Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 042 резултата
Случайно засякохме се със очи,
съвсем нормално - обичайно...
щом намираме се в обща стая.
За секундичка, за миг дори,
е неизбежно да не се погледнем във очи. ...
  600 
ти можеш да го направиш
можеш да полетиш
вятърът да видиш
мечтите да покориш
да целунеш цветята ...
  385  10 
Снежната утрин подканя ме със зрънце любов.
Сложи, мили, кафето и чайника.
Целуни ме и сгуши се при мен.
Нека навън да вали.
Нека снегът да засипе мрачните улици. ...
  594 
Запалени са вече светлините на душата
от подадената искрена приятелска ръка
Не е вечна болката знам и се завръщам
като Феникс възкръснала от пепелта.
Безсмислието на мрака не акостира вече. ...
  618 
Бъди за мене светлина
А аз ще те обичам
Ще бъда твоя топлина
Обгърнала света ти до отричане
От теб ще е това отричане ...
  762 
Пред Коледа обзема ни вълшебство
и нашите души то завладява,
навсякъде разпръсква съвършенство,
а ледени сърца за миг стопява.
Нахранена, поне една старица ...
  1435  22 
Горе над града се извисяваш
С бастунче си и със брада
Гледка красна ни даряваш
И със свойта висота ни даваш
Надежден път за бягство от града ...
  685 
В едно село живял един смъртно болен.
Всеки ден, този човек излизал на разходка, вдишвал всяка глътка въздух и се радвал на всеки повей на вятъра.
Освен разходката, човекът често работел по своята къща, която мечтаел да завърши, преди да си замине завинаги.
Един ден на вратата на болния се почукало. ...
  810 
Не искам
други
да обичам,
нима не
го разбра?! ...
  689 
Влюбих се в душата ти.
В думите, безумията в тях, нежността, старанието, суровостта и прямотата дори...
Влюбих се в присъствието ти...
Образ ти изваях различен от реалният, който също ме привлича. Но влюбена съм в усета за теб, в мечтите, в красотата на тяхната сила...
Влюбих се в надвечерните часов ...
  2234 
Много пътувах.
- Ама как?!
Нямаш снимки,
ще кажеш,
при Бурш ал араб, ...
  579 
Полковият свещеник отец Климент спомена поименно и тези, които носеха името Николай, Никола, Кольо и техните производни.
Службата свърши и командира събра щаба си.
Полковник Златарев беше от знатен възрожденски род и държеше на традициите и
почиташе войнската чест.
Той беше роден в град Охрид и като ...
  786  17 
Обожавам изгрева. По-точно неговото раждане. Прилича на фантазия изтичаща от пръстите на магьосница.
Седя си сутрин на терасата, отпивам кафето на глътки, а погледът ми е впит в тънката линия разделяща небето от планинските зъбери. Там първо тъмнината се пропуква, тъмносиньото бавно изсветлява и на ...
  3138  15  26 
В главата ми като виелици се въртяха неспокойни мисли, докато заедно с баба скубехме плевелите около ягодите. Дядо, майка и татко пръскаха овошките в другата градина и им бях благодарен, че не са около мен. Баба беше добродушна жена, можех да споделя с нея всичко и тя щеше да ме изслуша, но незнаех ...
  1670  12 
На Игнажден е много важно кой пръв ще влезе в дома ти!
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма като мене такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв. :)))
  1228  10 
Нима не сме прашинки – скални капки,
заустени към майката земя?
И в дните наши, отредено – кратки,
целта не е ли простичко – една?
Заченати от сливане на клетки, ...
  420 
1. Всяка рискова ситуация изисква презастраховане.
2. Генетичното разнообразие е право пропорционално на броя от притежателите му.
3. Увереността идва с рутината, а самоувереността – с късмета.
4. По-добре умен враг, отколкото глупав приятел.
5. Няма безплатни уроци, един ден всеки плаща цената.
  537 
Нощ е! Ела, подай ръка
ще ходим на бал...
