14 694 резултата
ВОСЪЧНА КЛЕТКА
В далечно селище живеел млад мъж, който не спирал да мечтае за огромно богатство. Искал да притежава света. Искал да има власт и да го управлява сам. Грандиозността на желанията му били възхитителни. Страстта, с която подхождал към тях, също била впечатляваща. Нямало и секунда време, ...
В далечно селище живеел млад мъж, който не спирал да мечтае за огромно богатство. Искал да притежава света. Искал да има власт и да го управлява сам. Грандиозността на желанията му били възхитителни. Страстта, с която подхождал към тях, също била впечатляваща. Нямало и секунда време, ...
818
3
- Хайде де, братче, разкажи някоя история! Един месец седя в тоя забравен от бога град, все нещо интересно трябва да се е случило! Е го, два дена вече, откакто си се прибрал, а и дума не казваш! – с игрив, мощен глас заговори отново Мартин, а огромната му рижава глава заигра като в някакъв езически ...
2152
13
Теди и Мик чакаха дълго тази среща. Времето летеше бавно, а разстоянието между тях скъсяваше дните. Среща... Уречен час... Възбуда...
Беше слънчев зимен ден. Въздухът кръжеше наоколо и описваше вълшебни кръгове.
Всеки от тях си беше индивидуалист, обичащ свободата и полета на мисълта, действията, хо ...
Беше слънчев зимен ден. Въздухът кръжеше наоколо и описваше вълшебни кръгове.
Всеки от тях си беше индивидуалист, обичащ свободата и полета на мисълта, действията, хо ...
1036
НОВИЯТ МЕРЦЕДЕС
В Кувейт съм бил десетки пъти, като престоите ми там са били от три до шест седмици. Спомените ми, свързани с тази малка страна са много, но тук ще спомена само няколко от тях.
Навремето работех като заместник генерален директор по механизацията в ДСО “Техноекспортстрой”. Във връзка ...
В Кувейт съм бил десетки пъти, като престоите ми там са били от три до шест седмици. Спомените ми, свързани с тази малка страна са много, но тук ще спомена само няколко от тях.
Навремето работех като заместник генерален директор по механизацията в ДСО “Техноекспортстрой”. Във връзка ...
1423
Стоях на ръба на моста и допушвах фаса си. Бях решил, че това ще бъде последната цигара през живота ми, но не защото реших да откажа пушенето – боже, опази – а защото реших, че животът ми ще свърши, след като свърши и цигарата. Даже се чудех дали да не скоча заедно с нея. Нали, да я метна, да ù дам ...
677
Любов от пръв поглед
Слънчев пролетен ден в морския град. Нощният бриз беше отвял градския смог и въздухът миришеше на море и подтикваше към разходки в парка. Слънцето проникваше през прозорците и огряваше с малки палави зайчета стелажите в мрачния и прашен склад.
- Изчакайте, идвам. - изкрещях аз и ...
Слънчев пролетен ден в морския град. Нощният бриз беше отвял градския смог и въздухът миришеше на море и подтикваше към разходки в парка. Слънцето проникваше през прозорците и огряваше с малки палави зайчета стелажите в мрачния и прашен склад.
- Изчакайте, идвам. - изкрещях аз и ...
881
6
Утре е сватбата на сестра ми. Денят, в който малката Вики ще каже своето голямо „да”. Толкова ми е противна цялата суматоха - роклята от френска дантела и сто пъти преправяния вариант на прическа. Тези дни вкъщи беше истински ад, но кулминацията предстои - баби, лели и стрини ще се надпреварват да д ...
1092
3
Сам в тъмнината... сам в тъмнината седеше той... сам в тъмнината, размишлявайки. Седеше и пушеше. През прозореца нахлуваше лека светлина от уличната лампа, благодарение на която се открояваше силуетът му, а около него дим. Чу се звук на допиращи се стъклени предмети, след това, звук на изливаща се т ...
