40 908 резултата
Първите слънчеви лъчи рaзпръснaхa нощнaтa тъмнинa и остaвихa сaмо черните гърчaви клонки нa мъртвите дърветa нa орaнжев фон. Беше идеaлнaтa мръснa сутрин, първото време след биткa, когaто воиниците трябвaше дa се спрaвят с уморaтa, мръсотиятa, нaрaнявaниятa, инфекциятa и мъртвите. A в повечето случa ...
582
Да разкъсваш грубо дрехите ми, а после нежно да обхождаш цялото ми тяло.
До болка да прехапеш устните ми, а после нежно да оближеш от тях кръвта.
Да ме разхвърляш с грубите си ръце сред изподраните чаршафи, а после нежно да ме събереш.
Да извиеш грубо цялото ми тяло, за да усмихнеш и задното ми личи ...
До болка да прехапеш устните ми, а после нежно да оближеш от тях кръвта.
Да ме разхвърляш с грубите си ръце сред изподраните чаршафи, а после нежно да ме събереш.
Да извиеш грубо цялото ми тяло, за да усмихнеш и задното ми личи ...
1166
2
„Всички пътища
имат една посока -
започват и свършват
в Любовта...”
Sg ...
имат една посока -
започват и свършват
в Любовта...”
Sg ...
1497
2
1
ПЪКЪЛ I
„Там ще има плач и скърцане със зъби“
(Матей – 8,12; 13, 24, 51; 25, 30)
Втора част на поредицата „Едем“
Сърби го ужасно. Средния и безименния пръст на левия му крак почти са се слели и са придобили морав цвят от възпалението. Колко дребно насекомо е комарът, а какво поражение може да нанесе ...
„Там ще има плач и скърцане със зъби“
(Матей – 8,12; 13, 24, 51; 25, 30)
Втора част на поредицата „Едем“
Сърби го ужасно. Средния и безименния пръст на левия му крак почти са се слели и са придобили морав цвят от възпалението. Колко дребно насекомо е комарът, а какво поражение може да нанесе ...
482
Всички са свикнали с еднообразното ежедневие, всеки ден едно и също. Няма промяна, динамика, живот. Но защо? Защо позволяваме това да се случи? Идва етап от живота, в който хората без да искат определят пътя си. Избират си една пътека и тръгват по нея. Цял живот. Всекидневно се сблъскват с трудности ...
901
1
1
Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...
732
1
5
II.
Виорел
Всички ми казваха, че е вещица. Виждали я да прави неща, които не били присъщи за едно нормално и порядъчно момиче от нашето общество. Но аз не исках да повярвам в това. Мислих, че просто я клеветят, защото хората имаха навика често да правят това. Но не бях прав... Защото аз самият накра ...
Виорел
Всички ми казваха, че е вещица. Виждали я да прави неща, които не били присъщи за едно нормално и порядъчно момиче от нашето общество. Но аз не исках да повярвам в това. Мислих, че просто я клеветят, защото хората имаха навика често да правят това. Но не бях прав... Защото аз самият накра ...
1078
Влязохa в мъртвaтa горa през мaлкa, почти пресъхнaлa рекичкa. Не рискувaхa дa бъдaт зaбелязaни от случaен пaтрул, преминaвaщ точно оттaм. Кaсaпинът следвaше стъпките, които великaнът беше остaвил по кaлтa. Имaше очи кaто коткa и виждaше всичко, дори в релефнaтa кaл посред рaннa нощ. Белият рицaр нор ...
577
Аз, ти, той и тя. Или иначе казано – 4етири. Няма имена, няма отличителни белези. А просто 4етири. Няма възраст, няма качества. А просто 4етири. Няма емоции, няма постижения. А просто 4етири. Или поне за пред другите. За пред чуждите, които така и не понечиха да ни опознаят. За пред тези, които си и ...
633
2
Какво ни поддържа живи? Ще кажеш храната, водата, слънцето или нещо също толкова банално и примитивно. Помисли пак. Какво ни кара да се борим? Една борба за съществуване, борба за жизненоважни ресурси – в случая, борба за смисъл. Смисъл за живот. Смисъл, търсещ се (и навярно всеобщо намиран) в рутин ...
549
...Предложение... (Днес)
За семейството предстояха трудни времена, помрачени от хора, които искаха да ни съсипят, да ни разделят, да ни унищожат, но днес беше един от най-щастливите дни, въпреки това. Няма да разказвам, за това което ни прави нещастни, а за това, което ни радва в момента...! Както в ...
