40 909 резултата
Хлъц! Цък! И май язък!... Закъснях ли или подраних? Ей, на – слънцето се скри, а аз… Чак сега разбрах, че имало конкурс за лъжата. И как да я обяснявам тая пущина - опашата ли е, с крака ли или да е с уста? Вярно, че трябва да е на една ръка, ама кой ти е виждал истинските ù части - физическите, де? ...
  1020  12 
СМЕХОТВОРНИ СКЕЧОВЕ
Уличен коментар
Да, да, мога да го разпозная, защото приличаше на немска овчарка. Обаче не съм сигурна, тъй като в същото време, въобще и не приличаше на немска овчарка.
Уличен коментар
Хем прилича на олигофрен, хем не е! Що е то? ...
  895 
Не мога дъх да си поема, трудно ми е, задушавам се. Сърцето ми бие учестено и препуска като лудо. Нямам миг спокойствие и треперя като лист, така съм ако не си около мен.
Съсипан, усмивката е химера, сразен и умислен, устремен към теб, това съм, когато те няма.
Не мога да те изгубя, не и теб! Не нап ...
  457 
Ала сега тази идея ми се струва някак глуповата, излишна, убийствена. Но не мога да го поправя. Не мога да те пожелая отново. Защото разбитото не може да бъде поправено и залепено. Може, но никога не би било същото, никога не би се усещало както преди. И чувството ще е различно, емоцията ще е друга. ...
  457 
Вън вали. Ти си на балкона и изкусно дърпаш от цигарата, макар че не си подвластен на този порок. За бога, ти нямаш никакви пороци! Колко прозаична картина, нали?!
Знаеш ли, малко ми е измамна тази твоя съвършенност. Не пиеш, по жени не ходиш, не...секунда, защо посегна към цигарата?!
Виж, скъпи, не ...
  909 
ЖИВОТ БЕЗ МАСКИ
(за конкурса “На една лъжа разстояние”)
На вас не ви ли се струва, че в последно време са останали по-малко истински човешки емоции? Около нас има все по-малко и по-рядко истински чувства, все по-малко действителни лица, а всичките лица са се скрили зад лъжливи маски.
И така, нахлузи ...
  977 
С глас опияняващ.
С очи, лъжливо искрени.
С ръце, спиращи дъха в прегръдка.
Давай, обгърни ме, лъжливо искрен с мен бъди и по този начин голотата в мене облечи.
Красиво искрен с мен, негоднико, бъди.
  744 
Докато вървяхме единственото за което мислех бе '' защо за бога съм след него, защо бе това желание''
Върви, не се влачи! -измърмори ядосано
-Хей, Коу, ще ми кажеш ли къде отиваме ?
-До вещицата Луиза, за да ти направи заклинание и да ми се махнат проблемите от главата ми задето ти промих мозъка !
- ...
  416 
Традицията повелява всеки средновековен замък да си има кула, която да е обитавана от поне едно привидение. Средновековни замъци у нас доказано няма. За привиденията не е много ясно, имаме ли, нямаме ли. Със сигурност обаче, си имаме други странни същества, с други не по-малко странни местообитания. ...
  782  11 
Добрият човек
Познавах един добър човек. “Добър”, но не в смисъла на съвременното общество, според което човек е добър и благороден, ако има шест милиона долара и даде от тях две хиляди лева за благотворителност. Става въпрос за истински добър човек!
Какво прави човекът истински добър тогава?
За доб ...
  989 
-Госпожице, Андрей ме бутна…
-Госпожице, развали ми се прическата…
-Госпожице, мама нали ще дойде?...
Призивите ми за малко тишина и спокойствие са с необходимия според педагогиката интимно-доверителен тон, затова и нечути потъват в гълчавата като котешко мяукане сред лъвски прайд. Децата са превъзб ...
  1069 
Позвъни се. Спиридон потропваше нервно пред вратата. Забеляза, че тя все още не беше сменила скъсаната изтривалка.
Соня се спотайваше зад шпионката.
- Пфууу, пак тоя Спири.
Виктория отвори и видя огромен букет цветя. Зад него се показа Спиридон. Тя се смути и му каза, че Соня я няма.
- Как, нали дне ...
  505 
Нощта беше дълга. Вълнението беше взело превес и безсънието надвиваше умората от цялата трескава подготовка. „Дали прибрах всичко? Да не забравя личната карта. Дано няма задръстване. Ами ако закъснея?“ Не е за вярване как всичките ти страхове могат да ескалират със скоростта на светлината само за ня ...