1091
4
Още като се качи на корабчето, разбра, че е направила грешка. Знаеше, че баща ù иска само да я разсее с това пътуване. Болката от смъртта на майка ù бе още така силна, че ù бе трудно да я преодолее. Затова на баща ù му хрумна тази идея. Но когато разбра, че ще пътува двадесет дни по реката сама с ка ...
1301
4
Като останах без работа наскоро... пак... почнах да навлизам яко в строителния бизнес. Та така от чиракуване, след един ден почнах да опуквам по една стая на ден. Първо в лимонено (каква ирония !), после в праскова (каква подигравка!).
Ама думата не ми е сега до това, ами пак залитам аз към детската ...
Ама думата не ми е сега до това, ами пак залитам аз към детската ...
1195
- Мисля, че въобще не е честно! - измърмори Но Щен Вълк.
- Ъхъ - съгласи се с него Вълк в Сянка и изтръска малко вода от лявото си ухо.
- Тъй де - продължи да нарежда Вълк. - Защо трябва трима ефрейтори да дават дежурство по КПП?!
- Може някой да дойде да се запише в Лагера - сви рамене Вълк в Сянка ...
- Ъхъ - съгласи се с него Вълк в Сянка и изтръска малко вода от лявото си ухо.
- Тъй де - продължи да нарежда Вълк. - Защо трябва трима ефрейтори да дават дежурство по КПП?!
- Може някой да дойде да се запише в Лагера - сви рамене Вълк в Сянка ...
801
Т А Н К Ъ Т
На сутринта трябваше да замина в поредната задгранична командировка - този път за Ирак, а оттам за Кувейт и Обединените Арабски Емирства. Вече бях свикнал с подобни пътувания и те отдавна бяха престанали да ме изненадват. Оставаше както и друг път да си пожелая да се върна жив и здрав.
П ...
На сутринта трябваше да замина в поредната задгранична командировка - този път за Ирак, а оттам за Кувейт и Обединените Арабски Емирства. Вече бях свикнал с подобни пътувания и те отдавна бяха престанали да ме изненадват. Оставаше както и друг път да си пожелая да се върна жив и здрав.
П ...
1811
6
Обожаваше да е заобиколена от красиви мъже. Обичаше да си играе с тях. Знаеше, че някои от тях са с нея от интерес. Та нали не е коя да е, а внучката на най-големия магнат в града. Дядо ù притежаваше верига от хотели в цялата страна. Бе основоположник на няколко благотворителни организации и дружест ...
1230
2
- Дядо, защо си на терасата толкова рано? Студено е!
- Събуди ли се, Иринче? Ами, исках да видя изгрева и затова. Хайде да закусиш, баба ти е приготвила масата. Трябва да побързаш, защото ще закъснееш за училище.
- Няма, има още един час. Жалко, че се успах, щяхме да го гледаме заедно. Хубав ли беше ...
- Събуди ли се, Иринче? Ами, исках да видя изгрева и затова. Хайде да закусиш, баба ти е приготвила масата. Трябва да побързаш, защото ще закъснееш за училище.
- Няма, има още един час. Жалко, че се успах, щяхме да го гледаме заедно. Хубав ли беше ...
1091
Денят на Мария
Искаш да ти разкажа как прекарвам живота си на 22 години? Нищо особено, тате. Нищо особено. Всъщност, щом толкова искаш, ще ти кажа какво ми се случи днес, само че накратко, защото съм адски изморена и искам да си легна рано...
Най-обичам сутрин да отварям очи и вечер да ги затварям. ...
Искаш да ти разкажа как прекарвам живота си на 22 години? Нищо особено, тате. Нищо особено. Всъщност, щом толкова искаш, ще ти кажа какво ми се случи днес, само че накратко, защото съм адски изморена и искам да си легна рано...
Най-обичам сутрин да отварям очи и вечер да ги затварям. ...
1110
1
Вятърът леко раздвижи килима от жълто-оранжеви листа, разстлан по парковата алея. Свечеряваше се и месинговите фенери, разположени от двете страни на двата порутени бордюра, мъждиво светеха, постепенно увеличавайки количеството жълтеникава светлина. Диплите на палтото на високия мъж леко потрепваха. ...
