14 702 резултата
Нощта беше топла и влажна. Тя застана в мрака, направи крачка, втора - спъна се. Изруга под носа си, по-ядосана на себе си, отколкото на необятната тъмнина. Облегна се на перваза на прозореца и се загледа в небето. Звезди, звезди, звезди! Спомни си всеки път, когато със стария дядо Матейчо отиваха н ...
1150
2
СЛЪНЧОГЛЕДИ
Още когато ми казаха, че една моя бивша ученичка ме търси и чака в стаята на психоложката, вече знаех коя е... Диана, хубавата Диана... Усетих леко свиване под лъжичката и безпокойството, което ме обхващаше, се засилваше с всяка крачка по коридора. Все по-близо, все по-близо до нея и все ...
Още когато ми казаха, че една моя бивша ученичка ме търси и чака в стаята на психоложката, вече знаех коя е... Диана, хубавата Диана... Усетих леко свиване под лъжичката и безпокойството, което ме обхващаше, се засилваше с всяка крачка по коридора. Все по-близо, все по-близо до нея и все ...
1477
8
Едри капки задрънкват по ламарината под прозореца, кацат по стъклото и се разтичат бързо надолу, оставящи мокри следи.
Чувам я как дъвче.
Когато се обръщам към нея, тя веднага улавя погледа ми, с големите си, влажни, тъмни очи, като дива котка, чакаща следващия ход на плячката си.
- Благодаря ти. – ...
Чувам я как дъвче.
Когато се обръщам към нея, тя веднага улавя погледа ми, с големите си, влажни, тъмни очи, като дива котка, чакаща следващия ход на плячката си.
- Благодаря ти. – ...
1063
1
Той беше ниско и грозновато момче. Лицето му бе нашарено с младежки пъпки, дрехите му бяха омачкани, а косата му вечно беше разпръсната на много посоки, все едно току-що е станал от сън. Беше бедно момче. Родителите му едвам свързваха двата края, а в общество, в което се цени изцяло материалното, оц ...
776
3
БЯЛА РИЗА
От дни наред…
Иззад Момини гърди…
Виеха зурни…
Пълзяха орди… ...
От дни наред…
Иззад Момини гърди…
Виеха зурни…
Пълзяха орди… ...
815
2
Щастливият край е мечтан от всекиго, нали? Онази тържествена целувка и вечна любов. Но какво се крие зад приказното щастие, зад обещанията и надеждите?
.................................................................................................................................................... ...
.................................................................................................................................................... ...
625
Алармата звънна точно в 08.30. Том стана и погледна навън. Беше един от най-хубавите летни дни. Земята се къпеше в слънчеви лъчи, а всичко навън беше весело и оживено. Тази събота беше много специална за него. Днес той отиваше на кратка почивка с момичето на неговите мечти. Тя се казваше Ани. Беше и ...
617
Кой не е имал моменти в живота си, когато се е чувствал като попаднал в някаква черна дупка? Когато проблемите връхлитат в такъв ред и цикличност, че почваш да се замисляш дали не е специално подготвен сценарий от някаква по-висша и несъмнено недоброжелателно настроена спрямо теб сила.
Без да изпада ...
Без да изпада ...
1071
1
12
Изведнъж в разказа му се появи някаква си Долорес!... Подскочих. Иначе и преди ми беше разказвал за "онова, моето, с "Д", което не обичаше да назовава. Както се оказа впоследствие - те били поне два опитите му за самоубийство.
За себе си говореше в трето лице. Наричаше се ту Еухенио, ту Евгенчо. Беш ...
За себе си говореше в трето лице. Наричаше се ту Еухенио, ту Евгенчо. Беш ...
716
1
Валеше. Облаците бяха надвиснали като черно проклятие над заспалия град. Капките дъжд падаха на студената земя, обливаха я, сякаш сълзи обливаха нечие бледо лице. Клоните на дърветата се движеха, протягаха зловещо ръцете си. Мракът обгръщаше последните минувачи, а уличните лампи бяха безсилни...
Вър ...
Вър ...
2221
2
Научното познание винаги ме е привличало. В началните класове бях завладян от математиката и начина, по който материалът, преподаван в училище, постепенно се разширяваше, надграждайки малки кутийки над вече усвоеното. Но, както осъзнах по-късно, не в разгръщането на обхвата се криеше моето очаровани ...
1031
1
Студено ми е. Краката ми са премръзнали в ботушките с тънка подметка. Размърдах се и усетих тялото си сковано от неудобната поза, в която съм седяла.
Ох... сетих се - бях седнала на краката на Валери. Какво ли ни чака…?!
