Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 452 резултата
А беше март,
когато ме погледна,
говори нещо,
хващайки ръцете ми.
Морето бе свидетел ...
  353 
Олицетворявам.
Безличен съм.
Не искам пари. Имам лафка за пуканки.
Само образ съм.
Който да не мразя. Да не ненавиждам. Изобщо - да го чувствам някак... ...
  418 
Щурците още си припяват вечер,
но вече е септември. Захладня.
Замина лятото на път далечен
и слънцето по него залиня.
А старото дърво отвън на двора ...
  346 
Прости ми, татко, че израснах плах,
че нямах мъжката ти сила да остана прав,
че падах на земята все, потънал в страх,
от ударите тежки и лютивия ти гняв!
Прости ми, че съм вече мъж голям, ...
  488 
Повярвах ти. Защо, и аз не зная!
Кълнеше се, че ме обичаш ти!
Логично беше и да дойде краят
след толкова измислени сълзи!
Угасна огънят отдавна в мене ...
  243 
Разхождах се из улиците на Париж и пръски дъжд милваха лицето ми. Айфеловата кула весело ми махаше отстрани на пътя, все едно се опитваше да ми привлече вниманието да гледам само към нея. Нямаше коли, нито хора, затова не се страхувах да вървя по средата на дългата улица. Отвсякъде миришеше на кроас ...
  560 
Подавам ти ръка с усмивка,
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля ...
  246 
Ти как ли си? При мен е все така...
(Ни жив, ни мъртъв съм, откакто ти си тръгна...)
Поглеждам още входната врата,
тъй дълго се надявах да се върнеш...
И мислите ми блъскат се без ред – ...
  305 
Чаках те толкова дълго,
че Луната стана кървава,
после посиня, после се подпали
и стана Жар птица.
Чаках те толкова силно, ...
  377 
Любовта е тежък мит,
истински не съществува.
Щом си ти емоции пропит,
любов тогава се сънува.
Ала е кошмарен този сън, ...
  302 
Отворено небето плаче робски.
Не идва очакваният зов.
Безхаберно листата танцуват
Непоканена гостенка моли за левче.
Красива е, устните и са като полети. ...
  235 
Ти беше, не се крий зад велурената си самота, кларковете не са красиви вече, виж някога... когато захарните петлета конкурираха ябълките на клечка и трамваите се клатеха, като чували с картофи, щастието беше някак естествено, като балканче с момиче стъпило на багажника или като японската камбана от ...
  259 
  483 
И едно подир друго си тръгват летата полека,
пъстри дребни мъниста търкалят по стръмния скат,
и широкият друм се стеснява до козя пътека,
сякаш вчера бе дързък, безстрашен и толкова млад.
Но душата годините в шепа ревниво не къта, ...
  416  22 
ДВЕ ВОДКИ И ЛИМОНОВ СОК
Сестрата беше много ловка! – направо медицински Бог,
преля ми с тъпата спринцовка две водки и лимонов сок,
три бири в старата гарафа наля – да сръбна по обяд,
а сетне ми смени чаршафа – и болничния ми халат, ...
  210 
Поиска ме, защото ми повярва.
Повярва на ядосаните стихове.
На думите, в които се съмнявах,
и в битката с отглеждане на митове.
Аз знам, че ти отдавна ме познаваш. ...
  263 
Вторник
В съда влизам и полъхна пренебрежение, граничи кажи-речи с отвращение.
Вторник - в съда отвратени от нечия особа окаяна и остаряла, гонят, пъдят, свидно им е човечност да проявят и злобата си малко поне да спотаят.
Вторник - в съда изпъждат го клетия дядо, че миришел силно и не могат да му у ...
  304 
РИЗА ЗА БРАТЯ
... дали защото нося бяла риза – и кътам две в дълбокия ми скрин,
със поглед вехтошарят ме прониза край нашия квартален магазин,
ще ми дадеш ли ризата назаем? – попита ме – нерад, недраг, немил,
и сетне каза: – Брат, със теб се знаем, ще ти я върна идния април! – ...
  150 
Този ден от сутринта не почна както трябва. Главоболието не спираше, но вечерта си я биваше. Тези готини шотове, после текили и всичко това с уникално хубавата крафт бира, която бармана Пламен сам правеше. Ох сега да имаше една чаша от този еликсир. Ужасното главоболие не спираше, дори сутрешния душ ...
