14 694 резултата
Едва пет минути преди да вляза през кожената врата се появи усещането, което лесно може да бъде определено като нервно напрежение. Дланите се овлажниха, влагата в устата си отиде и сърцето ме стегна, за да припомни колко мъчително е човек да отстоява позицията си.
Секретарката с вид на манекенка и о ...
Секретарката с вид на манекенка и о ...
872
1
Иван не изчака асансьора и хукна по стълбите, а свадливите трели на жена му огласяха входа. Тая със сигурност взема поне седем октави, помисли си той. Колко хубав би бил животът, ако от време на време мълчеше, но благоверната му говореше дори насън.
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...
1413
6
да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика
Седнал на мекото сепаре, Петър Антонов отново изчакваше оставащите минути до ефир. Чашата с кафето както винаги бе пред него и той я поемаше равнодушно, на малки глътки. Не бе напрегнат, беше натрупал достатъчно опит, за да не се респек ...
Седнал на мекото сепаре, Петър Антонов отново изчакваше оставащите минути до ефир. Чашата с кафето както винаги бе пред него и той я поемаше равнодушно, на малки глътки. Не бе напрегнат, беше натрупал достатъчно опит, за да не се респек ...
1033
5
ПРИКАЗКА ЗА ПАЛМАТА
„Ако не е истина, не е и лъжа...“
Живял някога на своя пуст, "неугледен" остров самотен корабокрушенец. Малък бил островът и не особено богат, та затова и не привличал вниманието на големите кораби, кръстосващи Световния океан. Нямало на него нито купища самородно злато, нито пла ...
„Ако не е истина, не е и лъжа...“
Живял някога на своя пуст, "неугледен" остров самотен корабокрушенец. Малък бил островът и не особено богат, та затова и не привличал вниманието на големите кораби, кръстосващи Световния океан. Нямало на него нито купища самородно злато, нито пла ...
788
2
Намерих кога да умирам! Точно когато Смъртта си беше взела годишния отпуск. И така - тръгнах да умирам, но не умирах. Стигнах до Смъртта, а тя оставила бележка на вратата на кабинета си "В ГОДИШЕН ОТПУСК СЪМ! АКО НЯМА КОЙ ДА ВИ ДОВЪРШИ, ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ЖИВОТА В СЪСЕДНИЯ КАБИНЕТ". И аз, какво да прав ...
666
1
О Т Р О Н Е Н Л И С Т
Вървя по широката улица на големия град, а наоколо е шумно... Силна музика и хорска глъч смущават тишината на душата ми, а сърцето пулсира в такт със стъпките по тротоара – ту бързо, ту по-бавно. Жълтата неонова светлина се слива със сенките на хора и дървета и те сякаш се разл ...
Вървя по широката улица на големия град, а наоколо е шумно... Силна музика и хорска глъч смущават тишината на душата ми, а сърцето пулсира в такт със стъпките по тротоара – ту бързо, ту по-бавно. Жълтата неонова светлина се слива със сенките на хора и дървета и те сякаш се разл ...
1534
Жената се ослуша тревожно и погледна към планината. Навсякъде вреше и кипеше от месец и тя преглътна мъчително. Мъжът ú беше на фронта, а тя сама с децата и стария свекър едва смогваха с полската работа. Слуховете, донасяни от преминаващи, караха сърцето ú да замръзва. В устата на всички бяха издева ...
1402
23
Вероятно трябва да пийна нещо. В главата ми се е загнездил един пасаж от „Малка нощна музика” и упорито подрънква в унисон с капчука, а паузите стават все по-продължителни, докато се слеят в едно безкрайно тире, уведомяващо за настъпването на самата безкрайност. Разбира се, има и мъгла. Не би било р ...
1528
21
Той се роди така, както светът се ражда за нов ден, когато слънцето се изкачва със своята каляска на небесния свод. Той се роди така, както се раждат растенията след продължителна суша, когато пада блаженият дъжд. Той се роди, за да научи света да гледа със сърцето си. Защото той беше добротата, люб ...
1627
3
Времето преминаваше през безкрайните орбити на вселената и се настаняваше дълбоко нейде в ежедневните тишини. Нерешително и бавно течеше и влачеше всичките изсъхнали болки, проблеми и ненужни напластявания, останали от горещите изпарения на пустините, събрали всички земни послания, очаквайки решаващ ...
