2 790 резултата
Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...
1368
2
5
Тримата мъже не бързаха. Бяха отпочинали, сити и се наслаждаваха на пътя. Само Мишока беше леко притеснен, защото вдясно от тях, зад горичката, се долавяше кроткото примляскване на Океана. Иначе денят беше чудесен, идеален за нови подвизи и приключения. Дори настроението на Грис се беше оправило и л ...
999
2
1
"Измити в невярност",
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...
751
- Може да остане, аз ще се погрижа за него - беше гласът на Нелия.
Сакрил лежеше в купа сено, явно бе припаднал. Грис се приближи и седна до него.
- Хлапе, ние ще трябва да продължим, защото парите ни са на привършване. Като се оправиш, знаеш къде да ни намериш, ако имаш желание да се видим. Тренира ...
Сакрил лежеше в купа сено, явно бе припаднал. Грис се приближи и седна до него.
- Хлапе, ние ще трябва да продължим, защото парите ни са на привършване. Като се оправиш, знаеш къде да ни намериш, ако имаш желание да се видим. Тренира ...
985
1
2
Част 9 Прости човешки отношения с нечовеци
След случката всички се прибраха вътре с мълчание. Никой не смееше да си отвори устата. Само Боян не спираше да задава въпроси:
- Мамо, какво беше станало? Защо искате да се биете? – питаше с невинния си детски глас. – Кой е онзи?
Дора си пое дълбоко въздух ...
След случката всички се прибраха вътре с мълчание. Никой не смееше да си отвори устата. Само Боян не спираше да задава въпроси:
- Мамо, какво беше станало? Защо искате да се биете? – питаше с невинния си детски глас. – Кой е онзи?
Дора си пое дълбоко въздух ...
1082
***
Совата живееше в мрака дълго, но нощем прелиташе над града и когато усетеше, че в нечия душа тъгата се е настанила, сърцето и изтъкано от светлина се превръщаше в слънце, крилете и пламваха в пречистващ огън, докосващ се до изгубените клетници, лутащи се в тъмнината и осветяваше пътя им... После ...
Совата живееше в мрака дълго, но нощем прелиташе над града и когато усетеше, че в нечия душа тъгата се е настанила, сърцето и изтъкано от светлина се превръщаше в слънце, крилете и пламваха в пречистващ огън, докосващ се до изгубените клетници, лутащи се в тъмнината и осветяваше пътя им... После ...
618
Нямаше как, още с пристигането, да не забележа голямата, стара къща отсреща. Докато татко паркираше колата, а майка ми и по-малката ми сестра се дивяха на новия ни дом, аз бях прикован от огромните прозорци, колоните, сякаш строени войници и зеленината пред отсрещната къща. Имаше някаква притегателн ...
916
2
1
Полека-лека новият път спря да криволичи, изправи гръб, повдигна
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за ...
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за ...
1544
2
3
От век насам планетарните ръководители не спазваха старата традиция – събиране около кръглата маса и тихо, далеч от тълпите, спокойно и с мисъл за бъдещето, да се решават наложителните проблеми на света. Кога да се уговори и подсигури мир, кога да се споразумеят за необходимата война и полезните печ ...
383
3
7
Направих го случайно – рекох да препрочета „Водовъртеж на световете“. И чак зяпнах. Харесах си тая история. Не знам защо, но я харесах.
И рекох да ви припомня някои неща от нея. Иначе – има я тук, в сайта.
Та:
Ех, тия разлики…
Които правят от обикновеното за други човешко същество любимата и неповто ...
И рекох да ви припомня някои неща от нея. Иначе – има я тук, в сайта.
Та:
Ех, тия разлики…
Които правят от обикновеното за други човешко същество любимата и неповто ...
472
1
16
Нощта тикаше бавно звездния купол. Из малкия лагер се чуваше равномерно хъркане на два гласа, наоколо стържеха щурци с изнервящ звук. Сакрил взе решение.
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...
1081
2
В далечината нещо блесна, после отекна глух шум – като че скала рухваше по склона. Той се вгледа внимателно, доколкото можеше през гъстата мъгла и валмата падащ сняг.
Наистина… Ето – пак… Светкавици? Посред зима? Необичайно, но така жадувано явление…
Сега се молеше горещо следващите светкавици да уд ...
Наистина… Ето – пак… Светкавици? Посред зима? Необичайно, но така жадувано явление…
Сега се молеше горещо следващите светкавици да уд ...
376
2
5
Пещерата
Детството на Вероника беше хубаво, обикаляше махалата надлъж и нашир със своите приятели и нищо не я интересуваше. Нямаше телефони, а родителите й бяха вечно на работа. Като се прибереше от училище, хвърляше раницата и излизаше навън. Те обичаха да се разхождат с колелетата и много често хо ...