Бях около 17-18 годишна. Вече работех в едно предприятие по задължение.Тогава в ...
Ох... сетих се - бях седнала на краката на Валери. Какво ли ни чака…?!
Бях около 17-18 годишна. Вече работех в едно предприятие по задължение.Тогава в ...
855
7
ЗАБЛЕЯЛО МИ Й АГЪНЦЕ
Чувал съм, чел съм, че най-здравословният детски сън бил преди полунощ, затова децата трябвало до си лягат рано, тогава тялото си почивало най-пълноценно, мозъчето му се обогатявало с най-много нови клетки и какво ли не още ставало. Светилà са го казали, бели глави са го писали, ...
Чувал съм, чел съм, че най-здравословният детски сън бил преди полунощ, затова децата трябвало до си лягат рано, тогава тялото си почивало най-пълноценно, мозъчето му се обогатявало с най-много нови клетки и какво ли не още ставало. Светилà са го казали, бели глави са го писали, ...
1180
11
Тахир надникна през открехнатия прозорец на сладкарницата. По ледените блокове в реката се чернееха диви патета. Няколко хлапета тътреха найлончета по снежните височини по брега. Смееха се. На сладкаря му се струваха като дребни снежни човечета с накривени плетени каскетчета. Зимата се усмихваше.
Ед ...
Ед ...
1862
1
27
Вълчан в своя свят
Улицата е „тера когнита” – менажерия от улични котки и псета, автомобилно трасе, артерия, арена за случайно „ъпдейтване” на отчуждаващи се хора, привлекателна за тийнейджърите и пенсионерките. Особено за последните. Аз съм им обявила война. Те не знаят, но се превръщат в агресори, ...
Улицата е „тера когнита” – менажерия от улични котки и псета, автомобилно трасе, артерия, арена за случайно „ъпдейтване” на отчуждаващи се хора, привлекателна за тийнейджърите и пенсионерките. Особено за последните. Аз съм им обявила война. Те не знаят, но се превръщат в агресори, ...
580
Някъде във времето на запад...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...
850
1
1
Вечен живот
Дарен съм с вечен живот.
За мен няма понятие време. Но на езика на простосмъртните бих казал, че съм по тея земи от “доста време”.
Скоро приключих с обиколката на земята. Бил съм на всяко кътче вече. Във всяка страна, във всяко кварталче, на всеки плаж и на всяка планина. Навсякъде ми ли ...
Дарен съм с вечен живот.
За мен няма понятие време. Но на езика на простосмъртните бих казал, че съм по тея земи от “доста време”.
Скоро приключих с обиколката на земята. Бил съм на всяко кътче вече. Във всяка страна, във всяко кварталче, на всеки плаж и на всяка планина. Навсякъде ми ли ...
636
Клоните на младата дюля докосваха лозата, натежала с плодове. Кехлибарният цвят на гроздето блестеше под горещото августовско слънце. Жегата загряваше дебелата ламаринена шапка на лятната кухня. Ясемин, седнала на малкото си столче, рисуваше най-близката чепка грозде. Вентилаторът бръмчеше зад нея и ...
2128
1
17
Деана гледаше разсеяно през прозореца. Валеше ситен дъжд. Очите ù дълго наблюдаваха картината навън, а лекото ромолене на дъжда я приспиваше. По едно време се сепна, върна се в реалността и впери поглед в монитора на компютъра. Пишеше статия за някакъв неин съгражданин, носител на приз за Най-добро ...
901
1
Втората седмица на февруари бе към края си. Къщите се губexa в белия пейзаж на зимата, пушекът от комините танцуваше с вятъра, разнасяйки миризмата на въглища, топлеща ранобудните стопани на малкото селце. Дърветата, пременени с меките одежди на зимата, изглеждаха като великани от захарен памук.
Ясе ...
Ясе ...
1366
11
- Ела да помагаш! - каза бодро и уверено - Хубаво момиче и послушно... ама нещо не ни знае езика!!
Той се изправи непохватно, сякаш посрещаше неочакван гост, аз спрях до пейката и неволно загледах момичето. Стоеше кротко, с безизразно лице, със заоблени рамене и къси длани, прилежно скръстени върху ...
Той се изправи непохватно, сякаш посрещаше неочакван гост, аз спрях до пейката и неволно загледах момичето. Стоеше кротко, с безизразно лице, със заоблени рамене и къси длани, прилежно скръстени върху ...
1207
5
Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...
1031
6
Да режеш клона, върху който седиш
Имало едно самотно старо дърво. Стволът му бил необичайно корав и широк, по-широк от всяко дърво на Земята. То се издигало като приказен великан високо нагоре и стигало толкова високо, че короната му се губела сред пухкавите бели облаци. Някъде близо до върха на зел ...