1048
3
За първи път чух за Наката от един комшия. Мераклия е Евгени Крушков и не обича половинчатите неща. Затова, когато се налага, разчита на най-добрите. Именно заради този му адет стана дума за Наката. Бил най-добрият касапин в района. Познавал животните. Щом ги видел, можел да прецени възрастта им. По ...
1006
1
Големите малки неща
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, м ...
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, м ...
1176
7
- Хайде - подкани ги Гар Ван, като влезе в спалното им. - Гасете светлината и лягайте да спите.
- А ако не искам? - опъна се един от новобранците.
- Ще те сритам - незабавно му отговори сенчестата.
- Така ли? - предизвикателно се ухили той. - И как?
БАН. ...
- А ако не искам? - опъна се един от новобранците.
- Ще те сритам - незабавно му отговори сенчестата.
- Така ли? - предизвикателно се ухили той. - И как?
БАН. ...
507
2090 г. Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон. Aртерия 10:
„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушния ...
„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушния ...
876
Есента никога не е била по-жестока към полумъртвите дървета. Силният северен вятър духаше с всичка сила и разпиляваше листата им из въздуха. Беше толкова мощен и постоянен, че съсухрените им фигури обикаляха из хоризонта като ято гарвани, усетили задаващата се буря.
Искаше ми се да е декември, някол ...
Искаше ми се да е декември, някол ...
831
4
СЪНЯТ НА БАБА ГИЦКА
Баба Гицка Големанова беше преживяла много тежък ден. От два дена синът ù Кочо беше съставил новия кабинет след изборната победа. Днес баба Гицка беше посрещнала десетки роднини и близки от родното ù село. Всеки носеше я дамаджана с ракия, я пуйка червеногрива. Някой донесе и сук ...
Баба Гицка Големанова беше преживяла много тежък ден. От два дена синът ù Кочо беше съставил новия кабинет след изборната победа. Днес баба Гицка беше посрещнала десетки роднини и близки от родното ù село. Всеки носеше я дамаджана с ракия, я пуйка червеногрива. Някой донесе и сук ...
2653
3
- Нека чуем следващия слушател! Добър вечер!
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...
798
6
6.
Неловкостта на първите минути бързо се изпари. След около час вече разговаряха съвсем свойски, обаче... Мариана все въртеше разговора около минали истории или незначителни злободневни теми, а на Иван му се искаше да подразбере нещо повече за работата и да се опита да разбере как тя вижда нещата с ...
Неловкостта на първите минути бързо се изпари. След около час вече разговаряха съвсем свойски, обаче... Мариана все въртеше разговора около минали истории или незначителни злободневни теми, а на Иван му се искаше да подразбере нещо повече за работата и да се опита да разбере как тя вижда нещата с ...
977
4
Тази вечер Но Щен Вълк бе дежурният лагерен ефрейтор и сега тамън извършваше поредната си обиколка, за да провери дали новобранците спазват лагерния ред. Всичко беше спокойно, докато не стигна до едно от крайните спални, където явно се вихреше забава...
- Хей! - извика вълкът и потропа по вратата. - ...
- Хей! - извика вълкът и потропа по вратата. - ...
532
ПОМЕН
Аз съм Йордан.
Като бях малък, много обичах да ходя с мама на гробището. Хващаше ме здраво за ръка и докато вървяхме нагоре, по Беляковското шосе, все ми разказваше по някоя история с моя дядо.
Тя посещаваше два гроба, един до друг - на дядо ми, нейният баща, чието име нося, и на вуйчо ми. Зап ...
Аз съм Йордан.
Като бях малък, много обичах да ходя с мама на гробището. Хващаше ме здраво за ръка и докато вървяхме нагоре, по Беляковското шосе, все ми разказваше по някоя история с моя дядо.
Тя посещаваше два гроба, един до друг - на дядо ми, нейният баща, чието име нося, и на вуйчо ми. Зап ...
1100
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна... не се заблуждавайте, никой в описанията по-долу не е толкова значителен, за да бъде рисуван с думите ми.
По 104 пъти дневно се сблъсквам с мисълта „Да не забравя...” и винаги е в основата на нещо практично, свързано с работата или б ...
По 104 пъти дневно се сблъсквам с мисълта „Да не забравя...” и винаги е в основата на нещо практично, свързано с работата или б ...
679
1
5.
Няколкото часа в автобуса минаха като в полусън. Два-три пъти се чуха с Мариана по телефона, за да се уговорят къде и кога да го чака - беше му обещала да го посрещне на автогарата, а в последния разговор му обясни, че няма да може и му продиктува адрес:
- Хващай такси и отивай в къщи. Майка ми е ...