Детството на Вероника беше хубаво, обикаляше махалата надлъж и нашир със своите приятели и нищо не я интересуваше. Нямаше телефони, а родителите й бяха вечно на работа. Като се прибереше от училище, хвърляше раницата и излизаше навън. Те обичаха да се разхождат с колелетата и много често хо ...
853
3
В гората си имаше правила и старият змей Горянин държеше да се спазват. Той управляваше с тежка ръка и без милост за никой. Наказваше със смърт всяко горско създание, което дръзне да влезе в контакт със смъртен. Затова се разказваха толкова зловещи легенди за самодиви, таласъми и змейове. След като ...
1479
1
Ден 92 на воден режим
Градът бавно се прегъваше пред силите на Акомат и бандата престъпници,които не харесваха нормалния живот,
Злодеите искаха да превърнат света в огромно бунище, за да властват над хората.
"Задругата на акото", беше видяла слабост в лицето на цивилизацията, която без своето основн ...
Градът бавно се прегъваше пред силите на Акомат и бандата престъпници,които не харесваха нормалния живот,
Злодеите искаха да превърнат света в огромно бунище, за да властват над хората.
"Задругата на акото", беше видяла слабост в лицето на цивилизацията, която без своето основн ...
717
2
Пътуваха още дълго. Може би седмици, може би месеци... Сакрил загуби представа за времето. Започна да се наслаждава на самото пътуване, забрави за целта. Природата им подаряваше толкова красиви гледки, които трябваше да бъдат нарисувани и да се окачат по стените на замъците на мястото на портретите ...
1377
1
2
- Не давам обещания. - отсече той строго, палейки димерията си. Издиша гъстия дим в лицето ми. Закашлях се.
- Но защо? - попитах.
- Отнемат ти всичко и последствията след тях са необратими.
Веднъж дадох обещание. Че ще защитя скъп човек.
Опитах, но резултата беше същия. ...
- Но защо? - попитах.
- Отнемат ти всичко и последствията след тях са необратими.
Веднъж дадох обещание. Че ще защитя скъп човек.
Опитах, но резултата беше същия. ...
562
1
Този в средата, облечен в официален черен костюм, с вратовръзка в строги цветове, сресан и пригладен, гладко обръснат, леко повдигна ръка от масата. И всички наоколо замълчаха, застивайки кой както е сварен от жеста…
А иначе всичките бяха важни, та чак надут пуяк щеше да се възмути от напереността и ...
А иначе всичките бяха важни, та чак надут пуяк щеше да се възмути от напереността и ...
401
3
9
Лъчезар затвори очи. Ядът в него се надигаше и той опита да се успокои. Тъкмо беше излязъл от сградата, в която се състоя поредното му интервю за работа. Поредният провал. Вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, както го бяха учили. После тръгна из тълпата на оживената централна улица и бръкна в джоба ...
1003
1
14
СПАСЕНИЕ НА ТРИТЕ СВЯТА
Вървят трите свята един към друг. За своята гибел се готвят дорейците, драките, хората. Всички управници на човешкия
свят Ванал вече ни оставят на произвола на съдбата. Хората
умират в собствения си свят, докато един дракиец – Бисат, се
опитва да спаси поне част от трите свят ...
Вървят трите свята един към друг. За своята гибел се готвят дорейците, драките, хората. Всички управници на човешкия
свят Ванал вече ни оставят на произвола на съдбата. Хората
умират в собствения си свят, докато един дракиец – Бисат, се
опитва да спаси поне част от трите свят ...
1261
3
Сакрил не смееше да помръдне. Разсъмваше се и гората се готвеше
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...
2035
2
5
Събуди се. Ех, че хубав сън беше… Но всяко нещо си има край, както казва народът. И само саламът има два края – допълваше един герой на Кестнер. А работата край няма, беше го научил животът…
Огледа се. Леглото празно, откъм кухнята тихо, в банята се чува шум от плискаща се вода.
Ясно… Да се захваща. ...
Огледа се. Леглото празно, откъм кухнята тихо, в банята се чува шум от плискаща се вода.
Ясно… Да се захваща. ...
556
4
15
Глава XXXVIII
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...
1012
6
6
Ден като ден. Но с много срещи и разговори – от ранна утрин.
Понеже добре разбирах значението му, станах още призори, набързо се пооправих – все пак, трябваше да изглеждам добре, хапнах като за последно на закуска, а после излязох. Без цел, без посока. Знаех – който трябва, ще ме намери.
И наистина. ...
Понеже добре разбирах значението му, станах още призори, набързо се пооправих – все пак, трябваше да изглеждам добре, хапнах като за последно на закуска, а после излязох. Без цел, без посока. Знаех – който трябва, ще ме намери.
И наистина. ...
353
3
8
Нощта беше притихнала, но все по-отчетливо прозираше между дърветата. Конският тропот се чу отдалеч като ромон. Явно конят не беше само един, защото след миг на кратко колебание сякаш се чу смяна на посоки, след което, все по-силен, тропотът се доближи право насам.
Сакрил се надигна от постелята си. ...