Имало едно самотно старо дърво. Стволът му бил необичайно корав и широк, по-широк от всяко дърво на Земята. То се издигало като приказен великан високо нагоре и стигало толкова високо, че короната му се губела сред пухкавите бели облаци. Някъде близо до върха на зел ...
2145
- Готова съм, дядо!
Ясемин бе облякла синята ученическа манта, а косата ù бе вързана с копринена руска кордела. Небесносиньото придаваше весело изражение на детското лице. Днес бе първият ù учебен ден! Hарамила кафява ученическа кожена чанта, в ръцете си държеше букета от хризантеми, набран от гради ...
Ясемин бе облякла синята ученическа манта, а косата ù бе вързана с копринена руска кордела. Небесносиньото придаваше весело изражение на детското лице. Днес бе първият ù учебен ден! Hарамила кафява ученическа кожена чанта, в ръцете си държеше букета от хризантеми, набран от гради ...
1135
11
Опитах да се изправя. Не можех. Втори опит и отново същият резултат. Бях забравил да ходя, не знаех дали ако се изправя, няма да падна веднага. Бях забравил да се движа напред, поради постоянните упреци, поради честото напомняне, че съм никой. Бях забравил да ходя заради хората, които постоянно ми п ...
646
5
В самия край на лето господне 2011-то после Христа, така се случи, че моята скромна особа попадна на поредния закъсал обект, спечелен за изграждане почти без пари на международен търг, от поредната велико-българско-мъченическа инженерингова фирма за построяване в република Ирак на, ъ-ъ-ъ-ъ...
- Ха н ...
- Ха н ...
1007
4
НАГРАДАТА
Лежа на пясъка и за пореден път се обръщам към слънцето. Въртя се като гергьовско агне на шиш. Отвсякъде да бъда изпечен. На крачка от мен едрогърда рускиня от час е сваляна от гларус с капитанска шапка. Искал да бъде негова, да остане в България заедно с детето. Щял да го обича като свое. ...
Лежа на пясъка и за пореден път се обръщам към слънцето. Въртя се като гергьовско агне на шиш. Отвсякъде да бъда изпечен. На крачка от мен едрогърда рускиня от час е сваляна от гларус с капитанска шапка. Искал да бъде негова, да остане в България заедно с детето. Щял да го обича като свое. ...
679
„… Ще се измъкна тихичко…” - През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”
Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази - за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...
– Мамка му… Отидох!!! ...
Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази - за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...
– Мамка му… Отидох!!! ...
699
2
Напоследък се замислях за природата.
Обожавам я и ако можех да живея там, в малка сгушена къщурка сред гората,
сигурно щях да съм много по-щастлива. Там сякаш се чува едно туптящо сърце,
сърцето на земята. Най-смислените моменти, като да си сгушен в нечии прегръдки,
отпуснал глава на гърдите, чувайк ...
Обожавам я и ако можех да живея там, в малка сгушена къщурка сред гората,
сигурно щях да съм много по-щастлива. Там сякаш се чува едно туптящо сърце,
сърцето на земята. Най-смислените моменти, като да си сгушен в нечии прегръдки,
отпуснал глава на гърдите, чувайк ...
794
Старият писател не успя да довърши разказа, защото нещо в текста се губеше. Напоследък все повече се появяваха бели петна в паметта му и се чудеше кое как и къде се е случило. Обикновено лете преместваше писалището на терасата, за да посреща изгревите, защото вечер не можеше да спи и предпочиташе бе ...
814
7
Аз и Мел Гъбсън
Казваше се Орлин. Беше от българските турчета в училището, преди години където преподавах по немски език. Никога не е бил силен ученик, напротив, даже остана последната година да повтаря единайсти клас. Крайно мълчалив и срамежлив, той нямаше никакви приятели. Сега сигурно вече се пи ...
Казваше се Орлин. Беше от българските турчета в училището, преди години където преподавах по немски език. Никога не е бил силен ученик, напротив, даже остана последната година да повтаря единайсти клас. Крайно мълчалив и срамежлив, той нямаше никакви приятели. Сега сигурно вече се пи ...
1196
8
Излезе на улицата в обичайното прекрасно настроение въпреки продължилите горещини, които не понасяше. Запътен към работата си, започна по навик да си тананика своята любима песен:
„Иска ми се да живея, да се смея и да пея, че животът е много мил...”
Познаваше всеки метър от улиците, по които минаваш ...
„Иска ми се да живея, да се смея и да пея, че животът е много мил...”
Познаваше всеки метър от улиците, по които минаваш ...