там сред звездите!
Когато две сродни души
се преоткрият, ...
  485  12 
Дали съм храм... сама не знам,
(камбаните стоят високо).
Внушително звънят в сопран,
слова кънтящи издълбоко.
В сумрака вътре... тишина, ...
  599 
И тази нощ, както много други, не заспах. Предпразничните дни ме натоварваха с мисли. Едни – тягостно тежки! Други – будеха усмивка. Навън вятърът брулеше в стъклата на прозореца. Едри капки дъждовни се плъзгаха по тях като сълзи, събираха се на перваза и потъваха в калната почва. Така моите се стич ...
  521 
Пътува само малко момиче в трамвая,
защо е само, а навън е студено, не зная.
Седнало и задрямало е то милото вече,
малко джудже, едно мъничко човече!
Хванало голямата си раница в ръка, ...
  504 
В мен гастролират мрачни мисли,
подобни на табун подплашени коне!
Да би се слегнала прахта от тях поне,
та да не чувствам привкуса им кисел,
като винó, негодно за другари! ...
  1395 
Колко милостив си, Господи, към мене!
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено. ...
  743 
Българийо, какво се случва?
Какво направиха родино мила...
Наша си... а сякаш чужда,
всеки тръгва за чужбина.
Бягат децата твои, Българийо. ...
  656 
Глава 15
Къщата на семейство Симеонови в квартал Бояна не беше никаква къща, а великолепно имение с огромен двор, който даже си имаше път за коли. Входната врата, водеща към двора, естествено бе от ковано желязо и имаше охранителни камери, заснемащи всеки, който би се навъртал около входа. Таксито в ...
  883 
През годината на човек му се случват твърде много неща - весели моменти, напрегнати дни, неприятности и лежерни вечери със своето уединение. Има обаче едни по-специални дни в годината. Те са казват, необикновени. Фактът , че са част от последния месец декември и последната му седмица, явно си оказва ...
  625 
 
Аз хората от моя край,
не бих нарекъл християни,
мечтаят за небесен Рай,
но все я карат "както стане". ...
  588 
до даването
ЛЮБОВТА СЕ свежда и
самозарежда
...............................................
самозарежда ...
  396 
Политически кампании се водят за хора, решили икономическите си проблеми. Затова у нас кампаниите са рекламни…
Обича симфонични концерти – човек все пак понякога трябва да се усамотява…
Толкова дълго сме над пропастта, че го считаме за роден край…
В магазините има всичко, няма желание в портмонето…
...
  801 
  1083 
“Душата ми е непокътната, зряла.
И като Земята цяла.”
г/м
Промъква се вълшебство.
Миражите топят се... ...
  912 
Паднаха златни облаци над пустинята от сребро
Сред пустошта портал към друго измерение
внезапно се отвори
Спектрум от незнайни за окото цветове като
възел се преплитаха - ...
  907 
Да. Зная, че дотегнах ви до болка
и зная, че измъчих ви съвсем.
Пак пише тая! Боже, още колко,
писанията нейни ще четем?
И знаете коя съм, и каква съм. ...
  804  14  24 
Бог не ми е дал дух на страх,
А на сила, любов и себевладение.
Дори когато падна в грях,
Отхвърлям всякакво обвинение.
За това се яви божия син, ...
  721 
Бездомно е самотното сърце.
Стени не стигат. Няма къща,
без две прегръщащи ръце,
където чувството е за завръщане.
Любима ласка, топъл нежен глас. ...
  482 
За всичко е виновен този дъжд –
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли – ...
  921 
С мокрите си от сълзите ръце, Мира натъпка в големия куфар малко неща. Тя докосна с поглед всеки ъгъл на стаята и изведнъж осъзна, че бе пораснала за повечето вещи. Изведнъж много от тях се превърнаха мислено в прах. Ненужните, одухотворени спомени от пясъка, обичта и морските вълни, които бе събира ...
  1054 
  1410 
  877 
  2074 
Предложения
: ??:??