847
2
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе, се огледа тревожно наоколо, като че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха насам-натам, поел ...
811
4
ТЮРКОАЗЪТ
Самолетът на „AIR FRANCE” се отлепи от пистата на атинското летище и пое курс за Техеран. Самият полет не ме вълнуваше, още по-малко притесняваше – вече бях претръпнал от непрекъснатите ми задгранични командировки. По-скоро го приемах като „първи път” до Иран. Е, не мога да кажа, че ми е б ...
Самолетът на „AIR FRANCE” се отлепи от пистата на атинското летище и пое курс за Техеран. Самият полет не ме вълнуваше, още по-малко притесняваше – вече бях претръпнал от непрекъснатите ми задгранични командировки. По-скоро го приемах като „първи път” до Иран. Е, не мога да кажа, че ми е б ...
1199
Двамата вървяха по главната улица. Бяха излезли както всяка сутрин, когато времето позволяваше, да тренират. Редуваха бягане с ходене по все още безлюдните улици на града. Правеха това от много години насам, още преди да завършат спортната академия. И двамата тренираха лека атлетика, бяха състезател ...
759
2
„Поквара – морално разрушаване на принципи, ценности и устои, разврат, корупция, безнравственост, падение.”
(Български тълковен речник)
Огромна, величествена, внушителна – така изглеждаше сградата на избраната за най-добра банка на годината в страната. Разположена в центъра на града, тя се виждаше о ...
(Български тълковен речник)
Огромна, величествена, внушителна – така изглеждаше сградата на избраната за най-добра банка на годината в страната. Разположена в центъра на града, тя се виждаше о ...
3925
14
П Р О Х О Ж Д А Н Е Т О
Той лежеше на болничното легло, дребен, жилав старец, изправен върху три възглавници и наметнат с плетена селска жилетка без копчета. Тя стоеше права до прозореца, на същата възраст като него - мургава старица със син шал, сега превърнат в кърпа за глава и оранжево палто, бял ...
Той лежеше на болничното легло, дребен, жилав старец, изправен върху три възглавници и наметнат с плетена селска жилетка без копчета. Тя стоеше права до прозореца, на същата възраст като него - мургава старица със син шал, сега превърнат в кърпа за глава и оранжево палто, бял ...
1271
5
- Такова нещо може да хрумне само на баща ми. По дяволите!...
Павлин беше бесен. Той крачеше напред-назад в малката импровизирана дървена колиба, която си беше направил, за да живее в нея, докато – поне така си мислеше – наследи голямата къща с всичките и прилежащи земи. Но ето, че баща му бе решил ...
Павлин беше бесен. Той крачеше напред-назад в малката импровизирана дървена колиба, която си беше направил, за да живее в нея, докато – поне така си мислеше – наследи голямата къща с всичките и прилежащи земи. Но ето, че баща му бе решил ...
1131
4
- Ирена, здравей! Ама как си се натоварила само! Пак си пазарувала за домакинството, а?
Младата жена вдигна глава по посока на гласа, спря се до ниската ограда пред бялата двуетажна къща на съседката си.
- Да! Винаги има какво да се купи за дома.
- А-а, като каза дома, знаеш ли кой се нанесе в къщат ...
Младата жена вдигна глава по посока на гласа, спря се до ниската ограда пред бялата двуетажна къща на съседката си.
- Да! Винаги има какво да се купи за дома.
- А-а, като каза дома, знаеш ли кой се нанесе в къщат ...
3162
7
Когато Тя се събуди, сякаш камък ù беше паднал от сърцето. Напоследък се чувстваше много спокойна и ведра. Предната вечер отново се скара с приятеля си, но това, дори не можеше да се нарече скандал, а по-скоро раздяла. Откога имаше нужда от нея. Окончателно. Тази връзка я объркваше и мъчеше, знаеше, ...
