Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 493 резултата
ЗВЕЗДНА ПЕСЕН
... когато си затръгвам от света,
повикан от звездата си полярна,
ще се сбогувам с няколко неща –
и първото от тях ще бъде Варна, ...
  386 
As the vital acts -
to feed,
sleep and drink,
and even breathe
is my constant, craving need ...
  511 
Преди време словото болеше,
малцина можеха да си го позволят.
Затова и думата им тъй тежеше,
че плащаха си с грозна смърт.
Но словото не можеш да убиеш, ...
  414 
Глава 3
Съвета на старейшините се подвизаваше в голяма, дълга сграда в центъра на селото. За разлика от друг път тя беше необичайно празна. Имаше едва двайсетина души, а по принцип цялото село е повече от хиляда души. Всички чакаха седнали на дървените пейки да излязат старейшините. На първия ред се ...
  452 
Годините си да броя не искам.
Не мога тежестта им да усещам.
Очаквам много пътища да имам
и изгреви, които да посрещам.
И слънчогледи много да разцъфнат ...
  404  10 
Стъпка първа - не гледай към мен.
Аз съм просто земя. И основа.
В мен расте вече новият ден.
Но е време за нощ. И наново.
Стъпка втора - не спирай, върви. ...
  492 
Лола разкопча гривната и я подаде на Върховния настойник на Двора на мъдреците.
Според инструкциите на ПС (просто смърт) й беше забранено да гледа в очите този, който прие записа на живота й в гривната. Въпреки това….
Имаше поправка: "Върховният настойник на Двора на мъдреците, по собствено желание, ...
  1963 
3.
Главният юнкер мълчеше. Просто очакваше конкретния въпрос
- Та – пролите?
- Сър, по време на зачистването на мините разбрах някои неща за тях. Първо – те са елементи от средата, които не са изключително необходими. Иначе нашето ръководство нямаше да ги остави да съществуват само 30 – 40 години. В ...
  422 
Бродя по интернета. Някаква европейка разказва за живота си в Китай. Била в „среден китайски град – някъде между 12 и 15 милиона…“
Става ми криво. България не е дори половината от „среден китайски град“…
хххх
Някаква министърка. Доктор я обявяват. Поглеждам за справка. Защо я докторосват? У нашенско ...
  311 
Мнозина ще ми кажат, че съм глупав,
с години щом търпя една жена.
С която - непрестанно се набутвам,
с различни, много скъпички неща:
За шест години… аз я обзаведох ...
  527  16 
  604 
5.
Останалото бе съвсем рутинна работа. На местопрестъплението имаше достатъчно доказателства, просто досега нямаше съвпадение...
Знаейки вече кого издирват, не беше трудно да открият лицето й на старите записи, а когато й щракнаха белезниците пръстовите отпечатъци се оказаха достатъчни за доживотна ...
  447 
Грен вървеше бавно и предпазливо, навътре в тунела на пещерата Дийпхол. Беше стиснал здраво големия си меч с две ръце пред себе си и гледаше напред по коридора осветяван само от факлите по стените. От скалния таван, на места капеше вода и се събираше в локвички на пода. Войнът мислеше за Гравин, кой ...
  511 
Жената и мотора
Красива жена скрила очите зад очила,
жена с кожено яке възседна мотора.
Те сякаш сега са едно, машина и жена
и сякаш горивото му го има и в кръвта. ...
  356 
  1259 
  855 
  540 
  775 
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ
... благодаря Ти, Боже, че живях! – и Ти по своя друм не ме заряза –
пилях се в леки рими – звезден прах, и не таих в сърцето си омраза,
простори дишах в благи синеви, добричък бях със хорица и птици,
и отминавах с кротко "C'est La Vie!", настигна ли по пътя си мръсници, ...
  513 
Елизабет се прозя толкова широко, че едва не се катурна по стълбите.
Едва ли бе мигнала повече от три часа тази нощ. Мисълта за причината извика усмивка на лицето й. Първоначално просто се бе наслаждавала на тази новооткрита близост със Сам. Скоро след това досадната регенерация, която непрекъснато ...
  669 
Стопиха се пътеките на времето,
препълни се Всемирът с отчаяние.
Пази ми, Господи, от пошлост стремето
на мир, на светлина, и достояние.
И тишина налей от звездния хангар, ...
  681  11 
Видях те.
Ти беше тайнствения мъж в който докосна сърцето ми - нарекох те романс на изкуството.
Ти не бе видение, а истински.
Беше галантен, мил и внимателен към мен .
Хармонията ни бе да запазим сърцата си за нас двамата. ...
  457 
Есенна нощ
По хладна улица се лута
духът на някакъв комин,
полазва сянката му блудна
и чезне в мрака сиво-син. ...
  321 
Къде е българския лъв,
на знамето ни във чужбина,
или превърна се във стръв,
за европейската градина.
Със него гонихме душмани, ...
  325 
В този стих няма изплакани рими
чисто бял е и се рее високо
в небесното синьо... а вятъра
нежно опъва платната му бели...
Този стих е толкова бял, ...
  629 
Чаша бяло вино... самота,
телевизията филм повтаря.
Светлина, потънала във мрак...
спомени навява. Любов.
Тишина, поетът молива подостря! ...
  809 
  650 
БНТ има ново "гениално" попадение!
Доживяхме на украински език новини!
Вие не сте достойни дори за презрение!
Как не ви хрумна и да ги води оня с кокаина!?
Браво, господа продажни властници! ...
  717 
Лято е. Комарите бръмчат.
Народът е пъпчасал от жилата.
Туризъм ли ? Къде ти в този град?...
Комарен химн разкъсва тишината.
Молитвите са все за ветрове, ...
  364 
Животът е прекрасен
с образът ти ясен,
но времето тече в галоп,
ще мога ли да хвана
онзи така жадуван миг? ...
  424 
  664 
Упо̀ен мрак по хребета притихнал
намята хладния си плащ от свила.
Шепти бреза – останала без сила,
брокатите на залеза попила.
И сякаш всичко изтънява мигом – ...
  447 
СЕНОКОС
... и всеки ден и всяка нощ
да сричам мъдрите си книги,
забравил простия разкош
да спя под летните авлиги, ...
  201 
Нима с поезия на монолозите
бих си вменил това спокойствие,
което сякаш диагноза е
на закъсняло, мъчно удоволствие?
О, не! Далеч от мисълта съм, ...
  259 
Това е песен
за една любов
и за двама поостарели.
За техните чувства,
доста позакъснели. ...
  527 
  1543 
Живеехме с вярата, че светът ще е наш;
че ще излезем цели от неговата паст;
че времето ни принадлежи и ще го подчиним,
че няма да сме поредните, които превръща в дим.
Главата ни гордо изправена бдеше ...
  389 
Животът е кратък...
Зима
минус 23°С
Снегът царува на земята –
сърцето спира своя бяг... ...
  477 
Стар тухлен зид, потънал в зеления,
под натиска на времето - кротува!
Той къта тайни в себе си - от тия,
които хората с въздишка чуват!
Цветя, целувки, свиждания древни, ...
  858 
Вероника беше вече на 30. Годините се търкаляха, животът си вървеше. Само нейното сърце стоеше още в онзи далечен ден преди десет години, когато роди и изостави първата си рожба...
С Митко бяха голяма любов, неразделни, навсякъде заедно, той беше строител, работеше с бригада от пет човека. А Вероник ...
  589 
Предложения
: ??:??