4 238 резултата
Някъде в безбрежното пространство, сред милиардите вселени, изпълнени с галактики, побрали в себе си слънца и планети, комети, плуващи в пространството скални късове и звезден прах, съществуват никому неизвестен брой светове, населени с живот в невъзможни за въображението форми и цветове.
В една от ...
В една от ...
887
5
6
VI
Навън вече се бе стъмнило и само светлината на огромните прожектори върху заграждението осветяваше нощта. Няколко човека от групата на Владимир стояха върху заграждението и стреляха вероятно по група зомбита, която нападаше лагера. Изкачих се горе и тогава разбрах какво в действителност се случва ...
Навън вече се бе стъмнило и само светлината на огромните прожектори върху заграждението осветяваше нощта. Няколко човека от групата на Владимир стояха върху заграждението и стреляха вероятно по група зомбита, която нападаше лагера. Изкачих се горе и тогава разбрах какво в действителност се случва ...
583
Глава единадесета
Попътни размисли за китайците
И си вървя така по пътя, и си зяпам по витрините на магазините и младите булки, и зървам един от двете хиляди китайци у нас, дето вече май станаха милион. Те това китайците, казвам ви, трябва за пример да вземем.
Наскоро, например, разбрахме, че китайс ...
Попътни размисли за китайците
И си вървя така по пътя, и си зяпам по витрините на магазините и младите булки, и зървам един от двете хиляди китайци у нас, дето вече май станаха милион. Те това китайците, казвам ви, трябва за пример да вземем.
Наскоро, например, разбрахме, че китайс ...
742
3
6
Идваше ѝ да наругае всеки един човек в този проклет автобус, но това нямаше да бъде морално от нейна страна. Пък и кой би обърнал внимание на няколко груби думи, които най-вероятно щяха да останат заглушени от десетките разговори, носещи се в това тясно пространство?
Лектра се измъкна от пренаселе ...
Лектра се измъкна от пренаселе ...
526
САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ПЕТА, ДВОЙНАТА КОРОНА НА ЗЛОТО
Глава първа. Любовта на Скорпиона
1996 година, София
Роклята с тънки презрамки , прекалено прилепнала към тялото и с дължина доста над коляното, не подхождаше на жената срещу него. Не че Ясен Боров имаше нещо против разголените рокли, но събес ...
Глава първа. Любовта на Скорпиона
1996 година, София
Роклята с тънки презрамки , прекалено прилепнала към тялото и с дължина доста над коляното, не подхождаше на жената срещу него. Не че Ясен Боров имаше нещо против разголените рокли, но събес ...
738
Глава 7
Не можах да мигна през цялата нощ, докато бдях над Димитър и го гледах как спи спокойно с кислородната тръбичка в носа. Притесняваше ме, но думите му някак ме бяха успокоили. Аз бях в огромен конфликт със себе си, който се опитвах да реша, но съзнанието ми беше бавно, спеше ми се и се чувств ...
Не можах да мигна през цялата нощ, докато бдях над Димитър и го гледах как спи спокойно с кислородната тръбичка в носа. Притесняваше ме, но думите му някак ме бяха успокоили. Аз бях в огромен конфликт със себе си, който се опитвах да реша, но съзнанието ми беше бавно, спеше ми се и се чувств ...
847
1
3
Глава шеста
Я малко да помислим в един ден за размисъл. То пак, че е веднъж на четири години, иначе какво ще го правим толкова често?
Не, каквото и да ми казвате – добри хора са родните политици. Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено ми ...
Я малко да помислим в един ден за размисъл. То пак, че е веднъж на четири години, иначе какво ще го правим толкова често?
Не, каквото и да ми казвате – добри хора са родните политици. Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено ми ...
814
3
7
Глава първа
За изперкалия народ и за мен – единствения нормален – според компетентното ми самомнение. А после започва натрупването на стъкълцата в пъстрия калейдоскоп.
Съвсем се ошашави тоя свят, казвам ви го убедено. Да вземем нормалните хора. Намаляваме. И защо? Ами викам оня ден на съседчето Дамя ...
За изперкалия народ и за мен – единствения нормален – според компетентното ми самомнение. А после започва натрупването на стъкълцата в пъстрия калейдоскоп.
