Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Някои съображения относно махането на главата

Ако сте си „махнали” главата по време на празниците посредством употребяване на извънредно големи количества алкохол, реалното махване на главата може да засили световъртежа, тъй като махнатата глава, тоест тази, която не на раменете, е с нарушена стабилност.
Махнете ли си главата пред дама, сваляйк ...

Ambrouse

Проза » Хумористична

2016-09-01T20:01:07+03:00 871 1

Парадоксите на Интуицията Част - 4

- Какво?
- Дойде ми изведнъж на ум, че всъщност възможността аз по моя особен начин да контактувам и да си общувам с животните и растенията не е нищо друго освен грешка в кода на Проклятието. Която донякъде ме е спасила.
- И от какво?
- Как от какво? От най-лошото! Ако ги нямаше тези ми контакти с ж ...

rygit

Проза » Повести и романи

2016-09-01T12:48:08+03:00 905

"С" като съдба (без Наталия) 2

32.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2016-09-01T12:45:32+03:00 958 2

Далеч не съм ангел...

Далеч не съм ангел,
дори се смея над това.
Тетрадките ми,
изпълнени с мастило
пазят вашите имена. ...

yatc

Проза » Други

2016-09-01T12:45:06+03:00 1.2K

Урок от майстор Сандьо

-Димитре, Димитре. Майстора дойде.-извика Герга на своят съпруг. Около тридесет и осем годишен строен мъж, с дрехи описващи неговите финансови възможности- одрипани потури, напукани цървули и мръсно сако.
-Отивам,отивам!-отвърна Димитър, тичайки към портата на къщата в селото с номер едно. С отворен ...

nikolay.95.nikolov

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Други

2016-09-01T12:44:31+03:00 1.4K

Преди последния час

Преди последния час
разказоид
Двамата седяха на пейка в училищния двор.
Беше септември и пак звънеше звънецът за последния час.
Само дето те бяха вече пораснали. ...

Будаков

Проза » Разкази, Други

2016-08-31T20:10:53+03:00 1.2K 1

Deja vu

Тази статия стоя повече от година в пощата ми. Бяха ми я изпратили, за да я "оправя" и аз първоначално се хвърлих в начинанието. После я изоставих. Радка, чрез която я получих, от време на време ми прозвъняваше, за да ми каже, че Дамата с кръглите очи искала да я публикува. Ами да я публикува, какво ...

670301

Проза » Разкази

2016-08-31T20:09:10+03:00 634

Това и жабите в блатото го знаят (13–14/19)

Тринадесета част
ОТЧАЯНИЕ
Не се оплаквам, но не ми е лесно.
Не гледай, че така се смея!
Самотен, вечер тихо си поплаквам ...

Мильо

Проза » Повести и романи, Приказки и произведения за деца, Други

2016-08-31T19:50:40+03:00 2.7K 2

"С" като съдба (без Наталия) 1

1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да живее ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2016-08-30T22:02:38+03:00 1.3K 1 1

Кольо Ковача

КОЛЬО КОВАЧА
— Казвай, гяур, на кои комити си ковал сабите?!
Дели Неджиб ага — плевенският каймакамин — гледаше към падналия на колене в праха българин и пошляпваше дългия си нож в едната длан. Лично Фазлъ паша му нареди: „Събери черкезки и абаски чети, изколи на Батошево и Ново село раята, децата и ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-08-30T21:57:32+03:00 976 1

Просто синьо

Нощ - прохладна, лятна, свежа.
Нахлуващия през отворения прозорец бриз полюшваше кадифените завеси.
Носеше се полъх, който контрастираше на горещите вълни, обливащи тялото ѝ.
Неусетно се изправи и закрачи към терасата с бавни стъпки.
Нежните ѝ длани намериха опора в студения мраморен парапет. ...

SophieLy

Проза » Други

2016-08-30T21:54:26+03:00 1.2K 1 1

Удавих се в сълза

Идвам със сенките, бягам нощем, движа се сам, сред зеленикави нощни дървета, сред вой на подивели, неспящи кучета. Бягам бързо, движа се тихо, убивам безкомпромисно. Знам, че имам правото да отнемам. Не се отличавам сред тълпата. Идвам неканен и си тръгвам сякаш след неспокоен сън. Дарявам вечност и ...

