40 913 резултата
Не, не беше любов от пръв поглед. Дори първия път, когато я видях, въобще не я харесах. Пушех на терасата в новата ми квартира и слушах крясъците от съседния апартамент. Не познавах все още съседите си, но хазяйката ми беше побързала да ме осведоми, без да съм я питал, че отляво на мен живее възраст ...
  1128  11 
Сега е лято. Не си личи по нищо, че е лято. Само усещането е същото. Усещането, което лятото носи на раменете си. Лятото и празният град.
Не съм на себе си. Твърде типично за сезона. Всъщност не знам точно къде съм.
Безсъница след безсъница. Съмва се... И с кофеинови очи се моля за сън. За малко тъм ...
  868 
Наранявал ме е толкова много пъти, че вече изгубих бройката.
С всяка следваща прошка следваше ново предателство. Нали идеята на прошките е да се поправим, да бъдем тези, които не сме били, да се опитаме да докажем, че можем да бъдем по-добри. Той беше точно обратното, всеки следващ път грешките став ...
  512 
Глава пета- Станоз
„Есента беше настъпила необичайно рано. Планината се беше покрила със злато и охра, а небето над нея беше почерняло от някакви странни птици, които се виеха безшумно над малкото градче, като черен градоносен облак. Часове наред се виеха високо в небето и след това изчезваха така в ...
  1046 
КЪСНА ЛЮБОВ
„Подобно на шарката, любовта е най-опасна,
когато идва късно в живота”
Лорд Джордж Гордън Байрон
„Не, това не се случва с мен”, си помисли професор Карадочев, докато следеше приближаването на плочника, от който започваха дългите крака на Тинчето. ...
  739 
Аз съм образ. Не голям, но какъв образ само. Да, знам свикнали сте тук пред вас да изскачат постоянно разни образи. Но аз наистина съм такъв. Цялата мисия е да донеса едно писмо на главния герой, само това. Появата ми е десет секунди максимум петнадесет зависи от режисьорското решение. Естествено и ...
  621 
Цял живот заобикалях реалността и нещастията на бедните, на лишените от свобода, на лишените от избор, возейки се в изискани карети, облечена в памучно кадифе, но бавната скорост, с която минаваха годините, правеше все по-трудно за мен да бъда подвластна на безразличието си. Дните се точеха бавно и ...
  464 
Имам си гости, Сигурно сте чували приказката ”Какво съм ти направил, братко, че ми идваш на гости?!” И аз се питам, какво лошо видя от мене третата ми братовчедка Плумка, мъжът й Груди, дъщеря й и двамата й внука от село „Съдийска дупка”, че съвкупно ми налетяха като мухи на мед и вече две седмици м ...
  837 
БИХ УМРЯЛ ЗА НЕЯ
Застанах пред прага на къщата и се загледах в далечината. Морето се бушуваше. Вълните бяха високи и се надпреварваха по пътя си към брега. Беше студен есенен следобед и това, че зимата скоро щеше да настъпи се виждаше по трите тъмно жълти листа, които се полюшваха на дървото пред къ ...
  1493 
Веднъж на кръстопътя на Съмнението се срещнали една Добра и една Лоша мисъл.
Ще ми помогнеш ли да занеса товара си до вкъщи, защото много ми тежи? – казала лошата мисъл.
Разбира се, че ще ти помогна. Аз съм Добра и помагам на всеки и за всичко.
А знаеш ли коя съм аз? Не те ли е страх от мен? Искам в ...
  1537 
1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...
  640 
Истинска утеха бе за Наташа да види Мъров. Беше сигурна, че ще умре там на пода в стаята за наблюдение. Вече пета минута не можеше да отхрачи кръвта от устата си. Усещаше ръцете си изтръпнали и мръсни. Здраво стискаше страните на мивката за да скрие треперенето им. Не смееше изобщо да се поглежда в ...
  1036 
Не го държаха краката. Така беше от малък. Просто краката не го държаха. По-точно единият. Баща му го бил цапардосал навремето гневно с ръка заради някаква беля, но той се дръпнал назад и юмрукът се стоварил в коляното му. Ако го напънеше нещо, потдаваше и той залитваше на една страна. Другият крак ...