1257
2
Събуждам се и заспивам с хапчета. Хапче за заплес, хапче за инертност, хапче за стрес и хапче за желание за живот. Накрая минах два пъти покрай себе си и не се познах. На третия път реших да се загледам малко в това, което подминавам, и установих с удивително удивление, че това всъщност съм аз. Няка ...
994
- Отново ни предстои проверка от командването - каза Сержант на своите ефрейтори. - Този път на инструкторския състав.
- Ахам - кимна Черната Пантера Ра. - Пак нас ще ни проверяват!
- Такъв ви бил късметът - сви рамене сержантът. - Гледайте само да не се изложите.
- Ам'че кога сме се излагали? - неб ...
- Ахам - кимна Черната Пантера Ра. - Пак нас ще ни проверяват!
- Такъв ви бил късметът - сви рамене сержантът. - Гледайте само да не се изложите.
- Ам'че кога сме се излагали? - неб ...
853
Птиците се обичат, докато могат да летят, защото всеки полет изисква…
широко отворено сърце.
Беше рано сутринта, когато се събудих от хладния вятър, който рошеше косата ми. Лежах на брега. Бях целия мокър. Дрехите ми бяха изпокъсани. Устата ми беше пълна с пясък, който имаше вкус на мед. Ноздрите ми ...
широко отворено сърце.
Беше рано сутринта, когато се събудих от хладния вятър, който рошеше косата ми. Лежах на брега. Бях целия мокър. Дрехите ми бяха изпокъсани. Устата ми беше пълна с пясък, който имаше вкус на мед. Ноздрите ми ...
903
Блага Петрова Енева
Стигна до сградата и спря. Бяха ù казали, че ще го намери тук. Но какво прави в университетската лаборатория? И как ли ще реагира, като я види? Дали ще я познае? Бяха изминали само четири месеца от онази нощ. Още не можеше да проумее как само няколко часа след запознанството им с ...
Стигна до сградата и спря. Бяха ù казали, че ще го намери тук. Но какво прави в университетската лаборатория? И как ли ще реагира, като я види? Дали ще я познае? Бяха изминали само четири месеца от онази нощ. Още не можеше да проумее как само няколко часа след запознанството им с ...
1367
5
- Коя за теб е истинската жена?
- Тази, която може да те погали по крилете.
Въпросът ù ме застреля. Откъде ù хрумна? Имат отвратително много гълъби, но пък от кафе-автоматите им тече черна отвара за възкресяване на мъртви, допреди четвърт час се боях, че прибера ли се в хотела, ще помириша възглавни ...
- Тази, която може да те погали по крилете.
Въпросът ù ме застреля. Откъде ù хрумна? Имат отвратително много гълъби, но пък от кафе-автоматите им тече черна отвара за възкресяване на мъртви, допреди четвърт час се боях, че прибера ли се в хотела, ще помириша възглавни ...
797
Имаше промоция на портокали в хипермаркета. С кофата излизаха 6 лв. Хората вземаха като за последно, тъпчеха от плодовете всички възможни ръбове, натискаха се, караха се кой колко пъти е идвал... И така цял ден. После втори. Истерия, която в петък изглеждаше непосилна за него – управителя на местния ...
1311
5
Амара беше най-красивият спомен от детството ми. Докато бях малък и баща ми все още пътуваше по моретата, с майка ми живеехме в една стара сграда близо до морето. Стаята ни беше на първия етаж - малка и бедна, но само докато татко пътуваше. Дойдеше ли си, се премествахме в голяма и хубава стая на тр ...
1490
1
Да не се чете от лица под 18 години!
Петър Антонов четеше вестник и пиеше чай. В последните дни бе вдигнал кръвното и бе решил да смени кафето с тази топла напитка. Имаше още няколко минути докато встъпи в ефир така че можеше да прегледа вестника спокойно.
Гостът тази вечер представляваше петдесет и ...
Петър Антонов четеше вестник и пиеше чай. В последните дни бе вдигнал кръвното и бе решил да смени кафето с тази топла напитка. Имаше още няколко минути докато встъпи в ефир така че можеше да прегледа вестника спокойно.