OlesyaNikolova

Проза

2016-08-30T21:53:09+03:00 1.7K 3 6

Севда

Седнала съм под асмата на двора, а главата ми се е запалила. От както моя се гътна от инфаркта и ме остави сам сама за първи път съм в задънена улица. След месец една година ще стане, а на мен ми се види, че е дошъл часът.
Наше село си е баш село. На завет е и планина ей на - един разкрач място. И г ...

slaveja123

Проза » Разкази

2016-08-30T21:47:35+03:00 746 1 2

Спунеризми

В следните изречения, ако разменим местата на две от буквите, ще получим изречения с нов смисъл. При това обаче, благоприличието не е гарантирано. В някои случаи трябва да се промени и пунктуацията.
Переш след сръдня.
Молят Ви: «Бъдете татко!»
Що кум стори, с реч се не оправя.
Размахва ли поетът хай ...

VladimirKostov

Проза » Други

2016-08-30T21:42:57+03:00 843

Излишните

„Вълците в началото ловуват сами, после идват на глутници, и накрая множеството им залива цялата Земя, като стадата на елените карибу. Тези които отидат да живеят във вигвамите на Вълците оцеляват, другите ги чака смърт. Слушайте сега закона на Вълка. Ако отнемеш живота на един вълк, десет човека от ...

B

Проза » Други

2016-08-30T17:39:00+03:00 1.3K

Парадоксите на Интуицията Част - 3

- Ми можело с мощта на резонанса си да разкъса оковите на Проклятието. Също както звънът на будилника те изтръгвал от дебрите на съня ти. Щото както каза той в повечето случаи състоянията, в които изпадали прокълнатите хора много наподобявали на кошмарен сън.
- Ааа…! - надигнах глава и повиших глас ...

rygit

Проза

2016-08-29T17:39:33+03:00 923

Сянка ООД

Денят обещаваше да бъде хубав. Слънцето надничаше над хоризонта, галейки с лъчите си спокойното море и пясъчната ивица пред хотел „Жана”. Средиземноморският циклон, който три дена бе носил дъждове, през нощта се бе изтеглил на изток и клиентите на хотела най-сетне щяха да имат възможност да се попек ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

2016-08-27T19:27:45+03:00 747 1

Не пей ми, славею

НЕ ПЕЙ МИ, СЛАВЕЮ
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите. Казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите — не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах — каквото „чух”.
Април, 1876 г.
Талим му викаха — военно обучение. Бяха приключили и Даскал Никола Дабев ги разпусна да си ходят. Скоро всички се ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-08-27T19:25:43+03:00 3.2K 5 6

Парченца живот

Как всичко се разпадна толкова лесно пред очите ми.
Защо не става това, което остана в дланта ми.
На никого не мога да разкажа.
В задънена улица завърши накрая всичко.
Вкопчих се в парченцата живот, които ми останаха. ...

Alina50

Проза » Други

2016-08-27T19:16:39+03:00 1.3K 1 1

Белият остров

БЕЛИЯТ ОСТРОВ
Обичам живота. Обичам го толкова много! Понякога, затваряйки очите си, пред мен възникват онези малки на пръв поглед неща, които наистина ме правят щастлива. Вече пътувах към Белия остров , а мисълта ми беше съсредоточена единствено в това, дали съзнанието всъщност може да пътува чрез ...