Няколкото часа в автобуса минаха като в полусън. Два-три пъти се чуха с Мариана по телефона, за да се уговорят къде и кога да го чака - беше му обещала да го посрещне на автогарата, а в последния разговор му обясни, че няма да може и му продиктува адрес:
- Хващай такси и отивай в къщи. Майка ми е ...
895
3
В училище след часовете си определихме среща – неделя пред киното. Старателно си научих уроците, написах си домашните и реших задачите от сборника. У дома свърших всичко, каквото ми бяха заръчали и тръгнах.
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде ...
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде ...
924
7
ВЪРХУ КАМЪКА
Сядам върху камъка да си почина. Той се е откъртил от недалечния скален масив. Този масив е като отвесна бръчка между веждите на някой стар отшелник, в миг на размисъл и медитация, върху лицето на планината. Навярно в някоя геологична драма, в непредвидимите колизии на земната кора, ...
Сядам върху камъка да си почина. Той се е откъртил от недалечния скален масив. Този масив е като отвесна бръчка между веждите на някой стар отшелник, в миг на размисъл и медитация, върху лицето на планината. Навярно в някоя геологична драма, в непредвидимите колизии на земната кора, ...
637
2
- Да направим какво?! - невярващо възкликна Ко Та Рак.
- Не разбирам какво толкова се учудваш - сви рамене Дер Виш. - Това си е най-обикновена огнена пътека.
- ...?! - остана без думи котакът.
- Ще може ли да повториш още веднъж какво точно трябва да направим? - помоли Гар Ван.
- Нищо особено - отно ...
- Не разбирам какво толкова се учудваш - сви рамене Дер Виш. - Това си е най-обикновена огнена пътека.
- ...?! - остана без думи котакът.
- Ще може ли да повториш още веднъж какво точно трябва да направим? - помоли Гар Ван.
- Нищо особено - отно ...
588
1
Започваше да се смрачава, но студеното слънце все още леко се показваше зад планината на запад. Тоби се беше облегнал на моста и гледаше съсредоточено как тече водата. Цялата беше осеяна с тиня, остри камъни, стъкла и боклуци, които безотговорните хора хвърляха постоянно. Покрай него отмина един вис ...
961
6
КЪМ ВАСИЛЬОВ
Изкачвахме връх Васильов в надпревара с пролетта. Зелената пролетна вълна бе заляла само подстъпите към височините и ние крачехме нагоре, попаднали в тихото им междусезоние. Някои дървета и храсти бяха облекли нови резедави ризи, други сега отваряха очи за слънцето, а буковете по най-в ...
Изкачвахме връх Васильов в надпревара с пролетта. Зелената пролетна вълна бе заляла само подстъпите към височините и ние крачехме нагоре, попаднали в тихото им междусезоние. Някои дървета и храсти бяха облекли нови резедави ризи, други сега отваряха очи за слънцето, а буковете по най-в ...
640
3
Ще ви разкажа една история за любовта. За тази любов, която остава неразбрана от другите хора. За любовта между две влюбени души, която променя техния живот. История за истинската любов.
Училище „Спика” бе най-елитното в страната. В него винаги цареше хармония и спокойствие. Но не и на този ден.
- Н ...
Училище „Спика” бе най-елитното в страната. В него винаги цареше хармония и спокойствие. Но не и на този ден.
- Н ...
1103
1
Стоях пред двуетажната, тясна като комин къща. Първият етаж е построен от дялани камъни. Върху него строителят е издигнал по-високия втори етаж от измазан кирпич и дървени греди.
В сянката на каменния зид, подобно на селски пес, се свиваше пряспа мръсен сняг. Снегът можеше да се види и по сенките на ...
В сянката на каменния зид, подобно на селски пес, се свиваше пряспа мръсен сняг. Снегът можеше да се види и по сенките на ...
1202
1
Днес работата нямаше край – собственикът на фирмата искаше да тегли кредит и той, Георгиев, като негов счетоводител трябваше да приготви всички необходими документи. Четиридесет години вече в живота му имаше най-вече цифри, цифри и цифри. Работното време свърши и другите служители отдавна се разотид ...
1204
9
Беше студена зима. Върлуваха болести. Беше настъпила ужасна ситуация в страната. Хора измираха от глад или от студ. Насред цялата тази ужасна гледка едно момиченце по бяла нощница стоеше на заледената тераса на дома си. Виеха ветрове и улиците бяха заледени, но тя не обръщаше внимание. Гледаше проск ...