959
2
Талант
- Дядо, според теб аз талантлива ли съм?
Ясемин с четка в ръка боядисваше дървена кутия за инструменти. Работилницата на дядо Юзеир както винаги бе изпълнена с миризмата на метли, омайващa детето. Песента, която идваше от стария Веф, караше човек да потъне и в без това малкото ниско подземно ...
- Дядо, според теб аз талантлива ли съм?
Ясемин с четка в ръка боядисваше дървена кутия за инструменти. Работилницата на дядо Юзеир както винаги бе изпълнена с миризмата на метли, омайващa детето. Песента, която идваше от стария Веф, караше човек да потъне и в без това малкото ниско подземно ...
1127
15
Бях като разцъфнала майска роза. Съживена от приятен летен дъжд и разхубавена от нежните лъчи на едно слънце. Обръщах се към неговите лъчи, нужни ми бяха, даваха сили за живот, даваха надежда и любов. Слънцето ме караше да съм щастлива и щом то залязваше в пейзаж красив, аз оставах със надеждата за ...
677
Авторът винаги има право
(17)
Моите уроци
Мила Мария,
Седя си сега на платнения стол на тераската, чукам по клавишите на лаптопа, които парят под пръстите ми (в Мадрид е 40 градуса на сянка), а в главата ми като слънчасали мухи бръмчат думите на майка ми:„ Голяма работа е да имаш с кого да се скараш ...
(17)
Моите уроци
Мила Мария,
Седя си сега на платнения стол на тераската, чукам по клавишите на лаптопа, които парят под пръстите ми (в Мадрид е 40 градуса на сянка), а в главата ми като слънчасали мухи бръмчат думите на майка ми:„ Голяма работа е да имаш с кого да се скараш ...
1063
15
Този път ще го напусна – категорично съм решила.
Не казвам, че е лош човек – дори напротив, внимателен и щедър, обсипва ме с подаръци. То и за това не успях да го напусна миналия път, когато бях решила – изненада ме с палто от сребърна лисица, истински шедьовър. Така се зарадвах, че съвсем изключих ...
Не казвам, че е лош човек – дори напротив, внимателен и щедър, обсипва ме с подаръци. То и за това не успях да го напусна миналия път, когато бях решила – изненада ме с палто от сребърна лисица, истински шедьовър. Така се зарадвах, че съвсем изключих ...
884
7
Светлина...
Твърде много светлина и то навсякъде. Слънцето, току-що изгряло, засипваше нещастния махмурлия с отразени в прозорците лъчи, които безпощадно се промъкваха през присвитите му клепачи. Светлината проникваше зад очните дъна и прогаряше и малкото запомнени детайли, свързани с кражбата, коят ...
Твърде много светлина и то навсякъде. Слънцето, току-що изгряло, засипваше нещастния махмурлия с отразени в прозорците лъчи, които безпощадно се промъкваха през присвитите му клепачи. Светлината проникваше зад очните дъна и прогаряше и малкото запомнени детайли, свързани с кражбата, коят ...
838
1
Дните започнаха да се нижат бавно след първата ни среща. Исках да го видя. Мислех непрестанно за него, но нямаше как да го намеря. Той беше просто мъжът, който ме дръпна за ръката, когато се опитвах да пресека по невнимание на червено. Все още в главата ми звучи плътният му, но притеснен глас. След ...
963
- Лимонов одеколон? - попита стюардесата, подавайки шишенцето към Ясемин.
- Не, благодаря!- каза жената и се обърна към прозореца в автобуса.
Миризмата на лимоновия одеколон винаги я натъжаваше, може би защото дълбоко в подсъзнанието ù бяха останали спомени от детството, когато заедно с баба си ходе ...
- Не, благодаря!- каза жената и се обърна към прозореца в автобуса.
Миризмата на лимоновия одеколон винаги я натъжаваше, може би защото дълбоко в подсъзнанието ù бяха останали спомени от детството, когато заедно с баба си ходе ...
1241
13
КОГАТО ЛЮБОВТА УБИВА
Тя беше силна, борбена и непримирима жена. Всичко в живота си беше постигнала сама. С много труд, с още повече лишения, но с вярата, че ще успее. Беше от онези жени, на които като им кажеш, че не могат с нещо да се справят, и им поникваха криле. Хората изпитваха страхопочитание ...
Тя беше силна, борбена и непримирима жена. Всичко в живота си беше постигнала сама. С много труд, с още повече лишения, но с вярата, че ще успее. Беше от онези жени, на които като им кажеш, че не могат с нещо да се справят, и им поникваха криле. Хората изпитваха страхопочитание ...
1742
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