Съвсем се ошашави тоя свят, казвам ви го убедено. Да вземем нормалните хора. Намаляваме. И защо? Ами викам оня ден на съседчето Дамя ...
828
2
6
Роман-пъзел
Животът ни е пъзел от срещи и раздели, любов и омраза, късмет и нещастие, радост и мъка, жени и любовнички, дом, работа, приятели, врагове, кръчма, кафене, дружество на трезвениците или на анонимните алкохолици… Свързващата линия сме ние, АЗ-ът. Който броди и очертава линията на живота с ...
Животът ни е пъзел от срещи и раздели, любов и омраза, късмет и нещастие, радост и мъка, жени и любовнички, дом, работа, приятели, врагове, кръчма, кафене, дружество на трезвениците или на анонимните алкохолици… Свързващата линия сме ние, АЗ-ът. Който броди и очертава линията на живота с ...
957
2
9
АНОТАЦИЯ
Едно убийство и множество електрони.
Лектра открива майка си мъртва в апартамента им. Всички улики водят следователите до извода, че е била убита, но на местопрестъплението няма нито кръв, нито следи от наранявания или отравяне. Само електрични заряди.
Електроните, които непрестанно текат п ...
Едно убийство и множество електрони.
Лектра открива майка си мъртва в апартамента им. Всички улики водят следователите до извода, че е била убита, но на местопрестъплението няма нито кръв, нито следи от наранявания или отравяне. Само електрични заряди.
Електроните, които непрестанно текат п ...
673
1
Глава XXII
Рейнс се доближи до нея.
- И за нея ли знаеш, за стаята?
- Само тази врата винаги стои заключена. Попитах Роберта за нея- разказа ми малко, но достатъчно, за да разбера колко специална е тя за теб. Попита какво искам... отключи вратата, отвори стаята- той въздъхна.
- Не мога, Капри, все о ...
Рейнс се доближи до нея.
- И за нея ли знаеш, за стаята?
- Само тази врата винаги стои заключена. Попитах Роберта за нея- разказа ми малко, но достатъчно, за да разбера колко специална е тя за теб. Попита какво искам... отключи вратата, отвори стаята- той въздъхна.
- Не мога, Капри, все о ...
720
1
ПЪРВА ГЛАВА
- Шения ! Върни се тук незабавно! – с заповеднически тон извика брат и Амерас, пришпорвайки коня за да я настигне.
- Отказвам! Ще отида да го видя! В ездата винаги съм била по-добра от теб, братко! Искаш ли или не – ще отида. – с присмех отвърна тя. Едва чуваше гласът и.
Младият мъж спря ...
- Шения ! Върни се тук незабавно! – с заповеднически тон извика брат и Амерас, пришпорвайки коня за да я настигне.
- Отказвам! Ще отида да го видя! В ездата винаги съм била по-добра от теб, братко! Искаш ли или не – ще отида. – с присмех отвърна тя. Едва чуваше гласът и.
Младият мъж спря ...
631
1
3
Глава 6
- Та, условието на онова състезание беше да се направи най-голям брой прически в рамките на осем часа – говореше ми Димитър, докато пиехме портокалови фрешове под чадъра на плажа. Аз отново бях по тъмно лилавия ми бански и вече започвах да се чувствам много комфортно с Дими, въпреки че той х ...
- Та, условието на онова състезание беше да се направи най-голям брой прически в рамките на осем часа – говореше ми Димитър, докато пиехме портокалови фрешове под чадъра на плажа. Аз отново бях по тъмно лилавия ми бански и вече започвах да се чувствам много комфортно с Дими, въпреки че той х ...
900
2
2
IV
Както обикновено мълчанието се възцари отново. Чуваше се само рева на двигателя. За щастие това ме успокояваше и ръцете ми вече не трепереха докато държах волана. Оставаха само още две села преди да пристигнем, а слънцето вече започваше да се скрива зад дърветата. Лъчите му се прокрадваха измежду ...
Както обикновено мълчанието се възцари отново. Чуваше се само рева на двигателя. За щастие това ме успокояваше и ръцете ми вече не трепереха докато държах волана. Оставаха само още две села преди да пристигнем, а слънцето вече започваше да се скрива зад дърветата. Лъчите му се прокрадваха измежду ...
