Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 588 резултата
Лято е още. И още, и още...
Щом сладолед по брадичката капе,
щом ми ухаят звездиците нощем,
вятърът щом е по тънки чорапи.
Лято е още. Горещ марципан е ...
  501  16 
ЛЯТНА ПРИКАЗКА
Драскулчица с мастилото си златно
и три искрящи светли петънца
разписват мълком в тлеещото лято
небесния сонет на вечерта. ...
  297 
Новата ми чанта…
Имам нова чанта, вижте я добре!
Има много джобчета, за какво ли не!
Требно, непротребно куп ще побере,
Та, когато търся нещо и ми се реве!… ...
  877  26 
Слушайте, сега ще ви разкажа
случка весела от онзи ден.
Мечтая си шофьор да стана.
Но… все големи са за мен
и БМВ-то, дето кара татко, ...
  610  20 
Свикваш с разочарованието
от глупавото очакване...
Свикваш да не копнееш,
след дълъг копнеж по някого...
Свикваш с безразличието към теб, ...
  318 
Недей да величаеш мойто его,
със думите, присъщи за големите.
Пред техните таланти се заклевал,
аз тъй и не посмях да съм на сцената...
Прожекторите светят за аплаузи, ...
  219 
Какво ми направи,
че да се влюбя толкова
силно в теб.
Не ме интерисува
какво мислят другите. ...
  247 
Амнезия...
Забравил съм, какво е да обичам...
Забравил съм, какво е... Любовта...
След всяка съм изгубен и се свличам...
С разкъсана... Захвърлена Душа..! ...
  961 
Купувам си любеница. До мен един човек на средна възраст избира. Взема в ръце, пляска ги, вслушва се. Стар метод за проверка на качеството. С едно допълнение от мен – няма смисъл през септември да проверяваш зряла ли е. Да, зряла е…
Казвам:
- Едно време така проверявахме хубави ли се момичетата…
Че ...
  292 
  411 
  676 
  548 
КОГАТО МРАВКАТА ПЪЛЗИ
... седя под белите брези – потънал в есента си чичко,
когато мравката пълзи, наострил слух, аз чувам всичко –
аплаузи в птичите криле – гмеж от небесни ескадрили,
ветрец вдън сънното поле, поел на път с валма бодили, ...
  169 
Толкова си мога,
толкова си мога, братче,
толкова си мога.
Още не го дигам с хапче,
не използвам дрога. ...
  386 
Назад, назад, моме Калино!
Пийнал съм аз повечко вино
и да ми имаш голям мерак,
ще ти откажа, май няма как!
А се престориш на риба мряна, ...
  307 
Страната тъмна на луната
за мен и теб да бъде брод.
Така предрекла е съдбата
за закъснялата любов.
Съзре ли месецът зората ...
  414 
Във парка аз те чаках,
в душата ми бе есенна тъга.
От тебе нищо не очаквах,
потъвах в есенната самота.
Танцуваха листата пожълтели, ...
  251 
Те са тук. Във сънищата се явяват.
Тайно и жестоко управляват,
от хиляди години е така,
а духът човешки търси свобода!
Царе със синя кръв, защо ли?! ...
  229 
Елизабет се ухили.
– Как е? Заболя ли да ги похвалиш?
– Да.
Тя го целуна леко.
– Ще помогне ли, ако ти кажа, че почти не звучеше като похвала? ...
  497 
Все искам да си тръгна... Но не мога.
Дори не смея да призная, че ми липсваш.
Дори след всеки шепот на тревожност,
душата ми пред теб се разсъблича.
И те мечтае – с тихото на думите, ...
  492  18 
М О Л Б А
Име Презиме Фамилия
от __________ ______________ ______________
След текста следва подпис,който не се чете.
Ще липсват и четящи,загрижените щастливци. ...
  181 
Канон, закон, обертон
гении, новатор, аспект (не проект)
последен Моцарт
първи романтик
Разтегна с тежести пръсти също рицар един ...
  234 
Очи затварям и ти си тук...
С нетърпение отварям, грях,
не си до мене, тук.
Къде си... Мой Ангел!?
Не плачи, сърце... самотника ...
  247 
Радост
РА означава Слънце, ДО и СТ - до слънцето намирам се, стоя.
Радостта от делата зависи.
От дневните дела прекрасни.
Когато с времето, с интервалите му ний живеем. ...
  248 
Животът е толкова кратък уви,
като роза расте, и после увяхва.
Важно е всъщност как си живял,
и какво си оставил след себе си.
Аз искам в моя живот да оставя ...
  289 
Ти вероятно от болка си рухнал
забравил какво е воля... какво е борба.
Светът руши се от диагнозите твърди
екологичен колапс, пандемия, после война.
И криеш погледа с израз неясен ...
  313 
Това е моята история
Срутих се върху себе си като планина
Никой не може да ме задържи освен мен
Изгубен съм в себе си като тайна
Никой не може да ме намери освен мен ...
  842 
Скитникът арменец 13
Може би знаете, че има издадени три книги за стара София. Още когато пишех първата, в предговора изрично отбелязах, че това не са мемоари, а разкази за София от моето детство, юношество и младост. С една дума какъв беше родният ми град в моите спомени. А не какво съм правил аз в ...
  789 
  1035 
  1011 
Който истински обича
дава всичко от сърце!
Скъпи думи не изрича -
те изгряват на лице.
Няма нужда от излишни ...
  328 
Ръждясал надпис... Да живей "Карото*"!
Силистра на латиница - прогрес.
Какво тук значи всъщност обществото??
Робуване на нечий интерес.
Завайкаха се дядовци и баби ...
  403 
Нощта ме прегърна с жилави пръсти,
отрони в плътта ми мъгливия дъх.
Звездите потрепват с лъчите могъщи,
просветва загадъчно горския мъх.
Долавям мирис на буря далечна, ...
  740  12  20 
Пристань.
Второй год Глубокий Полуй затапливает причал торговой базы речпорта. В навигацию арендуют пирс горрыбкопа, приходится платить простой барж и автотранспортные перевозки, перерасход средств обнаруживается. Начальник отдела торгового снабжения речпорта Александр Николаевич Яковик перерасходы ...
  468 
Хайде БТР-и да подарим
на фашистката държава,
вместо с тях хора да спасим,
защо в Царево да оцеляват!?
Защо на съветника Емин детето ...
  342 
Огънят на залеза пламна в небето. Боровете в гората притъмняха. Перата на черният скорец лъщяха под лъчите на залязващото слънце. Той запя своята последна песен, скрит сред клоните на старият бор. Гласът му се разнесе над притихналата гора. Нощта изстуди с дъха си водите на езерото. Хладната красави ...
  318 
Колко много забравени ПЪТИЩА
тази нощ нахлуха в съня ми
и се сляха с клони и стърнища
точно там на ПРАГА, в дома ми.
Прекосиха антрето на пръсти. ...
  278 
По- късни ли..по- късно няма!
Било е сега!
Интересът изчезва и чаят изстива
и идва нощта..
Порастват и хората и остаряват ...
  267 
Простираш нежно пръсти,
но стигаш само Мрака.
Протягаш крехки длани,
ала удрят се отново в стоновете като вик,
политат, напрягат сетивата. ...
  264 
Ти си вятърът лунен – в косите ми нежно запял
и повдигнал за мен златотканите звездни завеси
и щурчето – строшило цигулка в безпаметна жал,
улулица повтаряща тъжно: — Къде си? — Къде си?
Ти си есенно слънце – огряло високия хълм, ...
  750 
Предложения
: ??:??