  711 
Събуждам се и мисълта за теб толкова яростно се вплита в в съзнанието ми. ,, Кога бях жив за последно? '' - питах се. Не помня, май не беше вчера. Заключен в безвремието, никога не съм искал по- силно да се съживя за теб. Чувствам го почти като умиране - ден след ден, нощ след нощ. Проникваш в съзна ...
  618 
Имало една малка пеперудка. Тя точно се била излюпила от пашкула си и още съвсем немощно размахвала крилца в опит да полети. Успяла, прехвръкнала на съседния цвят, похапнала, после на другия. Почувствала се по-уверена и разперила криле. Полето било толкова красиво и цветно. Ухаело на нектара на цвет ...
  746 
С езика си, острие в атака, раздирам нежната ти кожа,
от раните текат лъжите ти и виното на твоето "обичам те"
целувките ни са обречени, лежат по нощни тротоари,
аз съм куче - бий ме, ще лежа в бедрата ти разкрачени.
  735 
Шумът от двигателя на колата го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. С всеки изминат километър все повече се чудеше защо изобщо се съгласи. Щеше да е по-добре да си беше останал вкъщи!
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...
  567 
Разказ за дивите и дивите по душа
2-ра част
На път за физкултурния салон класната на съседната паралелка ме засече и учтиво ме помоли да отнеса досието на едно момиче, което се намирало в стаята по изобразително изкуство. Заизкачвах се наобратно с пуфтене, заради поразителната болка в крака, и любоп ...
  1059 
Глава 2: Отломки
Зрението на Крон започна бавно да се връща. Отначало беше замъглено, очите го сърбяха от прахта и бяха зачервени. Усети струйки пунш на устните си и обърна ризата си откъм чистата страна, за да изтрие плодовата спиртна течност от лицето и очите си.
Ушите му все още пищяха и не можеш ...
  1366 
Разказ за дивите и дивите по душа
1-ва част
Отворих вратата на 308-ми кабинет тъкмо навреме, за да видя как един кокер шпаньол прекосява коридора на гимназията. Езикът му висеше от устата, а големите му уши се вееха назад, докато гонеше свободата си отвързан от каишката. Няколко момчета също минаха ...
  1201 
Детска глъч изпълваше хладния декемврийски въздух. Пет радостни момченца се замеряха със снежни топки с големината на пъпеши. Те бяха толкова вглъбени в играта си, че не забелязаха кога три от дежурните баби-наблюдателки седнаха на отсрещната пейка. Те се настаниха удобно и започнаха да гледат - кат ...
  478 
Глава 1: Отблясъци
- Реан, време е! Отлагахме го вече седмица, но не можем повече да си позволим да стоим затворени. Мина цяла година! Трябва да се впишем. Трябва да живеем!
- Добре, предавам се. Но все още си мисля, че ще се отличаваме. Може и да сме се навлякли в тези кафеви вълнени дрехи и да сме ...
  1317 
Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него й беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...
  971 
Животът е океан от възможности... Винаги ти дава това, което искаш, но тогава когато трябва, а не в момента, в който ти го искаш. Животът никога не ти отнема правото на избор. Оставя те сам да вземеш решение коя възможност да избереш, кой път да извървиш и какъв да бъдеш. Животът е най-добрият учите ...
  929 
На двайсет и една. Точно по този начин започвам. Точно сега си спомних защо не се съгласих с теб, макар че бях съгласна. В светлината на уличните лампи няма романтика сега. В светлината на уличните лампи имаше романтика, когато бяха бели. Сега са оранжеви. Бяла светлина и мокри павета. Нямам по-рома ...
  480 
Тази нощ морето изхвърли бутилка на брега. Утринта тя покани на гости всички лъчи и засия като малка слънчева принцеса. Старият моряк, който все по-трудно виждаше , се удиви на блясъка й:
„Какво ли е това? Може би тук е написано къде е морското съкровище, което търся цял живот?” Той още един път се ...
  975  11 
ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР
Посвещавам на Донко Найденов
(donkooooo)
Беше началото на юли 1988 година. В двора на училището се беше насъбрало множество от деца, облечени основно в спортно облекло, с раници на гърбовете си и сакове, наредени на пейките покрай оградата. Повечето от тях бяха обути с модерните за о ...
