40 916 резултата
Никога
Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.
Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.
Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз ни ...
Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.
Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.
Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз ни ...
1066
2
3
Тъмнина. Огромна бездна. Един безкраен тунел, в който не се виждаше нито лъч светлина. Това бяха последните няколко години от живота на Мишо. Сещате се – същият този Михаил, който едно време беше царят на чалготеките в Студентски град. Сега обаче всичко се беше преобърнало на 180 градуса. Едно време ...
946
1
Едно момиче било болно. Дълго време била на легло. По едно време си внушило, че ще умре. Било късна есен и вятърът брулел листата на дървото до прозореца ù. Споделила с приятеля си: „Когато и последното листо падне, аз ще умра”. Момчето много я обичало, взело тиксо и залепило здраво листото. Всички ...
903
1
Човек се уморява от глупостите, които слуша по цял ден, от онези, които върши сам и от резултата, произтичащ от взаимодействието между двете.
Понякога борбата за сърцето на принцесата, е просто борба за част от менюто.
Подпис: канибал-царедворец
Министерство на оХолната среда и вредите...
Българскат ...
Понякога борбата за сърцето на принцесата, е просто борба за част от менюто.
Подпис: канибал-царедворец
Министерство на оХолната среда и вредите...
Българскат ...
1194
4
Сега като си помисля, всичко започна заради онази рокля.
Мразя да ходя по магазини, особено когато не ми се налага. Изобщо не ми е в стила да надзъртам тук-там, за да убивам време или просто да позяпам. Обаче роклята стоеше прекрасно на манекена, а на витрината имаше еднометров надпис - "разпродажба ...
Мразя да ходя по магазини, особено когато не ми се налага. Изобщо не ми е в стила да надзъртам тук-там, за да убивам време или просто да позяпам. Обаче роклята стоеше прекрасно на манекена, а на витрината имаше еднометров надпис - "разпродажба ...
1139
12
Сърцето ù му принадлежеше, дори след годините, които бяха минали. С всяка изминала секунда, в която тялото ù се тресеше от тъгата, маските ù падаха една по една. Накрая останаха само сдържаните сълзи. Исках да я прегърна и да накарам всичко, да изчезне, но не можех да сваля гарда. Минутите минаваха, ...
645
Мислиш за мен! Зная! Усещам те!Помниш ли някога, бяхме само двама. Аз сънена и рошава, там на нашата поляна. Ти, див и по-влюбен от всякога. Пишеш с устни стихчета по голото ми тяло. Гъдел ме е! Спри де! Не, не спирай! Искам още и още! Насищане нямам! Очите ти тъмнеят. Оглеждам се в тях. Онази усмих ...
2504
5
74
БИТКИТЕ
На тази тема има велики разкази, романи, даже стихове. Не очаквайте от мен да ви предложа нов вариант на Троянската война, защото в моя разказ липсва Елена (Ленчето лятото си ходеше на село), за Олимп не става обезлесеният ни баир, а пък местните богове се събираха чак след залез слънце в кр ...
На тази тема има велики разкази, романи, даже стихове. Не очаквайте от мен да ви предложа нов вариант на Троянската война, защото в моя разказ липсва Елена (Ленчето лятото си ходеше на село), за Олимп не става обезлесеният ни баир, а пък местните богове се събираха чак след залез слънце в кр ...
677
13
ЕДНА НОВА ГОДИНА
- Хей, Тропанчо, стига си щракал копчетата на лампите! Я върви да си играеш навън! – направи се на строг Киро, бодна едно парче от сланинката и се обърна към събеседниците си. Малчуганът не му обърна внимание, само се изплези зад гърба му и изтича от столовата да търси другарчетата ...
- Хей, Тропанчо, стига си щракал копчетата на лампите! Я върви да си играеш навън! – направи се на строг Киро, бодна едно парче от сланинката и се обърна към събеседниците си. Малчуганът не му обърна внимание, само се изплези зад гърба му и изтича от столовата да търси другарчетата ...
983
7
МОНОЛОГ НА ЕДНА
ДЕВСТВЕНА КОТКА
- Мияу-у-у-у, хайде надигни се, бе човек, вече обяд наближава. Водата ми от вчера несменена, в купичката ми три трохи, а пък тоалетната ми вече сигурно и на съседите мирише. Ще взема да ти се изчишкам на завитата през глава муцуна, та ще се сетиш тогаз.
Как можах така ...