  355 
Студена е стаята, сякаш е смърт.
Прозорците – сиви, а лампата – бледа.
Откъртва се в ъгъла сянка на кърт.
Гнездо чурулика за литнало чедо.
Небето събира в знак игрек ята, ...
  352 
Стоплен от слънчевата ти усмивка,
духът ми бе бодър, весел и успокоен!
Душа не иска някоя друга да обиква,
само ти можеш да утешиш дух ранен!
С добрина ме привлече, ...
  306 
Ще ти чуя дъжда. През смъртта ти ще мина.
Ще се втурна на помощ с кураж във очите.
Всяко лято си тръгва. Всеки спомен отминал
е лицето на образа скрит във сълзите.
Само ти не плачи. Не скърби за морето. ...
  423 
Оранжевото растение ме сънува красив…
Вижда ме като вятър,
издухал слънцето от под земята
(слънцето много прилича на него);
вижда ме като мравчица, ...
  230 
Бяло ангелско крило,
пух искрящ сияе райски,
бръчка мъдра на чело,
знак на буза грее тайнствен.
Светло слънце в мрачен ден ...
  366 
  455 
  632 
  512 
По пътя шматка се каруца,
кандилка се насам-натам.
На ней стопанинът дремуца
като на скарата - салам.
Едва ли конят го не бива. ...
  245 
  763 
Меки устни - цъфнали череши,
две очи, искрящи като свещи,
душа, в същината си красива, нежна,
и една любов - божествено безбрежна...
Миг от рая всяка среща, ...
  255 
  694  14 
Да казваш истината в атмосфера на лъжа е екстремизъм…
хххх
Ако някой иска да те купи – значи вече те смята за продажен…
хххх
- Като премиер откривам заседанието на правителството… ...
  440 
Десет пакета със санкции стоварихме ние върху ненавистната ни Русия…
Ние – защото щем или не щем /абе, кой ни е питал изобщо?!/ сме членове на НАТО и ЕС / членове в смисъл записани, иначе не сме никакви членове, а по-скоро… Таквози, пак учасстници в акта, ама от другата страна…/.
И, като такива тряб ...
  252 
След пет години плаж на Катерини,
намразихме се с гръцкото море!
Не срещнах в него никакви богини,
а само древногръцки зверове!
И този август вместо в Халкидики, ...
  735  18 
Просто така те обичам,
в очите ми е отразено.
Виждаш го този плам,
обитава и твоите очи
безпаметно. ...
  314 
ЗА МЕНЕ ЕСЕНТА ПО ХЪЛМА СЛИЗА
... щом есента по хълмите заслиза, и аз – нали грижовен съм поет,
ѝ купих в секънд хенда зимна риза, чифт дънки и един пробит каскет,
не помня – шалче взех ли ѝ, не взех ли? – но и без него беше си добре,
и тръгнахме – тя с вехтите си чехли, аз – в своето закърпено сетре, ...
  168 
Порко Чепа изтри изпотеното си чело с мускулестата си ръка и с удоволствие забеляза как слънцето си играеше по разноцветните му маникюри, които бяха в тон с още по-шарената му рокля, която собственоръчно си бе ушил. За целта отидоха две пердета, няколко копринени шала и булчинската рокля на майка му ...
  663  33 
Няма нищо странно, когато всяко лято през студентстването ми,да оставам не в къщата на семейството ни в Новгород, а да се усамотявам сред тишината и съзерцавам природата на семейната дача, която отстоеше на няколко километра от шума на живота в града. Все пак реката през лятото предлагаше разходка с ...
  407  17 
Изгубихме се сякаш преди сто лета…
При вас дойдох, днес тихо да поседна.
За миг поне, прибрали своите крила,
да се прегърнем. В очи да ви погледна.
С усмивка да си спомним миналите дни, ...
  479  11 
Не прощавам...
Изхвърлиш ли Душата ми, в пустиня...
И сърцето ми, ранено да кърви...
Недей да чакаш прошка... Милостиня...
Тръгвай си..! За мене забрави..! ...
  444 
Предложения
: ??:??