничещ с лудостта. Тревожно, превъзбудено...
Плувал ли си в чаршафите бели?
Да търсиш лястовици излетели?
Само размахът на крилата остава да движи телата. ...
На ъгъла граничещ с лудостта. Тревожно, превъзбудено...
Плувал ли си в чаршафите бели?
Да търсиш лястовици излетели?
Само размахът на крилата остава да движи телата. ...
739
1
682
4
8
478
5
10
Когато се зачетеш потъваш дълбоко, дълбоко и забравяш за околният свят. Навлизаш в друг, неразбираем за останалите, които са в този момент около теб и необезпокоявани от никого навлизат в личното ти невидимо пространство. Ти си там за тях и не си там за себе си. Десетки погледи се впиват в теб, изме ...
1060
7
13
Колко пясък изтече през пръстите,
а за мен сякаш минал е миг,
много мисли не стигнаха устните
и сега в мен кънтят, като вик.
Не успях да наситя душата си, ...
а за мен сякаш минал е миг,
много мисли не стигнаха устните
и сега в мен кънтят, като вик.
Не успях да наситя душата си, ...
885
7
14
/колажно стихотворение/
...Не балсамирай погледа си, суета.
Изгубеното е въпрос на шанс и време.
А отговорът е отново – самота...
...Загадката сама ще разгадаеш – ...
...Не балсамирай погледа си, суета.
Изгубеното е въпрос на шанс и време.
А отговорът е отново – самота...
...Загадката сама ще разгадаеш – ...
331
3
8
На стъкления покрив под звездите
аз вкусвах тихо от сълзите на падащия мрак.
И ей така, съвсем по детски, се раждаха мечтите.
А аз летях, понесена от призрачния зрак.
Луната пълна, поливаше ме с лунен, снежен прах... ...
аз вкусвах тихо от сълзите на падащия мрак.
И ей така, съвсем по детски, се раждаха мечтите.
А аз летях, понесена от призрачния зрак.
Луната пълна, поливаше ме с лунен, снежен прах... ...
1328
2
33
Бай Георги стоеше на стола, поклащаше се, цъкаше с език и се усмихваше. Но нали си беше сам у дома на никого това не правеше впечатление. А това му състояние си имаше причина и тази причина беше комшийката Радка. И тя беше сама като него. Половинките им си бяха отишли преди време. Нейният от много п ...
997
1
3
Понякога са пеперудени криле,
друг път пък - зъби, кости, привидения,
но всички плод са на едно сърце -
картини в рими... моите стихотворения...
Написани са в мигове на плач, ...
друг път пък - зъби, кости, привидения,
но всички плод са на едно сърце -
картини в рими... моите стихотворения...
Написани са в мигове на плач, ...
745
8
23
Разговорът беше неизбежен и щеше да го изкарам извън нерви. Освен това още не знаех какво ме чака, но сигурно нямаше да е цветя и рози. Влязох в банята и написах едно съобщение на Сара, че ще се разправям с Боб и ако не се появя утре да съобщи в полицията. Взех предпазни мерки.
Боб се къпеше и подсв ...
Боб се къпеше и подсв ...
732
2
4
Звездите пак изгряха на балкона
Лъчите им докоснаха земята
И всяка живинка притихнала в неговата зона
Че време е за театъра разбраха.
Вървя нагоре път да си проправя ...
Лъчите им докоснаха земята
И всяка живинка притихнала в неговата зона
Че време е за театъра разбраха.
Вървя нагоре път да си проправя ...
1078
Колко е топло сега, а е преход към зимата...
Гордо плува на юг сивокрилият флот.
Петият годишен сезон, ако въобще пък го има...
Някак си вмъкнат е между другото, а си е гот...
Пиша с дим от цигара... Чурулика ми самотата... ...
Гордо плува на юг сивокрилият флот.
Петият годишен сезон, ако въобще пък го има...
Някак си вмъкнат е между другото, а си е гот...
Пиша с дим от цигара... Чурулика ми самотата... ...
895
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