ДЕВСТВЕНА КОТКА
- Мияу-у-у-у, хайде надигни се, бе човек, вече обяд наближава. Водата ми от вчера несменена, в купичката ми три трохи, а пък тоалетната ми вече сигурно и на съседите мирише. Ще взема да ти се изчишкам на завитата през глава муцуна, та ще се сетиш тогаз.
Как можах така ...
1769
16
ХХІ
... Иван Зарев не можеше и не искаше да повярва на това, което чу. В главата му беше същински хаос. Той, човекът, който се справяше във всякакви ситуации сега седеше като вцепенен и не можеше да си събере мислите.
Марин Толев. Името на един от най-доверените му хора отекваше в съзнанието му като ...
... Иван Зарев не можеше и не искаше да повярва на това, което чу. В главата му беше същински хаос. Той, човекът, който се справяше във всякакви ситуации сега седеше като вцепенен и не можеше да си събере мислите.
Марин Толев. Името на един от най-доверените му хора отекваше в съзнанието му като ...
800
Бухтички за Трети март
(по действителен случай)
март, 1974 година, Луковитско село
Слънчевият лъч премина покрай везаното перде на стаята, в която спеше малкият Тотко и първо близна – кестенявата му къдрава коса, после розовата му бузка и стигна да носленцето му. Той размърда двете си ръчички, проте ...
(по действителен случай)
март, 1974 година, Луковитско село
Слънчевият лъч премина покрай везаното перде на стаята, в която спеше малкият Тотко и първо близна – кестенявата му къдрава коса, после розовата му бузка и стигна да носленцето му. Той размърда двете си ръчички, проте ...
2294
1
6
Отминал живот
Слънцето тук сякаш никога не е достатъчно. Ледовете не се топят. Нито тези в природата, нито тези между хората. Понякога е толкова сложно, а помня. Помня, когато го преживявах и аз. Отново и отново се връщам там, където започва играта и винаги завършвам по различен от предходния начин. ...
Слънцето тук сякаш никога не е достатъчно. Ледовете не се топят. Нито тези в природата, нито тези между хората. Понякога е толкова сложно, а помня. Помня, когато го преживявах и аз. Отново и отново се връщам там, където започва играта и винаги завършвам по различен от предходния начин. ...
986
1
1
Студеното време
- Чакай малко, ти за какъв се имаш?!
Това възмущение беше изразено от едно момиче, което беше се изправило срещу съученика си, за да го нападне. За щастие на момчето една жена се намеси.
- Писна ми от вас! – почна да крещи тя, хващайки момичето за ръката и удряйки момчето.
- Г-жо, аз ...
- Чакай малко, ти за какъв се имаш?!
Това възмущение беше изразено от едно момиче, което беше се изправило срещу съученика си, за да го нападне. За щастие на момчето една жена се намеси.
- Писна ми от вас! – почна да крещи тя, хващайки момичето за ръката и удряйки момчето.
- Г-жо, аз ...
575
ПРОКЪЛНАТИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Сигурно над десет години не беше се отбивал. Спря на мегдана срещу дядовата си къща, запали цигара, извади апарата, направи няколко снимки на продънения покрив и тревясалия двор, изплю фаса и потегли.
Щеше да го подмине, но детският спомен го накара да натисне спирачката, да св ...
Сигурно над десет години не беше се отбивал. Спря на мегдана срещу дядовата си къща, запали цигара, извади апарата, направи няколко снимки на продънения покрив и тревясалия двор, изплю фаса и потегли.
Щеше да го подмине, но детският спомен го накара да натисне спирачката, да св ...
763
19
Лежах сама в хладния мрак на леглото си и си мислех, че този път няма да се справя със себе си. Многократно съм имала тежки моменти - че кой не е имал, но все съм намирала сили да вдигна глава и да продължа, намирала съм някакъв смисъл. Доскоро даже си мислех, че съм силна, и мога да се преборя с ка ...
777
3
ГРЕШКАТА
Бях влязъл в Гугъла и го разпъвах на кръст. Омръзна ми, заиграх на шах. На входната вратата се зазвъня продължително. „Сигурно е някой приятел”.
Отворих. Пред мен стоеше петнадесет–шестнадесет годишно момиче, което лъхаше на алкохол и едва се държеше на краката. То нахълта край мен и се нас ...
Бях влязъл в Гугъла и го разпъвах на кръст. Омръзна ми, заиграх на шах. На входната вратата се зазвъня продължително. „Сигурно е някой приятел”.
