Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 513 резултата
Продължение на разказа „За нещата от живота“
Алисия роди детето в началото на май. Беше момиченце. Реши да го кръсти на себе си, тъй като родителите ѝ отдавна бяха починали. Така вече на света живееше новата Алисия или Алисия дъщеря както казваха познатите ѝ. Детето беше най-хубавото нещо в живота ѝ ...
  323 
Обичам да усещам, че ме търсиш
търсенето в любовта
обичам чувството на свобода
чувството в любовта
обичам да те гледам как се смееш ...
  559 
Обичах, страдах и живях на макс.
Не се отказвах облак щом се спусне.
На утрото задавах втори шанс,
дори когато мъка се разпръсне.
Препусках, бързах, търсих своя свят, ...
  881 
Сълзите,дали са огледалото на любовта!?
Или са илюзия че съществува тя...
Назоваваме нещата с думи,
но с очите ги показваме, боли ме.
Ревниво пазим сърцето си от стрес. ...
  198 
След няколко седмици потъна в лавината до рамене. Остана да се вижда само главата на Найдена. Тъкмо нейното лице отново се беше покрило с пъпки и тя вече не знаеше с какво да ги маже, за да не го отблъсква. Глава над снега. Пъпки по кожата. Можеше спокойно да се оправдае, шегуваше се със себе си тя, ...
  614  12 
  835  14 
  736 
  983 
  1236  46 
Беше някъде по обед, два дни след онзи ден, когато се беше лутала изплашена и мокра. Два дни бяха минали само, откакто майка ѝ я беше видяла да се връща и я посрещна на вратата, сякаш посрещаше изгубеното си дете.
Той тъкмо си пържеше картофи, когато тя влезе. Беше настъргал върху изпържените картоф ...
  809  11 
Опитах се навек да я забравя.
Сърцето си от мъка да спася.
Да я заключа. Да я изоставя
дълбоко във мазето. При страха.
Ключът захвърлих. Даже и не помня, ...
  624 
  779 
  740  11 
На тръгване
Да се събудиш след сънуван сън
от уют, разнежване и всеотдайност -
в простора звезден си делил нощта
с душата близка в тая необятнос! ...
  810 
The world is now different.
You are gone, I'm alone with my self-destructive thoughts again.
Even the weather's different.
The sun stopped shining.
You- the child of the Sun- are now gone, D. ...
  602 
"Смисълът" не ми се полага -
била съм някога грешна
и дълбоко в бездната падам,
прегърнала бебешка дрешка.
А тя във ръкавите празна ...
  344 
Той влезе в кухнята. Роси готвеше яхния. Прегърна я, целуна я. Скоро хапнаха. Обядът бе като мелодия, защото се обичаха. Роси беше бременна в 3 - я месец и в тихите и големи тъмни очи се четеше приятно очакване... Гошо ходеше на две работи, за да има повече парички. Роси работеше в малко магазинче з ...
  368 
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Втора част
Мария се събуди рано тази сутрин. Така беше научена от мама Иванка и въпреки че днес беше неделя и не трябваше да ходи на работа, и въпреки че навън валеше дъжд, тя стана. Прилежно се преоблече с домашната рокля, оправи си леглото и излезе от ...
  586 
В безпътици, път си откривам
Вървя сама през облак бял
И най-накрая теб намирам
А споменът е невъзможно цял.
Откраднах залез заблестял, ...
  478 
Ела, поне за малко да поседнем,
преди да сме нагазили в октомври,
че всяко лято всъщност е последно
и няма повече да се повтори.
Листата на дърветата умират, ...
  365 
Танцувай с живота, порасло момиче!
Бури раждай по пътя си и в любови живей.
Всяка стихия в слънчева роба обличай.
В рани от болки, от сълзѝ възродена изгрей.
Всичко опитай, обятията свои разгръщай. ...
  2158  39 
Бурята в душата ми притихва
и чувам тъжен тон от нежна песен.
На съдбата вече само се усмихвам
и вярвам, че животът е чудесен!
Не оплаквам миналото време, ...
  621 
Какво е Възкресение?
Освободена радост.
Спасение.
Красиво вдигнат мост,
с разгрома на смъртта. ...
  548 
  754 
Тук честните не ги обичат,
те някак неудобни са, нали?
И други има дето ги обличат,
със ордени, медали и значки.
Обличат ги, за принос към мамона, ...
  692 
Забрави Дон Кихот за вятърните мелници,
изпи до край горчилката от чашата.
Ръждата пропълзя и сивите му делници,
прегърнаха с доспехите си самотата.
По пътя някъде изгуби Росинанта… ...
  476  19 
Гърдите ти във мъжките ми шепи
намерили са топлина, уют, подслон.
Целувките ми всяка ще усети
и с устни ще изпия всеки стон,
във който твойта женственост напира ...
  1132 
Тя!
Балерината!
Танцува на пръсти...
И където мине, боли!
По сърцето ти стъпва! ...
  320 
***
Глава 1
Грешна
Мила мамо! Пише ти твоята грешна дъщеря!
Грешна съм. Сякаш родена съм в грешно пошло общество! ...
  638 
ИСТИНСКИ РАЗМИСЛИ
(за лъжата)
Човекът все за истината претендира
и сам за себе си във всичко я намира.
Щом истината друг му нарисува ...
  392 
Когато бях клошарче,
боклуците пасях.
Не бях неблагодарен,
макар не богаташ.
Нито сирак ...
  155 
Колежката Делчвеа,или Пъстротата на живота 2
А колежката Делчева, като студенти, момчетата я бяхме причислили към дивите колежки, които хем им се искаше, хем не им стискаше да се отпуснат. И всички такива излизаха с номера
''Аз си имам сериозен приятел '', но вече в четвърти курс се шегувахме с таки ...
  1010 
Чарли отвори очи. Лежеше по гръб на нещо меко. Над него нямаше небе. Всъщност имаше небе над него, но той не го виждаше от глинения таван на стаята, в която се събуди. Мошеникът прецени, че го чувстваше повече като съвземане, отколкото събуждане, но в случая разликата не беше голяма. Беше завит с че ...
  397 
ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...
  241 
Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...
  386  11  15 
Душата ми се завърна се при мен
да проси за греха си, милостиня.
Избягала от мъчния ти плен,
от страх да не умре, като робиня.
А тялото ми вече те забра́вя. ...
  249 
Не идвай никога,
защото няма смисъл.
Тук няма нищо от това
което търсиш
и аз съм просто сянка ...
  395 
Любов, прекрасно чувство...
отчаяно безгрижна самота.
Повярваш ли потъваш в самотата
на една тъга.
Закриляш, пазиш... но какво? ...
  263 
Баба Койна седеше на пейката пред вратника, с една ръка държеше бастуна, с другата оправяше забрадката си. Пред нея се виждаше пуст и прашен селски път, а козичката й пасеше накрая в тревата, къщата на баба Койна беше последна, а и да не беше, нямаше на кой да пречи животинката, нали в село бяха оби ...
  384 
Достигнахме изглежда точката
Онази, от която няма връщане...
Достигнахме я!
Казахме неща, които
нямат и забравяне! ...
  318 
Предложения
: ??:??