861
1
2
Глава 14
Озовах се отново в леглото, в красивата хотелска стая. Ангел седеше на един дървен стол до леглото и ме гледаше замислен.
-Ще отиде, сигурен съм – казах му, настръхнал. Наблюдавах на големия плазмен телевизор случващото се пред Варненската община – не може да игнорира техния зов за помощ.
Р ...
Озовах се отново в леглото, в красивата хотелска стая. Ангел седеше на един дървен стол до леглото и ме гледаше замислен.
-Ще отиде, сигурен съм – казах му, настръхнал. Наблюдавах на големия плазмен телевизор случващото се пред Варненската община – не може да игнорира техния зов за помощ.
Р ...
765
1
2
***
Рядко са хората на този свят, изживели живота си без големи трусове. Губим близки, роднини, приятели, родители, дори синове и дъщери – и такива загуби оставят своите отпечатъци в съзнанието ни. Понякога те ни теглят към лоши мисли, меланхолия, депресия, чувстваме мъга и тежест, но от друга стран ...
Рядко са хората на този свят, изживели живота си без големи трусове. Губим близки, роднини, приятели, родители, дори синове и дъщери – и такива загуби оставят своите отпечатъци в съзнанието ни. Понякога те ни теглят към лоши мисли, меланхолия, депресия, чувстваме мъга и тежест, но от друга стран ...
2458
5
18
Глава 5
След вечеря с Димитър решихме да отидем до плажа за една нощна разходка. Озовахме се на едни пясъчни дюни, които изглеждаха мистично под пълната луна. Димитър събу белите си маратонки и тръгна бос по пясъка. Последвах примера му, като същевременно се любувах на романтичната, спокойна обстано ...
След вечеря с Димитър решихме да отидем до плажа за една нощна разходка. Озовахме се на едни пясъчни дюни, които изглеждаха мистично под пълната луна. Димитър събу белите си маратонки и тръгна бос по пясъка. Последвах примера му, като същевременно се любувах на романтичната, спокойна обстано ...
908
1
4
Порталът се отвори, за да пусне колата, тя бавно мина покрай изпънатия като струна войник, който, видял пагоните на пътника вътре, щеше да се подмокри от респект.
-Здрав` ж`лаем, г`син подполковник!
Този вътре не го и погледна, само кимна кратко и продължи да гледа напред с мрачни очи.
-Не ви ща ни ...
-Здрав` ж`лаем, г`син подполковник!
Този вътре не го и погледна, само кимна кратко и продължи да гледа напред с мрачни очи.
-Не ви ща ни ...
906
2
2
МАЛКО ПОЯСНЕНИЯ. В тази книга се говори за действителни събития и измислени герои. В основата на митологията й е една история, написана от авторка, която отдавна не е между живите. Романът може да се нарече антиутопия, но аз не се наемам да давам дефиниции, пък и не виждам да има нужда от това. Дока ...
703
2
2
Глава 4
Отидох на бегом до Димитър, когато той за втори път изпразни съдържанието на стомаха си в коша. Добре, че коша имаше торбичка.
-Може би слънцето ти е дошло в повече – казах тревожна, когато той най-накрая вдигна глава и ме погледна.
Той не ми каза нищо, никаква хаплива забележка или нещо сме ...
Отидох на бегом до Димитър, когато той за втори път изпразни съдържанието на стомаха си в коша. Добре, че коша имаше торбичка.
-Може би слънцето ти е дошло в повече – казах тревожна, когато той най-накрая вдигна глава и ме погледна.
Той не ми каза нищо, никаква хаплива забележка или нещо сме ...
918
1
3
II
Пътуването вървеше гладко, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание. Дали Миро все още беше в шок или просто нямаше какво да ми каже? Аз исках да задам толкова много въпроси, но не смеех да отворя уста, защото виждах как той гледа през прозореца отнесено и сякаш всички неща, които бе видял ...
Пътуването вървеше гладко, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание. Дали Миро все още беше в шок или просто нямаше какво да ми каже? Аз исках да задам толкова много въпроси, но не смеех да отворя уста, защото виждах как той гледа през прозореца отнесено и сякаш всички неща, които бе видял ...
