14 694 резултата
Ръката ми потрепна. Тялото ми се втресе от потока студ, минал през него и вратът ми се изви, опитвайки се да разчупи празното ми зяпане в нищото на пода. Зяпам към него вече минута и двадесет и шест секунди. В стомаха ми имаше празно усещане за гадене, подпомагано от мислите ми. Вкус на метал обикал ...
788
Завинаги млад
На Николай Самсонов,
с който израснахме заедно,
но нямахме шанс да остареем заедно.
Липсваш, приятелю! ...
На Николай Самсонов,
с който израснахме заедно,
но нямахме шанс да остареем заедно.
Липсваш, приятелю! ...
1714
25
Вървя в студената декемврийска нощ. Студено е, а обувките ми стягат, гледам къщите по пътя си и мога със сигурност да ви кажа, че ако къщата не е изоставена, то тя е мизерна, мизерна отвън, отвътре, с мизерно хора в нея.
Вали сняг. Докато закопчавам копчетата на прекалено тънкото си яке, си мисля ка ...
Вали сняг. Докато закопчавам копчетата на прекалено тънкото си яке, си мисля ка ...
1083
3
- Това ли е последната?
- Да.
Подаде оборудването на Стария, който го постави откъм левия борд на лодката. Жилетките бяха с вградени джобове за тежести. Тежаха много и ръцете му се умориха, докато ги носеше от колата към лодката.
- Готови ли сме? – попита Стария.
Киро заключи пикапа и също отиде до ...
- Да.
Подаде оборудването на Стария, който го постави откъм левия борд на лодката. Жилетките бяха с вградени джобове за тежести. Тежаха много и ръцете му се умориха, докато ги носеше от колата към лодката.
- Готови ли сме? – попита Стария.
Киро заключи пикапа и също отиде до ...
1206
1
… тъмни капки засъхваща от босите и нозе кръв чертаеха заблудени следи по паважа. Губеха се в сенките и внезапно изскачаха в лунно-златистите петна на улицата. Зидовете на къщите пазеха спомен от длани, подпирали се на тях, а после внезапно изчезнали. И сълзи, опитали се да отмият болката…
Спря се. ...
Спря се. ...
1105
8
Дървото гореше! Земята под него се тресеше с бясна сила, а малкото останала зеленина сякаш гледаше и въртеше очи навсякъде в безмилостен зов за помощ. Тресенето се усили и това я накара да излезе от транса, в който тя бе попаднала заради ужаса на гледката. За миг тя впери поглед в дървото и видя, че ...
1152
2
Нещо потрепна в сърцето на малката птичка. Тя имаше чувството, че сърцето ù ще се пръсне. Никога преди не беше пламвал такъв силен пламък в нейната душа. Тя разпери криле, за да прегърне света. Вече знаеше какво значи тази странна дума свобода, към която всички толкова усилено се стремят. Крилцата ù ...
837
1
По–добре пиян, отколкото стар
Взех мобилния телефон и набрах Боян.
- Пич, нещо ми е есенно. – казах, щом вдигна – В многоцветно настроение съм. Да вземем да заковем по няколко водки! Ей така! В чест на живота.
- Нещо много философски ми звучиш? – рече той – Да не си ковнал вече няколко?
- Не бе, пич ...
Взех мобилния телефон и набрах Боян.
- Пич, нещо ми е есенно. – казах, щом вдигна – В многоцветно настроение съм. Да вземем да заковем по няколко водки! Ей така! В чест на живота.
- Нещо много философски ми звучиш? – рече той – Да не си ковнал вече няколко?
- Не бе, пич ...
1407
20
Беше само на 22. Изкара чудесна почивка на морето. Научи се да плува, но не повече от 4-5 метра. Последният ден се случи облачен и ветровит, а морето – бурно и сърдито. Влезе за последно да поплува на плиткото, въпреки червеното флагче и предупрежденията на близките си. Кой знае кога пак щеше да вид ...
1106
18
Площадът пред гарата е същият, както преди двадесет години. Нищо не се е променило. Само десетината таксиметрови коли, прежълтели чак от чакане. Няма много желаещи да се повозят, малкото хора чакат или градския рейс, или маршрутката. Която ще тръгне след петнадесет минути, така ми отговаря с досада ...
1211
8
Сто лица
В основата на всяка житейска драма стои любовта или в повечето случаи липсата на такава. Моята трагедия в момента се състои в това, че не се очертава скоро да успея да се кача на автобус. Не, не че няма автобуси. Напротив, автобуси дал Господ. Вярно, не са съвсем редовни и често се случва д ...
В основата на всяка житейска драма стои любовта или в повечето случаи липсата на такава. Моята трагедия в момента се състои в това, че не се очертава скоро да успея да се кача на автобус. Не, не че няма автобуси. Напротив, автобуси дал Господ. Вярно, не са съвсем редовни и често се случва д ...
