40 908 резултата
Напоследък животът ми е като изхабен от писане молив с шест В сърцевина. Добре че скъпата на сърцето ми дружка - леля Мита ме покани да присъствувам на презентацията на любовната й стихосбирка „Стенания под юргана”.Събитието щеше да се състои в пенсионерския клуб „Сбръчканият калкан” .Започнахме да ...
915
4
Очарователен аристократизъм излъчваше домът на професор Матев. В него сякаш витаеше духът на Хипократ, а Гален бе направо оживял. По стените на кабинета му, върху дървени рафтове с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, ...
847
1
10
Небето, облечено в охра, се покланяше на земята на инките. Жрецът Арами извършваше своя ритуал пред Портата на Боговете. Той пазеше техните тайни и ключа за Портата. Всеки ден идваше на това място по едно и също време, да отправи своите молитви. Вечер край огъня разказваше за прекрасната страна Пайи ...
1187
3
Баба Бона живееше съвсем сама накрая на селото. Беше вдовица от десет години, а трите ù деца и внуците бяха пръснати по света и тя не знаеше вече къде са. Докато дядо Кирил беше жив, беше по-спокойна, ама остаря вече, нищо че не се даваше на никого със своите 85 години. Работеше сама дворчето, влаче ...
1444
11
Всеобща истина е, че има хора, които не спират да ти липсват; хора, които оставят дупки след себе си; хора, които са по-скоро многоточие, отколкото точка. Оставят ти едни такива съвършено недовършени чувства. И тия хора липсват, да, но не са те тези, които липсват най-много.
Ако се налага да съм чес ...
Ако се налага да съм чес ...
634
1
Стресна се толкова рязко, че имаше усещането сякаш нечия гигантска ръка, може би - Божията, го беше вдигнала няколко метра над леглото и после го беше запокитила обратно там. Включи лампата на нощното шкафче. Часовникът показваше 01:17*. Със старанието на отпускар, който проверява едно по едно нещат ...
533
1
Зад кулисите... с Велко
Когато застана пред мен в магазина, аз онемях. Велко Кънев, пред мен, на живо, не може да бъде! Беше с превръзка на шията, стана ми тъжно. Попита ме нещо, но аз не го разбрах, защото...защото...едва говореше.
- Здравейте, нека започнем отначало, защото аз малко недочувам.
Той ...
Когато застана пред мен в магазина, аз онемях. Велко Кънев, пред мен, на живо, не може да бъде! Беше с превръзка на шията, стана ми тъжно. Попита ме нещо, но аз не го разбрах, защото...защото...едва говореше.
- Здравейте, нека започнем отначало, защото аз малко недочувам.
Той ...
927
2
Пъкъл XIII
Джордж Фосил
Полираният плот на лабораторната маса е приятен на пипане. Стативите с наредени микро епруветки и секционни пипети са строени, като армия от миниатюрни войници, готови всеки момент да влязат в бой. Хилядите светлинки създават сюрреалистичното усещане за нещо неземно и много с ...
Джордж Фосил
Полираният плот на лабораторната маса е приятен на пипане. Стативите с наредени микро епруветки и секционни пипети са строени, като армия от миниатюрни войници, готови всеки момент да влязат в бой. Хилядите светлинки създават сюрреалистичното усещане за нещо неземно и много с ...
528
Опълченецът
Малцина са хората, които са чували за село Опълченец. Още по – малко са тези, които са го посещавали. Разположено в гладката като тепсия тракийска равнина, брулено от ветровете и навявано от снеговете, жарено от горещите слънчеви лъчи, селото винаги се е славило с буйните личности, които ...
Малцина са хората, които са чували за село Опълченец. Още по – малко са тези, които са го посещавали. Разположено в гладката като тепсия тракийска равнина, брулено от ветровете и навявано от снеговете, жарено от горещите слънчеви лъчи, селото винаги се е славило с буйните личности, които ...
877
1
Към 12 и 20 отнякъде се изсипват хора, много хора, на последния етаж, пред реанимацията. Точно в и половина се появяват двама с бели престилки. Народът се скупчва край тях. Двамата четат от някакви листчета имената на болните и информират накратко. Местя се ту при единия, ту при другия, за да зърна ...
552
5
Звярът с душа Втора част
Изправи се, бавно, както тя не можеше да го види, така и той нея, нямаха представа с кого се сблъскаха. Изминаха няколко минути, през които цареше надгробна тишина, прекъсвана от дишането им.
- Извинете, но никак не е възпитано да преминавате през хората.
- Сарказма беше изл ...