Blagoslava

Проза » Повести и романи

2016-08-27T19:10:07+03:00 1.1K 1

"Недковата поляна"

“Недковата поляна”
Недко го съкратиха от работа. Навярно на всеки, поне веднъж в живота му, се е случвало това неприятно събитие. Сценарият в повечето случаи е един и същ – извикаха го в тесния кабинет с жълта табелка, изгравирана с надпис “личен състав” на вратата, където кратко и ясно му обясниха, ...

parvanski

Проза » Разкази

2016-08-27T19:07:54+03:00 1.3K 2

Парадоксите на Интуицията Част - 2

- Защо още не съм успял не ми каза. Но ми сподели, как съм щял да страдам от Проклятието, докато не открия кода му на заклинание… Или пък докато не открия достатъчен на брой парадокси в човешката интуиция – поспира за малко възрастния човек, заглежда се в топчето треперещо над чешмата и продължава с ...

rygit

Проза » Повести и романи

2016-08-26T16:27:13+03:00 1.8K

Стената

СТЕНАТА
1876 г. сл. Хр.
— Тате, знаеш ли какъв ден е днес?
Симеон се спря, подпря се с две ръце на тояжката, погледна втренчено сина си Александър и продума:
— Петък! Разпети петък! ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-08-26T16:25:14+03:00 1.1K 2

Виенско кафе - 1

Отварям очи... и ми се иска пак да ги затворя. Мамка му, хората добре са казали, че никога не е късно човек да стане за резил. Дяволите да ме вземат, как може да правя такива простотии. Искам да се гръмна...
Мъжа ми се усмихва лъчезарно, подпрял се е на лакът и се е надвесил над мен.
– Добро утро!
Д ...

Elder

Проза » Повести и романи

2016-08-25T18:06:04+03:00 1.3K 3 6

Смокът

Беше един никакъв смок. Нито от много големите, нито малък. Нищо особено ви казвам. Кога се е заселил в съседите не разбрахме точната дата.
Една сутрин се чу силен писък:
- Змиииииия! Змииииия! Поооомоооощ!
Крещеше съседката от средата на двете та я чухме и двете къщи и хукнахме нататък. Той се преп ...

slaveja123

Проза » Разкази

2016-08-25T17:54:04+03:00 1.7K 4

Васил и Николина

/разказ с продължение/
Васил. Мъж на средна възраст, добре сложен, почти висок. Това, което правеше впечатление от пръв поглед бе бялата му коса. Побеля още преди да навърши четиридесет. Макар и побеляла, косата му бе чуплива, гъста и падаше на талази над челото. Наследство. Тъмните му очи контрасти ...

buchko

Проза » Разкази

2016-08-24T21:46:13+03:00 1.3K 1

Десет години брак

Десет години брак
Познаваше я толкова добре. Знаеше, в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже, какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата ка ...

wola

Проза » Разкази

2016-08-24T21:29:38+03:00 2.1K 4 7

Пушка берданка

ПУШКА БЕРДАНКА
„Продай си нивата – купи си пушка!” Стефан Пешев
Ресторантът беше почти празен, но бай Никола отиде до масата на лесничея, покашля се притеснено и попита:
— Свободно ли е при Вас?
Ленко се усмихна, преглътна залъка и посочи с вилицата стола отсреща: ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-08-24T21:29:02+03:00 1.1K 1

Да останеш сляп

Денят отстъпваше място на вечерта, сенките се издължаваха като смешни тела на чудовища, а небето гореше в оранжево-червени краски. Казват, че това било време за романтика и наслада. Но за 11 годишният Петър, това беше времето, когато онзи човек, когото наричаше баща, се прибираше. Не виждаше романти ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-08-24T21:26:48+03:00 837 1 2

Избор

Лена пристъпи прага на квартирата и се огледа. Очакваше всичко друго, но не и това — съвсем обикновен интериор. Розови тапети, красиви мебели… нямаше ни една висяща малка глава, ни една заклана кокошка, ни една вуду кукла… крайно време е да спре мексиканските сериали.
— Мадам Сичиха, тук ли сте?
— Д ...

cattiva2511

Проза » Разкази

2016-08-24T21:24:34+03:00 1.7K 1 4

Сватба или погребение

И поредния скучен ден, бихте си помислили. Но не. Все още не мога да се отърся от спомена за локвата кръв идваща от входната вратата на най-добрата ми приятелка Лидия. Беше 19:29, след минута трябваше да я взема от тях, за да отидем на вечерята по повод сватбата на леля ми. Беше най-малката от семей ...