929
2
Да пием…!
Да пием за годината, която бавно, ала неминуемо загасва, да пием за всичките лоши преживявания през нея. Да пием, че да не се повтарят.
Една голяма чаша, моля. Хайде още половин после…
Половин залез, половин изгрев, щипка слънце, залято, обвито с облаци. Да пием за горчивия вкус на себеотр ...
Да пием за годината, която бавно, ала неминуемо загасва, да пием за всичките лоши преживявания през нея. Да пием, че да не се повтарят.
Една голяма чаша, моля. Хайде още половин после…
Половин залез, половин изгрев, щипка слънце, залято, обвито с облаци. Да пием за горчивия вкус на себеотр ...
538
- Колко струва да се влюбиш?
- Болка цял живот.
- Но как така?
- Ей така.
- А да се влюбиш без да плащаш с болка цял живот? ...
- Болка цял живот.
- Но как така?
- Ей така.
- А да се влюбиш без да плащаш с болка цял живот? ...
966
Една неосъществена любов
„Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Върне ли се, завинаги е твой. Не се ли върне, никога не е бил.”
Вратата се отвори и тя влезе задъхана. Кимна вместо поздрав, помоли за извинение, че прекъсва лекцията, седна на последната редица. Беше млада, с дълги чупливи кестеняви ...
„Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Върне ли се, завинаги е твой. Не се ли върне, никога не е бил.”
Вратата се отвори и тя влезе задъхана. Кимна вместо поздрав, помоли за извинение, че прекъсва лекцията, седна на последната редица. Беше млада, с дълги чупливи кестеняви ...
1563
5
Зимата дойде... ако не със снега си, то поне температурно - студът вече започна да щипе и да хапе и на всички все по-малко им се разхождаше навън и все повече се заседяваха на топло.
Когато се прибра Гар Ван ги завари пред камината потънали в мълчание.
"Тези пак си играят на мълчанка" - предположи т ...
Когато се прибра Гар Ван ги завари пред камината потънали в мълчание.
"Тези пак си играят на мълчанка" - предположи т ...
657
1
„Какво ли ще е времето днес?” си помислих в просъница.
Беше ранна Съботна сутрин. Всъщност си беше 6 и половина сутринта и аз се зачудих защо се получава така, че, когато трябва да ставаш рано, хич не ти се става, а когато имаш време да спиш - скачаш със петлите. „Сигурно ме тресе депресия или нещо ...
Беше ранна Съботна сутрин. Всъщност си беше 6 и половина сутринта и аз се зачудих защо се получава така, че, когато трябва да ставаш рано, хич не ти се става, а когато имаш време да спиш - скачаш със петлите. „Сигурно ме тресе депресия или нещо ...
1055
6
Антиохий завърши Писанието си, но добави последен ред: "А... аз , скромният иконописец на Словото, с Вяра възлюбих Древната книжнина!" После постави точка, сгъна грижливо ръкописа и го прибра в писалището.
Новий Йерусалим беше в пустинята. Младите си отиваха. Старите умираха. Пресъхнаха реките и ста ...
Новий Йерусалим беше в пустинята. Младите си отиваха. Старите умираха. Пресъхнаха реките и ста ...
568
И днешният ден бе тъмен и мрачен, още от деня, в който той си отиде.
С него изчезна любовта, живота, смисълът... всичко.
За поред път тялото ми се намираше в гробищата, а съзнанието ми блуждаеше на съвсем различно място.
Чувствах се празна. Сякаш вече нямах душа, а само тяло, което безцелно се разми ...
С него изчезна любовта, живота, смисълът... всичко.
За поред път тялото ми се намираше в гробищата, а съзнанието ми блуждаеше на съвсем различно място.
Чувствах се празна. Сякаш вече нямах душа, а само тяло, което безцелно се разми ...
734
Всички в залата носеха своите маски, коя от коя по-хубава, коя от коя по-усмихната, коя от коя по-изкуствена... Маските бяха част от живота им, вече дори самите те бяха чужди на себе си. Една от маските падна за миг, но притежателят и веднага я върна на мястото й. Този един миг обаче ми беше достатъ ...
926
1
Настъпи утрото. Ах, колко много сняг бе навалял по малките улички. Всички прозорци бяха празнично украсени и през тях се виждaха стаите, от които лъхаха топлина и празнично настроение. Днес бе Бъдни вечер, денят преди Коледа и усмивките на децата грееха, като безброй звездици. Все повече деца приижд ...
1395
1
В момента пия чай на терасата на планинска хижа, в която се озовах случайно. Вече знам, че бях вървяла прекалено дълго и прекалено смело.
Поех прехода преди доста години с енергията и безразсъдството на младостта.
