14 730 резултата
То се знае при този кутсузлук, че ще закъсам в най-забутаното село на света. Още докато се опитвах да преодолявам височините по пътищата на централните Родопи, си мислех, че точно така ще се случи и то се случи. На всичко отгоре започна да се здрачава, така че нямаше никакъв шанс да успея да отстран ...
  853 
Счупеното сърце
Беше 15-ти септември - първият учебен ден. Към училището се стичаха безброй деца - едни големи, други по-малки. Всички бяха облечени с най-хубавите си дрехи, а момиченцата приличаха на принцеси с вързаните в косите им панделки. Малките ученици носеха красиви букети, които с трепет да ...
  1825 
Нови миризми.
Нов шум.
Плячка.
Стадото Титанозаври наброяваше около петдесет екземпляра и вдигаше страхотен шум, докато членовете му бавно напредваха през пустинната равнина към иглолистната гора, тъмнееща пред тях.
Младите титанозаври - към шест метра дълги, нервно обикаляха в периферията на стадот ...
  4494 
Както си седяха на плажа и пушеха, без да си говорят, Алекс изведнъж погледна Миро и се усмихна.
- Знаеш ли, тъпо е... всичко е безсмислено. Няма за какво да се обвиняваме един друг, или да си търсим обяснения или причини, станалото станало... Важното, Миро, е, че наистина ни беше хубаво... - Миро с ...
  1079 
Тя се изправи от земята и се опита да изтупа прахта от дрехите си. Прашинките останаха полепнали по тъканта, сякаш бяха шарки от десена. Улицата й се виждаше някак притихнала. Въпреки че наоколо се щураше адски много народ и повечето от хората викаха разни неща...
Небето беше станало някак сивкаво.
...
  766 
Името му никой не знаеше. Отде беше дошло - турче ли беше, българче ли - пак така... Цани се при Сулюйман ага, стоката му да гледа - ратайче почна - кехая стана! И луда глава беше. Не се даваше ни на работа, ни на мегданя на хорото... обикна го Сулюйман ага като свой син. Нали си нямаше... И имаше з ...
  1590  21 
Докосване
Беше един необичайно слънчев февруарски следобед. Макар и да беше зима, мнозина бяха излезли да се разходят по пясъчната ивица.
Павел стоеше замислено и гледаше в една точка. Сякаш нещо тежеше на душата му.
- Хей, какво ти е? - попита един непознат глас.
- Има ли значение? - отговори с неж ...
  883 
- Коя си ти, малко момиче? - попита я Големият Лош Вълк.
- Аз съм Червената шапчица - отговори на въпроса му тя.
- Къде отиваш, Червена шапчице? - отново пита той.
- Да занеса тази кошница с лакомства на баба ми, която живее на другия край на гората - каза тя.
- Внимавай - предупреди я вълкът - защо ...
  942 
СБОГОМ
- Сбогом – при тези думи тя го изгледа накриво.
- Не сбогом, довиждане – поправи го тя.
- Не ме забравяй!
Прегърнаха се за последно. Миг, който не искаха да свършва, но се налагаше. Тя го целуна, след което се отдели от него и се качи в автобуса. Проследи я с поглед докато се качваше. Господи ...
  1694 
Сам на бара. И хич не ми пука, че трябва да се прибирам. Мога и да не се прибера, ако искам. И да се напия до безсъзнание мога. И най-хубавото е, че утре няма да ми се налага да се извинявам за това. Нито да се срамувам. И някоя козинка мога да си забърша, има и къде да я заведа - направо вкъщи. Ето ...
  905 
Беше гореща августовска нощ... от онези, в които е толкова горещо, че не можеш да заспиш и постоянно пиеш вода от хладилника. Алекс лежеше почти на края на леглото, опитвайки се да избяга от ръцете на съпруга си, който постоянно я дърпаше все по-близо към себе си. Топлият чаршаф се беше събрал на къ ...
  1001 
Ко Те, Мър Мър и Мър Мяу са братя, приличат си като три капки вода и на външност и по палавост. Направо нямат спиране, като им дойде вдъхновение да вършат лудории. Днес последните двама поне са си намерили занимание, което трудно би могло да доведе до някоя пакост, освен че малко ще поразхвърлят сен ...
  670 
Играя на наблюдение. Започнах отдавна тази игра. Ей, така - просто наблюдавам един тип. Не че е умил зорите. Трябват му поне 10 сантиметра нагоре от косата. И поне пет килограма надолу, особено в онази средната част на тялото, която прави раменете му да изглеждат малко крехки. Иначе има хубави бистр ...
