Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 634 резултата
Главата на Найдена вече едва се виждаше от снега. Пропадаше сякаш все по-надолу, но с някаква увереност, че се е задържала достатъчно дълго. Не разбираше защо мярна в ума си и леля Верка, сред всички лица, на другия ден, когато извади хапчетата от опаковките им. Скри ги под възглавницата, когато вле ...
  680  16 
човек
в любов
се възпитава и
чрез нея и успява
  192 
ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
... защото Добротата ми е свята, и колкото да ми е крив светът,
на обич аз се учех от децата! – и чист преминах своя дълъг път,
слънца рисувах с цветни тебешири, дъждът немилостиво ги изтри,
пропадах с тях зад голите баири – надеждица да диря вдън гори, ...
  221 
Продължение на разказа „За нещата от живота“
Алисия роди детето в началото на май. Беше момиченце. Реши да го кръсти на себе си, тъй като родителите ѝ отдавна бяха починали. Така вече на света живееше новата Алисия или Алисия дъщеря както казваха познатите ѝ. Детето беше най-хубавото нещо в живота ѝ ...
  329 
Обичам да усещам, че ме търсиш
търсенето в любовта
обичам чувството на свобода
чувството в любовта
обичам да те гледам как се смееш ...
  562 
Обичах, страдах и живях на макс.
Не се отказвах облак щом се спусне.
На утрото задавах втори шанс,
дори когато мъка се разпръсне.
Препусках, бързах, търсих своя свят, ...
  884 
Сълзите,дали са огледалото на любовта!?
Или са илюзия че съществува тя...
Назоваваме нещата с думи,
но с очите ги показваме, боли ме.
Ревниво пазим сърцето си от стрес. ...
  199 
След няколко седмици потъна в лавината до рамене. Остана да се вижда само главата на Найдена. Тъкмо нейното лице отново се беше покрило с пъпки и тя вече не знаеше с какво да ги маже, за да не го отблъсква. Глава над снега. Пъпки по кожата. Можеше спокойно да се оправдае, шегуваше се със себе си тя, ...
  625  12 
  841  14 
  749 
  987 
  1246  46 
Беше някъде по обед, два дни след онзи ден, когато се беше лутала изплашена и мокра. Два дни бяха минали само, откакто майка ѝ я беше видяла да се връща и я посрещна на вратата, сякаш посрещаше изгубеното си дете.
Той тъкмо си пържеше картофи, когато тя влезе. Беше настъргал върху изпържените картоф ...
  824  11 
Опитах се навек да я забравя.
Сърцето си от мъка да спася.
Да я заключа. Да я изоставя
дълбоко във мазето. При страха.
Ключът захвърлих. Даже и не помня, ...
  632 
  791 
  748  11 
На тръгване
Да се събудиш след сънуван сън
от уют, разнежване и всеотдайност -
в простора звезден си делил нощта
с душата близка в тая необятнос! ...
  817 
The world is now different.
You are gone, I'm alone with my self-destructive thoughts again.
Even the weather's different.
The sun stopped shining.
You- the child of the Sun- are now gone, D. ...
  611 
"Смисълът" не ми се полага -
била съм някога грешна
и дълбоко в бездната падам,
прегърнала бебешка дрешка.
А тя във ръкавите празна ...
  351 
Той влезе в кухнята. Роси готвеше яхния. Прегърна я, целуна я. Скоро хапнаха. Обядът бе като мелодия, защото се обичаха. Роси беше бременна в 3 - я месец и в тихите и големи тъмни очи се четеше приятно очакване... Гошо ходеше на две работи, за да има повече парички. Роси работеше в малко магазинче з ...
  374 
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Втора част
Мария се събуди рано тази сутрин. Така беше научена от мама Иванка и въпреки че днес беше неделя и не трябваше да ходи на работа, и въпреки че навън валеше дъжд, тя стана. Прилежно се преоблече с домашната рокля, оправи си леглото и излезе от ...
  589 
В безпътици, път си откривам
Вървя сама през облак бял
И най-накрая теб намирам
А споменът е невъзможно цял.
Откраднах залез заблестял, ...
  484 
Ела, поне за малко да поседнем,
преди да сме нагазили в октомври,
че всяко лято всъщност е последно
и няма повече да се повтори.
Листата на дърветата умират, ...
  368 
Танцувай с живота, порасло момиче!
Бури раждай по пътя си и в любови живей.
Всяка стихия в слънчева роба обличай.
В рани от болки, от сълзѝ възродена изгрей.
Всичко опитай, обятията свои разгръщай. ...
  2168  39 
Бурята в душата ми притихва
и чувам тъжен тон от нежна песен.
На съдбата вече само се усмихвам
и вярвам, че животът е чудесен!
Не оплаквам миналото време, ...
  632 
Какво е Възкресение?
Освободена радост.
Спасение.
Красиво вдигнат мост,
с разгрома на смъртта. ...
  549 
  765 
Тук честните не ги обичат,
те някак неудобни са, нали?
И други има дето ги обличат,
със ордени, медали и значки.
Обличат ги, за принос към мамона, ...
  700 
Забрави Дон Кихот за вятърните мелници,
изпи до край горчилката от чашата.
Ръждата пропълзя и сивите му делници,
прегърнаха с доспехите си самотата.
По пътя някъде изгуби Росинанта… ...
  480  19 
Гърдите ти във мъжките ми шепи
намерили са топлина, уют, подслон.
Целувките ми всяка ще усети
и с устни ще изпия всеки стон,
във който твойта женственост напира ...
  1139 
Тя!
Балерината!
Танцува на пръсти...
И където мине, боли!
По сърцето ти стъпва! ...
  328 
***
Глава 1
Грешна
Мила мамо! Пише ти твоята грешна дъщеря!
Грешна съм. Сякаш родена съм в грешно пошло общество! ...
  649 
ИСТИНСКИ РАЗМИСЛИ
(за лъжата)
Човекът все за истината претендира
и сам за себе си във всичко я намира.
Щом истината друг му нарисува ...
  401 
Когато бях клошарче,
боклуците пасях.
Не бях неблагодарен,
макар не богаташ.
Нито сирак ...
  159 
Колежката Делчвеа,или Пъстротата на живота 2
А колежката Делчева, като студенти, момчетата я бяхме причислили към дивите колежки, които хем им се искаше, хем не им стискаше да се отпуснат. И всички такива излизаха с номера
''Аз си имам сериозен приятел '', но вече в четвърти курс се шегувахме с таки ...
  1023 
Чарли отвори очи. Лежеше по гръб на нещо меко. Над него нямаше небе. Всъщност имаше небе над него, но той не го виждаше от глинения таван на стаята, в която се събуди. Мошеникът прецени, че го чувстваше повече като съвземане, отколкото събуждане, но в случая разликата не беше голяма. Беше завит с че ...
  405 
ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...
  250 
Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...
  389  11  15 
Душата ми се завърна се при мен
да проси за греха си, милостиня.
Избягала от мъчния ти плен,
от страх да не умре, като робиня.
А тялото ми вече те забра́вя. ...
  249 
Не идвай никога,
защото няма смисъл.
Тук няма нищо от това
което търсиш
и аз съм просто сянка ...
  398 
Предложения
: ??:??