Гостът тази вечер представляваше петдесет и ...
1491
9
Приятелката ми си хвана гадже – чужденец. Е, не точно, един приятен младеж от далечна арабска държава. Млад, симпатичен - студент по медицина. Запознаха се те, разбира се, в сайт за запознанства, ама малко по-хард сайт, дето не се запознават само, ами основно е за секс срещи, но нищо. Писали си те н ...
1577
1
1
Малкият бутна още няколко дръвца в огъня. Камината заблестя приказно и освети малката хижа, хвърляйки върху лицата весели отблясъци. Снегът беше превърнал гората в чудно красиво вълшебство.
- Дядо, а ти виждал ли си ангели? – попита момченцето и приседна до стареца, загледано в пламъчетата.
- Виждал ...
- Дядо, а ти виждал ли си ангели? – попита момченцето и приседна до стареца, загледано в пламъчетата.
- Виждал ...
1870
7
Самата мисъл, че ще слушам за кой ли път “Искаш ли да ти сипя още малко бобец?” или “Комшийката Веска си купила… “ вече ме караше да се чувствам по-добре. Удоволствието да си женен за деветдесет килограма, разположени върху ръст от метър и шестдесет си е повече от предизвикателство, но аз не се опла ...
2725
14
Зелено. Мирис на бор. Тишина, разрушена от пропукващи се клонки под краката ми.
Вървя по безкрайна пътека. Виждам голям ключ, облечен в черно кадифе.
Какво правя тук? Това сън ли е? Щом ключът е пред краката ми, би трябвало да го взема. Прибирам ключа и продължавам. Тишината ме кара да се отпусна, д ...
Вървя по безкрайна пътека. Виждам голям ключ, облечен в черно кадифе.
Какво правя тук? Това сън ли е? Щом ключът е пред краката ми, би трябвало да го взема. Прибирам ключа и продължавам. Тишината ме кара да се отпусна, д ...
1190
Преди няколко дни ми звъннаха на вратата. Това е странно, защото живея на майната си и никой не се занимава да ходи до нас. Отварям и какво да видя - едно момиче, горе-долу на моята възраст - тоест, не много. Работи за социална организация - не-баш-децата работят за ателие и в замяна на това, което ...
931
Децата се надпреварваха да вдигат ръка. Учителят им зададе твърде лесен въпрос и всяко искаше да каже първо своята дума.
- Най-важната дума е „хляб”! – изрецетира на един дъх Александър.
- А за мен е „мир” – прекъсна го Наталия.
- Моята най-важна думичка е...
Хорът от отговори заглуши думите на преп ...
- Най-важната дума е „хляб”! – изрецетира на един дъх Александър.
- А за мен е „мир” – прекъсна го Наталия.
- Моята най-важна думичка е...
Хорът от отговори заглуши думите на преп ...
1428
7
В килията на съзнанието си имам една пленница.
По-скоро е с бели коси, отколкото руси. Не знам. Не съм сигурна.
Снопове светлина се процеждат през високия тесен прозорец. Черно-бяло е тук.
Тя е на парче хляб и чаша вино.
По-скоро е на тринадесет, винаги е била на толкова. Родена е на тринадесет, три ...
По-скоро е с бели коси, отколкото руси. Не знам. Не съм сигурна.
Снопове светлина се процеждат през високия тесен прозорец. Черно-бяло е тук.
Тя е на парче хляб и чаша вино.
По-скоро е на тринадесет, винаги е била на толкова. Родена е на тринадесет, три ...
918
1
Имаше нещо извънредно досадно в купчината натрупани листове на пианото. Гледаха го някак противно и брутално. При мисълта, че трябва да ги подреди, направо му се доповръща.
От три дни все там стоеше. Взираше се в белотата вън, някъде далеч зад изрисуваното със ледени бои стъкло.
Имаше нещо удивителн ...
От три дни все там стоеше. Взираше се в белотата вън, някъде далеч зад изрисуваното със ледени бои стъкло.
Имаше нещо удивителн ...
1211
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