991
драма, ужаси
I
Янис бе заминал на фронта. Майка му беше останала сама вкъщи, с притеснението си, че може да загуби завинаги единственото си дете и единствения жив роднина, който имаше. Мъжът ù, бащата на Янис, се бе споминал преди две години от тежка болест. Беднотията, безработицата и стремежът към ...
I
Янис бе заминал на фронта. Майка му беше останала сама вкъщи, с притеснението си, че може да загуби завинаги единственото си дете и единствения жив роднина, който имаше. Мъжът ù, бащата на Янис, се бе споминал преди две години от тежка болест. Беднотията, безработицата и стремежът към ...
911
7
Бежанците застанаха на брега и Рупелското дефиле зловещо замлъкна. Трупове лежаха по камъните и в самата река. Хората уплашени подтичваха насам-натам и всеки се молеше да оцелеят поне децата му, докато стигнат България.
Водата беше студена, есента настъпваше, а трябваше да се мине на другия бряг. Аз ...
Водата беше студена, есента настъпваше, а трябваше да се мине на другия бряг. Аз ...
1675
1
16
Да не се чете от лица под 18 години или с лабилна психика!
Петър Антонов очакваше поредния си гост. Той пиеше кафето си сдържано и равнодушно, като гледаше хронометъра пред себе си колко време остава до ефир. Гостът бе изкаран от затвора специално заради днешното предаване, като отзад седяха няколко ...
Петър Антонов очакваше поредния си гост. Той пиеше кафето си сдържано и равнодушно, като гледаше хронометъра пред себе си колко време остава до ефир. Гостът бе изкаран от затвора специално заради днешното предаване, като отзад седяха няколко ...
1243
4
Емпатия
Болка, болка, болка.
Наистина не искам да мисля за болката, направо ме отчайва неспособността ми да отвлека вниманието си от нея. Но как да обясня... мислите са нещо, което ние създаваме, а болката е нещо, което ни се случва. Само едното подлежи на контрол. Сега ме е страх да мисля твърде мн ...
Болка, болка, болка.
Наистина не искам да мисля за болката, направо ме отчайва неспособността ми да отвлека вниманието си от нея. Но как да обясня... мислите са нещо, което ние създаваме, а болката е нещо, което ни се случва. Само едното подлежи на контрол. Сега ме е страх да мисля твърде мн ...
2059
Споменът се врязва като острие на коса в косата на гостенина. Той се сеща кой е. Може би разказът ми му е помогнал. А може би малката снимка на камината е запалила в него пожара, в който сега гостенинът се пържи. В очите му се чете омраза. Дали ще ме убие с бутилката, която държи в ръката си? Не зна ...
929
1
Историйки от джунглата
Маймунката Муцунка се ослуша тревожно и се огледа със страх наоколо. Ревът на съблезъбия се носеше като парализиращ газ из джунглата. Стадото маймуни се спотаи по високите клони на вековните дървета.
Муцунка бе най-жилавата и красива женска маймуна. Опашката ù бе по-дълга и по ...
Маймунката Муцунка се ослуша тревожно и се огледа със страх наоколо. Ревът на съблезъбия се носеше като парализиращ газ из джунглата. Стадото маймуни се спотаи по високите клони на вековните дървета.
Муцунка бе най-жилавата и красива женска маймуна. Опашката ù бе по-дълга и по ...
622
След малко щяха да го откарат в операционната зала. Сестрите старателно избръснаха всяко косъмче от тялото му, дезинфекцираха го от главата до петите и вече чакаха нарежданията на операторите, но те нещо се бавеха в съседния кабинет. Дочу се гласът на доктор Иванов:
- Роднините на Петров са направил ...
- Роднините на Петров са направил ...
1093
26
Възрастните хора казват, че петък 13-ти е калпаво число, но точно тази вечер ме захвърли в старинния Пловдив, без да имам някаква представа как ще ме заиграят следващите часове.
Вчера тук се запознах с някаква елегантна психоложка, с която разговаряхме свободно и откровено на бира .
От усмихнатите ù ...
Вчера тук се запознах с някаква елегантна психоложка, с която разговаряхме свободно и откровено на бира .
От усмихнатите ù ...
1859
1
Георги Кръстевата къща беше най-известната в селото. Навремето собственост на най-богатия чорбаджия, сега беше запустяла и прозорците ù тъмнееха. Легенди се разправяха за имàнето на чорбаджи Георги. Владеел почти всички околни ниви и ливади, стадата му наброявали стотици глави добитък. Работел мъжки ...
2454
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