За семейството предстояха трудни времена, помрачени от хора, които искаха да ни съсипят, да ни разделят, да ни унищожат, но днес беше един от най-щастливите дни, въпреки това. Няма да разказвам, за това което ни прави нещастни, а за това, което ни радва в момента...! Както в ...
323
Един от най-големите поводи за гордост при хората като вид е, когато се повдигне темата за умението им за самонаблюдение и самосъвършество. Рядко някой от тях се сеща да отбележи, колко често се забравя значимостта на околнaтa средa. Неприятнaтa околнa средa лесно се зaбелязвa, с нежелaние се описвa ...
600
Седеше тихо притихнала и вдишваше тежкия дим от цигарата. Гледаше го как спи и вливаше от неговото спокойствие в себе си. Съвсем неотдавна преоткри в себе си онова усмихнато и щастливо момиче, което смяташе, че е отдавна погубено. Но то се показа, малко и беззащитно, видяло светлината в очите му. И ...
721
6
Когато ти и брат ти станахте на пет, небето над село Бръшлян почерня от гарвани. Отначало кръжаха високо, после се снижиха и взеха да нападат врабците и лястовиците, гълъбите и синигерчетата. Накрая накацаха по покривите и оградите, овошките и лозята, царевичака и слънчогледа. Татко ти и дядо ти изл ...
807
2
4
Срещам днес бай Къци с неговата баба, привличаща с червената си като Марс коса. Прегърнала, нашата, топлия хляб като светиня, и ръкомаха ли ръкомаха, бръщолеви, нарежда, а он зад нея върви и с лек намек за поздрав измъдри едно заспало:
- Здравей.
Окончанието на тази дума от неговите уста според мен, ...
- Здравей.
Окончанието на тази дума от неговите уста според мен, ...
866
Беше един от ония есенни дни, в които въпреки припичащото слънце, можеше да се усети студената милувка на приближаващата зима. На вън постепенно ставаше все по-студено не само през нощта, но и през деня. Често в последно време, когато минавах покрай другите котки ги чувах как си мърморят недоволно п ...
705
2
Раздрънканият автобус кашляше на всеки завой, подскачаше при всяка неравност, звуците на радиото ту се появяваха, ту изчезваха, а цветистите ругатни на шофьора изригваха при всеки трус и допълваха екзотичната картина на пътуването...
Кметът на село Девлен се прибираше в унило настроение. Конференция ...
Кметът на село Девлен се прибираше в унило настроение. Конференция ...
677
1
12
Приказните земи на Оринт се намираха далеч, далеч на изток, отвъд Пелагия, отвъд дълбокото синьо море. Пътуването дотам с най-бързия кораб отнемаше петнадесет дни, ако времето беше хубаво, разбира се. Но черният дракон се носеше като вихър из висините на Фантасмагория и отведе двете момчета в далечн ...
1246
1
"Скъпи пътници, корабът потъва нормално и дъното е по-близко от брега. Кой иска да бъде капитан?"
Флорида е една потъваща земя. Това потъване не е като потъването при корабите, където е свързано с бучене на океански вълни, злобно свистене на вятъра, и писъци на ужас смесени с проклятия, от устите на ...
Флорида е една потъваща земя. Това потъване не е като потъването при корабите, където е свързано с бучене на океански вълни, злобно свистене на вятъра, и писъци на ужас смесени с проклятия, от устите на ...
888
10
Разбрах, че татко е нещо като шпионин преди около година, когато, в негово отсъствие, се разрових в лаптопа му. Дотогава си мислех, че е счетоводител, работещ в някаква зачукана държавна служба. Колко глупав съм бил само. Лъгал ни бе, мен и майка ми. Всъщност сигурно е нормално работещите в тайните ...
718
4
I.
Еларин
Някога виждал ли си вълк отблизо? Стоял ли си само на крачка разстояние от това величествено животно, че да усещаш дъха му в лицето си? Аз да. Бях притисната в едно дърво от онзи свиреп хищник с черна като нощта козина. Беше вперил стъклените си очи в моите и успявах да видя отражението си ...