763
1
1
***
„Баба се кара. Има попара.
Шаро е гладен. Скъсана връв.“
Първите два стиха от втората строфа вече бяха родени. Джобното тефтерче се събираше в дланта на Ваньо, като на момчето не му се налагаше да си подлага с нищо. Идеите мълниеносно го връхлитаха. „Запиши ме, за да не избягам! Аз съм по-привле ...
„Баба се кара. Има попара.
Шаро е гладен. Скъсана връв.“
Първите два стиха от втората строфа вече бяха родени. Джобното тефтерче се събираше в дланта на Ваньо, като на момчето не му се налагаше да си подлага с нищо. Идеите мълниеносно го връхлитаха. „Запиши ме, за да не избягам! Аз съм по-привле ...
991
1
7.
Със сигурност установих, че Бенката, Късия и Мургавия са неразделни приятели. И бях уверен – това са хората от нападението на банката. По всяка вероятност – убийците на клошарите...
Само че над тях имаше други.
Не е възможно ченге да стане бандит самостоятелно.
Около него е цяла мрежа и е неминуе ...
Със сигурност установих, че Бенката, Късия и Мургавия са неразделни приятели. И бях уверен – това са хората от нападението на банката. По всяка вероятност – убийците на клошарите...
Само че над тях имаше други.
Не е възможно ченге да стане бандит самостоятелно.
Около него е цяла мрежа и е неминуе ...
632
1
6
Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...
752
2
Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...
708
1
1
В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...
1241
И КАКВО ОТ ТОВА? - II
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре... ...
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре... ...
634
3
7
ВЪВЕДЕНИЕ, ДЕН ПРЕДИ БЕДСТВИЕТО...
Както обикновено се събудих в лошо настроение. Беше неделя и като знаех, че утре съм на даскало просто се чувствах смазана. Майка ми ми мрънкаше да си подредя стаята, да измия чиниите, да напазарувам и какво ли още не. Естествено аз и се развиках, скарахме се и се ...
Както обикновено се събудих в лошо настроение. Беше неделя и като знаех, че утре съм на даскало просто се чувствах смазана. Майка ми ми мрънкаше да си подредя стаята, да измия чиниите, да напазарувам и какво ли още не. Естествено аз и се развиках, скарахме се и се ...
784
2
5
9.
Изстинах...
Значи някой все пак е видял пакета с парите...
И мен...
Нещо повече – знае кой съм, кои сме, къде сме... ...
Изстинах...
Значи някой все пак е видял пакета с парите...
И мен...
Нещо повече – знае кой съм, кои сме, къде сме... ...
611
2
10
Глава 3
На сутринта, след като бях спала в уредената ми от Димитър стая, се събудих за момент объркана от това къде се намирам. Сетне си спомних, че съм на работа в Приморско. През отворения прозорец навлизаше приятният солен въздух на Черноморието. Седнах в леглото и се опитах да подредя кичурите н ...
На сутринта, след като бях спала в уредената ми от Димитър стая, се събудих за момент объркана от това къде се намирам. Сетне си спомних, че съм на работа в Приморско. През отворения прозорец навлизаше приятният солен въздух на Черноморието. Седнах в леглото и се опитах да подредя кичурите н ...
983
2
4
***
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш сп ...
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш сп ...
830
5
12
Тя се навежда над него – знойна и задъхана, краката й го обвиват като топли, ласкави змии, гърдите й лягат върху неговите – ах, тези гърди, които изядоха мислите му, откакто се допряха до него за първи път на онзи блус… Копринената завеса от коси закрива лицето и той протяга ръка, отмества я, за да ...
963
2
1
5.
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...
612
1
2
/Нещо като роман, нещо като криминале, нещо като реалност, нещо като. ..Просто една истинска и възможна история... Без претенции... /
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...
785
3
5
***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...
545
1
3
Глава XVIII
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...
719
2
2
Розовият маникюр на Доника започваше да почуква по масата с все по-бързо темпо.
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...
980
2
5
Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...
878
1
2
САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ОТ СМУТ И ОГЪН ИЗВАЯНА
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...
357
Глава 12
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...
718
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