  1017 
Беше сутрин около 10 часа. Пролетта сякаш напираше от прозорците на класната стая. В стаята имаше само няколко ученици. Велин седеше върху учителското бюро подпрял дългите си крака с маркови маратонки на чина пред него. Ядеше пакет чипс и нехайно ронеше парченца по пода. Беше забранено да се яде в к ...
  1016 
Скачаме ли?
Стояхме пред сладкарницата и спорехме. Във връзка като нашата диапазонът от теми за спорове беше от забравена на котлона тенджера с извряла супа до жестоко и абсолютно безпричинно предателство. Изврялата супа си е сериозен проблем. Особено когато нямаш какво да ядеш, а умираш от глад в 3 ...
  808 
Светът през погледа на малкия човек - 3
... продължение...
Светът през погледа на тригодишното дете
Вече ходя, тичам, катеря се. Въобще, избирам си посока на случаен принцип... и потеглям. Е, не винаги успявам да предвидя препятствията. Често се спъвам или подхлъзвам. Не е от най-приятните усещания. ...
  1791 
- Какво е това? - попита една вечер Ко Та Рак.
- Карти Таро - лаконично както обикновено отговори Гар Ван.
- Хм - замисли се котакът - А какви пък са тези карти Таро?
- Служат за разчитане на послания - започна да му обяснява сенчестата - Ето примерно тази означава... а пък в комбинация с тази... до ...
  1391 
Съмва се. Усещането за изгрев рисува причудливи сенки по опушения таван. В огнището тлеят два-три по-упорити въглена. Около мен мирише на сън и на старост, на изживяно време и на спомени. Навън ранобудно, все още не настроило гласец петленце вика слънцето. Слънцето... което ще изгрее за другите, слъ ...
  936 
"When you know that your time is close at hand
Maybe then you'll begin to understand
Life down there is just a strange illusion"
„... краят на осемнадесети век във Франция. Тежки времена, търсещи бързи решения. Народът се губеше в хаос, а главите падаха като круши. Париж бе удавен от дъжд и сълзи. О ...
  1104 
Крачка. После още една. И още една. Улицата се приближаваше заедно с автобусите, колите и камионите. А животът се отдалечаваше. Не че щеше да ми липсва. Нямаше нищо, което да ми трябва. Та кой би искал живот, пълен с лъжи? Не и аз. Но никой не ме питаше. Не така вървеше животът. Така свършваше. Свър ...
  683 
Ина нямаше търпение да се прибере от работа. А мислите й отдавна не бяха там. Още от сутринта чакаше с нетърпение да си тръгне по-рано и да прекара възможно най-дълго време пред компютъра. Малко откраднато време, което да посвети на себе си преди Михаил да се прибере от работа.
С него бяха женени от ...
  1086 
Случайност
Срещна го съвсем случайно. Нищо не търсеше, отдавна затвори вратите на сърцето си за всички мъже. Само старите проверени приятели останаха там, само в тях имаше доверие. Дори не във всички.
Когато вдигна поглед, по алеята се движеха много хора. Но той привлече вниманието й с някакъв дребе ...
  1041 
Малкото Ко Те е вече ветеран, врял и кипял в живота, даже веднъж се загуби в гората, тъй че не се учуди на голямото огледало, като го видя, защото вече знаеше какво е това чудо. Малчуганът спокойно се приближи и застана пред огледалото, а отражението му от своя страна също толкова гордо се взря в не ...
  643 
Антония нетърпеливо очакваше неговото обаждане. Вече беше 17:45, закъсняваше с 15 минути, отново... А и беше обещал, отново... Да, обещания, каква глупост само. Да му вярва - още по-голяма глупост. След всичко, което ù причини, след толкова много време и толкова лъжи, тя все още му вярваше и се надя ...
  1066 
Бърт се събуди в отвратително настроение. Огледа се и съвсем се разпадна от това, което влезе през очите му и заседна в мозъка. Стана от пода, защото спеше на него и изхвърли през отворения прозорец обувките си. С това освежаващо действие затормози умствено едноокия цветар, който съвсем не остана оч ...
  701 
Празникът на детето
Изпрати писмото.
Всеки следващ ден очакваше отговор, но такъв не идваше.
В късния след обяд на 22 ноември, рождената дата на детето, отиде до пощата и позвъни.
- Да. Ало, кой е? – чу гласа на тъщата. ...
  1652 
Аз съм художник - без ателие, без завършена картина.
Обикновено рисувам жени. Идват, присядат в гънките на страха си, предпазливо подвиват колене и ги долепят едно до друго. Суетата им облизва матовото лице на огледалото и когато с пестелив жест ги лишавам от последното убежище на срама, се свлича к ...