Еларин
Някога виждал ли си вълк отблизо? Стоял ли си само на крачка разстояние от това величествено животно, че да усещаш дъха му в лицето си? Аз да. Бях притисната в едно дърво от онзи свиреп хищник с черна като нощта козина. Беше вперил стъклените си очи в моите и успявах да видя отражението си ...
507
2
Зависимостта е общочовешко, примитивно, елементарно, първично състояние. Тя е ниска страст, толкова ниска в еволюционното си развитие, че чак върховно гениална. Няма нищо по-просто и по-лесно от това да се привържеш и да привикнеш към дадено действие, вещ или персона. А способността ни да се въздърж ...
476
На смрачаване
Вранчо стържейки разбития асфалт с огромна метла от дрянови пръчки рече:
- Гръмнаха Крушата...
Вранчо е циганин, ама цигански не знае – има и такива български граждани. Навремето метеше на Джони - сега, когато паркинга се пренасели, той продължи своя ангажимент, а ние събираме някакви ...
Вранчо стържейки разбития асфалт с огромна метла от дрянови пръчки рече:
- Гръмнаха Крушата...
Вранчо е циганин, ама цигански не знае – има и такива български граждани. Навремето метеше на Джони - сега, когато паркинга се пренасели, той продължи своя ангажимент, а ние събираме някакви ...
1119
Вечер Бай Ценко може и с хляб и с пастет да мине. Ако няма пастет – майонезка. Ако не е майонеза – буркан с домати ще отвори, ще му резне един кромид и готово. За него не е важно дали ще има манджа, а дали ще има салатка. Зиме, лете - салатка да е! Той даже и на туршията и казва салатка. Не че е няк ...
819
4
Тя е жена. От онези истинските, редките. Жена, която те омагьосва, жена, която може да заличи всяка мисъл в ума ти. Жена, предизвикваща фурор, жена, събираща всички погледи в стаята.
Тя знае кога е нежелана, тогава кротко се отдръпва, нищо, че е наранена. Забелязал ли си, че е до теб дори когато си ...
Тя знае кога е нежелана, тогава кротко се отдръпва, нищо, че е наранена. Забелязал ли си, че е до теб дори когато си ...
1070
4
Езар захлопна вратата след себе си и се просна отчаян на леглото.
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...
1331
2
Най-накрая приключих работния ден. Нямах търпение да се прибера вкъщи и да се хвърля в топлите прегръдки на Валери. Умората от тежката седмица ме бе налегнала още в сряда. Но си обещах, че в петък ще си дам по-голяма почивка. Имах нужда, а и си я бях заслужила.
Отбих се през малкото магазинче на ъгъ ...
Отбих се през малкото магазинче на ъгъ ...
728
4
Ти бе моят ангел, но и моят демон. Не подозираше, че присъствието ти ме погубва, но ме и лекува. Ти бе и светлина, и мрак, и сянка, и мъгла, и слънце. Ти бе светът, но бе единствена. Защо, мой паднали ангеле, защо след теб не посмях да обичам друга? Дали защото твоята убийствена красота още се явява ...
802
1
До края на света за една жена
“Любовта е навсякъде по света, приятелю. От теб се иска само да я намериш.”
Очите му започнаха да се уморяват от продължителната работа пред компютъра и не след дълго усети тъпа болка в слепоочието си.
Все повече му се струваше, че екрана помътнява, а буквите и цифрите ...
“Любовта е навсякъде по света, приятелю. От теб се иска само да я намериш.”
Очите му започнаха да се уморяват от продължителната работа пред компютъра и не след дълго усети тъпа болка в слепоочието си.
Все повече му се струваше, че екрана помътнява, а буквите и цифрите ...
604
1
Не е грях...!(Пета и последна част)
...
-Аз мисля, че съм излишна и ще си тръгвам...-обяви Мишел-Обади се, къдрокоске-обърна се тя към Софи.
Няколко мига по-късно
-Можем ли да говорим, кукличке-тя кимна и отбеляза. ...
...
-Аз мисля, че съм излишна и ще си тръгвам...-обяви Мишел-Обади се, къдрокоске-обърна се тя към Софи.
Няколко мига по-късно
-Можем ли да говорим, кукличке-тя кимна и отбеляза. ...
454
1
2
О, по-прекрасна и от интегрална схема!
Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз оста ...
Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз оста ...
632
5
...Не е грях...!
(4 +Аванс от 5)
...