  672 
Отскоро съм в квартала и не познавам нито къщите, нито улиците, нито магазините. Веднъж бях тук съвсем случайно, хареса ми и после се настаних в квартирата, близо до големия двор с градинката. Гледам децата как си играят там и им се радвам...
Сега обикалям наоколо. Все пак, трябва нещо да се яде, а ...
  773 
Нали си спомняте онази снимка, на която малко момиченце е залепило нос на витрината на сладкарница? Сигурно в момента изглеждам по същия начин. Извинявам се предварително за хаоса, но мислите ми не са никак подредени.
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. ...
  1483  10 
И вечер да заспивам тиха.
И сутрин с вик да разкъсвам изгрева.
Такава, не еднаква, просто разнолика днес, утре, дори и вчера бях, но всяка вечер тиха.
  621 
Той не помнеше кога бе роден, нито го интересуваше кога ще умре. Градината бе неговото парченце рай и всеки ден, по дванайсет часа поне, човекът превиваше гръб да почиства плевели, сади и полива всички цветя, храсти и тревички в градината.
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...
  1123  15 
Размислите на един бивш ангел пред лицето на смъртта. Отново.
- … затова, кажи ми, какво си ти?
Докато кръвта ми изтичаше на земята, кожата на китките ми беше протрита и болезнена от безмилостния допир на белезниците, болката пулсираше в слепоочията ми, ушите ми пищяха, а мускулите ми крещяха от нап ...
  970 
Отмъщение
(От поредицата "Бакойски хроники)
Тая година сливата на бай Петър се беше отрупала с плод. Стопанинът беше сковал пейка под кичестото дърво и сега седеше на нея, пийваше ракийка от любимото си юзче и мислено възхваляваше сина си:
„Брей, туй, Дянката, голям овощар се извъди! То бива, бива р ...
  654 
Момента, в който красивото и стройно '' нещо ''... нека го наричаме мъж, ми хвана ръката и ме повлече навътре из гъстата гора, разбрах, че се случва нещо необичайно в живота ми. Как да го кажа...ъммм.. ? Беше ми забавно един вид, хах да ! Цялото ми ежедневие бе изпълнено със скучното учене върху без ...
  463 
Магията на любовта
Какво всъщност е любовта? Ревност, себелюбие, фалш?
Любовта е непоканено чувство, което връхлита най-неочаквано. Любовта е нещото, което те кара да се радваш на малките неща в живота… на чайките, зелените треви и на изгревите незабравими. На едно “здравей” и едно “довиждане”. Тя н ...
  568 
През едно, през две, Благо Мезев превзе стъпалата към кантората. Влезе самоуверено, дори без да почука. Извади папката с документи от вътрешния джоб на сакото си и сядайки пред бюрото на нотариуса, с едната си ръка неслучайно закачи монитора и го събори на пода. Така, така, нека служителите да се по ...
  697  16 
Не беше сигурен от колко време живееше на улицата. Но знаеше, че няма да издържи още дълго. Сега разбираше колко крехки са хората, колко ужасяващо лесно е да бъдат наранени. Всъщност, много неща, свързани с хората разбираше едва сега.
Например болката. Мислеше си, че познава всички аспекти на страда ...
  1394 
Мислил ли си някога за смъртта? Питал ли си се какво се крие зад вратата, деляща нашия свят с отвъдния? Ами ако там е по-добре? Ами ако там всичко, което искаш да постигнеш е възможно? Мечтите могат да се сбъдват и твоите желания се превръщат в реалност? Ако там можеш да бъдеш това, което тук не би ...
  513 
Вървя си по пътя и гледам - малко маче мячи, та че се скине. Викам си, да го зема, ма де ше го гледам?...А то убаво, убаво, сърце ми не дава да го зарежа насред пато. Мойта кльостерица ако разбере, че ше дели един дом с мачка, ша изреве като американски зубър пред изчезване. Това окончателно ме нави ...
  775 
Грамофон
(Скоропоговорка-закачка от поредицата „Бакойски хроники” *)
*Бакойци е квартал на Габрово. Там хората са толкова пестеливи, че пестят дори думите си!
- Петре!
- Кажи, Èкиме. ...