Отворих. Пред мен стоеше петнадесет–шестнадесет годишно момиче, което лъхаше на алкохол и едва се държеше на краката. То нахълта край мен и се нас ...
968
1
Реших да се поразходя по града. Необходимо ми беше да попътувам по задръстените улици, да погледам лицата на хората, блъсканицата, децата, бабите с бастуните. Всичко онова, което създава атмосферата на големия град. Беше ми нужно във връзка с писанието, с което вече няколко месеца прекарвам нощите с ...
1021
8
Евангелие от Лука 12:4-5
А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.
Още ...
А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.
Още ...
818
Беше към два и половина след обяд, когато посподин и госпожа Васа пратиха Наташа и Ана да си ходят. Сметнаха, че е добра идея и двамата с Ана излязоха от болницата. На входа срещнаха Лора и Крис, които явно са изчакали да свършат часовете за да дойдат до болницата.
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...
962
1
Петък вечер.
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...
681
5
Той остана сирак преди четири години. Беше малък и не разбираше защо вече трябва да живее с баба и дядо, а не с мама и татко. Не разбираше защо те го бяха изоставили. Вярно, беше болен, глух и носеше очила, но те го обичаха. Така му казваха. Една вечер излязоха да му купят лекарства и повече никога ...
976
5
Забелязали ли сте какво се случва, когато отворите чисто нова книга? Започвате да я разлиствате и всяка страница се намачква, след като веднъж сте я отгърнали. Цялата книга придобива друга форма от движението на ръката ви по листите и това е завинаги. Съдържанието не се променя, но след всеки читате ...
641
3
ДИВАНЕ
Диване съм, диване, ама на степен ента. Нали съм си турнал във фейса снимка отпреди пет и кусур години, току се залепи някоя, попишем си попишем и хайде на рандеву. Ама досега поне на снимка ще ти се покаже, ако и да е отпреди десет години, отдалече и с очила.
Тоз път – нищо и ето ме с вестни ...
Диване съм, диване, ама на степен ента. Нали съм си турнал във фейса снимка отпреди пет и кусур години, току се залепи някоя, попишем си попишем и хайде на рандеву. Ама досега поне на снимка ще ти се покаже, ако и да е отпреди десет години, отдалече и с очила.
Тоз път – нищо и ето ме с вестни ...
711
8
Тя стоеше до прозореца и пушеше. На фона на смрачаващото се небе изглеждаше красива, с разпуснати коси и нежни извивки на фигурата, почти като момиче. Но защо ли така жадно смучеше цигарата? Та току що беше изживяла няколко експлозии, които разтърсиха не само тялото ѝ, а и душата ѝ. Но Тя се беше вп ...
737
2
"Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!"
Оля Александрова
Здравей... ...
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!"
Оля Александрова
Здравей... ...
1323
6
> - Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс.
>
>
Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях ...
>
>
Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях ...
872
3
След като отмина първоначалното вцепенение, гладът взе превес и турчинът се включи в обезкостяването.
Тридесет минути по-късно лакомо поглъщаха късове месо от полуопеченото куче.
- Ако се разчуе, че съм изял кучето си, ще знам, че е излязло от вас и ще излудея. А знаете в лудостта си на какво съм сп ...
Тридесет минути по-късно лакомо поглъщаха късове месо от полуопеченото куче.
- Ако се разчуе, че съм изял кучето си, ще знам, че е излязло от вас и ще излудея. А знаете в лудостта си на какво съм сп ...
468
Слабостта, с която ги обичах
Пишех за тези, които нямах, със слабостта, с която ги обичах. Създадох им образи, които те нямаха. Рисувах ореоли от думи. Светлина обливаше имената им. Красота капеше от всяка частичка, с която ги бях градила.
„В друго време и в друг свят” може би щяха да бъдат мои – съ ...
Пишех за тези, които нямах, със слабостта, с която ги обичах. Създадох им образи, които те нямаха. Рисувах ореоли от думи. Светлина обливаше имената им. Красота капеше от всяка частичка, с която ги бях градила.
„В друго време и в друг свят” може би щяха да бъдат мои – съ ...
1162
Седнал в каручката, която се клатеше по каменистия планински път, старецът пушеше мълчаливо пожълтялата си лула. Под провисналата периферия на шапката тъжните му очи се взираха сред стволовете на вековните някога, сега вкаменени
дървета, с надеждата ...
дървета, с надеждата ...