Изправи се, бавно, както тя не можеше да го види, така и той нея, нямаха представа с кого се сблъскаха. Изминаха няколко минути, през които цареше надгробна тишина, прекъсвана от дишането им.
- Извинете, но никак не е възпитано да преминавате през хората.
- Сарказма беше изл ...
1116
Имало едно време... Така започват всички приказки. И като правило всички завършват щастливо, със сватба и тридневен пир.
Някога Пецата Шофьорът и Иван Събов бяха единствените стари ергени на село. Събов беше предшественик на днешните клошари. Беше влязъл в селския фолклор с това, че на въпроса „Иван ...
Някога Пецата Шофьорът и Иван Събов бяха единствените стари ергени на село. Събов беше предшественик на днешните клошари. Беше влязъл в селския фолклор с това, че на въпроса „Иван ...
1150
Събота, 8 сутринта. 1 час до отварянето на портите на аптека ЖИЙОН. Нейде из Вселената се чуваше алармата на китайски будилник за левче, чиято цел бе да събуди спящия маг.фарм. Павел. Ефективността на алармата, както винаги, бе ниска, почти нулева, съпоставима със статистическата грешка при един так ...
1284
1
- Какви са тия афиши разлепени из града!? – възмутено ме пита Бояджиева, служителка към Окръжния съвет за духовно развитие.
- Афиши на спектакъл, посветен на 90 години от създаването на Партийната организация в града.
- „Да се превърнеш в пламък“ – учудена продължава да уточнява .
- Да, така пише на ...
- Афиши на спектакъл, посветен на 90 години от създаването на Партийната организация в града.
- „Да се превърнеш в пламък“ – учудена продължава да уточнява .
- Да, така пише на ...
830
Какви са тези силуети?
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат? ...
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат? ...
895
2
16
Забързани минути, оплетени мигове, върволица от неща и някаква празнота. Избягали са сълзите някъде, викам ги, но не идват, моретата са пресъхнали, като долини пълни със самота.
Бягам след впечатления, образи, наблюдавам хода на вятъра и променящата се светлина.
Бягам след времето объркано, подивяло ...
Бягам след впечатления, образи, наблюдавам хода на вятъра и променящата се светлина.
Бягам след времето объркано, подивяло ...
718
1
ТРАПЧИНКИ
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед ...
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед ...
700
5
Стоя... гледам как изгаря цигарата... как чашата с вино се изпразва
и си мисля как е в душата ми.. вредно като цигара, опияняващо като чаша вино..
Слушам песни, които описват душата ми.. стоя на тъмно и се чудя толкова ли е тъмно в душата ми?
Мисля си за теб.. а знам, че не трябва..
мисля си за ръце ...
и си мисля как е в душата ми.. вредно като цигара, опияняващо като чаша вино..
Слушам песни, които описват душата ми.. стоя на тъмно и се чудя толкова ли е тъмно в душата ми?
Мисля си за теб.. а знам, че не трябва..
мисля си за ръце ...
1159
Мечката
Кротък дъждец от няколко часа ръмеше над високата планина. Тъмните и навъсени облаци, допрели рамена, сякаш изпаднали в сладострастие от свещенодействието, което вършеха, ръсеха монотонно своите безкрайни водни струи върху стръмните скатове. От време на време се дочуваше далечният тътен на г ...
Кротък дъждец от няколко часа ръмеше над високата планина. Тъмните и навъсени облаци, допрели рамена, сякаш изпаднали в сладострастие от свещенодействието, което вършеха, ръсеха монотонно своите безкрайни водни струи върху стръмните скатове. От време на време се дочуваше далечният тътен на г ...
983
Не можем да живеем с половината от себе си – показах ти и некрасивото и недостойното - демонстрирах тъмната си страна – осъзнатия недостатък на горделивия с добротата си човек.
Фалшив се чувствам... и затова, че тежко те съдих – непристоен съм и жалък... май не те заслужавах!?
Издрахме душите си и с ...
Фалшив се чувствам... и затова, че тежко те съдих – непристоен съм и жалък... май не те заслужавах!?
Издрахме душите си и с ...
996
1
Белият лист е мой слушател от детските ми години. Вечер, когато е тихо и всичко спи, свряна под юргана, аз споделях с него моите мисли и чувства, пътешествах, изживявах мъка и страст, любов и омраза, доверявах тайни. А листът мълчеше и слушаше.
Родена съм в семейство на работници, пропити с идеите н ...
Родена съм в семейство на работници, пропити с идеите н ...
789
1
13
|.