  1305  13 
Никодим Г., по прякор Коди, се събуди от празнотата в душата си. Макар да бе само на 16, сякаш вече беше живял този живот.
Денят надникна през прозореца сив и мрачен и Коди му отвърна със същото. Чувстваше се ужасно тъпо в нещото, наречено собствена кожа. Тялото му беше слабо, върлинесто и несъразме ...
  1279 
ПРЕКРЪСТВАНЕ
Странно лято е сегашното: до обяд пече, след обяд вали, гърми, духа, че и с град чука. Когато обаче не чука, гърми и духа, дъждецът тихо се сипе, мие прашните улици, листата на дърветата и лъска керемидите на малката ни квартална черквица.
В такъв един следобед, комшията Мишо напусна за ...
  1374 
Стара сграда, ежедневни порои, нормално е да се наводни по време на Горещниците. А и стиснатите данъкоплатци не дадоха, когато трябваше, пари за по-качествена хидроизолация на покрива, и ето на, Парламентът, лоното на законодателната власт, се наводни.
Но депутатите бяха твърдо решени да продължат д ...
  505 
С ловки движения на илюзионист баща ми успява да досипе в чинията си още малко от свинското задушено със зеленчуци, докато майка ми вади от секцията чашките за кафе. Уви, над възторга му на надхитрило възрастните хлапе се посипва вербален напалм:
-Ало, господине! - изсумтява „капо ди тути капи” на ф ...
  1152 
Това е една абстрактна история, опитваща се да припише човешки образи и черти на всичко, онова което ние прекалено удобно определяме като дума в женски род, макар че зад думата да стоят несъпоставимо големи концепции.
Преди много години, далеч преди на земята да властват хората, далеч преди рибите д ...
  622 
МИГОВЕ СЪТВОРЕНИЕ
КНИГА 1
ВОЙНИЦИ НА ВСЕЛЕНАТА (работно заглавие)
Пролог: Друго време, друг свят
Трябваше да се направи. ...
  1268 
Завърших средното си образование във Френската гимназия и през цялата година до абитуриентският си бал се отдавах на забавления, купони и срещи с приятели. Смеех се, разказвах забавни истории, танцувах в дискотеките и посрещах утрото по барове и кафенета.
Но зад всичко това се таеше тъга и болка от ...
  941 
Румъния - страната на Чаушеску и красивите гледки
Румъния е наша съседна страна с население около 22 млн. души. Аз имах удоволствието да я посетя. В етническия й състав влизат и унгарци, роми и украинци. Румънците са православни християни, религиозни са. Валутата им е лея. Любопитен факт е, че през ...
  770 
- Глаад - ни са! Глаад - ни са! О - ля! О - ля! - Чуваха се скандирания, но огньовете, които танцуваха около нея не ù позволяваха да види скандиращите. Какво ли бе това място? Как се бе озовала тук? Усети кокалеста ръка с дълги пръсти по тила си, болка от одраскване от дълъг крив нокът преди разкъсв ...
  727 
ЛЮБОВ 1000 филмирани таблетки
1. Какво представлява ЛЮБОВ и за какво се използва
Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Използва се при потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек.
2. Преди да пр ...
  679 
Имало едно време една Истина. Тя била мъничка като пшеничено зрънце
и човекът не можел да я види. Той постоянно я търсил и все не я намирал.
На пътя му се изпречвали много лъжи с маски на истини и той много често
ги обърквал с Истината. Веднъж той бил много близко до нея, но в
бързината и нетърпение ...
  1375  10 
Ели беше мило момиче от малък град с големи мечти за живота. Беше като всеки друг, ходеше на училище, пишеше домашни, излизаше с приятели, ежедневието бе я е погълнало до такава степен, че можеше да предскаже какво ще се случи във всеки един момент от деня ù.
Живота си минаваше все така бавно и една ...
  1066 
Небе пълно със звезди
Небето беше изпълнено с безброй звезди тази вечер. Не помня цялата история, не помня дори и части от нея, само тази красива безоблачна нощ, в която се събудих до него. Не знам как се озовах до този човек, нито защо точно него бях избрала, но дъхът му по кожата ми ме оставяше с ...
  1653 
Предложения
: ??:??