Сама избирах пътеките. Колкото по-стъмни, толкова по-примамливи и провокиращи. Всяка с ...
Поех прехода преди доста години с енергията и безразсъдството на младостта.
Сама избирах пътеките. Колкото по-стъмни, толкова по-примамливи и провокиращи. Всяка с ...
2027
2
Елхичката
Коледа наближаваше. Брат ми служеше на границата и се молехме да го пуснат отпуска, не се беше прибирал няколко месеца. Обмисляхме какво да сготвим, какви подаръци ще купим. Винаги украсявахме голяма елха, с много играчки и изненади под нея. Докато чакахме да стане полунощ, брат ми свиреше ...
Коледа наближаваше. Брат ми служеше на границата и се молехме да го пуснат отпуска, не се беше прибирал няколко месеца. Обмисляхме какво да сготвим, какви подаръци ще купим. Винаги украсявахме голяма елха, с много играчки и изненади под нея. Докато чакахме да стане полунощ, брат ми свиреше ...
1553
18
Сбъднат сън
Игриво проблясват белите снежинки, осветени от многобройни разноцветни лампи и светлинки. Студеният вятър, притихнал зад високите стени, довява аромат на вкусни гозби. За поредна година сиракът Петьо посреща празниците на улицата - съвсем сам, изоставен от хората, ненужен никому. Единств ...
Игриво проблясват белите снежинки, осветени от многобройни разноцветни лампи и светлинки. Студеният вятър, притихнал зад високите стени, довява аромат на вкусни гозби. За поредна година сиракът Петьо посреща празниците на улицата - съвсем сам, изоставен от хората, ненужен никому. Единств ...
1383
7
Няма никакъв Дядо Коледа
Духът на Коледа опитваше да влезе през витрините на магазините, но колкото и да се стараеше да се настани там, единственото, което успяваше да постигне, бяха нелепите украси, които по-скоро плашеха, отколкото привличаха децата. Изплашени бяха и родителите – цените не бяха до ...
Духът на Коледа опитваше да влезе през витрините на магазините, но колкото и да се стараеше да се настани там, единственото, което успяваше да постигне, бяха нелепите украси, които по-скоро плашеха, отколкото привличаха децата. Изплашени бяха и родителите – цените не бяха до ...
1479
21
Знаех си, че е ангел, знаех си!...
Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето ù, сиво като в ...
Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето ù, сиво като в ...
1512
6
Никое добро не е безплатно...
Бялата равнина рисуваше простори по небето. Идеше Коледа. Сухите дървета се катереха и въртяха като балерини на единия си крак. Студът пълзеше по тялото на пътника. Под качулката, очите му сълзяха, разсърдени сякаш от вятъра. Ледени късове засядаха в гърдите му.
От нозд ...
Бялата равнина рисуваше простори по небето. Идеше Коледа. Сухите дървета се катереха и въртяха като балерини на единия си крак. Студът пълзеше по тялото на пътника. Под качулката, очите му сълзяха, разсърдени сякаш от вятъра. Ледени късове засядаха в гърдите му.
От нозд ...
1039
36
Беше гадна зимна утрин няколко дни преди Коледа. Разбира се, в София. Точно от онези, когато навън е студено, снегът се е превърнал в лепкава киша и предстоят празници. До заплатата остават дни. Броиш стотинките и хич не ти е до празници.
Навлякох якето си и зиморничаво се забързах към близкия магаз ...
Навлякох якето си и зиморничаво се забързах към близкия магаз ...
1926
27
Коледата на един наемник
В автомобила взе да става студено. Като последната въздишка на умиращ, студът бавно го обгръщаше. Павел потръпна. Запали колата и пусна парното. Докато загрееше, щяха да минат няколко минути. В момента духаше студен въздух. Право в лицето му. Не направи опит да промени посок ...
В автомобила взе да става студено. Като последната въздишка на умиращ, студът бавно го обгръщаше. Павел потръпна. Запали колата и пусна парното. Докато загрееше, щяха да минат няколко минути. В момента духаше студен въздух. Право в лицето му. Не направи опит да промени посок ...
1422
33
Тя влезе в тъмната стаята и я видя. Беше невероятна, някак ангелска с бялата си кожа, сините очи, русата коса. Дори не можеше да повярва, че е там, че е реална, че е съществуващ човек. Стоеше срещу нея и я гледаше с изумление. Сините ù очи станаха воднисти. Тя искаше да я докосне, да я успокои, но з ...
842
Йови отвори портите и писаната каруца, натоварена с Христо, Мара и челядта им, весело запя по пътя за Чаталари. Децата нямаха търпение да стигнат, за да се потопят в шаренията на панаира, а езичетата им предвкусваха шекерените пръчки и розовите петлета.