Пустиня. Desierto de cristal. А насред пустинята – малка едноетажна къща, застанала точно пред магистралата. Срещу нея има дърво. Наблюдаваме от клона, а той се клати нагоре и надолу, слънцето гори въздуха като скара. Вратата на къщата внезапно се отваря и след това рязко затваря. Птичката, която ...
Пустиня. Desierto de cristal. А насред пустинята – малка едноетажна къща, застанала точно пред магистралата. Срещу нея има дърво. Наблюдаваме от клона, а той се клати нагоре и надолу, слънцето гори въздуха като скара. Вратата на къщата внезапно се отваря и след това рязко затваря. Птичката, която ...
511
Лежахме на леглото, зяпнали в тавана. Минаваха ми куп страстни мисли, как се натискаме, как сме зад бара в заведението... винаги имаше нещо малко, сега просто знаех, че това е правилно. Дръпнах го върху себе си. Мина време докато разбере какво искам и веднага щом разбра ме обви в прегръдките си, вър ...
1095
Половин век, цял човешки живот измина от срещата ми с Бай Коста.
Кликвам в Гугъл и попадам на информация за издадени напоследък спомени, преживяна тежка катастрофа, по чудо оцелял, продължава да пише стихове и издава,останал сам, съпругата му Райна починала, откривам клип в който произнася слово…
Би ...
Кликвам в Гугъл и попадам на информация за издадени напоследък спомени, преживяна тежка катастрофа, по чудо оцелял, продължава да пише стихове и издава,останал сам, съпругата му Райна починала, откривам клип в който произнася слово…
Би ...
984
Сънувах ли го тази нощ? Подари на децата ми светещи ботуши. Млечните цветове се преливаха от кафяво през тревистозелено до бяло. Изглеждаха странно и прекрасно, като подарък от извънземен. Очаровани, децата ми веднага ги нахлузиха и хукнаха навън.
Моля те, не позволявай друг да прави чудесни подаръц ...
Моля те, не позволявай друг да прави чудесни подаръц ...
464
Успя ли да ме забравиш, както когато се появи дъга в небето, забравяме че е валяло?
Мислиш ли преди да заспиш за мечтите, които чертаехме всяка нощ в небето?
Започна ли да вървиш по нова пътека с други твои очертания, обмислящ бъдещето
или все още стоиш пред моста на колебанията и разочарованията?
С ...
Мислиш ли преди да заспиш за мечтите, които чертаехме всяка нощ в небето?
Започна ли да вървиш по нова пътека с други твои очертания, обмислящ бъдещето
или все още стоиш пред моста на колебанията и разочарованията?
С ...
1029
2
1. Сутрин
Сутрин, градът е притихнал. Оживлението е далеч. По главните улички и спирките. Но рано сутрин все още можеш да откриеш местенца притихнали, сякаш обезлюдени. Все едно през нощта, сънят е отнесъл живеещите от квартала, някъде надалеч. В техните светове на сънищата (защото всеки си има свой ...
Сутрин, градът е притихнал. Оживлението е далеч. По главните улички и спирките. Но рано сутрин все още можеш да откриеш местенца притихнали, сякаш обезлюдени. Все едно през нощта, сънят е отнесъл живеещите от квартала, някъде надалеч. В техните светове на сънищата (защото всеки си има свой ...
1087
3
Отключва се и някой влиза в нея. Тършува, обръща я, ровичка. Ядосано, тревожно, нещо му убягва, май не търси там, където трябва. Но продължава да разхвърля – спомените наляво запраща, любовите – надясно, всички чувства гневно ги прави на куп, като футболна топка с изкуствена кожа, разпокъсана от рит ...
417
1
„Изминаха три седмици от жестокото убийство на 23 годишната Н.В. от град П. След многообещаващото начало на разследването, полицията забуксува на място. Все още не са известни нито мотивите, нито извършителя на това зверство. Жителите на град П. живеят в непрекъснат страх.
Припомняме на читателите, ...
Припомняме на читателите, ...
2901
3
9
Тя застана в началото на пътя и с пълни гърди вдиша морския въздух. Лекият ветрец палаво разрошваше гъстата й руса коса. Небето бе смръщило вежди, буреносни облаци се придвижваха бавно по безкрайната синева. Момичето усети специфичния аромат на летен дъжд, докато погледът й обхождаше спокойното море ...
715
1
Тя беше отново тук. Със сладникавия си парфюм, червеното си червило и пухкавата си чантичка, в която носеше всичко важно, но имаше място и да сложи още.
Не беше като другите жени. Една весела, облегнала се на бара с цигара в ръка, винаги облеклото и почертаваше съблазнителните й форми. В душата като ...