AmandaA

Проза » Разкази

2016-08-24T21:16:49+03:00 543

Хапчета

– Трудно ми е да повярвам, че вашата компания може да направи така, че да живея 120 години – подхвърли стройният шейсет и пет годишен Люк Джерард и се загледа съсредоточено в седящия пред него лекар. Лекарят беше невзрачен, с миша физиономия и блещукащи от алчност очи.
– По принцип бихме могли да ви ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

2016-08-23T16:44:27+03:00 792 2 1

Парадоксите на Интуицията

( или не кратък трактат в десет части за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Живея си аз някъде там. В едно красиво, китно, средно голямо градче. То такива в България дал Господ. Почти цялото си време съм прекарал тук. Е! Има едно изключение ка ...

rygit

Проза » Повести и романи

2016-08-23T16:43:57+03:00 1K 1

Из романа „След дъжд качулка“

ЧАСТ 1
Тя погледна към него с влажен, премрежен поглед. Пеперудените очи затрепкаха сякаш ще отлетят всеки момент. Желето, в което се бяха превърнали краката й, се разтресе в конвулсии, на които само Хълк би завидял. Той направи още 20 лицеви опори, 30 коремни преси, 100 набирания, изля върху себе с ...

OlesyaNikolova

Проза

2016-08-23T16:43:12+03:00 919 1

Полетът на орела (или За седемте смъртни гряха)

ПОЛЕТЪТ НА ОРЕЛА
/или ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА/
Овцете пладнуваха под старата липа, другарите му похъркваха край жаравата, а той довършвашe печеното агне. Три часа горя огън в дупката и три часа върху плочата. Като го извадиха от кожата и го тръснаха в тавата, се разкапа. Казват му агне по хайдушки. ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-08-23T16:42:32+03:00 1.9K 2 3

Стъпки по водата или истинската история на Поли

Глава 1
Болестта на душата или
защо реших да разкажа историята си
Климатикът в офиса на църквата работеше усилено, а навън зимата вече бе започнала да отпуска смразяващата си хватка. Топлината винаги ми е действала по-добре от студа не само защото гальовно попива в кожата, а оттам – и в страдащите м ...

smelo_sarce

Проза » Повести и романи

2016-08-23T16:41:16+03:00 1.6K 1

Интервю

Зад бюрото се е изсипал едър и вмирисан боклук, точно пред табелката „CEO”. Диша едва заради тежките изпарения на собствения си одеколон и разлиства сивитата на следващите кандидати, правейки мислено отметки по снимките им. От двете му страни като съдници са застанали останалите интервюиращи. Камера ...

delta_f

Проза » Разкази

2016-08-22T18:41:33+03:00 976

Големият урок

Тя седеше на последния чин. Сама. Пълничка, с розови бузи, две дълги плитки и кръгли очила. Ходеше винаги с широки, протрити дънки и пусната отгоре тениска. Беше тиха и скромна, рядко говореше, никога не играеше с нас. Не беше отличничка, по-скоро посредствена. Не се отличаваше с нищо. Няма да е гре ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-08-22T18:23:36+03:00 2.7K 3 6

Девет свещи за живите

Мильо Велчев
ДЕВЕТ СВЕЩИ ЗА ЖИВИТЕ
Досега не беше се срещал очи в очи с Лудата. Железният му обръч се беше изтърколил в краката и́, но и двамата не гледаха към него. В погледа на Дончо нямаше страх, дори не любопитство, а някакво възхищение и почитание, все едно се беше изправил пред Мара Гидия — се ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-08-22T18:20:46+03:00 1K 2 3

Запомних!

Запомних!
(Посветено на Антоан (meteor))
Някъде там, по някое време, в едно малко градче се случиха неща, които трябва да се разкажат и да бъдат запомнени. Затова започвам.
Едно красиво момиче – отвътре и отвън – се разхождаше умислено по площада, защото трябваше да вземе важно решение. Вече не може ...

Kalia1117

Проза » Други

2016-08-21T00:04:45+03:00 1.4K 4 8