Малко криво му стана, че не го поканиха да оти ...
Малко криво му стана, че не го поканиха да оти ...
1307
5
Бях малка. Много малка - на годинка и няколко месеца. Когато най-накрая стигнах до касата, за да си взема билетче за моя втори шанс. Купуването на билетчето ставаше за части от секундата. Залата, в която влязох, за да изгледам филма, беше гадна. Миришеше на игли, лекарства и бях заобиколена от куп е ...
1282
2
Брезата срещу прозореца на Петър беше висока, тънка, с бяла, като планински сняг кора. Клоните й бяха увиснали към земята унило, а малките й листа приличаха на сълзи, отронени от поругана девица. Всеки път, когато погледнеше тази бреза, Петър си спомняше за Магдалена.
Тази сутрин той се събуди още п ...
Тази сутрин той се събуди още п ...
878
7
Портретът
(Продължение)
Беше пролет. Слънцето преваляше към залез. Бай Саво приготвяше масата за вечеря, усмихвайки се леко под мустак.
- Асене! – гласът му се разнесе из къщата – Асене, ела тук, момче!
Асен се показа от към обора, където до преди миг слагаше храна в яслите на воловете. Сивчо и Дух ...
(Продължение)
Беше пролет. Слънцето преваляше към залез. Бай Саво приготвяше масата за вечеря, усмихвайки се леко под мустак.
- Асене! – гласът му се разнесе из къщата – Асене, ела тук, момче!
Асен се показа от към обора, където до преди миг слагаше храна в яслите на воловете. Сивчо и Дух ...
890
Усещах кърваво горещата ù плът дори през леко обгръщащата я сатенена нощница. Всеки стон отронен от изпепеляващите ù устни галеше нежно врата ми. Леденият допир на гърдите ми с сатена ме влудяваше, превръщаше ме в обезумял звяр, исках да разкъсам нощницата на парчета. Тогава щях да обладая
обгърнато ...
обгърнато ...
1309
Край!
Свърши се...
По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък, не я напусна. Приглади буйната си, побеляла вече, коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки ù се сториха ...
Свърши се...
По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък, не я напусна. Приглади буйната си, побеляла вече, коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки ù се сториха ...
1240
7
Една усмивка леко иронична.
Слънцето меко галеше с лъчите си покривите на къщите. Беше ранна лятна утрин и всичко беше толкова красиво. Две влюбени врабчета малко по малко си свиваха гнездо на клона на едно дърво. Пчелите събираха прашеца от тъй хубавите ароматни рози в двора на една малка, бяла къщ ...
Слънцето меко галеше с лъчите си покривите на къщите. Беше ранна лятна утрин и всичко беше толкова красиво. Две влюбени врабчета малко по малко си свиваха гнездо на клона на едно дърво. Пчелите събираха прашеца от тъй хубавите ароматни рози в двора на една малка, бяла къщ ...
821
Приказка. Щастие и обич. Клетва за приятелство до живот. Дъга, а под нея бяхме ние. И после нещо в твоята душа се забунтува, разгневи се. Разби мира, щастието и обичта. Простих ти. Всеки има право на втори шанс. Но тогава ти се промени. И аз разбрах - свърши се. После пак - остави ме сама, без очи в ...
1107
1
“Стигнем ли Бел камък, ще го гръмна!” бе заседнала мисълта на Ради и до там. Повече нито виждаше, нито го интересуваше. Стъпваше с тежки крачки по пътеката и мълчеше. Пред него, на ръка разстояние крачеше Гражданчето Гошо. Излъга го, че на пусия ще го води и онова простото, откачаше от мерак. И бърб ...
892
10
Мълчанка
- Идеята не е лоша - замислено потърка брадичката си с лапа Но Щен Вълк. - Обаче не сме ли го правили вече?
- Правили ли сте го вече?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Жалко! - въздъхна разочаровано тя.
- Нищо не пречи да играем пак - сви рамене Сянка. - Но нека добавим още правила.
- Какви ...
- Идеята не е лоша - замислено потърка брадичката си с лапа Но Щен Вълк. - Обаче не сме ли го правили вече?
- Правили ли сте го вече?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Жалко! - въздъхна разочаровано тя.
- Нищо не пречи да играем пак - сви рамене Сянка. - Но нека добавим още правила.
- Какви ...
699
„Шишарковица”. Има ли го това чудо или не? Кой би бил толкова наивен, че да повярва в подобна нелепост? Докато я дегустирахме, обаче, бяхме толкова убедени в оригиналния й произход, че... Всъщност, ето как започна всичко.
...
Приятелят ми – Косьо - и аз пристигнахме в Триград на свечеряване и се нас ...
...
Приятелят ми – Косьо - и аз пристигнахме в Триград на свечеряване и се нас ...
7817
15
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