  947 
- Може би в момента се бориш със себе си, а Филип.
- Въпреки всичко съм шокиран - отвърна литературният герой.
- Знам, че е така, но те сами си го причиниха. Много преди ти или аз да ги познаваме.
- Виждам.
Кристиян се обърна на стола и се взря в очите му. ...
  1002 
Тази сутрин ми се стори, че изгревът се случи по-бърз и прощално кръгъл. Потичах по ивицата в топлите следи на нощната вода и надникнах крадешком в торбичката на събирача на загубени вещи.
След две кафета със сметана и много захар завладях с шареното тяло на мексиканската си рогозка своето място – н ...
  1102 
Двата Ужаса бяха тук с точно определена мисия - да направят психиката на един човек на пихтия. Те подходиха към задачата си с голяма доза професионализъм, сериозна рутина и малка щипка вдъхновение. Вмъкнаха се в сънищата му, правейки ги непоносими кошмари, докато вече го беше страх да спи на тъмно. ...
  634 
И аз, като Cherry Darling*, притежавах няколко ненужни таланта, един от тях бе да запомням непотребна информация. Преди време бях наизустила всички обяви от един сайт за имоти, исках да си купя къща и да живея на село, сама, не знам дали щях да се справя, но исках... Винаги искам по няколко неща в к ...
  887 
- Какво има вътре? - попита Ко Та Рак.
Гар Ван беше домъкнала от някъде една малка делвичка и я сложи на кухненския плот.
- Мед - осведоми го тя.
- Их, че сладкооо - облиза се Ко.
Една ранна утрин около две седмици по-късно Но Щен Вълк влезе в кухнята, за да измие гуреливите си очи. След като ги нап ...
  700 
- Наближаваме летище София. Моля пътниците да се приготвят за кацане!
Почувства как челюстите му неволно се стягат, пое дълбоко въздух и притвори очите си.
Беше преди две години. Участва със свой порект за спортна зала и макар да не го одобриха(струвал прекалено скъпо) го поканиха на международен си ...
  1163 
- Проблемът е... - започна Кух Че Реп, но след като набоде на вилицата си една кисела краставичка се разсея за момент, докато я разглежда умислено минута две, преди да подхване отново - Проблемът е, че стърчащият пирон получава удар с чук.
Казвайки това Реп лапна краставичката и съсредоточено задъвк ...
  760 
Беше топла октомврийска вечер. Хиляди хора се бяха запътили към мястото на срещата. Имаше всякакви - млади и стари, богати и бедни, сами и на групи… Толкова много хора, с толкова много различни съдби, проблеми, възприятия за света наоколо. Но в тази вечер всички бяха обединени от едно - любовта и та ...
  844 
Имало в северните земи вожд силен, млад, нахъсан да навлезе в земята дива, но веднъж край една река видял самодива, тя била чисто гола и много красива. Ума на викинга взела, а той се приближил, с поклон я уважил, над нея се снишил и я целунал. Тя го прегърнала, но веднага след това го отблъснала и п ...
  1175 
Кристиян се облегна на стола. Чувстваше се така, сякаш е изкачил планина. Писането на тези абзаци го изтощаваше, но също така и страшно го вълнуваше, така че не смяташе да спира дотук. Не смяташе въобще да спира, докато не го завършеше.
Филип само стоеше и четеше безмълвно. Може би бе логично да се ...
  1087 
Скъпи приятелю,
Пишеш, че ти липсва свежият ми поглед към живота, моето отръскано „обичам те" и талантът ми да преоткривам страстите. Пращаш ми любимия парфюм - подкупваш ме, знаеш - ароматите са моя страст и без тях на сън дори ми е скучен светът на приматите.
Ах! Ароматите са мое вдъхновение...
Из ...
  2535 
Посветено на Васко, с надежда Там да не вали
Отвори леко очи и болката го прониза. Не знаеше къде е и кой е. Стените се свиваха до лицето му, близваха го с дъха си и се отдръпваха пак. Пулсираха главата му, краката и ръцете, целият туптеше в болка. Пак затвори очи. Къде е и защо е сам? Преглътна с м ...
  1163  18 
Беше вечер. Градът отдавна беше заспал. Не се чуваше нищо. По улиците нямаше хора, по шосето не минаваха коли. Всичко беше пусто...
Луната грееше ярко, беше пълнолуние. Лунните лъчи минаваха през прозореца и осветяваха цялата стая на Нели. И въпреки че беше късно, тя не спеше. Отдавна беше забравила ...
  1042 
Предложения
: ??:??