Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 633 резултата
Такъв съм си аз - не обичам въже,
костюмът ми стяга, стяга душата -
тениска, дънки и малко "Оле",
и вярно - летя в небесата.
Не ставам за рамка, не ставам за пън, ...
  422 
В земя на изобилие, роди се кухня една.
Аз трепетно влезнах и се трудих от сутринта.
Американският бургер - символ на мощта,
вкусна наслада, която покори нощта.
С кифли от пшеница и месо толкова фини, ...
  954 
Покрита със шума гората
прилича на призрачен кът.
Едно по едно от листата
чертаят на Зимата път.
Останали някъде свити, ...
  438 
Продължение на романа "Лео", част шеста
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...
  355 
Анита винаги се събуждаше развълнувана и дори в еуфория на своите лични празници. Приемаше щастливо и с благодарност десетките пожелания и картички на стената си във фейсбук, от роднини и приятели, за своя рожден или имен ден. В тези дни винаги вършеше домакинските си задължения с радост и се старае ...
  555 
Всичко е черно
Светът загубва цвят
През очите си виждам тъмнината
Заместила е целият свят
Чак когато ме загубиш ...
  348 
Мара Белчева – вдъхновена от любов
„Крада“ заглавието на стихосбирка с любовна лирика, в която преди повече от 20 години прочетох стихове, които ми помогнаха да срещна и разпозная една по-различна и някак много по-близка ми Мара Белчева. „Крада“ заглавието не защото трудно може да се измисли друго – ...
  750 
Първоначално се беше зарадвал, когато тя му проговори. Беше се надявал, че нещата може и да се оправят поне донякъде. Осъзнаваше, че вече няма да са като преди. От този момент нататък отношенията им само щяха да се влошават. Каквото и да направи или не направи – това беше пътят пред него. Само че се ...
  698 
Излетяха от мене ония емоции,
които не ми даваха мир през нощта,
оставиха пусто гнездо в гърдите -
пойни птици литнали през есента.
Не плача, не стена, малко ме боли..., ...
  347 
…и за да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.
Атанас Далчев
Времената, някога или днес, не са нито размирни, нито разделни. Времената не са нито интересни, нито безинтересни. Времената са поставили излишества от завист, злоба и много невежество. Дори да напишеш най-добрите думи и изречеш най ...
  754 
Тази нощ под лунната позлата,
отново пак запяха сетивата.
Сърцето и тъй бурно то препуска,
и отново в танца на нощта се спусна.
  897 
Кога ли ще се срутят върху нас
от яростта си гневни метеори?
Не чувате ли мощния им глас,
заслушайте се, ще ви заговорят.
Оставени сме в Космоса велик, ...
  343 
  799 
Аржентинците доказаха огромната си воля за победа и с блестяща игра изработиха лалетата на Ван Гаал. Две случайни попадения на лалетата създадоха илюзия, че те ще обърнат мача. Но тези лалета нямат нищо общо с времената на Аякс, когато Кройф и Неескенс демонстрираха изключителна игра и воля за побед ...
  934 
Отвори ми вратата,
дето води на изток от рая.
Изгреби самотата
от ъглѝте на тихата стая
Обещай ми море ...
  1367  15  15 
  656 
Ти може би няма да ги чуеш,
но за теб има написани думи,
късно вечер по тъмно,
когато най-много боли.
Може би трябваше смело ...
  1107 
Ти безцветен прашец, а тази вечер остави следа - да мисля за името ти, ръцете ти се водеха в мен.
Душата се гори нежно, ако искаш да си с мен за любовта или вечността се бори.
Защо мълчиш?
Дели ни две посоки - аз на Север ти на Юг.
Моментите са - борба. ...
  200 
***
В очакването
нещо да се случи днес
кълни копнежът
за докосване ...
  916 
Зимата бяла
на своите бели криле
ме люлее.
Високо и звънко,
звънци коледарски ...
  434 
  570 
Харесвах връхлетелия адреналин
в кръвта ми неочаквано да ескалира.
Подобно състезание с трамплин
се лъжех – в скок живота не умира.
Но после някак си се приземих ...
  377 
Българинът тази зима спи,
нищо не го трогва, вълнува.
Грабят го, той отново търпи,
едва успява той да съществува.
Опустяват села, малки градове, ...
  373 
Толкова думи разпиля есента,
листопад милиони слова,
премълчани, неизказани,
изгубени в тишината.
Натежа от тайни земята, ...
  1091 
Сънувах страшен
сън...
че станала съм
поетеса.
Чакат ме тълпи ...
  977  19 
След края на войните
по нашите земи
един юнак - в звездите
убежище откри!
Той стъпи на планета ...
  491  11 
Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял, ...
  383  11 
В този град нямам приятелка стара,
не чакам четвърто и пето дете.
Седя на перона на пустата гара,
а когато ми писне да пуша цигара,
пия бира и ям сандвич с мъртво кюфте. ...
  285 
Вдигат цената на цигарите – по-малко да се пуши, вредно е.
Вдигат цената на алкохола – по-малко да се пие, вредно е.
Вдигат цената на храните… Защо ли?
хххх
Гледам новините. ...
  795  13 
От известно време ми досаждаше приятен дамски глас. Гарниран с писма по електронната поща. Непременно, ама непременно да се обадя на един телефон или да отида в банката. Не казвам коя – навред е същото, познавам я отпреди десетки години, още като беше спестовна каса за народа. После си я грабнаха и ...
  410  10 
  1355  12  30 
Не подценявяй живота, той е артист
и избира своите роли.
Не го мачкай като стих, недописан на лист,
а дописвай, превръщай го в оди.
Той е скитник, уморен е от път ...
  581 
Лео
/ Роман /
Част пета

Днес съм сама на работа, шефът каза, че Лео си е взел отпуск. Чудно къде ли е отишъл? Започнах да обработвам едни анкети, но непрекъснато мислех за него? Дали не се е запилял някъде с инженерката? Не, сложно е, тя все пак е омъжена. Ако ще ходи с нея, не е необходим отпуск. ...
  346 
Беше загубил доверието й. По-лошо – беше я наранил. Нажеженият нож в гърдите му се завъртя, като си спомни как се опитваше да сдържи сълзите си. Но беше много повече от това – тя искаше да скрие чувствата си от него. Както бе правила с баща си. Както правеше с Калахан и Франк. Но не и със Сам Казра. ...
  525 
Кирил вървеше по тротоара до главната улица. Поздравяваше познати, а и те него. И всеки продължаваше по своя път. В късната есен вечерта предразполага към размисъл. Хладно е. И тогава най се усеща липсата на топлина. Но не на тази от запалената камина, а от хората. Кирил бе в такава възраст, че вече ...
  367 
  495 
***
Последните години прекарах сам,
защото за последен път дадох сърцето си на някой.
Беше такава бъркотия, бях толкова депресиран.
Просто разбрах, че трябва да изградя самочувствието си наново.
Не бях на мястото, където трябва да бъда. ...
  266 
  779 
  595 
  732 
Предложения
: ??:??