Не беше като другите жени. Една весела, облегнала се на бара с цигара в ръка, винаги облеклото и почертаваше съблазнителните й форми. В душата като ...
576
1
Куче от сой
- Е, тате, какво ще кажеш? Вземаме ли го?
Гласът на сина ми беше толкова умолителен и увещаващ, така силно докосна струните на чувствителната ми бащина душа, че сърцето ми се преобърна.
Кучето определено не беше чистокръвно гонче. Доста неугледно, с щръкнали няколко ребра, явно недохране ...
- Е, тате, какво ще кажеш? Вземаме ли го?
Гласът на сина ми беше толкова умолителен и увещаващ, така силно докосна струните на чувствителната ми бащина душа, че сърцето ми се преобърна.
Кучето определено не беше чистокръвно гонче. Доста неугледно, с щръкнали няколко ребра, явно недохране ...
1037
1
Малък съм. Недооформен, ръбест и рехав някак си. Но ми е хубаво, че съм се появил ей, тъй от нищото. Любопитно ми е. Какво ще се случи? Началото е обещаващо, но краят още е далече. Приятно ми е, когато тя идва и ме обсипва с внимание и думи. Толкова е хубаво. Обожавам я. Обожавам ръцете ù върху клав ...
776
11
Да си сам е тежко! Да седиш и да се чудиш има ли някой на този свят, който те разбира, който те подкрепя, който те обича? В главата ти минават какви ли не мисли, „ами ако сега скоча от някъде, на кого ще му пука?” Не е приятно! Да се чувстваш предаден от всички, които са те забравили, а те да се рад ...
626
Бандата - седма част
вулгарен роман
О.з. генерал-лейтенант Димитър Янчев почти не беше спал през нощта. Изпадаше в някаква просъница за минути и отново се събуждаше. Вече повече от месец, се чувстваше меко казано неспокоен и за всичко това, беше виновен оня идиот Борис Христов. Човекът, който беше и ...
вулгарен роман
О.з. генерал-лейтенант Димитър Янчев почти не беше спал през нощта. Изпадаше в някаква просъница за минути и отново се събуждаше. Вече повече от месец, се чувстваше меко казано неспокоен и за всичко това, беше виновен оня идиот Борис Христов. Човекът, който беше и ...
753
1
Бай Кольо беше овчар. И дядо му, после и баща му, а сега и той. Откакто се помнеше все след овцете тичаше. Наследи от баща си 57 овце. Обичаше ги, грижеше се за тях, говореше им, разбираше ги. С времето удвои стадото. Всяка си имаше име. Те бяха неговите приятели за утеха и раздумка.
Рядко се срещаш ...
Рядко се срещаш ...
1560
2
5
Представителят на филмовата компания се подсмихна, развеселен от реакцията на Лора. Студентката се бе ококорила и размахваше високо юмрука си в знак на задоволство от постигнатия успех.
– Ама наистина ли съм одобрена?
– Да, получавате малка роля в една от сериите на шестия сезон на „Подземен свят”.
...
– Ама наистина ли съм одобрена?
– Да, получавате малка роля в една от сериите на шестия сезон на „Подземен свят”.
...
715
4
Ама ти казвам, най-мразя нощните смени. Прибирах се значи вчера от нощна смяна, ама толкова ми се спеше, че едва гледах. Наближих нашия вход, а отпред се насъбрали хора, ама хора ти казвам. На събрание на етажната собственост няма толкова.
-Какво се е случило – питам, ама кой да ми обърне внимание. ...
-Какво се е случило – питам, ама кой да ми обърне внимание. ...
662
1
.. Тя няма сянка.. тя винаги е сама.. не можеш да я видиш, но можеш да усетиш когато е тук .. Идва без да попита дали е желана, идва и трудно си тръгва. Може да стои с часове, дни, месеци. Тя обича да е жестока. Тя обича да те кара да се чувстваш така сякаш изгаряш. Наистина и харесва когато те боли ...
409
2
Фентъзи от мъглата на вековете
Четиристотин шейсет и втора година след Христа. Слабите слънчеви лъчи на септемврийското слънце едва преборили се със скупчените сиво – синкави облаци, хвърляха меката си и бледа светлина върху обширните поля на глухата провинция на Източната Римска империя, някъде на ...
Четиристотин шейсет и втора година след Христа. Слабите слънчеви лъчи на септемврийското слънце едва преборили се със скупчените сиво – синкави облаци, хвърляха меката си и бледа светлина върху обширните поля на глухата провинция на Източната Римска империя, някъде на ...
1005
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