Целият и свят се срути в мига, в който съдбата я запозна за втори път с човека, който този път беше представен като неин брат.Единственото нещо, което я правеше щастлива - любовта, която изпитваше във всяко една кътче от себе си, се оказа невъзможна, неизпълнима ...
(4 +Аванс от 5)
...
Целият и свят се срути в мига, в който съдбата я запозна за втори път с човека, който този път беше представен като неин брат.Единственото нещо, което я правеше щастлива - любовта, която изпитваше във всяко една кътче от себе си, се оказа невъзможна, неизпълнима ...
359
1
Той излизаше в 11 часа, когато дилърът се обадеше. Промъкваше се покрай спалнята на родителите си, които спяха дълбоко. Затваряше вратата зад себе си тихо и се втурваше по стълбите към входа. Веднага щом го обгърнеше хладният мрак, слагаше качулката ниско над очите си, пъхваше слушалките в уши и скр ...
389
1
Имам син на 10 години. Боян. Боби му казвам.
И от 10 години той ми преподава уроци. Които аз не искам или не успявам да чуя. Защото съм експерт по избирателно чуване. Като всички нас.
Ето и последния урок от днес:
За избирателното чуване
Идва момент в моето ежедневие с Боби, когато по някаква причин ...
И от 10 години той ми преподава уроци. Които аз не искам или не успявам да чуя. Защото съм експерт по избирателно чуване. Като всички нас.
Ето и последния урок от днес:
За избирателното чуване
Идва момент в моето ежедневие с Боби, когато по някаква причин ...
1224
1
2
Стоеше все още изправен, нищо че беше отпаднал и духом, и тялом. Никой не му даваше толкова години. Все още му се живееше. Искаше да бъде полезен, необходим и се чудеше защо го бяха отписали и се съмняваха в него. Не му даваха дори капка вода. Беше принуден да пие от дъжда, който в това горещо време ...
817
5
Не е грях ...!!!(3)
...
След няколко часа...
Софи вече си беше легнала, но се въртеше като пумпал. Не можеше да си намери място от вълнение и щастие, което тя изрази написвайки това в любимата си творческа тетрадка:
Погледнах към теб, без да искам и почувствах себи си ...
...
След няколко часа...
Софи вече си беше легнала, но се въртеше като пумпал. Не можеше да си намери място от вълнение и щастие, което тя изрази написвайки това в любимата си творческа тетрадка:
Погледнах към теб, без да искам и почувствах себи си ...
362
1
2
Не издържаше вече на този лигаво бебешки глас, идващ от туловището на голяма, твърде пълна жена. Жената, всъщност момичето, защото то беше едва на 15 години, беше чаканата и твърде обичана някога Соня. Сега Соня беше бреме за всички: майка й се разтреперваше в мига, в който я видеше да се събужда, с ...
2369
3
20
Редят се сказания ... и нови и стари.
Вървят, с времето и нагласите, превръщания и представи. Неспирна и често неподатлива на въображението игра. Ситуациите близки и еднакви, стремежите единни от века и до век.
Когато се вгледаш в онази случка и я срещнеш още веднъж, позагубила от очарованието си, и ...
Вървят, с времето и нагласите, превръщания и представи. Неспирна и често неподатлива на въображението игра. Ситуациите близки и еднакви, стремежите единни от века и до век.
Когато се вгледаш в онази случка и я срещнеш още веднъж, позагубила от очарованието си, и ...
762
1
ВЕЩЕРИЦА
Ама който днес ходи със сабо? Никой, поне ако се смята за нормален.
Тя очевидно се смяташе за напълно нормална; поздравяваше съкооператорите си пред блока, чистеше есенните листа, хранеше кучетата, напояваше дърветата, без да има нужда от това. Непрекъснато беше навън, струваше ми се, че тъ ...
Ама който днес ходи със сабо? Никой, поне ако се смята за нормален.
Тя очевидно се смяташе за напълно нормална; поздравяваше съкооператорите си пред блока, чистеше есенните листа, хранеше кучетата, напояваше дърветата, без да има нужда от това. Непрекъснато беше навън, струваше ми се, че тъ ...
588
4
Беше юни 1971. По небето плуваха бяло-сиви облаци, които за минути се сгъстиха. Заваля така внезапно и силно, че повлече всичката пепел. По калдъръма потекоха кални потоци. После дъждът внезапно спря, но пороят продължи да се стича от високото. Слънцето проби облаците и огря улицата, приличаща на ре ...
694
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