  873 
Исках не аз да разкажа тази история, не аз да съм тази, която всички обвиняват, на която някой съчувстват. Но не мога...всички са мъртви. Но това не е история, чието съдържание е трагично. Да, трудно е, изгубих всичко... или поне така си мислех... Аз съм Роуз, тийнеджърка с усложнен живот. Живея спо ...
  402 
Морис от доста време имаше чувството, че ще изгуби брака си. Рита често флиртуваше с мъжете, които харесаше. Това нейно въртене на очички направо го побъркваше, не че бе патологично ревнив, но все пак… Със сигурност му бе изневерявала, и то навярно многократно. Какво да се прави, природа. Такава си ...
  667 
Дълго чаках това море, исках да кажа край на всички проблеми, които ми се бяха струпали, на всички гадости, които понесох. Питах се защо всичко се случваше на мен, защо не заслужавах да бъда щастлива, защо поне веднъж в живота ми не бях удовлетворена. Имах много момчета и все различни, но никой не м ...
  441 
Мария седеше сама в пустия си дом и очакваше някой да се появи да вратата. Да почука, да влезе и да свали калните си обувки. Да седне на масата и да започне да дъвче храната без да личи апетит, без да усеща, че се храни. С онзи угаснал, разгревожен поглед на невинно дете, каквото беше. След това да ...
  706 
,,Драматичното ли е, когато лицето на една жена го краси бижу, изработено от сълзи, или е истински драматично, то да е скрито зад облаци от неистини.”
– Добре дошли на филмовия фестивал в град Драма! - водещата приветства. Тя бе една възрастна жена, но по правите чертите на лицето и личеше, че е бил ...
  918 
Аз съм Филип. Живея в градчето Форфиленд в близост до голямото езеро Суен. Както навсякъде из страната, и тук е в сила законът за еднаквите къщи: на една улица всички постройки трябва не само да са еднакви по форма и големина, но и по цвят. Същото важи и за оградите. В центъра на всеки град или село ...
  713 
Не, този път нямам никакво намерение да оставам на разстояние от обявената конкурсна тема. Липсва ми възможността да гласувам за любимия си разказ. Толкова ми липсва, че сънувах вечери наред всички разкази филмирани. То градини, то цветове, то герои, то тоалети, че ги обличах, събличах, назначавах д ...
  994  15 
Песента на щуреца
Били ли сте някога щастливи? Не бързайте да ми отговаряте, обърнете се не към разума, а попитайте чувствата си!
През целия си живот Сретан Лонели щеше да се стреми към върховете, които преследват хората. Беше роден в малка къщичка в босненско селце с поетичното име Крикет, в което ...
  1017 
Малееей! Как не го досрамя тоя мъж така да ме обиди? Кучка съм била!... Лоша съм била!... Въртяла съм се насам-натам… Мъжкарите ме следвали… Че кого другиго да следват? Красавица съм и ме бива отвсякъде. А той ще ме нарича мене "кучка"… Не мога да повярвам! Аз да не съм уличница? Имам си име и съм о ...
  1049  15 
Лепа Брена
преобърна живота ми!... Не е за вярване, но е така… Тя и на някакъв арабски шейх объркала работите…
Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград – тря’ба ми синджир за бивол’цата, там се нахуда[1] от пиле мляко – рече баща ми.
След час се приземяваме със ЗАЗ-ската в района на дими ...
  1769 
Беше тъмна, юлска нощ. И последната мъждукаща светлина бе отдавна изгаснала в китното, малко селце на Симо, ала той не спеше ...
Бледата светлина на луната разкриваше пред него гледка, която спираше дъха му. В малката детска площадка, където полите си разпростираше вековна топола, между два дрянови ...
  977 
„ БОГОЛЮБЦИ „ 1. Всички еднакво сме равни пред бога Излъгал е някой подлец Презирайки страшно в същото време Нивото под всеки „светец“ 2. „ Вий ще сте роби, а вий господари „ Така пожелал бил сам бог Недейте отчайва децата си ваши Към всички еднакво ще бъда аз строг 3. Истина ли е или измама Това е ...
  660 
Крадецът на кости
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мърша ...
  1805  11 
Отречи се, отречи се, ОТРЕЧИ СЕ!… – крещеше ужасяващ и непознат глас.
Ана скочи в леглото и дори след като се събуди, думите изпълваха съзнанието й. Откакто се помнеше сънуваше един и същи сън, сън който прекъсваше на едно и също място и оставаше в нея чувството за нещо недоизказано… нещо забравено. ...
  733 
Предложения
: ??:??