1247
3
Пътувам в един автобус. На трети ред седалки съм. Гледам някакъв скучен нехудожествен филм и си мисля. Пак нещо не ми е както, че да ми е така като на другите хора. Системата за киното на ДВД то нещо се скапва и шофьорът успява да пусне само някакъв заблуден диск с научнопопулярен филм за странните ...
1693
1
7
И след всички изминали години аз си оставам стъкълцето в окото ти, което те кара да мигаш, без да можеш да спреш. Което те дразни, влудява те, побърква те. А накрая те разплаква. Аз си оставам онова чуждо тяло в теб, което е точно на мястото си. Което твоето тяло разпознава толкова добре, че ако лип ...
892
2
ПОЖАРИЩА
В един забравен от Господа приграничен район, имахме обект, за който отговарях. Мястото бе планинско и негостоприемно. Суха и безплодна земя – само едни изгризани от козите и магаретата трънаци. Бурните събития на двадесети век го бяха подминали, а географското му разположение го бе постави ...
В един забравен от Господа приграничен район, имахме обект, за който отговарях. Мястото бе планинско и негостоприемно. Суха и безплодна земя – само едни изгризани от козите и магаретата трънаци. Бурните събития на двадесети век го бяха подминали, а географското му разположение го бе постави ...
821
8
Преди много, много години в селцето Сули, край Кайро, живял беден младеж на име Джафар. Той бил добър и честен, и съселяните му го обичали и уважавали. Джафар не притежавал нищо друго на този свят, освен доброто си сърце и едно старо муле, останало от родителите му. И макар хората да го обичали, еди ...
1992
7
ШАНГ ТРАНГ
Колкото и да си мислиш, че си врял, кипял и застивал, все нещо ще се намери, в което нито си се врял, ако ще и да си се навирал.
Аз това българо-виетнамче го знам. Даже познавах и баща му. Шиеше ми панталони за пет лева, от дънков плат, за десет пари, метъра. Шиеше ги след работа и в неде ...
Колкото и да си мислиш, че си врял, кипял и застивал, все нещо ще се намери, в което нито си се врял, ако ще и да си се навирал.
Аз това българо-виетнамче го знам. Даже познавах и баща му. Шиеше ми панталони за пет лева, от дънков плат, за десет пари, метъра. Шиеше ги след работа и в неде ...
732
11
Сутринта на Бъдни вечер му позвъни един приятел. Искаше да му предаде събраните пластмасови капачки и той побърза да се отзове на поканата за кафе. Преди около месец му бе разправил за идеята на едни хора да събират капачки и с получените пари от „Вторични суровини” да купуват полезен електроуред на ...
557
Това беше най-странната обява, която някога съм виждала. „Мога да създам най-красивата ви приказка, за да я изживеете”.
Беше под останалите, с по-малък шрифт и сигурно нямаше да я забележа, ако не беше думата „приказка”, защото аз самата пиша. Е, не приказки, имам няколко издадени криминални романа, ...
Беше под останалите, с по-малък шрифт и сигурно нямаше да я забележа, ако не беше думата „приказка”, защото аз самата пиша. Е, не приказки, имам няколко издадени криминални романа, ...
798
3
Емилия и другите
Глава петнадесета
Есента беше много дъждовна. Забулена в гъста мъгла, Витоша не се виждаше вече няколко дни. Асфалтът лъщеше като черен сатен, тук таме осеян с малки локви мръсна вода. За ужас на някои софиянци, колите продължаваха да препускат по улиците и да обливат горките пешохо ...
Глава петнадесета
Есента беше много дъждовна. Забулена в гъста мъгла, Витоша не се виждаше вече няколко дни. Асфалтът лъщеше като черен сатен, тук таме осеян с малки локви мръсна вода. За ужас на някои софиянци, колите продължаваха да препускат по улиците и да обливат горките пешохо ...
844
5
Това момиче не беше като всички. Една сутрин я намерихме седнала на последния чин да си скубе веждите. Класният влезе и ни я представи - Изабела от Русе, преместили са я, от днес ще учи с вас. Хм, преместили са я! Целият клас я загледа, а тя преспокойно си отскубна най-дългия косъм, прибра пинсетата ...
2918
2
32
"Казваш, че вкусът на хляба
зависел от това дали си гладен,
но знаеш ли, че всеки помни
кога е ял най-сладкия си залък?"
Ана Тубаджи ...
зависел от това дали си гладен,
но знаеш ли, че всеки помни
кога е ял най-сладкия си залък?"
Ана Тубаджи ...
815
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