Сакрил се надигна от постелята си. ...
1334
1
3
Живееше един човек. Макар глаголът да е преувеличение. Какъв живот без късмет?
Но той оцеляваше. Въпреки постоянните беди и бедствия, които се стоварваха все върху му.
Дъжд да няма – от чешмата вода ще изригне и ще го накваси точно на централния площад. Сухо да е – ще се спъне и пльосне по нос тъкмо ...
Но той оцеляваше. Въпреки постоянните беди и бедствия, които се стоварваха все върху му.
Дъжд да няма – от чешмата вода ще изригне и ще го накваси точно на централния площад. Сухо да е – ще се спъне и пльосне по нос тъкмо ...
542
3
12
Част 3
Бриана вървеше бавно през приемната, почти влачейки крака, а стомахът ѝ се свиваше от тревога все повече с всяка стъпка. Тя стискаше свещта със син пламък пред себе си за насока и се стараеше да игнорира спомените, които нахлуваха в главата ѝ неканени.
Когато преди четиридесет години Елхраикс ...
Бриана вървеше бавно през приемната, почти влачейки крака, а стомахът ѝ се свиваше от тревога все повече с всяка стъпка. Тя стискаше свещта със син пламък пред себе си за насока и се стараеше да игнорира спомените, които нахлуваха в главата ѝ неканени.
Когато преди четиридесет години Елхраикс ...
1012
1
3
Стоеше застинала на мястото си, а бунтът в гърдите й биеше тъпан. Пред нея се виеха две безкрайни редици еднакви врати с цвят на махагон, потъващи в белите стени на несвършващия искрящ коридор. От къде да започне? "Открий себе си"... Щеше й се да започне да ги отваря бързо една след друга докато не ...
1441
2
5
Част 2
Елион отдръпна ръка, сграбчвайки края на дълбоката си качулка, докато вятърът се опитваше да я отвее. Повдигна поглед отвъд входа и увиващите се резбовани цветя по дървото. Нагоре тънките кули на Елхраикската библиотека се устремяваха към кървящото небе, контрастирайки със сивия си камък под ...
Елион отдръпна ръка, сграбчвайки края на дълбоката си качулка, докато вятърът се опитваше да я отвее. Повдигна поглед отвъд входа и увиващите се резбовани цветя по дървото. Нагоре тънките кули на Елхраикската библиотека се устремяваха към кървящото небе, контрастирайки със сивия си камък под ...
883
1
2
Дните ставаха все по-дълги. Все по-дълги, докато накрая не се случи трагедия. След поредния експеримент попаднах в дупка на времето, от която няма измъкване. Всичко беше сиво, в душата ми беше сиво, студенината в мен сякаш грееше и осветяваше, подчертаваше студенината наоколо. Нямаше измъкване от то ...
858
2
6
Глава XXXVII
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...
1074
5
3
Елхраикската библиотека
Част 1
Оригинал в английски: Кирил Димитров
Превод на български: Сенестел
Редакторство: Кирил Димитров ...
Част 1
Оригинал в английски: Кирил Димитров
Превод на български: Сенестел
Редакторство: Кирил Димитров ...
1285
2
3
Нежни целувки се спускаха надолу по гръбнака й, аромата на портокал носеше носталгия по присъствие, което бегло помнеше. Басовият глас прошепна в ухото й: "Няма да те целуна на раздяла"
- ААААА! - зверския рев се изтръгна от разкъсаните й гърди при поредното пробождане на дългата черна кама, изкарва ...
- ААААА! - зверския рев се изтръгна от разкъсаните й гърди при поредното пробождане на дългата черна кама, изкарва ...
1408
2
6
Глава XXXVI
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...
1068
5
4
Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...
1138
2
8
Глава XXXV
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата ...
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата ...
1033
5
7
Здравейте, това е един крътък разказ, който написах по мотиви от компютърна игра, наречена - The Binding of Isaac.
Предупреждавам хората със слаба психика да не го четат.
Дано ви хареса.
Мамо?
Кой съм аз? ...
Предупреждавам хората със слаба психика да не го четат.
Дано ви хареса.
Мамо?
Кой съм аз? ...
659
8.
Иван изключи всевизора. Мислеше да остави малко нежна музика, за приспиване, но се отказа. Така уморен се чувстваше, че…
Протегна се лежешком. Хубаво беше във ваната – цял час се кисна. И сега, гол, отпуснат върху кревата, остави мислите си свободно да се носят… Продан, Алекси, после Главчо, баба ...
Иван изключи всевизора. Мислеше да остави малко нежна музика, за приспиване, но се отказа. Така уморен се чувстваше, че…
Протегна се лежешком. Хубаво беше във ваната – цял час се кисна. И сега, гол, отпуснат върху кревата, остави мислите си свободно да се носят… Продан, Алекси, после Главчо, баба ...
566
2
8
5.
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...
679
1
9
Глава XXXIV
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...
1121
5
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
